Политици и бизнес: България спешно трябва да вземе адекватни решения, за да даде тласък на електромобилността

В близко бъдеще страната ни ще има нужда от десетки хиляди екологични коли и зарядни станции, държава, общини и индустрия трябва да се задействат в синхрон, смятат участници в кръгла маса

Е-мобилност
3E news
975
article picture alt description

Източник: БТА

България има нужда от ускоряване на навлизането на електромобилността, но паралелно с това да се осигури възможност за разпространение и на алтернативни екологични автомобили като тези на водород. За целта трябва да се обърне внимание както на стимулите за закупуване на е-коли, така и на зарядната инфраструктура, най-вече с оглед на това, че към момента цената и на двете е висока. Нужно е изграждането на хиляди зарядни станции, включително бързи, както в населените места, така и по магистралите и основните пътища, като това трябва да стане в сравнително кратки срокове. Затова държавата и общините трябва да увеличат усилията си за подпомагане на цялостното развитие на електромобилността, но и да се създадат добри условия за публично-частни партньорства. Всичко това трябва да се случва в паралел с целите на ЕС за зелената трансформация в икономиката и транспорта, както и намаляването на зависимостта от изкопаеми горива, както и съобразявайки се е междинните и крайните цели към 2030 и 2050 г.

Около всички тези идеи се обединиха участниците в проведената днес кръгла маса „Транспортът на бъдещето – чиста енергия на справедлива цена“, организирана от ръководителя на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов и Аутомотив клъстер България.

Вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов припомни планът към средата на 2026 г. електромобилите у нас да достигнат 30 000. Това означава около 10-кратно увеличение спрямо броя им в момента, тъй като към края на 2020 г. те са около 3 000. Той добави, че това ще са както нови е-коли, но също така ще се развива вторичният пазар, така че част от тях ще са и "втора ръка". Според него това не трябва ни притеснява, защото в кръговата икономика "нещата трябва да се въртят".

“Държавата се е ангажирала с изграждането на зарядната инфраструктура”, отбеляза Сандов, цитиран от БТА. Той посочи, че трябва да има 10 000 публични точки в цялата страна, в които всеки да може да зарежда електромобила си. "Това прави една плътна мрежа, фокусирайки се върху основните неща, където се намират тези електромобили, с включително 20-30 хъба по основни пътни артерии. Говорим за автомагистрали, където да може да се случва бързото зареждане", заяви вицепремиерът.

Той уточни, че такива публични точки за зареждане на електромобили ще бъдат изградени и в централните градски части на 50-те основни български града, както и в големите жилищни квартали. “Плановете са да се изградят поне 20-30 хъба, 150-200 бързи зарядни станции на входовете и изходите на градовете. Те ще се изградят на общински територии и частни обекти като търговски центрове, бензиностанции и други. За изграждането им ще се търси пазарният подход, публично-частното партньорство”, отбеляза още Сандов.

Един от големите проблеми, свързани с електромобилите, това е цената. Електромобилите все още са скъпи, посочи председателят на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Настимир Ананиев.

Той добави, че много държави в ЕС предприемат конкретни мерки със субсидия в различна посока. Ананиев е на мнение, че и в България може да се предприемат такива мерки. Той обаче изтъкна, че ЕК и ЕС могат да се опитат да предложат директно субсидиране за всеки един европейски гражданин, който си е закупил електромобил.

“Зарядната мрежа е много ключова за развитието на електромобилите”, коментира още Ананиев. И посочи, че едно от изискванията на ЕК е на всички магистрали поне на всеки 60 км да има зарядна станция, така че България трябва да мисли и в тази посока.

С мнението му се съгласи и председателят на Комисията по въпросите на ЕС в парламента Драгомир Стойнев. „Ролята на държавата е да подпомага за изграждането на необходимата инфраструктура за електромобилите“, каза той, като уточни, че говори не само за частната инфраструктура, но и за обществената, която трябва да бъде наистина достъпна и на по-ниска цена.

“България трябва да има визия за развитието на електромобилите. Без зарядни станции и нужната инфраструктура няма как страната ни да разчита, че пазарът на електромобили ще се развива”, отбеляза още Стойнев. Но допълни и че е-колите не са единсвтените екологични и държавата трябва да помисли също и за алтернативите. Той даде пример, че във Франция вече има таксита, които се движат на водород. "Т.е. хората вече инвестират не само в електромобили. Наистина промяната е видима. Колкото по-бързо осъзнаем тази промяна, толкова по-добре", подчерта Стойнев. 

Стойнев изтъкна още, че България трябва да започне не само да усвоява средства, но и да усвоява идеите на ЕС. “Електромобилите, автомобилите на водород, ще намалят зависимостта от от петрол и газ, което показва, че преходът към този тип автомобили е неизбежен”, добави той.

“Транспорт и екология означават сигурност. Транспортната политика е политика за сигурност – сигурност на Европа и на европейските граждани. Войната в Украйна и енергийната зависимост от Русия превърнаха тази политика в необходимост от спешни действия, а ударите върху икономиката, провокирани от пандемията, наложиха ускоряването на преминаването към зелена енергия и националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да отговорят на тази необходимост. Сега е времето за бързи, смели и умни решения за „Енергийно свободна Европа“, каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на кръглата маса.

