Марк Болар: В България се гледат пчели заради меда, буби заради коприната, защо да не отглеждаме и мухи за биопродукти?

Хората навсякъде се страхуват от непознатото, а за насекомите като цяло се знае прекалено малко, казва един от основателите на стартъпа Насекомо

Анализи / Интервюта
3E news
1529
article picture alt description

Марк Болар е французин, но през последните 12 години живее в България. Дошъл е у нас заради съпругата си, която е била назначена за главен изпълнителен директор на застрахователната компания „Групама“. Харесало им да живеят в България и направили всичко възможно да останат и да развият иновативни проекти, да създадат контакти. Една от първите му работи в България е била да бъде председател на УС на френското училище „Виктор Юго“, на който пост е прекарал 4 години. След това идва и идеята за иновативния проект „Насекомо“, който стартира със своите партньори, сред които и Ксавие Марсенак – също французин, дошъл в България в началото на 90-те години като стажант в посолството на Франция, но останал, оженил се за българка, създал семейство и бизнес.

„Насекомо“ е стартъп, който създава и развива технологии за индустриално развъждане на една специална муха, наречена Черен войник – на генерал от Френската армия, който я е открил. Най-специфичното за нея е, че няма уста, а трупа всички необходими за жизнения си цикъл хранителни запаси докато е ларва. Във фермите за изхранването на ларвите се използва смес от остатъчни продукти от хранително-вкусовата промишленост, животновъдството, растениевъдството (например трици), от пивоварните (бирена мая) и вода. Когато вече са достатъчно пораснали, самите ларви се преработват и от тях се произвеждат 3 продукта – протеиново брашно, масло от ларви и биологична тор.

Болар е един от съоснователите на „Насекомо“ и ръководител оперативната и научноизследователската и развойна дейности. Потърсихме го да разкаже повече за дейността на компанията у нас, за технологиите, които се използват, както и да коментира страховете на хората, че тези ферми правят нещо опасно или нередно.

Още по темата

Г-н Болар, защо избрахте България за развитието на този иновативен бизнес?

Срещнахме се с Ксавие Марсенак и съпругата му Олга, когато бях в ръководството на Френското училище, на което и той бе член. Сприятелихме се, след това решихме заедно да развием този бизнес. Това се случи през 2017 г. Знаехме, че в България има прекрасна почва за развитие на иновативни проекти. Първо трябваше да намерим квалифицирани хора, които да приемат проекта присърце като нас, но и да имат силна връзка с природата.

В основата на работата в „Насекомо“ е устойчивостта и промяната на начина, по който произвеждаме нашата храна. Да бъде устойчиво това, което ядем, означава, че не е необходимо да унищожаваме едно място на планетата, за да нахраним друго. България е добро място за развитие на такъв бизнес, защото хората са силно свързани с местната природа. Намерихме и кадри, които искат да променят нещата към по-добро и създадохме много силен колектив.

Второто важно нещо са условията за земеделие. В България те са доста благоприятни за нас, тъй като тук няма толкова развито животновъдство, колкото в други страни, гъстотата на фермите не е голяма. Така лесно намерихме пространство за развитие на нашето животновъдство.

От друга страна обаче България има доста сериозно развито растениевъдство – зърнени култури, слънчоглед, грозде и т.н. За да отглеждат тези земеделски култури, фермерите генерират някои продукти. Част от тях е доста трудно да бъдат оползотворявани повторно, понякога поради високата цена. Фермите, които генерират такава биомаса, трябва да намерят решение. И тук идваме ние с нашите насекоми и технологии. Ние купуваме тези биопродукти и ги използваме за храна на нашите насекоми. А е и много важно с какво ги храним, защото за тях храната трябва да бъде с много високо качество. В Европа изискванията за качеството на храната са най-високи в целия свят. Всички стандарти, въведени по света, се базират на европейските. И не можеш да храниш животни, а нашите насекоми са животни, с всяко нещо, което си решиш. Трябва да да се съобразиш с много рестриктивен списък от продукти.

Ние трябва да отговаряме на тези изисквания, защото нашите продукти отиват за храна на други животни. Ние сме в ЕС, България е в ЕС, нашите клиенти са в ЕС, затова трябва да спазваме строго изискванията. Самите клиенти ни контролират. Сред първите им въпроси е с какво храним насекомите. Затова трябва да им покажем и да ги уверим, че използваме само висококачествени съставки и продукти, отговарящи на най-високите изисквания на ЕС.

