Зеленият енергиен преход е възможен, но за него трябва базова беземисионна енергия, има и административни пречки

Зелената сделка е модел за устойчиво развитие. Това обясни заместник-енергийният министър Данаил Николов по време на международния форум "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход". Събитието се организаира от Дир.бг и 3eNews. Според Николов едностранното спиране на газовите доставки от Русия, правителството е показало, че може да се справи с диверсификацията им и да използва всички налични енергийни ресурси у нас.

Хидроенергетиката е гръбнакът на зеленото възстановяване, тя е забравена, не чух някой да я коментира, но ако говорим за устойчивост, трябва да споделим, че не сме на правилния път, смята той. Той припомни, че най-голямата зелена енергийна компания е НЕК, защото притежава основните водноелектрически централи у нас. Страната ни работи усилено по диверсификацията на ядреното гориво, което в момента е изцяло с доставки от Русия. Усилено се работи и по нови инфраструктурни проекти във връзка с доставките на природен газ и по-конкретно по интерконектора Гърция – България. Очаква се газопроводът да бъде завършен в следващите месеци.

Зелената сделка не е нова тема от гледна точка на това да живеем природосъобразно, както дедите ни, обясни Владимир Малинов, изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“. Енергията трябва да бъде достъпна, сигурна, нещо, което може да си позволи всяко семейство и да бъде зелена, смята още Малинов. Той припомни, че като цяло природният газ не е мръсна дума, макар днес да се възприема, че е символ на зависимост и високи цени в последните няколко месеца. Именно чрез проектът за разширение на газохранилището в Чирен ще може страната ни да намали зависимостта си, както и да постигне по-добри ценови нива на синьото гориво.

ВЕИ са безалтернативни и не трябва да има мислене в друга посока, те са инструментът, който ще ни даде възможност да постигнем по-голяма независимост, смята и изпълният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев. Според него обаче само с ВЕИ трудно ще успеем да се справим с енергийния преход, нужна е базова беземисионна енергия, смята той.

Към този момент нашата електроенергийна система и енергийният микс са изключително добре балансирани. Можем да имаме някакъв проблем с адекватността не повече от 4 часа в годината, за съжаление в голяма част от европейските държави, които избързаха с присъединяване на голям брой ВЕИ, това вече не е така, обясни директорът на ЕСО. Цачев каза, че целият зелен преход трябва да се случи в условията на запазване на адекватността на енергийната система и на сигурността на доставките на електричество до всеки потребител. Това според него означава плавно намаляване на произведената енергия от въглища и газ и плавно навлизане на ВЕИ. Едновременно с това се развиват системи за съхранение, които да позволят възобновяемите източници да бъдат балансирани. Според него ядрената енергия е безалтернативна, а зелената трансформация в конкретната държава трябва да намери своя модел.

По думите му към момента България е основен износител на електрическа енергия в регион Югоизточна Европа - 10 млн. мегаватчаса са изнесени и потребени през миналата година. По отношение на възобновяемите източници той каза, че за 21 000 мегавата вече са подадените заявления за присъединяване към мрежата, като нарастват месечно с 3-4000 мегавата. Освен това малките проекти в мрежата средно напрежение се развиват по-бързо, което означава и сериозното й натоварване. 

Генералният мениджър на "Шнайдер Електрик" за България, Албания, Северна Македония и Косово - Радослав Кошков, каза по време на форума, че е нормално технологичните компании да имат програми за устойчивост и да са по-напред в това отношение. Зелената трансформация има два аспекта - технологиите и хората, които много често пренебрегваме, но това е частта, която прави трансформацията, посочи той.

"Шнайдер" има такава програма, в която екипът във всяка държава представя своя план какви приоритети ще покрива. Една от инициативите е свързана с работа с университети и стажанти, които да работят в роли, засягащи тази програма за устойчивост. Произвеждаме умни технологии, които ни дават решението как по-ефективно да използваме енергията, заяви той и допълни, че кризите, които ни връхлитат, като пандемията, ускоряват дигитализацията. Кошков каза, че млади хора идват в компанията подготвени точно по тази тема с идеи и изисквания как да бъдем по-зелени в ежедневието си като хора и в бизнеса.

Виолета Когълничану, директор инфраструктура и енергийна ефективност на Енергийната общност обяви на форума, че Западните Балкани имат енергиен потенциал от 2000 мвт и то при най-консервативните енергийни оценки.

