Бизнесът влиза като оценител на проектите в Националния иновационен фонд заедно с науката

С Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия от 2018 година с над 12 години в управлението на бизнеса, разговаряме за развитието на малкия и среден бизнес и възможностите за навлизането на международни пазари.

Двойният преход към дигитализация и зелена икономика изискват все повече инвестиции и иновации. Затова Бойко Таков сподели повече за работата на Националния иновационен фонд и за възможностите за финансиране на ранен етап. Ще научите още кои процедури предстоят да бъдат отворени и кои са новостите за бизнеса.

С какво тази година Експортен хъб България ще подпомогне малките и средни предприятия в усилията им за намиране на чужди пазари (интернационализация)?

Подпомагането на малките и средни предприятия и тяхното навлизане на чужди пазари е една от нашите основни цели. В рамките на Експертен xъб България (Export Hub Bulgaria) приключи вече втората обучителна програма ЕXPO2, целяща да повиши експортния потенциал на компаниите и да им даде практически насоки как да излязат на международни пазари, която беше организирана съвместно с Международната мрежа за малки и средни предприятия, базирана в Италия (INSME), за която получихме мого добри отзиви от компаниите.

От есента предстои да организираме следващото трето обучение. В обученията се включват по 15 компании, за да може групата да е по-компактна и да се възползват максимално от комуникацията с лекторите и да получат по-висока добавена стойност.

Но извън ЕXPO2 в Експортен Хъб България, работим по организацията на редица други обучения, свързани с интернационализацията на малки и средни предприятия, които също предстоят много скоро. Например, предстои да съберем компании от хранително-вкусовата промишленост, за които също да проведем подобно обучение, за да излязат успешно на външните пазари.

Много активно работим в сферата на информационно-комуникационните технологии, мехатрониката, мебелите, текстила, стараем се да подкрепим МСП от всички сектори.

Повечето ни програми, особено тези, които са свързани с панаирите, изложенията и търговските мисии, са концентрирани в производствените сектори, тъй като там целта е да се реализира износ на български продукти. За компаниите в сферата на услугите също правим различни инициативи като конференции и обучения.

 

 

Какъв е интересът към тези обучения и случва ли се интересът да е по-голям от страна на компаниите и как правите селекцията?

Почти във всички случаи интересът е по-голям отколкото можем да си позволим да поемем по програмите. Например организираме много търговски мисии, до края на годината предстоят много зад граница и има много сериозен интерес от компаниите - към момента отворени за кандидатстване са две мисии - в Япония и Виетнам. Отсяването става по ясни критерии, които са на нашата страница, като използваме точкова система, по която оценяваме компаниите. Въпреки това кандидатстването е бързо и бих казал, че не изисква предоставяне на много документация.

Тази година Агенцията има ли увеличение на бюджета и в какви направления?

Нямаше увеличение на бюджета, но сме в диалог с Министерството на иновациите и растежа особено за Националния иновационен фонд, чиито бюджет в момента е 5,5 млн. лева.

В момента, когато говорим за Националния иновационен фонд, сме на финалната права с оптимизирането на правилата за кандидатстване, оценяване и отчитане, за да може след това както на компаниите, така и на оценителите да бъде много по-лесно да работят с Фонда.

Правим промени в правилата, опростяваме формулярите за кандидатстване, опростяваме формулярите за оценка от самите оценители, като това ще се отрази положително и на качеството на подаваните проекти. В момента сме в процес на набиране на нови независими оценители. Ние сме отворили критериите за тях, за да могат да влязат и хора от бизнеса, не само хора от научните среди. Това ще позволи още по-обективно да бъдат оценявани проектите, като дори сме заложили изискването от последните четири сесии оценителите да не са участвали в повече от две т.е изцяло да обновим списъка с оценители, което вярваме ще бъде ползотворно.

Безвъзмездната финансова помощ ще бъде до 80%, има тематични области на проектите, които кандидатстват и са свързани със Стратегията за интелигентна специализация. Генералната рамка на Националния иновационен фонд не се променя, но в правилата има сериозни промени, които ще се усетят от оценителите и самите компании, когато кандидатстват. От тази година прехвърляме работата на Националния иновационен фонд по нова система СУНИ (Система за управление на националните инвестиции), през която фирмите ще кандидатстват. За компаниите ще бъде по-лесно, тъй ката платформата е създадена специално за подобен тип програми и проекти.

