Руските фалити: от болшевиките до Путин

За първи път от болшевишката революция насам Русия е в необявен официално дефолт по чуждестранните си държавни облигации, тъй като мащабните санкции на практика отрязаха страната от световната финансова система и пазари и направиха активите ѝ недостъпни за много инвеститори.

Русия пропусна крайния срок за плащане на облигации в неделя, първото й неизпълнение по международния дълг от повече от век. Около 100 милиона долара лихвени плащания в долари и евро не успяха да достигнат до инвеститорите в рамките на 30-дневния гратисен период след крайния срок през май. Русия трябваше да преведе лихвените плащания на облигационерите до 27 май и реши да се възползва от гратисния период от 30 дни, който изтече в неделя.

Неизпълнението беше предизвикано от широко разпространените западни санкции, които се стремяха да изолират Москва от глобалните капиталови пазари след нейното нахлуване в Украйна. Вчера руското министерство на финансите заяви, че е извършило плащанията през май, но те са били блокирани да достигнат до притежателите на облигации от базираната в Брюксел финансова клирингова къща Euroclear, съобщи The New York Times.

Новините за очевидното неизпълнение показват „колко силни са били международните санкции срещу Русия“, каза високопоставен служител от администрацията на САЩ, подчертавайки „драматичния“ ефект върху руската икономика.

„Можем да очакваме, че Русия ще се придържа към своята често повтаряна позиция: „Неизпълнението не е наше неизпълнение, ние се опитахме да решим проблема и не е наша вината“, казва пред The New York Times Тим Сампълс, експерт по държавния дълг, добавяйки, че Русия не може да бъде подведена под съдебна отговорност в който и да е чуждестранен съд.

Неизпълнението ще остане в спомените на инвеститорите и вероятно ще увеличи разходите за заеми на Русия в бъдеще. Но финансите на Москва остават устойчиви дори след близо три месеца на война, а Русия продължава да получава постоянен приток на пари в чуждестранна валута от продажбите на петрол и газ, посочва „Ройтерс“.

Миналата сряда (22 юни) президентът Владимир Путин подписа указ за стартиране на временни процедури и предоставяне на 10 дни на правителството да избере банки, които да обработват плащанията по нова схема, което предполага, че Русия ще счита задълженията си за изпълнени, когато плаща на притежателите на облигации в рубли.

Официално обявяване на неизпълнение по плащане на дълга от Русия ще трябва да дойде от притежателите на облигации, тъй като рейтинговите агенции, които обикновено декларират, когато кредитополучателите са изпаднали в неизпълнение, не могат да направят това, тъй като имат забрана да сторят това от санкциите на САЩ и други държави по света. Комитетът за определяне на кредитни деривати (група от инвеститори, която разрешава проблеми, свързани с неизпълнение на дългови задължения), все още не е взела решение относно плащанията по руските държавни облигации.

Това неизпълнение на плащане към облигационери е необичайно, защото е резултат от икономически санкции, блокиращи транзакциите, а не защото руското правителство е свършило парите. Финансите на Москва остават устойчиви след месеци на война, с близо 600 милиарда долара в чуждестранна валута и златни резерви, въпреки че около половината от тях са замразени в чужбина. А Русия продължава да получава постоянен приток на пари от продажби на петрол и газ. Все пак неизпълнението би било петно ​​върху репутацията на страната, което ще остане в спомените на инвеститорите и вероятно ще увеличи разходите по заеми, ако успее да се възползва от международните капиталови пазари.

Според The New York Times, за разлика от други големи неизпълнени плащания по дългови книжа в най-новата история, като например в Гърция и Аржентина, се очаква руското неизпълнение да има сравнително малко въздействие върху международните пазари и бюджета на самата Русия.

Ето историята на руските фалити: От Болшевиките до Путин

През 1918 г. съветският революционер Леон Троцки каза на западните кредитори, ужасени от отказа на болшевиките да изплащат външния дълг на Русия: „Господа, бяхте предупредени“, припомня „Ройтерс“.

Той им обяснява, че увеличението на дълга от царската епоха е бил ключов момент на неуспешното въстание през 1905 г. Повече от век по-късно Русия стои на ръба на нов дългов фалит, но този път няма предупреждение. Малцина очакваха нахлуването на Кремъл в Украйна да предизвика толкова яростен отговор от Запада, който почти откъсна Русия от глобалните финансови и платежни системи.