Според председателя на Българския атомен форум Булатом Богомил Манчев е важно страната ни да има енергийна визия за развитие в следващите десетилетия. Имаме 2 ядрени площадки сега - „Белене“ и на АЕЦ „Козлодуй“. И виждането ни е за развитие на 4000 мвт нови ядрени мощности за следващите 20 години. Само чрез развитие на ядрена енергетика и зелен водород ще бъде възможно да покрием изискванията на зелената сделка до 2050 г., убеден е Манчев. Той припомни, че за направата на един ядрен блок са необхоидими поне 4 пълни мандата за управление на правителство. Тази политическа каламбурщина в последната година и половина ни забави още и вече можем да мислим за нови ядрени мощности през 2035 и 2045 година, смята експертът. Той припомни, че реакторите от трето поколение могат да регулират бързо мощността си до 70% от капацитета си. В сегашната геополитическа ситуация единствено Китай би могъл да завърши проекта АЕЦ „Белене“, защото разполага с технологията и знанията. Това може да се случи, но държавата трябва да бъде 100% собственик на централата, смята Манчев.

Инвестициите са в нашето ДНК

Инвестициите са в нашето ДНК и ние гледаме вече няколко стъпки напред. Това обяви по време на форума Тим Курт, изпълнителен директор на Аурубис България. Той обясни, че компанията му гледа стратегически напред и в развитието си в следващите 10-15 години. Заради това е важен зеления преход

Сега вярваме, че сме добри съседи и партньори в страните от Средногорието, включително и при минната индустрия като цяло, заяви Курт.

Няма бърз, евтин начин за енергийната сигурност – ще си платим за това и няма да стане бързо. Това обяви на конференцията и Тим Йео, председател на Института за ядрена защита от Великобритания. Според него Европа не успя да приоритизира за повече от десетилетие своите енергийни приоритети. Германия пък реши по политически причини да затвори своите атомни централи, не по технологични и това влоши още ситуацията. В крайна сметка от това се повлияха сега и въглеродните емисии и нивата им се покачиха сериозни, стана ясно още обяснението на енергийният експерти. Според него част от решението на сегашния енергиен пъзел може да са малките модулни реактори.

Всички споделяме целта за зелен преход и беземисионна икономика. Сега виждаме обаче и голямото предизвикателство тук. Този преход е огромно технологично, икономическо и социално предизвикателство заяви Ив Лю Стънф, управител на ТоталЕнерджис ЕП България. Той обясни, че компанията му си е поставила амбициозни цели в глобален мащаб и вече се трансформира. „Ние искаме да сме част от решението за енергийния преход“, сподели експертът. Той припомни, че ТоталЕнерджис има амбициозна програма и ще се превърне до десетина година в производител на електроенергия. Част от петролния бизнес също ще бъде запазен.

Сигурни доставки и улеснени процеси за инвестиции във ВЕИ

На конференцията стана ясно, че едрият бизнес у нас е единственият, който е успял през последното десетилетие да подобри своята енергийна ефективност. В момента, в който се декарбонизира енергетиката и част от тежката индустрия ще се премине по този път, обясни Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Той бе категоричен, че за бизнесът е ясно едно – фирмите имат интерес да получават нисковъглеродни доставки на енергоресурси при достъпна цена и сигурност на доставките.

ВЕИ сектора в България може да се развие доста по-добре, но за целта трябва да се случат три неща. Едното е ясна регулаторна рамка, която да даде стимул за инвеститорите и за вложенията им. Така по-лесно и банковия сектор ще може да финансира проекти, смята Теодор Караиванов, управител на ПроКредит Банк ЕАД. Той даде пример с Гърция където частните инвестиции способстват сериозно в момента за бързото развитие на соларни и вятърни проекти. Според Караиванов ключови за един проект са EPC конструкторите, качественото строителство и ниската себестойност на получената енергия. Това ще накара все повече хора да се насочат в тази посока.

Фотоволтаичен парк „Бобов Дол“

В края на следващата година се очаква да бъде изграден и първият фотоволтаичен парк у нас, намиращ се на сгуроотвал на въглищна електроцентрала. Това ще се случи край ТЕЦ „Бобов Дол“ и вече има издадено разрешение за строеж. Това обяви Кристина Лазарова, съосновател на платформата Brown to Green, която способства за осъществяването на проекта. От централата имат планове за създаване на батерийно стопанство и дори да произвеждат зелен водород за в бъдеще. Отделно и четири компании са проявили интерес да работят в бъдещата индустриална зона, която ще се изгради в района на ТЕЦ-а. Лазарова също поиска държавата да бъде по-активна при административните процедури, които в момента са доста тромави при зелените инвестиции.

Добре е спешно да променим Националния план „Климат енергетика“ и съпътстващите енергийни документи, заяви и Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията. По думите му тези документи трябва да са в крак с новата геополитическа ситуация в региона и да са в подкрепа на индустрията. Според него България има добър и диверсифициран енергиен микс. Добра е и енергийната свързаност в региона. Според анализите на ЦИД е напълно възможно до 2050 г. цяла Източна Европа да бъде напълно декарбонизирана с нужните инвестиции. И това няма да предизвика смут и дестабилизиране на енергийната система, категоричен бе Владимиров. Ключов проблем за решаване за България остава темата за енергийната бедност. Тук ние дори още нямаме дефиниция на този термин, а либерализацията на енергийния сектор трябва да се случи до 2024 година, припомнят енергийни експерти.