Ако върнем малко назад във времето какво се случи с Националния иновационен фонд и прехвърлянето му в различни структури?

Националният иновационен фонд се управлява от Агенцията повече от 13-14 години като в края на 2020 г. беше взето решение да премине към новосъздаващата се тогава Държавна агенция за научни изследвания и иновации, имаше такова решение на МС, което изпълнихме.

Трябваше от средата на 2021 г. да прехвърлим Националния иновационен фонд към Държавната агенция за научни изследвания и иновации. Но в процеса на смяна на правителства и министри се взе решението фондът да се върне в рамките на ИАНМСП, още повече със създаването на Министерство на иновациите и растежа това е една логична стъпка. Държавната агенция за научни изследвания и иновации беше закрита и реално се вля в Министерството на иновациите и растежа.

Националният иновационен фонд е много специфичен и уникален инструмент, защото подкрепя иновационните проекти в една специфична фаза на тяхното развитие - от технологично ниво на развитие 2 до технологично ниво на развитие 7, което е прототипиране на идеята или продукта. Повечето други финансови инструменти са вече за имплементиране на иновациите в предприятията.

В кои сектори има най-много проекти, които се подават?

Най-много проекти има в сферата на информационните и комуникационни технологии, което е съвсем логично предвид добре развития ни сектор и бурното развитие на технологиите в тази сфера.

За тази сесия, но все още правилата са на съгласувателен режим, сме предвидили да разделим бюджета на Националния иновационен фонд на четирите тематични области, за да могат всички проекти в съответните тематични области да имат един равен старт, докато се изпълнят самите бюджети. Ако някъде има малко проекти, средствата ще бъдат налети в останалите тематични области, така че да имаме микс от тематики- информационни и комуникационни технологии, мехатроника, креативни индустрии, биотехнологии.

По какъв начин Агенцията може да помогне на малките и средни предприятия в Зеления преход и кръговата икономика и за внедряване на такива иновации?

Националният иновационен фонд е един прекрасен инструмент, който не е толкова за внедряването на иновациите, а тяхното развитие до фаза прототипиране. След това има още фази, при които се стига до комерсиализация и внедряване в предприятията. Но тази фаза е изключително важна и без нея няма как да ги има останалите.

Другото, с което можем да бъдем полезни, са нашите търговски мисии, изложения, които са тематични в дадени сектори, свързани със зелената и кръговата икономика. Отделно едно от важните неща, които правим са конференциите и обученията, информираността по тази тема, защото има нужда по много направления наистина да се говори, за да се промени мисленето на компаниите, за да се убедят компаниите, че дигитализацията, новите технологии, кръговата икономика са неща, които са свързани с конкурентоспособността, с бъдещето. Няма как една компания да бъде конкурентоспособна, ако не се дигитализира, не въвежда иновации и не е в крак с всички изисквания, които навлизат с т.н. двоен преход всъщност дигитализация и зелена икономика.

Кои процедури предстои да бъдат отворени, ако може да обобщим?

От средата на юли ще стартира следващата конкурсна сесия на Националния иновационен фонд. До края на годината ни предстоят доста търговски мисии на чужди пазари както в Европа, така и извън Европа, предвиждаме в САЩ, в Япония, Виетнам, Израел и много други държави.

Това са много ценни инструменти за компаниите и призовавам да се включат в тях. Предстоят много обучения за самите компании и сме в разговори с Министерството на иновациите и растежа за други програми, които да минат през агенцията било през Плана за възстановяване и устойчивост или по оперативните програми.

По стратегията за малки и средни предприятия 2021-2027 г. има дейности, които са заложени за изпълнение от нашата агенция, за което сме в диалог с колегите от дирекцията "Европейски фондове за конкурентоспособност", тъй като част от средствата по стратегията ще дойдат по оперативните програми. В седемгодишната стратегия има шест области, в които трябва да се работи. Агенцията ще се включи в областите, които са свързани с експорт, интернационализация, насърчаване на предприемачество, с кръгова икономика. Инициативите няма да се случат наведнъж а в рамките на следващите години.

Интервюто е подготвено за и публикувано първо в Dir.bg.