Торбен Брабо, директор на GIE: Без руския газ вероятно сме в най-лошaтa ситуация, в която сме изпадали някога

Европейските оператори на газова инфраструктура се подготвят за всички сценарии през идващата зима, включително тези, „при които няма да има руски газ изобщо“ и съкращения на доставките за потребителите. Това споделя в свое интервю пред Euractiv Торбен Брабо. Торбен Брабо е главен изпълнителен директор на оператора на газопреносна система в Дания и президент на Gas Infrastructure Europe (GIE).

Какви са перспективите за газ за следващата зима? Какво прави индустрията, за да гарантира, че газовите хранилища са възможно най-пълни?

Това, което правим за следващата зима, е това, което винаги сме правили. И обикновено го правим толкова добре, че дори не мислим за това. Сега в момента сме в много тежка ситуация, причинена от нахлуването на Русия в Украйна. И най-голямата несигурност е дали следващата зима ще имаме руски газ или не.

Работите ли на предположението, че изобщо няма да има руски газ?

В продължение на много години сме били задължени да разглеждаме сценариите за смущения през зимата, по-специално като част от прогнозите за доставките, извършвани от ENTSOG. И естествено, през последните седмици Европейската комисия поиска от инфраструктурните компании да добавят нов сценарий, който изобщо няма да има руски газ.

Почти половината (45%) от целия газ, консумиран в Европа, в момента се внася от Русия. И не всички могат да бъдат заменени доставките в случай, че руските бъдат спрени. Това означава ли, че европейските потребители трябва да се подготвят за режим на потребление?

Газът представлява 25% от общото потребление на енергия в Европа. Така че 45% от газа, идващ от Русия, вероятно са още по-лоши, защото представляват приблизително 10% от цялата енергия в Европа. И разбира се, не е равномерно разпределен, така че има страни и региони, които ще бъдат засегнати много повече от други.

Основният ми извод от неотдавнашната годишна конференция на GIE е, че изчисленията, предоставени от плана REPowerEU на Европейската комисия, вероятно не са напълно правилни. Ако погледнете цифрите за доставките в Русия, количествата на доставките на LNG, прогнозите за биометан – всички те са доста оптимистични. Това означава, че вероятно не можем да закупим толкова втечнен природен газ, колкото в момента се предвижда в REPowerEU. И така нататък.

Искате да кажете, че сценариите на Комисията за диверсификация на газа се основават на погрешни оценки?

Да кажем, че те вероятно трябва да се разглеждат повече като цел – нещо, към което трябва да се стремим.

Ако се вслушате внимателно в хората от сектора на LNG инфраструктурата, те казват, че пазарът има различни характеристики, които правят невъзможно достигането на тези високи цифри. Може би половината от целта може да бъде постигната доста лесно, но повече от това изглежда трудно в момента.

В САЩ например нямат капацитета за втечняване, за да доставят 15 милиарда кубически сантиметра допълнителен LNG, за който говорят. А що се отнася до производителите от Катар и Близкия изток, техният производствен капацитет вече е продаден на други потребители, така че ще трябва да го изкупим обратно от тях, което е дори още по-трудно. Що се отнася до биометана, споменатите в плана REPowerEU 35 милиарда кубически метра също изглеждат доста оптимистични.

Това обаче са цифри за 2030 г., което дава на индустрията поне седем години, за да ги изпълни.

Разбира се, но трябва да имате предвид, че всички цели за биометан за последните 10 години никога не са били постигнати, защото просто е трудно или секторът не разполага с подходяща финансова подкрепа.

Без руски газ вероятно сме в най-лошото положение, което някога сме били в Европа. За щастие имаме наистина добра регулация за сигурност на доставките, която предвижда защитени и незащитени потребители. И това ще бъде използвано.

Как работи защитата на потребителите на практика? Разбирам, че домакинствата са основен приоритет и че някои индустрии могат временно да бъдат изключени от мрежата в определени моменти, нали?

Регламентът предоставя рамка за всяка държава-членка на ЕС за прилагане на защитени клиенти и незащитени клиенти. Най-високата защита е топлината за жилищни нужди, училища, болници, социални услуги и т.н. и след това топлоенергията за промишлеността.

И тогава всяка страна може да го приложи това правило по различен начин. Например, млечните ферми в някои страни ще бъдат приоритетни, защото имат съществена социална стойност в тази страна. Много страни са приложили това доста бързо въз основа на сценарии за студена зима или на предположението, че газът може да бъде спрян за максимум 30 дни. Сега трябва да работим върху предположението, че можем да имаме, да кажем 365 дни без основния доставчик, докато в същото време имаме и студена зима.

