Европа претърпя година на климатичен хаос през 2021 г., казва доклад на Службата на ЕС за изменение на климата Коперник

Европейците издържаха най-горещото лято в историята миналата година, с горски пожари, наводнения и интензивни горещи вълни, удрящи континента, според доклад на учени от Службата на ЕС за изменение на климата Коперник, публикуван в петък.

Последните седем години бяха най-топлите в историята, като 2021 г. е била от пето до седмо място през отделните месеци.
През 2021 г. само няколко региона са били с повече от 2°C над средното, североизточна Канада и части от Гренландия. Под средните температури над сушата са били в западен и най-източен Сибир, Аляска, Австралия и части от Антарктида.
Температурите също бяха под средните в централната и източната част на Тихия океан – свързано с условията на Ла Ниня в началото и в края на годината. За Европа средната температура е нараснала с над 2.2°C, докато средното увеличение на глобалната температура за 2021 г. е 1.2°C, показва проучването.

Летните температури бяха с около 1 градус по Целзий над средните през последните три десетилетия, като Италия дори регистрира температури от 48,8 C – временен рекорд за цяла Европа. За Европа годината беше с рекорд по броя на пожарите за последните 30 години.

Особено тежка гореща вълна в Средиземно море помогна за разпалването на тежки горски пожари, които изгориха повече от 800 000 хектара в страни, включително Гърция, Турция и Италия. Междувременно рекордните валежи доведоха до опустошителни наводнения в Белгия и Западна Германия, при които загинаха повече от 200 души.

Докладът, публикуван всяка година от Службата за изменение на климата Коперник на ЕС (C3S). Той се основава на сателитни наблюдения, измервания на място и компютърни модели, за да предостави актуализация за състоянието на климата на континента.

„Изправени сме пред много предизвикателства“, каза Мауро Факини, ръководител на отдел „Коперник“ в ЕС, цитиран от Ройтерс. Рекордните температури през 2021 г. и екстремните метеорологични условия очертават спешна необходимост на страните да намалят емисиите си на парникови газове, за да избегнат по-нататъшно нагряване, което би отключило по-разрушителни метеорологични явления, коментира той.

В световен мащаб последните седем години са най-топлите досега. Миналата година обаче беше малко по-хладна в сравнение с последните години, тъй като температурите бяха смекчени от метеорологичния модел на Ла Нина, който охлажда температурите на морето в северната част на земното кълбо, посочи ученият.

Въпреки че страните се ангажираха съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. да ограничат повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, повечето не успяха да постигнат достатъчен напредък и миналата година глобалните емисии на CO2 се възстановиха силно след временно спад, предизвикан от пандемия COVID-19, показва доклада.

Страните вече изпитват последствията от бездействието.

Учените по климата миналата година установиха, че катастрофалното наводнение в Западна Европа миналото лято е било направено поне с 20% по-вероятно от изменението на климата – отразявайки отдавна известен принцип, че за всеки градус на нагряване на атмосферата, тя може да задържи 7% повече влага. Това е може би една от най-видимите и ясно изразени промени, които наблюдаваме с глобалното затопляне, твърдят учени. Правителствата са постигнали известен напредък в адаптирането към подобни събития чрез създаване на естествени наводнения, но намаляването на емисиите на парникови газове е най-евтиният и най-ефективен вариант за ограничаване на опасностите за климата.

Докладът на Службата на ЕС за изменение на климата Коперник също така установи, че температурите на морската повърхност през 2021 г. в части от Балтийско и Средиземно море са били най-високите от началото на сателитните записи в началото на 90-те години. Средното морско равнище ще се е увеличило от 1993 до 2021 г. дори с 9 см за различни части на света.