До 15 000 лв за индивидуална фотоволтаична инсталация плюс батерия предвижда Планът за възстановяване, но само за 9 500 домакинства

В Националния план за възстановяване и устойчивост вече се предвиждат пилотно 120 млн. евро или 240 млн. лева за изграждане на индивидуални фотоволтаични системи до 10 kW и слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване. Предвижда се 70% финансиране на системите. Дори само при 70% финансиране много семейства от средната класа ще решат да участват и да изградят фотоволтаици стига да имат ясна информация и по-малка административна тежест, обсъдиха експерти на онлайн събитие събитие „Перспективи за декарбонизация и устойчивост, коментар и анализ върху новия IPCC доклад и финалния Национален план за възстановяване и устойчивост." 

Предвижда се 100 млн. национално, осигурено най-вероятно Националния фонд за декарбонизация и частно финансиране като тези 30% съфинансиране влизат в този ресурс. Според Светослав Стойков от Института за пазарна икономика средствата са повече, но не са достатъчно, защото се предвижда финансиране на 9500 домакинства. Финансирането на фотоволтаична инсталация плюс батерия е до 15 000 лева. За енергийно бедните семейства подпомагането ще е на 100%, но проблем е все още, че нямаме яснота кои са енергийно бедните семейства в България, а по дефиницията все още се работи, коментираха експертите. Все още не е ясно дали средствата ще се отпускат от банка, с която ще се работи или с някой от фондовете. Но това все още са въпроси, на които отговор очакваме, подчерта и Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия“ във WWF.

Планът създава единични мерки за ВЕИ в многофамилни и еднофамилни жилищни сгради. В схемата влязоха еднофамилните къщи. Но най-важната промяна е, че е увеличен капацитета на фотоволтаичните инсталации от 3 на 10 kW за домакинство, може също да се изграждат системи за съхранение и има възможност за съфинансиране и отпаднаха климатиците от Китай, каза Радостина Славкова от екологично сдружение "За Земята". Но в същото време има и редица минуси като например, че мярката не се комбинира с други енергоспестяващи мерки и енергийно бедни от 21 общини не могат да кандидатстват, допълни Славкова.

10 години у нас няма обучения за енергийни одитори,

а е необходима качествена оценка за енергийните спестявания, съобщиха експерти

В Националния план за възстановяване  устойчивост липсва механизъм за проверка на енергийните спестявания от санирането. Не виждаме в Плана възможност за втори одит, който да провери дали обновяването е направено качествено, посочи Радостина Славкова. Енергийната ефективност е една от най-големите мерки в плана с бюджет от близо 2 млрд. лева.

Това и в момента не се прави като един от най-важните проблеми е, че няма квалифицирани и обучени енергийни одитори и обучения за енергийни одитори не са провеждани през последните 10 години, коментираха експертите на събитието.

Продължава с лошата практика за 100% грант за първите кандидатстващи като няма критерии за подбор, което ще продължи до 2013 година, когато грантът ще бъде вече 80%.

Няма финансиране за енергийна ефективност на къщите

Липсва и механизъм за финансиране на енергийна ефективност за еднофамилните къщи на хората, подчерта Радостина Славкова.  Има възможност само за блокове в общините и за преференциални кредити само за общини в южна България, схемата за Северна още не е започнала, допълни тя.

Ползите обаче в новия План за възстановяване са свързани с възможността за сключване на ЕСКО договори (договори с гарантиран резултат), което е свързано с изплащане на инвестицията след като започнат да се генерират спестявания от сградата. Затова се урежда в Закона за управление на етажната собственост ролята на професионалните домоуправители, които ще поемат основната административна тежест при саниране.

Ще трябва да се регламентира при какъв брой гласове и консенсус от етажната собственост това ще може да се случва и ще се даде възможност на собствениците да кандидатстват за финансиране от ЕСКО компании. Дори много от разпределителните дружества вече имат такива отдели, които може да съдействат на собствениците, коментираха експертите. Друг важен плюс е, че вече сградите трябва да бъдат обновявани до клас В като могат да се включат и нови сгради, създава се възможност да се включи изграждане на ВЕИ. Ще се създадат центрове от тип „едно гише“ във всички 28 области на страната, които да консултират всеки, който иска да се информира и да кандидатства.

Според Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъде създадена национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ (RESTORE) за 1,5 млрд. лева. Това е необходима инвестиция като говорим за съхранение на литиево йонни батерии, защото ще допълни капацитета на ПАВЕЦ ЧЕИРА, който служи за огромна батерии, коментира Апостол Дянков от WWF. Също така се предвижда схема за изграждана на минимум 1,4 GW ВЕИ и батерии -668 млн. лева допълнително. Това е схема за изграждане на допълнителни батерии въз основа на търгове с частни оператори, за което е важно да има както по-големи, така и по-малки мощности за бизнес и домакинства.

Да има възможност за изграждане на фотоволтаични паркове с батерии и от малки бизнеси

Изключително важно е да се следи да не са огромни фотоволтаични паркове, но и за включване на по-широк бизнес.

По отношение на батериите, включени в плана също има плюсове и минуси. Сред плюсовете са, че повечето индивидуални ВЕИ системи ще са с батерии, батериите могат да се зареждат и разреждат едновременно. Те ще се решат въпроса с сутрешен, вечерен, зимен пик на енергийната система.

С масива от батерии се получава балансиране на електроенергийната система заедно с ПАВЕЦ, балансиращият капацитет на ПАВЕЦ се удвоява. Но минусите отново са свързани с това, че става дума за мегапроект, също липсва регулаторна рамка за батериите (индустриални/частни), а и технологията още не е много ясна. Освен това все още стоят различни въпроси защо се прави държавно предприятие, а не публично-частно, но вероятно това е според изискванията за получаване на средствата, а също и заради възможността за по-голям контрол за изпълнението от страна на държавата, коментираха експертите. Но те си задават въпроса дали целият процес ще бъде прозрачен и дали ще включва малките участници на пазара. Такъв голям проект дали ще се изпълни в срок, включително от материална гледна точка само да се построи, как и  с какви средства ще се случи refurbishment на 6-тата година? Какви отношения ще има между проектната компания и финансовата институция ЕБВР като консултант?

Положително е, че не сме се впуснали в голямо водородно приключение

Планът предвижда подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз- 68 млн. лева, които да подкрепят индустриални дейности за промишлените сектори. Експертите оценяват намаляването от 120 на близо 70 млн. евро на пилотното финансиране като плюс, защото това е за индустрии, които трудно ще се декарбонизират. За отопление има ефективни решения като термопомпите. А до 2025 г. много водородни технологии няма да са пазарно развити все още, затова има реално намаляване на инвестицията без да се включваме в големи водородни приключения, каза Славкова. Биогаз инсталациите се развиват бавно и ще отнемат време. Положително е, че няма помощ за присъединяване към мрежата, отделят се повече средства за зелен водород отколкото биогаз. Тези инсталации ще отклонят биоотпадъци от депата. Но минусите са повече няма яснота за кандидатстване и подбор, липсва регулаторна рамка, има риск от използване на биологични продукти, не само отпадъци, също така има риск при биогаз инсталациите да се конкурират хранително и енергийно производство. Например може да се стигне до отглеждане на царевица, захарно цвекло за енергия вместо да се оползотворяват само остатъци от селско производство и хранителен сектор,

С Планът реално стартира зеленият енергиен преход в България, но има още поле за подобрения

Той е значително подобрен, но има още поле за подобрение, за да се изгладят недостатъците и минусите и с помощта на граждански мониторинг. Потенциалът за енергийни спестявания в сградите, но и индустрията е все още слабо развит. Енергийната ефкетивност плюс децентрализирано ВЕИ производство е пътят към енергийната независимост на страната. Зеленият водород не е универсално решение за декарбонизация, а бутиково за определени индустрии.

Необходим е по-сериозен фокус върху адаптация и използване на природно-базирани решения по Плана за възстановяване и устойчивост.

Енергийната децентрализация и развитие на местните общности, на енергийните общности и кооперативи, постигане на енергийна ефективност и изграждане на ВЕИ са пътят към дългосрочно намаляване на сметките за ток за битовите потребители