С петролно ембарго или не географията на петролните доставки ще се промени

Санкциите срещу вноса на руски петрол ще бъдат основната тема на срещата на Съвета на Европа в Брюксел на 30 - 31 май. В поканата си до страните членки председателят на Съвета Шарл Мишел изразява надежда, че този път страните ще стигнат до съгласие. Този ход на Европа ще промени пазарите, участниците, индустрията и цените. Потребителите ще плащат по-скъпо за нефтопродуктите. Производителите на електромобили пък се надяват, че настъпва тяхното време.

Ако съдим по думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Европа си научи урока и вече е изключително предпазлива по отношение на обратния ефект от санкциите. Затова не е необходимо да залага единствено на тях, отклонявайки се от поетия път за декарбонизация. Неслучайно в програмата в рамките на транспорта е залегнал пакета Fit for 55 на 2 юни. Предвижда се да бъдат обсъдена новата инфраструктура за алтернативни горива (AFIR), RefuelEU Aviation и FuelEU Maritime. Както и приемането на общ подход относно директивата за интелигентните транспортни системи (ИТС). През 2023 г. в рамките на пакета Fit fo 55 България трябва да приеме нови директиви, касаещи начина на облагане на горивата. Нищо не е отпаднало. Решенията на българския вътрешен пазар са само временни.

Досега

На този етап Съединените щати, Великобритания, Австралия и Канада са единствените страни, които обявиха санкции срещу вноса на руски петрол. Европа от своя страна почти цял месец води активен диалог със страните членки за постигане на съгласие и форсира бързия преход към зелена енергетика. От своя страна Планът REPowerEU се фокусира върху диверсификацията на внос на природен газ на Европейския съюз. В него обаче не са определени цели, например колко руски петрол да се забрани за внос, както и в какъв срок трябва да се осъществи.

Европа е решена, дори и с изключения за страни като Унгария, Словакия, Гърция и България, които като цяло са малки вносители, да въведе ограничения. Въпреки че по предварителна информация ограниченията може да са в рамките на няколко години, това означава, че в средносрочен и дългосрочен план купувачите от Северна Америка и Европа постепенно ще спрат с доставките на руски нефт. Мотивът за тези санкции на обявилите ги страни е известен отдавна - изолиране на руския енергиен износ. Вече се наблюдава и процес, в който западните петролни и корабни компании отказват руски товари. Отказ има и при застрахователните компании.

Според статистиката на британската компания BP, вносът на суров петрол от Русия е общо около 3 млн. барела на ден. Една четвърт от него е през нефтопроводът "Дружба", а останалата част се осъществява с танкери. Наблюдатели посочват, че са в ход планове за замяна на почти целия суров петрол с такъв от други източници. Говори се за изключение на 500 000 барела на ден, за рафинериите на Лукойл - Нефтохим Бургас и PCK Schwedt на Роснефт в Германия. Както и на почти същия обем от получавания петрол от страна на Унгария и Словакия. Неотдавна британската компания ВР прогнозира, че през месец май от пазара ще изчезнат поне 2 млн. барела петрол. При това положение въпросът е откъде западните страни ще намерят толкова голямо количество, за да успокоят пазара. Не без значение е и как ще бъде преструктуриран този нов по своята не само географска същност пазар и как ще се отрази на другите региони, а и на цените.

Първоначалните анализи на експертите сочат, че Европа ще трябва да се подготви да понесе за последствия, които може да струват скъпо. Както е известно преди военните действия на Русия в Украйна, делът на вноса на руския нефт достигаше близо 30 процента.

При успешно договаряне на санкциите на 30 - 31 май, свиването на руските доставки ще започне практически през втората половина на настоящата 2022 г. За този период количеството също не е малко.

Откъде ще дойде петролът за Европа?

Базирайки се на прогнозните данни на специализираните институции за добива в САЩ и Канада експертите посочват, че вносът оттам е малко вероятен. Освен това вносът на петрол от тези страни е различен по състав и ще изисква вложения в съответните рафинерии. Петролът от страните в Латинска Америка, включително Венецуела би могъл да е заместител и американската компания Chevron получи зелена светлина за преговори. Предвид срива, който преживя този сектор не така отдавна, закриването на редица производствени мощности и санкциите, най -вероятно връщането към времето на разцвет не се очаква да се случи бързо.

Африка не влиза в сметките. Това означава, че Европа ще се надява на доставки от близо 2 млн. барела на ден от страните от ОПЕК или казано иначе - на Близкия изток. Вярно е, че доставки от порядъка на около 0,8 - 0,9 млн. барела на ден са внасяни от Саудитска Арабия и Ирак преди войната в Украйна. Отскоро Саудитска Арабия отново е в играта. Сега обаче се дава шанс на европейския пазар да стъпят страни като ОАЕ и Кувейт.