Сега ключовият въпрос от наша гледна точка е кога руският газ спира да тече? През май, юни или юли? И от гледна точка на газовия сектор, колкото по-късно, толкова по-добре, защото ни оставя време да напълним хранилището колкото е възможно повече. Това означава, че бихме били в изключително тежка ситуация, ако доставките от Русия бяха прекъснати сега. След това ще трябва да обмислим ограничаване на доставките за потребители, които могат да сменят горивото си, така че те да спрат да получават газ.

В някои страни може дори да се наложи да спрат индустрии за през лятото, за да осигури снабдяването на защитените клиенти за следващата зима. Дори ако имаше достатъчно газ на хартия, някои клиенти ще трябва да бъдат ограничени, за да се гарантира, че защитените клиенти ще бъдат покрити на по-късен етап.

Предвижда ли се ограничаване на доставките и за защитени клиенти като домакинствата?

В някои страни операторите на преносни системи включват в планирането си възможно прекъсване на доставките и за защитени клиенти. И така, ние сме се подготвили за това, но това е само в екстремни ситуации и след като се прекъснат доставките на останалите незащитени по този начин клиенти. И други държави са направили същото, така че там има механизми със сигурност.

Ако се върнем към вноса на втечнен природен газ, има и тесни места в европейската система на оператори на преносни системи. В момента имаме инфраструктура, която е изградена преди 30-40 години, за да внасяме газ основно от Русия и след това да го преразпределяме в посока изток-запад към останалата част от ЕС. И сега сме в ситуация, в която ни се казва да направим обратното. Но инфраструктурата не е проектирана и изградена за това.

Какви са другите тесни места и проблеми?

Основните проблеми са между Източна и Западна Европа и протежението на юг.

Защото руският газ идва от изток и след това тръбопроводите стават все по-тънки и по-тънки, тъй като газът се доставя на запад, където норвежките доставки и LNG също акостират на сушата. Междувременно на юг идва северноафриканският газ и където са разположени повечето от терминалите за втечнен природен газ, на Иберийския полуостров.

Така че в средата на Европа – там ще намерите някои от пречките. Като цяло страните без излаз на море нямат достатъчно връзки с пристанищата за втечнен природен газ.

Сега цифрите, които имаме за капацитета за внос, също може да са грешни, защото традиционно се изчислявало това по консервативен начин. И ако операторите преизчислят капацитета за внос на LNG с по-оптимистично мислене, може би ще излязат с по-високи цифри. Например, между Белгия и Германия операторите бяха в състояние да позволят обмен на двойно по-голямо количество газ, отколкото бе при историческият максимум. Така че всъщност физиката може да направи повече от това, което се е продавало исторически. И вероятно трябва да преизчислим максималния си капацитет за пренос.

И ние трябва да изчисляваме това не само годишно, но и на тримесечие, месечно или седмично. Защото ако имаме да кажем топъл ноември, тогава все още можем да нагнетяваме много газ в хранилището. Ако например не изпълним нивото на запълване на хранилището от 80% на 1 ноември 2022 г., може би все пак можем да подобрим ситуацията през декември в зависимост от метеорологичните условия.

Някои хранилища имат бавна скорост на нагнетяване, докато някои имат бързи цикли и могат да бъдат наистина гъвкави. Така че може да е възможно да ги попълните много по-късно. И в момента нямаме пълен преглед на всичко това. А за нас, в GIE, това ще направим през следващите месеци.

Кой може да предостави тези данни, ENTSOG ли?

Със сигурност ENTSOG ще предостави сценариите на потока за съхранение и LNG. Но, както казах, трябва да погледнем отново числата, които споделяхме в миналото, защото те вероятно са малко прекалено консервативни. В GIE разполагаме с данни и от нашите AGSI и ALSI платформи.

Изграждането на нови терминали за внос на LNG отнема поне 3 до 5 години. Това означава пет години, през които хората може да имат затруднения при отоплението на домовете си. Но може би междувременно ще сме се обърнали към по-устойчиви решения като мерки за пестене на енергия или възобновяеми източници. Има ли риск да започнем да изграждаме твърде много газова инфраструктура?