1918: Отказът на болшевиките

Точно преди революцията от 1917 г. Русия беше най-големият нетен международен длъжник в света, след като взе големи заеми за финансиране на индустриализацията и железопътния транспорт. Но виждайки стремежа към царската индустриализация като провал на работническата класа, болшевиките се отрекоха от всички външни дългове.

„Казаха „ние не плащаме и дори да можехме, нямаше да плащаме“. И това беше политическо изявление“, каза пред „ройтерс“ Хасан Малик, старши анализатор в американската компания за управление на инвестиции, базирана в Бостън Loomis Sayles и автор на книгата "Bankers and Bolsheviks: International Finance and the Russian Revolution"  (Банкерите и болшевиките: международни финанси и руската революция).

Въпреки напомнянето на Троцки, фалитът шокира света, особено Франция, чиито банки и граждани претърпяха огромни загуби. „Инвеститорите не го взеха сериозно, защото смятаха, че отказът да се плаща ще нарани самата Русия“, каза Малик, оценявайки дългът на царска Русея на стойност поне 500 милиарда долара по цени от 2020 г. и вероятно повече.

Това отне близо 65 години, до средата на 80-те години на миналия век, за да бъде накарана Москва да признае част от този дълг.

1991: От СССР към Русия

След разпадането на СССР през 1991 г. Русия спря да обслужва част от външния си дълг, който наследи от бившите съветски републики.

Андрей Вавилов, заместник-министър на финансите на Русия между 1994 и 1997 г., каза, че Руската федерация притежава около 105 милиарда долара дълг от съветската епоха в края на 1992 г., като собственият й дълг възлиза на 2.8 милиарда долара.

За да приеме наследения дълг Парижкият клуб призна Русия за държава-кредитор, пише Вавилов в книгата си „Руският публичен дълг и финансовите сривове“. И тъй като Русия се съгласи с групата държави от Парижкия клуб да преструктурира дълга от 28 милиарда долара през 1996 г., беше разрешено да прехвърли основните плащания по дълга от съветската епоха към следващото десетилетие.

Но заради финансовата криза през 2007 и 2008 година, бяха нужни 10 години, до 2017 г., за да се изчистят просрочените задължения от комунистическата епоха.

1998: Дългът в рубли

През 1997 г. сривът на цените на петрола намали приходите от руския износ. Външният дълг, който беше близо 50% от БВП през 1995 г., се е увеличава през 1998 г. до 77%, според Вавилов, който обвинява за огромните заеми МВФ и Световната банка, които са предоставили спешни кредити.

Русия събра много малко данъчни приходи и разчиташе на краткосрочни съкровищни ​​бонове за покриване на разходите по новия дълг. Но ставаше все по-трудно да реализира идеята и скоро започна да харчи все по-големи суми за защита на рублата.

„Колкото повече правителството настояваше, че ще застане зад собствената си валута и ще изплати дълговете си, толкова повече инвеститорите се убеждаваха, че е време за продажба на руски държавни облигации“, казва Крис Милър в книгата си „Путиномика: власт и пари във възраждаща се Русия“ (Putinomics: Power and Money in Resurgent Russia).

На 17 август 1998 г. Русия хвърли кърпата, като обезцени рублата, обявявайки, че вече не може да плаща дълг в рубли, и въведе тримесечен мораториум върху някои външни задължения. Руските банки, които инвестираха в държавни облигации и имаха широка валутна експозиция, скоро загинаха.

2022: Принудителен фалит

Въпреки тежките финансови затруднения през 1998 г., Москва се погрижи да продължи плащанията по еврооблигациите. Сега Русия има много пари, но може да не избягне дефолта по външния си дълг, заради санкциите. И за да ги заобиколи, Кремъл предлага на чуждестранните кредитори да открият руски банкови сметки, за да получават плащания в алтернативни на долара валути, вкл. в евро.

Не теория инвеститорите в руски дългови книжа могат да приемат предложението, но рискуват да си навлекат ограничения и санкции от САЩ, докато притежателите на облигации в САЩ не могат да направят нищо, след като лицензът на Министерството на финансите на САЩ, който им позволява да приемат руски плащания, изтече в неделя, след едномеснемния гратисен период.

Милър, автор на "Путиномика", каза пред „Ройтерс“, че Русия ще се бори със зъби и нокти, за да избегне неизпълнението на плащанията по еврооблигациите. „Държавни служители от централната банка и финансовото министерство на Русия са изградили кариерата си върху стабилизирането на Русия като кредитор, на когото международните пазари може да имат доверие“, обобщи той.