Повече зелени площи в градовете е сред новаторските предложения на ЕК за възстановяване на природата в Европа до 2050 година

Европейската Комисия (ЕК) прие новаторски предложения за възстановяване на увредените екосистеми и връщане на природата в цяла Европа — от земеделските земи и моретата до горите и градската среда. Комисията предлага също така да се намалят употребата и рискът от химически пестициди с 50 % до 2030 г. Това са водещите законодателни предложения, които следват стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“ и ще спомогнат за гарантиране на устойчивостта и сигурността на доставките на храни в ЕС и по света.

Предложението за законодателен акт за възстановяване на природата е ключова стъпка за избягване на срива на екосистемите и за предотвратяване на най-тежките последици от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Възстановяването на влажните зони, реките, горите, пасищата, морските екосистеми, градската среда и видовете, които ги обитават, в ЕС е изключително важна и икономически ефективна инвестиция: по отношение на продоволствената сигурност, устойчивостта спрямо изменението на климата, здравето и благосъстоянието. В същия дух новите правила относно химическите пестициди ще намалят екологичния отпечатък на продоволствената система на ЕС, ще защитят здравето и благосъстоянието на гражданите и селскостопанските работници и ще спомогнат за смекчаване на икономическите загуби, които вече понасяме поради влошаването на здравето на почвите и причинената от пестициди загуба на опрашители. 

Законодателството има за цел до 2050 г. да се възстановят щетите, нанесени на природата в Европа

Днес Комисията предлага първото по рода си законодателство, което изрично е насочено към възстановяване на природата в Европа, за възстановяване на 80 % от европейските местообитания, които са в лошо състояние, и връщане на природата във всички екосистеми — от горската и земеделската земя до морските, сладководните и градските екосистеми.

За всяка държава членка ще се прилагат правно обвързващи цели за възстановяване на природата в различните екосистеми, които допълват съществуващите закони. Целта е до 2030 г. да бъдат обхванати най-малко 20 % от сухоземните и морските зони на ЕС с мерки за възстановяване на природата и в крайна сметка те да обхванат всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване до 2050 г.

Със закона ще се увеличи съществуващият опит с мерките за възстановяване на природата, като например възвръщане на дивата природа, засаждане на дървета, екологизиране на градовете и инфраструктурата и премахване на замърсяването, за да се даде възможност за възстановяване на природата.

Възстановяването на природата не е равнозначно на опазване на природата и не води автоматично до повече защитени зони. Въпреки че възстановяването на природата е необходимо и в защитените зони поради все по-лошото им състояние, не всички възстановени зони трябва да се превърнат в защитени зони. Повечето от тях няма да бъдат, тъй като възстановяването не изключва икономическата дейност. Възстановяването има за цел да се живее и произвежда заедно с природата чрез възстановяване на повече биологично разнообразие навсякъде, включително в районите, в които се извършва икономическа дейност, като например стопанисвани гори, земеделска земя и градове.

Възстановяването е тясно свързано с всички слоеве на обществото и е от полза за тях, то трябва да се извършва в рамките на приобщаващ процес и има особено положително въздействие върху онези, които пряко зависят от здравата природа за своето препитание, включително земеделските стопани, горските стопани и рибарите. Инвестициите във възстановяването на природата добавят 8—38 евро икономическа стойност за всяко 1 евро, изразходвано благодарение на екосистемните услуги, които подпомагат продоволствената сигурност, устойчивостта на екосистемите и смекчаването на последиците от изменението на климата, както и човешкото здраве. По този начин повече природа ще присъства в нашите пейзажи и ежедневие, с доказуеми ползи за здравето и благосъстоянието, както и стойност за културата и отдиха.

В Законодателния акт за възстановяване на природата ще се определят цели и задължения за възстановяване в широк спектър от екосистеми на сушата и в морето.

Екосистемите с най-голям потенциал за отстраняване и съхранение на въглерод и за предотвратяване или намаляване на въздействието на природни бедствия като наводнения ще бъдат един от основните приоритети. Новото законодателство се основава на съществуващото законодателство, но обхваща всички екосистеми, а не се ограничава до Директивата за местообитанията и защитените зони по „Натура 2000“, като целта е до 2030 г. всички естествени и полуестествени екосистеми да започнат да се възстановяват. То ще се ползва от значително финансиране от ЕС: съгласно настоящата многогодишна финансова рамка около 100 милиарда евро ще бъдат на разположение за разходи за биологично разнообразие, включително възстановяване.