За да започнем, трябваше да преминем през много щателна проверка от Европейския орган за безопасност на храните, който провери всичко за тази биотрансформираща индустрия. Идентифицираха, анализираха и накрая взеха решение, че това е безопасно. И така вече можехме да отглеждаме нашите насекоми във ферми и да ги преработваме във фуражи и храни, защото те вече бяха оценени и легализирани като отговарящи на изискванията на ЕС.

Трудно ли намирате необходимите за вашия бизнес кадри в България?

Да. Това е валидно за всеки бизнес, но за нас – в особена сила. Ние наистина създаваме и разработваме иновативни технологии. Никой преди нас не е правил това. Наистина прескачаме границите, затова ни трябват хора с най-високи познания и умения в различните области, в които правим проучвания и разработки. Имаме нужда, например, от най-добрите биолози. Някои намерихме в България, други - в чужбина. Повечето са от Европа, но има и от по-далеч. Трябват ни и най-добрите технолози, инженери, които разработват роботи, автоматизират процеси. Имаме също нужда и от хора, работещи и с изкуствен интелект, защото нашия бизнес създава много информация и данни. Всички тези специалисти е доста трудно да се намерят. Но накрая успяхме да създадем много интересен и способен екип.

Преди няколко месеца партньорът Ви Ксавие Марсенак обясни, че идеята на „Насекомо“ е не толкова да произвежда в България, колкото да продава тази технология в чужбина. Има ли компанията вече такива клиенти?

Да, има. По отношение на продукцията, нашите клиенти са от Европа, предимно от Западна. Основният пазар за нас в момента са предприятията, произвеждащи храни за домашни любимци, както и ветеринарни хранителни добавки. При тяхното производство по принцип се използват насекоми, благодарение на които се решават здравословни проблеми при котки и кучета. Това е един премиум пазар. Ние работим, за да развием тези висококачествени продукти.

Паралелно вече можем да се похвалим и с първи клиент на нашата технология в България. Всъщност ние развиваме с него партньорски отношения. И започваме да изграждаме първата такава ферма с индустриална цел.

Водим ежедневна комуникация с потенциални клиенти и партньори в много европейски държави, дори от други континенти. Имаме проект в Гърция, имаме и в Румъния, имахме и в Украйна, но не знам точно какво става с него в момента, имаме в Япония, Германия, Франция, Шотландия, САЩ, имаме и в Южна Америка.

Разкажете нещо повече за този проект в България!

Той е много важен за нас, защото е първият ни, в който ще изградим цялостната връзка между технологиите на „Насекомо“ и наш партньор за биоконверсията във ферма за насекоми. Ние търсим правилното местоположение, което да отговаря на всички изисквания, за да може да изградим фермата. Ключов аспект е също така да намерим и с какво ще се хранят насекомите там. Всички тези процеси текат в момента.

Защо има държави като Франция, Нидерландия, Великобритания, САЩ, в които вашата дейност е развита, а в други – не?

В момента инвестициите в този бизнес са насочени предимно в Европа, някъде и в Северна Америка. Но в Азия също има много сериозна и иновативна индустрия, базирана на насекомите, която също се развива и расте. Освен това като цяло в света в момента има подем в бизнеса с отглеждането на насекоми.

Хората отглеждат насекоми от векове. Но във времето назад мащабът е бил доста по-малък, обикновено е ставало въпрос за семеен бизнес. Например скакалците – много хора по света ги ядат, затова е имало и такива, които ги отглеждат. И до днес в Азия може да се видят малки семейни ферми за скакалци.

От друга страна разрастването на този бизнес изисква повече и по-нови технологии. А в годините назад хората не са ги имали, нито пък нужните познания. Дори тези, от които в „Насекомо“ се нуждаем, преди само 5-10 години още ги нямаше. Без изкуствен интелект, например, много трудно да управляваме по-голяма ферма. Насекомите са силно свързани със собствената си екосистема и локалната околна среда. Ако нямат във всеки момент перфектната екосистема, те започват да страдат. Имаме също нужда от автоматизация, механизация, роботизация и технологии, за да разработваме и оперираме една такава ферма.

Всичко това го нямаше преди 10 г. А днес и в „Насекомо“ имаме много силни партньорски отношения със световните лидери в тези области като Google, Amazon, Microsoft, Schneider, Siemens и др. Сътрудничим си на високо ниво и със световните лидери в сферата на биологията, размножаването, селектирането на животни, защото ни трябват по-добри и по-силни насекоми, които да движат напред нашата индустрия.

Поради всички тези причини тя започна да се развива именно сега. И да бяхме започнали по-рано, нямаше да имаме необходимите знания и технологии. 

Защо една компания в чужбина би избрала „Насекомо“ за партньор, а не някой конкурент от Западна Европа, например?