Не, не мисля, че има риск. И в сравнение с кризата, в която се намираме сега, мисля, че това е риск, който така или иначе трябва да поемем. Нека спомена някои примери. Първо, държави-членки на ЕС като Германия и Холандия оценяват начините за увеличаване на вътрешното производство на природен газ в Северно море или Италия в Средиземно море. Там може да има някакви обеми. Второ, Германия ще строи LNG терминали, като първият се планира да бъде готов в края на 2024 г. – така че след по-малко от три години.

На трето място, производството на биометан и водород може да се ускори.

Колко?

Не знам, може би 1 или 2 милиарда кубични метра. Но всеки милиард кубически метра е от значение.

Разбира се, но вносът в ЕС от Русия е 150 млрд. куб. метра…

Да, това е много. Но да кажем, че имаме 50 милиарда м3 от LNG, Норвегия и Северна Африка, тогава останалото ще бъде да кажем 0,5, 1 или 2 милиарда м3. Но всички те се сумират и всички са наистина важни.

И част от развитието на инфраструктурата може да стане много бързо. Инсталациите за биометан например могат да бъдат модернизирани в рамките на една година. Плаващи LNG терминали – плаващи устройства за съхранение и регазификация – могат да бъдат инсталирани за няколко месеца. И някои от тях ще бъдат там за следващата зима, в Германия и Холандия. И някои газоопроводни връзки биха могли да преминат много бързо, ако се ускори издаването на разрешителни, например по претоварената линия север-юг.

И тези връзки може да са готови навреме за следващата зима?

Да, разбира се, всичко е свързано с приоритизиране. В Дания, Норвегия и Полша сега изграждаме проекта Baltic pipe и тoj ще бъде въведена в експлоатация на 1 октомври. Това е тръбопровод от 10 милиарда кубически метра, така че е значително допълнение към мрежата. И не бива да забравяме усилията за енергийна ефективност и просто да консумираме по-малко – това е ключът към цялостния преход.

Енергийната ефективност обаче също отнема време.

Разбира се, че отнема време. Но сега повече от всякога е моментът за насърчаване на мерките за пестене на енергия. Планът от 9 точки на МАЕ за намаляване на зависимостта на ЕС от руския газ предлага на потребителите да коригират временно термостатите си. Намаляването на отоплението на сградите с 1°C би намалило търсенето на газ с около 10 милиарда кубически метра годишно.

На бойлера си вкъщи намалих температурата с 12 градуса. Семейството ми се оплакваше, но това е така – всички ние трябва да използваме енергията по-ефективно. Някои държави също се стремят към по-бърз енергиен преход. В Дания или Австрия политиците настояват за регионални планове за поетапно спиране на газа, с планове за ускоряване на внедряването на термопомпата или преминаването към електрификация. Има много различни инициативи, които могат да доведат до общо намаляване на потреблението на газ.

Планът на Комисията RePowerEU предвижда ускоряване на внедряването на покривни слънчеви фотоволтаични системи с до 15 TWh тази година, чрез което ЕС би могъл да спести допълнителни 2,5 милиарда кубически метри газ и да удвои планирания годишен темп на внедряване на термопомпи.

Спестяванията за всеки 10 милиона термопомпи, инсталирани от домакинствата, могат да достигнат до 12 милиарда кубически метра газ. И с правилните числа можем по-лесно да съпоставим с вноса и новото местно производство. Така че ние работим върху всичко това.

Това бързане сега за изграждане на нова газова инфраструктура – как това съответства на Зелената сделка и целите на ЕС за декарбонизация за 2030 г.? Ще остане ли тази инфраструктура актуална през 2030 г. и след това?

Моля, имайте предвид, че новата инфраструктура, която се изгражда днес, също ще бъде готова за декарбонизация. Например биометанът отива директно в съществуващата метанова мрежа. А инфраструктурата за съхранение и пренос може да бъде модернизирана за пренос на водород.

Смятаме, че след следващата зима и следващите 2 или 3 критични години вероятно ще бъдем в ситуация, в която открием, че декарбонизацията се е ускорила.

В момента страните от ЕС се връщат от старите електроцентрали на въглища и петрол, за да облекчат натиска от газовата криза. Те няма да бъдат включени след четири години, ако имаме повече възобновяема електроенергия.

В края на деня тази газова криза ще бъде ускорител за вятърна и слънчева електроенергия, биометан и водород. И моето предположение е, че през 2026 или 2027 г. ще се ускорим към нашите климатични цели за 2030 г. Тази криза е катализатор за Европа да постигне дългосрочната си цел за климата, напълно съм сигурен в това.