Като цяло за ОПЕК това означава пренасочване на обеми от други пазари, включително и от Индия и Китай. Така на дневен ред изниква въпросът кой ще е готов да влезе в битка с Русия и да заеме това пазарното пространство, от което Европа е решена да я изтика. Предвид целите на Европа за декарбонизация и предвижданите промени на петролния пазар Кандидатите за внос от страна на ОПЕК едва ще са въодушевени първо да влязат в спор с Русия и второ да изоставят растящият азиатски пазар.

При всички случаи нови доставчици ще има. Иран е сред потенциалните нови играчи. Те ще станат основата в запълването на празнината, отворена под натиска на санкциите. Като цяло прогнозата клони към нови играчи, разнообразни с по-малки доставки, спад на потреблението и по-високи цени. Не само заради санкциите, а и заради подготвяните за влизане в сила нови директиви в транспорта.

Въздействие върху руските доставки

Западните медии отчетоха спад на производството на руски петрол с до 1 млн. барела на ден. Това беше признато и от руския вицепремиер Александър Новак, но с уточнението, че това е било само за един месец - през март спрямо февруари. "Само един месец сме имали спад с малко над 1 млн. тона барела на ден (през март в сравнение с февруари), сега е сега вече е по-ниско и мисля, че ще има по-нататъшно възстановяване, следователно (..) може би 480-500 милиона тона. Но това е за днес. Всичко може да се промени в зависимост от ситуацията", коментира той преди дни. Експертите не са така оптимистични. Увеличаването на износа за Азия в частност за Индия и Китай на този етап все още не означава нищо повече от краткосрочни сделки.

Ако се погледне картината като цяло, въвеждането на европейските санкции за внос означава един милион барела руски петрол на практика да бъдат пренасочени към нови купувачи. Единственият регион в света със сравними обеми на суров петрол са развиващите се страни в Азия, и по-специално Китай и Индия. Страните от Азия извън ОИСР са внесли над 20 милиона баррела на ден през 2020 г., от които руският суров е по-малко от 2 милиона.

През последните дни ограниченията заради Covid-19 в страната се вдигат, а потреблението се очаква да започне да се възстановява. Алтернативата за Русия обаче не са големите рафинерии, а малките. Към настоящия етап Русия вече е един от най-големите износители на суров петрол за Китай, нареждайки се след Саудитска Арабия, заемай дял от около 15 % с по 1,6 милиона барела на ден. Съобщава се, че руският суров петрол се предлага на Китай с много големи отстъпки. Това обаче не означава, че Русия е увеличила кой знае колко износът си - става въпрос за едва 100 хил. барела на ден и предпазливост по отношение на нови договори. Китай също проявява предпазливост.

Индия е третият в света по големина вносител на суров петрол от Близкия изток. Там като доставчик доминират Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия и ОАЕ оформящи дял от около 65 процента от общия внос на суров петрол в Индия през 2020 г. Руският внос се оценява на едва 1,5 %. От началото на войната и след като САЩ и други санкционираха износа на руски петрол, на индийските рафинерии се се предлагат значителни отстъпки за покупката на руския суров петрол. Тези отстъпки накараха индийските рафинерии да увеличат вноса от Русия, общо до 40 милиона барела досега през 2022 г., или до доста значителните 500 000 барела на ден, според авторитетните консултантски компании от сектора. Възможността за руския суров петрол в Индия е да замени поне част от доставките от САЩ и Западна Африка, които през 2020 г. възлизат на общо 1,2 милиона барела на ден, а през 2021 г. са по-високи. Тук обаче отново става въпрос за различни сортове. Както е известно индийските компании предпочитат сорта ESPO.

Министерството на финансите на Индия, както и министерствата на външните работи и на петрола и природния газ заявиха, че Индия ще продължи да внася руски суров петрол, стига да е по-евтин от конкуренцията. Последва корекция на ценовите нива на останалите доставчици за страната. Освен това от общата картина не може да се изключи интереса на индийските компании към сектора на руския LNG.

Като цяло пазарите ще се променят. Географията на доставките ще е различна, но като цяло цените ще останат високи. Потребителите ще трябва да платят тази замяна на пазарите и преустройството на рафинериите.

Декарбонизация, без директни санкции е най-добрият подход. Пътят, начертан в пакета Fit for 55 сам по себе си съдържа ограничения, които ако се спазват така, както е предписано ще доведат до спад на вноса на руски петрол.

Европа вероятно преосмисля внимателно цялостната политика по отношение на руските санкции по отношение на Русия. Наблюдава се значително отрезвяване след икономическия форум в Давос. Поне сред част от европейските политици. До 2023 г. има много малко време, а Европа при досегашното си разсейване в пакети от санкции загуби достатъчно време.

Текстът е публикуван първо в dir.bg