Евродепутатът Виола фон Крамон-Таубадел пред 3еNews: Задълбочете дебата за енергийния преход, може би хората ще искат да инвестират в него

Имате много слънце, но на нито един от покривите в София не видях фотоволтаици, ЕС трябва да подпомогне България да инвестира не само публични, но и частни средства във ВЕИ.

Климат / Анализи / Интервюта , Зелен преход
Рая Лечева
1009
article picture alt description

Източник: Viola von Cramon-Taubadel Facebook

Виола фон Крамон-Таубадел, член на групата на „Зелените“ в Европейския парламент/ Европейски свободен алианс и групата на „Зелените“ (Германия):

С Виола фон Крамон-Таубадел* разговаряме за зелените перспективи пред България и Европа. Всички се нуждаем от натиск, за да направим зелената трансформация. И Германия не е готова, но работи по въпроса, за да се справи със зависимостта си от нефта преди 2023 г. и от газа преди 2024 година, сподели тя в интервю за 3eNews.

Тя беше част от мисията на Европейския парламент в България, която искаше да се запознае отблизо с начина, по който България управлява средствата от европейските фондове. Каква е ролята на „Зелените“ в ЕП и колко крайни са техните политики, как Германия се справя с намаляването на зависимостта си руски нефт и газ. Виола фон Крамон-Таубадел споделя повече за възможностите ни, които трябва да използваме в сферата на възобновяемите енергийни източници и Зеления преход.

 

Г-жо Таубадел, какви са Вашите впечатления от мисията на представители на Европейския парламент в България?

Основната цел на нашата мисия бе да получим повече информация как се изразходват европейските средства, как се контролира техния мониторинг и начин на изразходване. Колко различни институции имате в България да правят този мониторинг и одобрение, каква е методологията не само за мониторинг, но също и как работят институциите, които се занимават с върховенството на закона. Върховенството на закона е основен принцип в условията на демокрация, който означава, че всички са равни пред закона от гражданите до управляващите. Как тези институции работят, работят или не работят въобще, как новото правителство се справя с управлението на еврофондовете.

Какво е Вашето мнение и заключенията, които направихте при посещението си у нас?

Важно е да видим какви законодателни промени ще предприеме правителството и как ще ги приложи. Мисията ще подготви подробен доклад с препоръки към ЕК и към европейските институции за резултати. Българската система обаче трябва да си свърши работата, слабото звено е съдебната система и прокуратурата. Но това, което не казах преди е, че

очевидно започва по-сериозна трансформация, предвиждат се активно реформи

и да се следва екологична линия, за да може всички хора да получат достъп до тези средства по линия на зелената трансформация.

Сега не изглежда толкова лесно за хората и малките фирми да кандидатстват и да получат честен  достъп до евросредствата,

но трябва темпото да се повиши. От една страна трябва да се преодолее старомодната система на Върховенството на закона, основно в ръцете на главния прокурор. Необходима е ясна процедура по обществени поръчки, прозрачен модел при избор на изпълнител. Често е направен така, че само една компания може да кандидатства, а в много случаи по региони има само един участник, а това поражда много подозрения.

От друга страна,

когато много институции са отговорни за одитирането, това създава впечатлението,

че тази система е много сложна и няма много хора, които имат поглед какво се случва. Технически погледнато много неща вървят в правилната посока, но политически нещата се решават на високо ниво. Когато на средно ниво съдии искат да говорят става сложно, защото на местно ниво има прокурор и полиция нямат толкова правомощия, местните администрации нямат права да повдигнат случай или да разследват някой. Това създава изключителни трудности при определянето на програмата за реформи.

Как може да променим тази ситуация, говорим за проблеми, които сигурно ги има в други европейски страни?

В интерес на истината при Вас ситуацията е много различна, имате висок процент на обществени поръчки, повече отколкото във всяка друга страна-член на ЕС. Имате необходимост от повече конкуренция, от повече прозрачност, работещ подход за Върховенство на закона и адекватно правосъдие. Това не може да бъде преодоляно с мисията. Но това, което можем да направим е да анализираме проблемите възможно по-най-добрия начин благодарение на отговорните институции, с които се срещнахме.

Бихте ли могли да споменете няколко случаи я сферата на екологията или енергетиката?