Тя открои важността на дискусията и в контекста на току-що одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост и изрази надежда проектите, заложени в него в областта, да дадат добри резултати за модерен, екологично чист и рентабилен транспорт.

Вицепрезидентът подчерта, че развитието на енергийните източници не става така бързо и поради голямата зависимост на европейските страни от газ, петрол, въглища се нуждаем от нова енергийна инфраструктура, особено на европейско ниво. Световният енергиен микс е съставен в 86% от полезни изкопаеми преди 20 години. Днес техният процент е 84%, т.е. само с два процента по-малко за 20 години. Йотова беше категорична, че не може с лека ръка да се отписват базови мощности, които осигуряват стабилност и предвидимост в енергийния микс, докато не се осигурят устойчиви решения за съхраняване на екологично чиста енергия от ВЕИ.

Йотова насочи вниманието върху риска за климата от разработване на нови находища и използване на нови големи количества природни горива в желанието за бърза диверсификация и рязко намаляване на руските доставки.

Вицепрезидентът открои основните цели, заложени в плана „Готови за 55“, свързани с екологично чист транспорт – намаляване на парниковите емисии, свързани със старите автомобили, данъчни промени за стимулиране на други превозни средства, цифровизация и изграждане на интегрирана транспортна система, нисковъглероден транспорт.

„Транспортният сектор е отговорен за около една четвърт от парниковите емисии в ЕС, затова е необходимо цялостно преосмисляне на политиките в тази област“, заяви Йотова и подчерта огромното предизвикателство пред България с ограничаването на използването на стари дизелови и бензинови автомобили. Средната възраст на автомобилния парк в страната е над 18 -19 години, показател по който се нареждаме на последно място сред страните в ЕС, показател, свързан пряко с покупателната способност.

Вицепрезидентът изтъкна необходимостта от развитие на интегрирана и интермодална транспортна система – различните видове транспорт не трябва да се противопоставят, а да си взаимодействат, да се допълват и да се използват силните страни на всеки вид транспорт, с оглед постигане на по-ефективна, конкурентоспособна и екологична транспортна услуга, която да е в полза на бизнеса, икономическите оператори и населението. „В тази връзка разчитаме приоритетно на железопътния и водния транспорт и стимулираме активно нисковъглеродните решения за развитие на транспортната система“, посочи Йотова.

Промяната на икономическия и на линейния модел, на които сме свидетели, е неизбежна и ще се случи. Това каза ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и съорганизатор на събитието Петър Витанов.

Той изтъкна, че транспортът е един от най-големите замърсители и посочи, че в европейски план той е отговорен за близо 30% от въглеродните емисии. Според него в този сектор промяната става поетапно, но тя е абсолютно неизбежна. "Бъдещето е на електрическата мобилност, на зелените влакове, на зелените автобуси", заяви Витанов. Той посочи, че за да се запази тази мобилност, тя трябва да стане доста по-екологична, устойчива и щадяща природата.

Българският евродепутат изтъкна, че тази дискусия е възможност да се обединят от една страна законодатели, а от друга страна - представители на неправителствените организации, представителите на индустрията, бизнеса, за да може да се дискутират онези общи решения, които ще помогнат в подготовката за икономическата трансформация.

„Железопътният транспорт е елемент и част от транспорта на бъдещето“, каза от своя страна заместник-министърът на транспорта и съобщенията Божидар Костадинов. И допълни, че мобилността е елемент, който все повече навлиза в ежедневието. Тя е потребност и с нейното повишено използване се "сблъскваме всеки ден".

“На дневен ред стои въпросът за засилването на железопътната инфраструктура и нейната електрификация”, смята зам.-министърът. Според Костадинов жп инфраструктурата е много важен елемент както в сферата на мобилността, така и в транспорта като цяло.

“Все повече се забелязва, че железопътната инфраструктура е логичният отговор на потребностите”, коментира още Костадинов. Заради това той би искал наравно с развитието на автомобилния сектор и неговата електрификация, да може да се обсъжда и да се търси взаимодействието за развитието на железопътния транспорт.

Автомобилната и в частност електромобилната индустрия играят все по-важна роля и в икономиката на страната ни. За последните 10 години броят на заетите в производството на автомобилни части и компоненти в България се е увеличил от 7000-8000 до над 70 000. Това изтъкна изпълнителният директор на "Аутомотив клъстер България" арх. Любомир Станиславов.

Той посочи, че за този период оборотът на тези компании се е увеличил от 500 млн. на 6.5 млрд. лв. Според него те са отговорни за около 10% от икономиката на България. “Ако към тях се добавят и хората, които се занимават с последващата продажба и сервизиране, се оказва, че в този сектор са заети огромно количество хора”, добави Станиславов.

Според думите му това е най-бързо и динамично развиващата се индустрия в България, ако се погледнат цифрите като оборот и заетост. Затова навлизането на електрическите автомобили и все по-добри софтуерни решения са шанс България да има водещо място в тази сфера, смята изпълнителният директор на "Аутомотив клъстер България".

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Е-мобилност:

Предишна
Следваща