BNEF: Китай доминира в инвестициите за производство на чисти технологии, въпреки че митата започват да променят търговските потоци

Около 76% от глобалните инвестиции в заводи за чисти технологии през 2024 г. са били ​​в подкрепа на производството в континентален Китай, което е много над това на други пазари. Въпреки нарастващото внедряване на слънчеви системи, батерии и приема на електрически превозни средства, промяна в глобалните свръх мощности за производството им е малко вероятна. Това се посочва специален доклад на BloombergNEF (BNEF) за веригите за доставки през енергийния преход за 2025 г. В него се разглежда състоянието на глобалното производство на чисти технологии, както и как политическата среда стимулира пренасянето на производство отвъд океана, в рамките на националните пазари и променя моделите на глобалната търговия.

САЩ са водещият доставчик на субсидии в подкрепа на производството (на чисти технологии), се казва още в доклада. В същото време, според експертите,  политическите рискове помрачават перспективите, като 25% от публичното финансиране за чисти технологии е изложено на висок риск от отмяна при администрацията на Тръмп.

Глобалният внос на чиста енергия, измерен в доларово изражение, всъщност се е свил за първи път през 2024 г., което е отражение на резкия спад на цените на  слънчевото и батерийното оборудване.

Развиващите се пазари сега претендират за по-голям дял от китайския износ на чисти технологии, като се е увеличил до 43% от 24% през 2024 г. в резултат ниските цени, констатира още докладът.

Глобалните вериги за доставки, които дълго време бяха гръбнакът на енергийния преход, напоследък са под същественото внимание на инвеститорите, които продължават да се ориентират в нестабилната и бързо променяща се среда на търговската политика. Дори при продължаващото нарастване на внедряването на чисти технологии в световен мащаб, мощностите за производство на чисти технологии изпреварва доста търсенето, което понижава цените и свива маржовете на производителите. При тази несигурна картина, вземащите решения са изправени пред трудни компромиси относно търговията, производството и инвестициите.

В докладът на BNEF „Веригите за доставки в енергийния преход 2025“ се обръща внимание именно на тези тенденции и се отбелязва, че въпреки разговорите за прехвърляне на производството към Запада, континентален Китай продължава да доминира в производството на чисти технологии, контролирайки над 70% от световния производствен капацитет във всеки основен сегмент, изследван от анализаторите на BNEF, с изключение на водородните електролизери.  Всъщност, континентален Китай допълнително консолидира пазарните си дялове във веригите за доставки на слънчева енергия и батерии още през 2024 г., напомнят експертите.

Континентален Китай доминира и в привличането на нов капитал за заводи за производство на стоки за чисти технологии, като батерии, слънчеви модули и вятърни турбини. Според доклада 76% от тези инвестиции през 2024 г. са в заводи изградени в страната. Инвестициите на самите китайски компании на вътрешния им пазар са 5 пъти по-големи от всички останали страни взети заедно, въпреки че тази концентрация в сравнение с по-предишни години започва да намалява.

Водейки се от този експлозивен растеж, BNEF стига до извода, че се очаква свръх мощностите да се запазят поне до 2027 г., особено в секторите за производство на слънчева енергия и батерии. В същото време авторите обръщат внимание на резкия спад на цените на технологиите, както и на оставащата под натиск рентабилност. Така например, средните маржове на EBITDA за петте големи китайски компании за слънчева енергия спадат до 4,7% през 2024 г. от 12,4% преди това.

„През тази година се наблюдава бърза поредица от внезапни промени във вносните мита и индустриалните политики, което кара компаниите да се адаптират към по-динамична среда“, казва водещият доклада Антоан Ваньор-Джоунс от BNEF. По думите му, ситуацията все още не се е уталожила, „но са ясни няколко макроикономически тенденции: свръх мощностите ще определят веригите за доставки на чисти технологии за години напред. А развиващите се пазари бързо ще увеличат вноса на продуктите за енергиен преход, тъй като цените допълнително ще спаднат.“

В зависимост от свръх мощностите, преместването на производството в рамките на национални граници остава приоритет за много държави. Правителствата поемат финансови ангажименти за производство на чисти технологии в рамките на националните си граници, но приносът им варира значително. САЩ са водещи в предлагането на субсидии за производство на чисти технологии, които според BNEF ще са от порядъка на 169 трилиона долара до 2032 г. Всъщност данъчните облекчения в САЩ са готови да осигурят по-голяма подкрепа от всички програми за субсидиране на останалите страни взети заедно. Напредъкът обаче може да бъде възпрепятстван от неотдавнашните мита на администрацията на Тръмп върху произведените в Китай материали и оборудване, използвани в производството в САЩ.

Европейският съюз от своя страна си е поставил амбициозни цели за подкрепа на изнасянето на производство в собствените граници, но предоставя за това субсидии само от 32,5 милиарда долара. Страните са свидетели на намаляване на производството или пълен банкрут на редица водещи производители в рамките на ЕС.

Въпреки финансовите стимули, политическите рискове в САЩ чертаят мрачна перспектива за пренасяне на производство отвъд океана, излагайки на риск планираните заводи в множество сектори на стойност 110 милиарда долара. Това включва и безвъзмездно финансиране по Закона за намаляване на инфлацията, известен като IRA, целеви средства за производителите и оставащите правомощия за отпускане на заеми от Службата за кредитни програми на Министерството на енергетиката. Освен това, по-голямата част от глобалните схеми за субсидиране са технологично независими, което затруднява инвеститорите да знаят какво е налично и спира усилията за пренасяне на производство отвъд океана на редица пазари.

Множество нови мита и други търговски мерки сега оказват силно влияние върху моделите на международна търговия в развитите и развиващите се икономики, установява BNEF. Тъй като много развити икономики дават приоритет на протекционизма чрез митата, развиващите се пазари придобиват нарастващ дял от вноса от континентален Китай. Това е в допълнение към вече променящата се динамика в световната търговска екосистема. Средният дял на китайския износ на чисти технологии към развиващите се пазари се е увеличил от 24% през 2022 г. до 43% през 2024 г.

Въпреки че ситуацията ще продължи да се променя въз основа на политически и финансови рискове, вероятно е инвестициите в Китай да останат доминиращи през следващите няколко години като по този начин свръх капацитета при редица ключови сектори на чистите технологии ще продължи да расте. Очаква се и покачване на митата, което вероятно ще се отрази на търговията между САЩ и Китай и вноса на развиващите се икономики.