За съжаление нямахме времето, програмата ни беше много наситена със срещи с всички отговорни институции и това бих казала, беше задължително, за да добием по-ясна представа кое е грешно и кое не. Затова именно трябваше да говорим с всички отговорни лица на първа линия. Но със сигурност някои от евродепутатите в мисията ще се върнат няколко пъти, за да проследят конкретни случаи и да видят дали нещата по тях са претърпели промяна.

Един от актуалните случаи, който касае и опазването на околната среда в Кресненския пролом и по който има сериозно забавяне е автомагистрала Струма. Запозната ли сте с този случай и той беше ли обект на въпроси?

Да, естествено, че съм запозната. Това е типичен случай на начинът, по който се процедира в България. Имате непрозрачни процедури, нямате оценка за въздействието върху околната среда.  Дори да кажете, ние се нуждаем от повече инфраструктура в страната, има нужда от по-задълбочен и ясен процес колко би струвал всеки вариант и какво би означавало това за местните хора. Особено, когато говорим за магистрали, трябва да се вземат тежки решения.

Колко далеч ще отиде ЕС в санкциите за нефт и газ срещу Русия заради войната в Украйна?

Германия, а доколкото знам и България също е зависима от изкопаемите горива от Русия. За нас като „Зелени“ е важно да изпратим недвузначен и бърз сигнал към Русия, че няма да финансираме тяхната война. От гледна точка на „Зелените“ в правителството на Германия, защото ние станахме част от управлението, сега е много по-сложно да кажем веднага стоп. Ситуацията е много по-сложна. Ние разчитаме на 50% от руския газ не основно индустрията както е в България, но в Германия също и домакинствата. Това, което трябва да постигнем като енергийно солидарен Съюз е да убедим всяка страна, включително и България, че няма да бъде оставена сама да се справи с енергийния преход към възобновяеми източници. Ние трябва да се подготвим, за да се откажем от руския газ следващата зима.

Но готови ли сте затова в Германия?

Разбира се, че не сме готови въобще. Но както казах, работим в тази посока. В момента запълваме хранилищата, но това все още не е факт, ние се нуждаем от газа, който идва сега за всекидневна консумация докато зимата окончателно свърши и нуждите намалеят драстично. Тогава ще се възползваме да напълним хранилищата с газ от Алжир, Катар и други страни, но това не са много приятелски настроени страни. Това не е win-win ситуация (ситуация с печалба за двете страни). Ние трябва да избегнем най-лошия сценарий, но това също идва на по-висока цена. Ако попитате сега правителството в Берлин и те не са готови, но работят. Ние намалихме зависимостта си от газ и нефт, от въглища. Що се отнася до нефт намалихме зависимостта си от 35% на 20%, но в североизточните райони Мекленбург-Предна Померания (Mecklenburg-Vorpommern), Берлин, Бранденбург са напълно зависими от руския нефт. Това е регионален проблем, не само въпрос на цялата република, но се надяваме да се справим.

Успяхме да намалим зависимостта от руски газ от 55% на 40%,

което все още е много, много по-малко сме зависими от руски въглища и е много по-лесно да бъдат заместени.

Нашият план е да се справим със зависимостта си от нефта, планът беше това да стане през 2023 г., но това ще е твърде късно, трябва да стане по-рано. За газа този въпрос ще стои през 2024 г., но ЕС ще ни накара да бъдем по-бързи.

 Ние обсъждаме въпроса със Зелената сделка у нас, но не сме навлезли още в сериозните и конкретни дебати за прехода. Обвинението към Зелените в ЕП е, че твърде крайно искате промени, за които не сме готови Защо?

Но ние трябва да го направим, да създадем нови работни места.

Но трябва ли да го направим под натиск?

Всички се нуждаем от натиск, за да направим тази промяна, също нашето правителство, не само България.

Сега е моментът да инвестираме във възобновяеми източници на енергия.

Вие имате много повече слънце, но нито един от покривите в София не виждам да има соларни панели. Това е голяма грешка. Ние трябва да подпомогнем България да инвестира не само публични, но и частни средства във фотоволтаични панели.

Вие може да покриете много повече от вашите нужди, също що се отнася до отоплението, с помощта на слънчевата енергия. В Северна Германия особено вали твърде много и има много по-малко слънце. В Черно море също имате голям потенциал за вятърни паркове, защото има много вятър. Всичко това е свързано с политическа воля, не само до пари, но и до технически възможности.

Необходима е също комуникация с потребителите, защото те не трябва да са уплашени.

