Енергийният сектор в България – промяна след промяна

Електроенергийният и газовият пазар в България тази година ще преминат към съществени промени. В началото на есента се очаква да бъдат приети поправките в Закона за енергетиката, които предвиждат създаване на платформа за търговия с природен газ. В електроенергийния сектор също се готвят изменения, които да стимулират по-бързата либерализация на пазара.

Промените се застъпват една с друга, но експертите твърдят, че те са очаквани и необходими, тъй като в сравнение с другите пазари в Европа страната ни изостава. В същото време растат и рисковете от объркване. Законът за енергетиката е променян досега поне 40 пъти.

Електроенергиен пазар

Само след броени дни в България започва новият ценови и регулаторен период, който се отличава съществено от предишните. Регулаторният период запазва комфорта за битовите потребители, тъй като не се очакват съществени сътресения с цените на електроенергията за тях. Но веече за всички е ясно, че няма как да се мине без повишение на ценовите нива - това е тенденция не само у нас, но и в световен мащаб.

Затова пък се променя комфортът на Обществения доставчик в лицето на Националната електрическа компания (НЕК), а оттам на крайните снабдители и на разпределителните компании.

Тази промяна се усеща особено силно поради поемането на тежестта от върналите се на регулирания пазар над 15 хил. клиента и излизането на свободния пазар на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и високоефективно комбинирано производство от 1 до 4 МВт. Най-сериозно това ще се усети през преходния период от 1 юли до 1 октомври, през който НЕК ще продължи да изкупува електроенергията от малките ВЕИ-производители и от комбинирано производство. Пред доста проблеми остават изправени и електроразпределителните дружества.

Тъкмо в момента, в който моделът ще се установи на пазара и ще дойде време за нови промени. Паралелно, малките фирми, които сега консумират електроенергия на ниско напрежение, ще трябва да започнат да се подготвят за излизане на свободния пазар. Поредните изменения в Закона за енергетиката вече се подготвят и предварителната заявка е те да бъдат внесени за обсъждане в парламента преди лятната ваканция на депутатите, но този път да са прецизирани, за да не предизвикат сътресения. На практика с тази стъпка, която по всяка вероятност ще стане реалност през следващата 2020 г., ще се сложи и началото на излизането на всички битови потребители на свободния електроенергиен пазар. Допуска се, че ще има преходен период, в който цените на електроенергията ще са миксирани между регулирания и свободния пазар.

Пълното освобождаване на пазара или излизането на всички битови потребители на свободния електроенергиен пазар трябва да завърши до края на 2021 г. Поне такъв е предварителния ангажимент на страната ни.

Остава обаче въпросът с демонополизацията в електроенергийния сектор, където доминиращата роля е на електроцентралите към БЕХ. Стъпката с излизането на ТЕЦ „Марица Изток 2“ на борсата е налице. Остава да разберем какво ще следва оттук нататък.

Газов пазар

При газовия пазар ситуацията е по-различна. На пръв поглед и тук има оператор и обществен доставчик, но пазарът у нас си има особености, за които има значение и слабото потребление на природен газ. При газовия пазар същественият момент е, че либерализацията започва от демонополизиране на обществения доставчик в лицето на „Булгаргаз“, отчитат експертите.   Диверсификацията на доставките от своя страна дава възможност за паралелно придвижване на няколко процеса – демонополизация и либерализиране на вътрешния газов пазар и създаване на ликвиден борсов пазар на природен газ заедно с формиране на регионален пазар.

Проектите, свързани с изграждането на инфраструктура, вече са в напреднал стадий и е налице необходимостта при стартът им пазарът да може веднага да поеме новите количества синьо гориво. Както е известно, очакването е в края на 2020 г. да започне транспортирането на азербайджански газ по „Южен газов коридор“ и съответно поемането му от интерконектора с Гърция. Както изглежда, газовата връзка с Румъния няма да се задейства в двете посоки, въпреки обещанията на 1 юли, поради затруднения с изграждането на компресорна станция на румънска територия. Въпреки затрудненията по ЗОП няма отказ от изграждане на разширението на газопреносната мрежа до Сърбия.

Едновременно с това в енергийния закон трябва да бъдат имплементирани промените в Газовата директива, приета преди няколко месеца от Европарламента.

Защитата на уязвимите потребители

В България продължава да се умува по темата енергийна бедност и все още се търси дефиниция. Въпреки това от 2016 година енергийният регулатор и министерство на енергетиката разработиха модел за защита на енергийно уязвимите потребители. Заедно с напредването на процеса на либерализация ще трябва да се предприемат мерки в тази посока.Това посъветва и директорът на Генерална дирекция „Енергетика“ към ЕК Клаус-Дитер Борхард. Тоест идва времето, в което в схемата ще трябва да се включи по-активно социалното министерство, но и регулаторът.

Предвид съществената разлика между газовия и електроенергийния сектор в България, механизмите за защита на консуматорите на електроенергия и природен газ трябва също да са различни, но и да са достатъчно гъвкави, предвиждащи развитието на пазара поне с няколко години напред. Вече е ясен най-важният принцип - защитата, подпомагането не трябва да минават през цената на енергията. Това означава разработване на нов, доста по-широк инструментариум. В него трябва да се отчита политиката на доходите от една страна и от друга - направената заявка от страната ни за приемането на еврото.