Предложените цели включват:

• Обръщане на тенденцията за намаляване на популациите на опрашителите до 2030 г. и увеличаване на техните популации оттам нататък;
• Без нетна загуба на зелени градски площи до 2030 г., увеличение с 5 % до 2050 г., най-малко 10 % покритие от дървесни корони във всеки европейски град, селище и предградие и нетно увеличение на зеленото пространство, което е интегрирано в сградите и инфраструктурата;
• В селскостопанските екосистеми, цялостно увеличаване на биологичното разнообразие и положителна тенденция за тревни пеперуди, птици, живеещи върху земеделски земи, органичен въглерод в обработваемите минерални почви и разнообразни особености на ландшафта в земеделската земя.
• Възстановяване и връщане на влажни зони на пресушени торфища, използвани за селскостопански цели, и в обекти за добив на торф;
• В горските екосистеми, общо увеличаване на биологичното разнообразие и положителна тенденция за свързаност на горите, изсъхнала дървесина, дял на горите с неравномерна възраст, горски птици и запаси от органичен въглерод;
• Възстановяване на морските местообитания, като например морски треви или дъна на седименти, и възстановяване на местообитанията на емблематични морски видове като делфини и морски свине, акули и морски птици;
• Премахване на речните бариери, така че до 2030 г. поне 25 000 км реки да бъдат превърнати в свободно течащи реки;

За да се спомогне за постигането на целите, като същевременно се запази гъвкавостта за националните обстоятелства, законодателният акт ще изисква от държавите членки да разработят национални планове за възстановяване в тясно сътрудничество с учените, заинтересованите страни и обществеността. Съществуват специфични правила относно управлението (мониторинг, оценка, планиране, докладване и правоприлагане), които също така ще подобрят изготвянето на политики на национално и европейско равнище, като гарантират, че органите разглеждат заедно свързаните с биологичното разнообразие, климата и поминъка въпроси.

Предложението е в изпълнение на ключов елемент от Европейския зелен пакт: стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. ангажира Европа да даде пример за обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие и възстановяване на природата. Това е ключовият принос на ЕС в текущите преговори за глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г., която ще бъде приета на 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, която ще се проведе в Монреал от 7 до 15 декември тази година.

Сега и двете предложения ще бъдат обсъдени от Европейския парламент и от Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура. След приемането им въздействието по места ще бъде постепенно: мерките за възстановяване на природата следва да бъдат въведени до 2030 г., а целите за пестицидите — да бъдат постигнати до 2030 г.

Сами по себе си мерките нямат пряка връзка с непосредствените последици от руската агресия срещу Украйна. Предложенията ще укрепят устойчивостта и продоволствената сигурност на Европа в средносрочен план, тъй като популациите на опрашителите ще стават по-здравословни и изобилни, ерозията на почвата ще намалее, задържането на вода ще се подобри, а нашата естествена среда ще става по-чиста и все по-нетоксична. Това също така ще намали зависимостта на земеделските стопани от скъпи суровини, като например химически пестициди, което ще подкрепи храните на достъпни цени за всички европейци.

Здравите и устойчиви екосистеми са основата на нашето благосъстояние и просперитет, като осигуряват храна, чиста вода, въглеродни поглътители и защита срещу природни бедствия, включително тези, причинени от изменението на климата. Повече от половината от световния БВП зависи от природата и услугите, които тя предоставя, а над 75 % от видовете хранителни култури в света зависят от опрашването от животни.

Въпреки нейната важност природата в Европа е в тревожен упадък, като над 80 % от местообитанията са в лошо състояние.  Най-засегнати са влажните зони, торфищата, пасищата и дюнните местообитания.  В Западна, Централна и Източна Европа влажните зони са намалели с 50 % от 1970 г. насам. 71 % от рибата и 60 % от земноводните популации са намалели през последното десетилетие. Между 1997 г. и 2011 г. загубата на биологично разнообразие се оценява на 3,5—18,5 трилиона евро годишно.