В основата е силната разяснителна кампания на правителство, широк кръг заинтересовани страни, платформи, неправителствени организации, енергийни, екологични консултантски компании и архитекти, които да говорят с домакинствата, с местните общности. Не става дума само за правителството, нуждаем се от различни нива на разговори с хората, медиите какви са целите, къде да отиват парите и защо.

Ако говорим за отоплението, доколкото знам все още голяма част от домакинствата зависят от централно отопление, не само София, но и много други градове. Те може би искат да преминат към различна система, но трябва да започнете този дебат.

Може би хората искат да инвестират в този нов енергиен преход.

Този дебат не стои тук на дневен ред и това е проблемът.

Ние не сме въвели директивата за Възобновяемите енергийни източници все още.

Да и това е проблем. Ние стартирахме много рано и Германия започна прехода с много пари. Това, което може вие да направите

с малко пари е да приложите пазарно ориентиран подход,

но не зависи от мен да го кажа на новото правителство сега. Знам, че се борят и има много други въпроси, които са на дневен ред и отлагат малко енергийния дебат.

В българския План за възстановяване и устойчивост планираме изграждане на завод за батерии, макар че ние нямаме все още достатъчно възобновяеми източници на енергия. Какво мислите?

Това е сравнително грешна перспектива, но е зелената алтернатива. Необходимо е първо да започнете да инвестирате във Възобновяеми източници на енергия и след това да изградите батериите, за да съхранявате произведената енергия. Правителството и официалните лидери са много по-заинтересовани да не инвестират поради различни причини, но не зависи от мен, това е като да говорим за изпитото мляко. Няма значение. Важно е да гледате оттук нататък, да направите правилните решение. Трябва да настоявате пред политиците.

Но и младото поколение трябва да са много по-активни,

защото това е вашата страна и вашето бъдеще.

Това е нашият континент.

Дали батериите биха били следващият голям проблем за планетата? Как може да ги рециклираме?

Не, това не е проблемът. Първата стъпка е, че се нуждаем от социални и устойчиви критерии за създаването и експлоатацията, което е сравнително трудно, защото зависим от Китай, трябва да се справим с това.

Затова трябва да имаме собствена фабрика за производство на батерии,

която може да бъде тук или другаде.

Но на тези места, където има или се доставят литий и други суровини за батерии трябва да се разработят процедурите. Твърде е трудно да инвестираш в обработката на литий и след това да произвеждаш батерии на друго място. Големите компании не биха го направили на две различни места. Ако решат да го правят в Чили или Боливия, може да бъде там. Но ако искат да използват литий ще изберат една локация в Европа вместо две, пет или десет локации. Ако България е заинтересована, не знам в какви отношения сте с комисаря по Междуинституционални отношения и перспективи Марош Шефчович, тогава Вашето правителство трябва да подаде предложение как такъв завод би изглеждал. Ако само кажете ние сме заинтересовани за правим такъв завод, няма да е достатъчно.

Как върви дебатът в Европейския парламент за въглеродния данък за транспорта и за сградите?

Като наблюдаваме ръста на цените на енергията ще бъде трудно да се наложи допълнителна такса към сравнително високите цени. Затова мисля, че глобалната концепция остава, но е необходимо да интернационализираме консумацията на енергия. Предполагам, че ще има отлагане на целия дебат. На какво ниво в момента можем да наложим допълнителна CO2 цена е трудно да се каже, но малко или много трябва да намалим своята енергийна консумация и емисиите.

 

 

*Виола фон Крамон-Таубадел е член на групата на „Зелените“ в Европейския парламент/ Европейски свободен алианс и групата на „Зелените“ (Германия). Тя е заместник в Комисия по бюджетен контрол, Комисия по промишленост, изследвания и енергетика, Комисия по култура и образование и делегация за връзки с Япония. Виола фон Крамон-Таубадел е член на Комисия по външни работи и Специална комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз (INGE 2). Участва в делегация в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС – Сърбия, в делегация в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Русия, делегация в Парламентарна асамблея Евронест. Тя е била член на Бундестага на Федерална република Германия, избрана за листата на федералните провинции в Долна Саксония от Съюз 90 / Зелени. Тя е активист и е била председател на сдружение Sonnenberg-Kreis e.V., Санкт Андреасберг.

Интервюто е подготвено за и публикувано първо в Dir.bg.
 

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща