Мега-проектите за LNG са изправени пред промени в схемите за финансиране

Автор: Рetroleum-economist.com

Преместващите се уравнения за риск и възнаграждение, създадени от комерсиализацията на LNG, ще доведат до фундаментални промени във финансирането

Увеличаването на убедеността в промишлеността, че газът и в частност втечненият природен газ ще нарастват по важност, поне в първия етап на енергийния преход, беше смекчена с опасенията, свързани с огромните разходи, сложността и закъсненията, които обикновено се свързват с големите проекти за LNG.

Пътят за LNG изглежда ясен. Предполага се, че търговията с втечнените суровини се увеличава с годишна норма на растежа /CAGR норма на възвръщаемост, която би била необходима, за да може инвестицията да нарасне от началния си баланс до крайния си баланс, като се приеме, че печалбите са реинвестирани в края на всяка година от живота на инвестицията/ от около 4% през 2018—40% до 757 млрд.куб.метра, според Световната енергийна прогноза на IEA за 2018 г., докато използването на LNG в бункироването се очаква да се увеличи при CAGR от 11% през 2025-40% и да достигне 49bn m3.

Очаква се повишаването на търсенето да доведе до началото на 2020 г. до недостиг, което води до одобряването на мегапроекти като проекта за LNG Канада за $40 млрд. Също така се повишиха очакванията за нарастващите FIDs/ окончателните инвестиционни решения, такива като проекта за втечнен природен газ в Мозамбик в размер на 12,88 млн. тона / г., предложението за втечнен природен газ от Driftwood от 27,6 млн.тона/г. в Луизиана и инвестицията в съвместно предприятие за проекта Arctic LNG 2 от $25,5 млрд., което ще има достъп до запаси от около 10 трилиона тона m3 - които трябвада се реализират тази година.

Има съмнения, че традиционният модел за финансиране на проекти за втечнен природен газ - при който традиционният дълг остава основата на капиталовите инвестиции, както през последното десетилетие –че ще оцелее в тази бърза еволюция.

Промяната на структурата на договора би могла да доведе до по-голяма нужда, разработчиците на проекти за износ на LNG да оценят и усвоят по-големия пазарен риск, докато финансистите вероятно също ще се стремят да споделят повече риск с развойниците на проекта, което означава поголям дял от дялово финансиране. Съотношението на дълговото финансиране за проектите за LNG през последното десетилетие вече е намаляло.

На Конференцията LNG`2019 в Шанхай представител на Petroleum Economist разговаря с Andy Brogan, световен лидер в сектора на петрола и газа в консултантската компания EY за формата на бъдещото финансиране на проекти за LNG.

PE: Ще бъдат ли основните компании с поголеми баланси, за да поемат по-добре рисковете от жизнения цикъл при развитието на пазара на LNG?

АВ: Финансирането на проекта се използва за първоначално сглобяване на инвестиционен продукт, който да привлече пари, и въвеждане на серия от договори около него с компании, страни като клиенти, строителни компании и други. Когато се съберат всички заедно, това създава много нискорисков, ниско-волатилен инвестиционен продукт по отношение на паричния поток, което означава, че парите могат да бъдат заети много евтино за дълъг период от време.

Това, което се случва сега е, тъй като подизпълнителите са склонни да предпочитат повече гъвкавост, тази част от уравнението - ниската волатилност на приходите - е станала по-трудна за постигане. Без това е много трудно да се въведе един и същ вид структура на финансиране, а това означава, че компаниите, които са свикнали с такива структури, ще имат по-голяма трудност да финансират и следователно да разработват проекти.

Естествено, това не е така за големите компании с по-здравословни баланси. Така че промените им дават още едно конкурентно предимство отвъд това, което понастоящем се ползват от тези проекти по отношение на веригите за доставки, инженерните и други фактори, като уменията за управление на заинтересованите страни. В крайна сметка, поради сложността и капиталовата интензивност на производството и доставките, големите петролни компании ще играят ключова роля в генерирането на капацитет за LNG.

PE: Могат ли тези промени да доведат до поголямо участие на частния капитал в пазара на LNG, както видяхме например в Северно море?

АВ: Това наистина ще зависи от това, къде се намира проектът и от това, колко капитал е за фирмата в този конкретен географски регион. В Северно море, както и в шистите на САЩ, частните инвестиционни дружества навлизат във високоразвити финансови системи, така че със собствен капитал те могат да въвеждат и различни форми на дълг.

В други страни съвместяването и на този дълг ще бъде по-сложно и по-трудно да се гарантира. Това е направено с петролни проекти, но LNG е на по-ранен етап в това отношение.

PE: Ще бъде ли разширяването по-широко по отношение на клиентите на LNG, като например по-големи обеми от страни с пониски макроикономически кредитни рейтинги, и ще въздейства ли върху финансирането на проекта?

АВ: Някои проекти в някои страни могат да бъдат непропорционално повлияни от това, тъй като е възможно да има структура на проектно финансиране, основана на кредитния рейтинг на клиента, а не на кредитния рейтинг на страната, в която се намира проектът.

Това е особено ценно, например, за държава, която се намира в район с относително висок риск. Но, със сигурност по-рисковата локация, толкова по-голяма е зависимостта от равнопоставеността в една или друга форма.

PE: Много се говори за необходимостта от увеличаване на капацитета за втечняване, но също и за редица проекти, които идват в реално време, за да посрещнат очаквания дефицит - има ли опасност, че кризата в снабдяването никога няма да дойде?

АВ:Предвижда се да има много производство, но има и голямо търсене. Очаква се пазарът да се затегне, за да се балансира около 2022 г., а заводите за втечняване в САЩ биха искали да бъдат пуснати, което гарантира, че следващата вълна трябва да дойде оттам. Ако сериозно гледате на китайския [внос на втечнен природен газ], който се е увеличил от 70 милиарда m3 до 280 милиарда m3, това все още изисква много повече производствен капацитет.

Има много оптимизъм на пазара за LNG, а сигурността, показана от китайското правителство, поставя интересите си под логиката на пазара, което предполага, че предпазливостта, скептицизма, демонстрирани в такива събития, имат основателни оправдания за това.

 Анализът е публикуван в CBBSS INFOLETTER ON OIL AND GAS E&P 2019