Какво съдържа и какво не съдържа Националният план за възстановяване и устойчивост?

Националният план за възстановяване и устойчивост е първа стъпка към декарбонизация, но от начина по който ще се изпълни зависят добрите резултати. Това коментираха специалисти от WWF, „За Земята“ и „Климатека“ на онлайн събитие „Перспективи за
декарбонизация и устойчивост, коментар и анализ върху новия IPCC доклад и финалния Национален план за възстановяване и устойчивост."

Какво съдържа и какво Плана за възстановяване и устойчивост?

Според Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъде създадена национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ (RESTORE) за 1,5 млрд. лева. Това е необходима инвестиция като говорим за съхранение на литиево йонни батерии, защото ще допълни капацитета на ПАВЕЦ ЧЕИРА, който служи за огромна батерии, коментира Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия“ във WWF. Също така се предвижда схема за изграждана на минимум 1,4 GW ВЕИ и батерии -668 млн. лева допълнително. Това е схема за изграждане на допълнителни батерии въз основа на търгове с частни оператори,

за което е важно да има както по-големи, така и по-малки мощности за бизнес и домакинства.

Изключително важно е да се следи да не са огромни фотоволтаични паркове, но и за включване на по-широк бизнес.

Планът предвижда подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз- 68 млн. лева, които да подкрепят индустриални дейности за промишлените сектори. За първи път влиза проект за геотермална централа, това е нисковъглероден начин да се добива енергия, смята експертът. Пилотният проект за геотермална енергия е за 343 млн. лева. Планът включва Фонд за насърчаване на екологичния преход в земеделието- 437 млн. лева. Има пилотна схема за зелена мобилност от 97 млн. лева, възстановяване на ключови за климата екосистеми за 62 млн. лева.

Но са необходими редица реформи като Създаване на национален фонд за декарбонизация, реформа за стимулиране на производството и намаляване на административната тежест за енергия от ВЕИ. Необходима е Комисия за енергиен преход и изработване на Пътна карта към климатична неутралност, коментира експертът.

Някои от спорните инвестиции бяха премахнати или ревизирани като например инвестиции в изкопаем газ, включително газопреносна инфраструктура за 330 млн. лева и 1GW газова мощност в ТЕЦ „Марица Изток 2“ на стойност 498 млн. лева. Но също така отпаднаха 847 млн. лева за хидромелиоративни съоръжения, сега поливната средства или 437 млн. лева са пренасочени към мерки за насърчаване на иновации и екологичен преход в земеделието.

ПВУ не включи някои широко обсъждани енергийни проекти като инсталации за поглъщане на въглерод от въглищни ТЕЦ и офшорни вятърни мощности в Черно море, както и нови хидроенергийни проекти

Каква визия за енергетиката задава Националния план за възстановяване и устойчивост?

Еднозначният отговор на експертите е, че Националния план за възстановяване и устойчивост дава значителен фокус върху декарбонизацията на сектора. Това е например недопускане на изкопаем газ за производство на енергия. Поетапно извеждане на въглищните мощности до 2038 г.. Това са също изграждане на 1,4  GW ВЕИ и 350 MW батерии с търгове. Планът предвижда създаване на инфраструктура за 6000 MWh съхранение на електричество. Обновяване на мрежата за присъединяване на 4500 MW ВЕИ. Планът планира производство на 7 800 тона зелен водород, както и биометан. Но за ефективното случване на декарбонизацията са необходими са децентрализация и демократизация, които все още не са факт, коментират специалистите.

Необходими са по-гъвкави схеми за енергийна ефективност, дори и в момента се предвиждат до 2023 г. ангросхеми без активно участие на домакинствата и стимули да постигат енергийна ефективност, трябва да се намалят административните бариери и да се заложи на индивидуални фотоволтаични системи

Първи стъпки за децентрализация са именно са по-гъвкави схеми за енергийна ефективност на битови сгради, намаляване на административните бариери за присъединяване на ВЕИ и механизъм за финансиране на инвестиции в енергийна ефективност и ВЕИ инвестиции заедно със сметките за енергия т.н. ЕСКО договори, които са свързани със изплащане на инвестицията на база на спестявания. Но затова пък трябва да се прави повторен мониторинг след изпълняване на мерките за енергийна ефективност, подчерта Радостина Славкова от "За Земята."

Финансиране на 70% индивидуални фотоволтаични системи до 10kW и слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване.

Необходимо е цялостно ревизиране на визията за енергетиката от Националната програма за развитие 2030 г., Интегриран план за енергетика и климат (ИНПЕК), дългосрчона стратегия на база на нови модели проучвания и секторно моделиране

България трябва да даде ясна посока и ангажимент за декарбонизация като зададе национална цел за нетни нулеви емисии преди 2050 година включително в Закона за ограничаване на изменението на климата, каза Апостол Дянков.

Мониторингът на успешното изпълнение на енергийните проекти в ПВУ ще бъде от изключително значение, смятат специалистите.

Важно е активното включване на общините и всички заинтересовани страни, включително неправителствения сектор и гражданите.

ПВУ включва пилотен проект за осигуряване на посадъчен материал за гори в засегнати от затоплянето райони на България и подкрепа на семенните банки за устойчиви на затопляне видове

Ще бъдат възстановени влажни зони и премахнати изкуствени бариери по теченията на български реки, както и ще се прави мониторинг на риска от горски пожари. Именно тук е важната роля и на общините и включването на тези мерки в техните регионални планове за развитие.

Планът предвижда повече природо-базирани решения и възстановяване на екосистемните услуги и биоразнообразието. Това е необходимо както в природните територии, така и в градските райони, които ще бъдат най-сериозно засегнати от затоплянето.

От начина на изпълнение на заложените мерки зависят добрите резултати, подчерта Радостина Славкова.