Опасно е средствата за саниране отново да се управляват централизирано, предупреждават от Коалицията "Да обновим България"
Тръгването на мерките за обновяване на сградите по Плана за възстановяване трябва да стартират през юли, а администрацията все още се бави с подготовката.
Опасно е средствата за саниране отново да се управляват централизирано, обявиха на пресконференция в БТА от Коалицията "Да обновим България". От началото на Националната програма за саниране до днес или за повече от 10 години са санирани малко над 2000 сгради при 54 000 многофамилни сгради, 12 000 обществени сгради и 650 000 еднофамилни сгради, в които живеят повече от 50% от населението на България. Ако продължаваме с този темп ще ни трябват повече от 200 години да обновим сградния фонд, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.
Централизацията ще убие идеята, общините натрупаха опит, направиха много грешки, но кой може да се справи добре, те бяха до хората и им обясняваха за ползите от санирането, подчерта Валентин Николов, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България (КСБ). Централната администрация е нова и се съмняваме в нейната компетентност да реши този въпрос, обясни той. Първите процедури по Плана за възстановяване трябваше да са готови и да стартират през юли, но няма индикация че това ще се случи скоро, защото процедурите се бавят. Става дума за 1,3 млрд. лева, които отново няма да бъдат достатъчни за нуждите, които имаме. Националното финансиране в обновяване на сградите трябва да е дори пет пъти по-високо както е в други европейски страни.
България дори не може да изпълни собствените си цели да обновяваме 60% до 2050 и около 10% до 2030, ако постигнем 1,5% ще е добре, отчитат експертите.
Чуваме нещо още по-тревожно, коментираха специалистите. Администрацията обмисля отново 100% безвъзмездна помощ. Това е недопустимо при положение, че имаме да постигаме толкова високи цели и предвид факта, че 93% от сградите са енергийно неефективни, обясниха от сектора.
Затова днес беше представено и проучването на „Алфа Рисърч“, според което над 70% от хората са готови да съфинансират санирането на своите сгради. Това се случва предвид факта, че вече 80% от тях вече са правили дейности, свързани с енергийна ефективност например изолация, нова дограма, смяна на покрив и всичко това се е случвало със собствени средства. Проблем е също, че за пореден път няма да бъдат включени еднофамилните сгради. Очаква се обаче да бъдат представени схеми за съфинансиране като Национален декарбонизационен фонд, който предстои да бъде структуриран, възможно е да се използват също Фондът за енергийна ефективност, фонд Флаг.
Нов бизнес модел с до 100 лева месечни вноски за съфинансиране на обновяването
По време на пресконференцията бе представен и изцяло нов модел на финансиране, разработен по международния проект SHEERenov, по който партньори са също Столична община и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Подходът дава възможност за обновяване чрез съ-инвестиране на собствени средства при улеснен достъп до кредит, както и чрез целева помощ за уязвими групи. Разработеният модел на кредит отчита очакванията на гражданите за размер на месечните вноски между 50 и 100 лева. Според експертите със спестените средства от по-ниските месечни разходи за енергия е напълно възможно да се покриват до 80% от вноските и кредитът да се изплати бързо. Целта е този модел да се приложи като алтернатива на познатите програми за саниране, до които достъп ще продължават да имат много малка част от гражданите, а в същото време огромната част от тях са убедени, че обновяването не търпи отлагане.
„Този модел предоставя не само по справедливо използване на публичните средства, но и значително ускоряване на темповете за обновяване. Той също предполага и завишено участие на собствениците във вземането на решенията и контрола върху изпълнението, като за това е осигурена и подкрепа от специализирани проектни мениджъри.“ Това коментира заместник-председателят на УС на БГФМА Цвета Наньова.
Това е готов подход, който веднага би могъл да се приложи, коментираха специалистите. По принцип ако безвъзмездната помощ е над 50% контролът е в публичните власти, ако е по-малко контролът остава в етажната собственост, хората желаят по-голяма степен на участие в контрола, за по-добри резултати. Собствениците не са длъжни да имат познания в областта, но могат да наемат частни компании, мениджъри, които да движат процеса, а това да е услуга, платима с публични средства. Санирането е социална услуга, но не е социална дейност, коментираха от бранша. Трябва да се създаде възможност мнозинството от собствениците да решава дали да санира сградата и останалите да са задължени да се съгласят, отчитат и хората като важен въпрос. Другата важна тема за хората е финансирането. В момента се обсъждат възможности за създаване на банков продукт за сдружение на собственици, според който месечни вноски да са такива, които са реални спрямо доходите и да се изплащат основно от спестяванията. Водят се разговори с Българска бана за развитие, Фонд за енергийна ефективност да помагат тестово, но и да са гарант пред търговските банки, каза Наньова.
Дефиниция за енергийна бедност има, но прилагането й е въпрос на политическа воля
SHEERenov е подход, който върви с допълнителна помощ за енергийно бедни. Вече е време да се сложи край на мита, че в България няма дефиниция за енергийно бедни, коментира Теодора Пенева от БАН.
Дефиниция за енергийна бедност има, всички индикатори са тествани на база 7000 души. В момента този етап е завършен, остават дни преди да се финализира окончателно, тестването напрактиа показа абсолютна адекватност и приложимост, коментира специалистът. Приемането й е въпрос на политическа воля. Тази дефиниция да бъде обсъдена в работни групи и от експерти от Агенция социално подпомагане и общини.
Възможно най-бързо трябва да стартират на програми по предложения бизнес модел, да се случи прозрачно провеждане на реформите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост – дефиниция за енергийна бедност, бюра за обслужване на едно гише и създаване на Национален декарбонизационен фонд, защото те са решаващи не само за реализацията на плана, но и за бъдещото разширяване на обхвата на сградното обновяване и достигане на средствата до максимален брой хора. Това обявиха накрая от Коалицията „Да обновим България“,в която влизат организации, заинтересовани от устойчивото енергийно ефективното обновяване на сградния фонд като Камара на строителите в България, БАИС, БГФМА, Хабитат България, ЕнЕфект, ЕкоЕнергия, БААИК и др.