Нашият бизнес модел и визия са коренно различни от тези на конкурентите. Ние искаме да намираме местни партньори и заедно да изграждаме ферма за насекоми и дори мрежа от такива. Една ферма трябва да бъде разположена близо до доставчика на органична биомаса, с която се хранят нашите мухи. Не е подходящо тя да се пренася, най-малкото защото обикновено е влажна или направо в течно състояние. Затова, ако искаме да сме устойчиви, трябва да изградим фермата в съседство до източника на биомаса. Затова всъщност трябва да има мрежа от ферми, за да бъдат те ефективни и устойчиви.

В Западна Европа са изградени самостоятелни ферми. Но вече хората разбират, че има по-добър вариант, затова и ни търсят все повече и повече. Например някой, който не разполага с технологии, с ноу-хау, но има биомаса. Други пък имат свободен капитал, трети разполагат с експерти. Затова се обединяваме и създаваме мрежа от ферми. „Насекомо“ сме единствените, които работят по този начин.

Обикновено, когато възникне проблем около нещо ново, въвеждането на законодателство и регулации помага. Има ли такава нужда по отношение на отглеждането на насекоми?

По-скоро има нужда от транспониране, специално за България. Европейските регулации трябва да бъдат пренесени и на локлано ниво, за да се знае какви са те за този сектор.

Влезем ли в детайлите обаче, има определени регулации, които все още не ни дават правилна визия. Например къде да бъдат разполагани инсталациите във фермите, за което липсва изчерпателност на правилата. И това не се отнася само за фермите за насекоми, а като цяло за животновъдството. Понякога срещаме пропуски, поради което гледаме как е решен въпросът в Европа и започваме да се водим от тези основни правила, ако има липса на такива правила и регулации в България.

Регулациите винаги са сред предизвикателствата пред иновативните индустрии. Трябва да бъдат създадени правила, да бъдат посочени границите. Затова и работим активно с Брюксел, за да бъдат разписани правилата как нашата индустрия да работи и да се развива. Така вече бе позволено нейната продукция да се използва за храна за кучета и котки, риба, пилета, прасета.

Но пък все още няма регулации, например, какво е органично отгледано насекомо. Има такива за марулята, но не и за мухата. Затова, като член на IPIFF (Международната платформа за насекоми за храни и фуражи), ние активно работим с Брюксел за създаването на тези липсващи все още правила.

Насекомите не са най-любимото нещо на хората като цяло. Как можете да ги убедите, че те няма да вредят?

Живях няколко години във Виетнам. Хората там имат коренно различни отношения с природата и в частност с насекомите. Те ги използват много повече от нас в Европа, познават хранителните им качества, химичните свойства, използват ги като лекарства. Точно както в България е разпространено билкарството. Но във Виетнам използват не растения, а насекоми. Когато споделях с някого там, че изпитвам еди какво си чувство или имам еди какъв си проблем, те ми казваха, че трябва да използвам прах от определено насекомо, който ще реши проблема. Така че в някои точки на света имат и такава връзка с природата и я използват.

В европейския свят много по-рано и по-масово сме населили градовете, заради което сме изгубили голяма част от връзката си с природата. Но в други части на света, особено в Азия, хората са я запазили, имат определени познания и продължават да ги прилагат.

Освен това насекомите отдавна се използват за производство на козметични и медицински продукти. Конкретно нашите мухи произвеждат естествени антибиотици.

Мога да дам и друг пример. Преди хиляди години хората са използвали млякото само като напитка, защото не са знаели как да го съхраняват, да го преработват. С времето се появяват маслото, сиренето, българското кисело мляко и т.н. Днес в магазините има 1000 продукта с млечен произход.

Процесът, през който ние вървим в момента с насекомите, е подобен. Просто тепърва се учим как да ги отглеждаме, за какво можем да ги използваме, какво можем да произведем или добием от тях и т.н. Нашата технология, например, позволява да добием богат на протеини прах, масла и органична тор. Но това е само началото.

Как ще успокоите хората в Лозен, които протестират срещу изграждането на демонстрационния ви център?

Нашият проект е базиран изцяло на устойчивостта. За всяко нещо, което правим, проверяваме дали не вредим на нещо наблизо или по-далеч. Причината да използваме насекоми, е че те са ключов елемент от естествените екосистеми и са свързани буквално с всяка активност на планетата. Но хората разбираме едва една милионна част от това, което те действително правят. Те са тук, те активират екосистемите, те помагат на земеделието. Например пчелите. Ако ги унищожим, както правим в момента, планетата умира. Ние сме длъжни да разберем това. Хората трябва да се образоват по-добре, за да знаят колко са важни насекомите за биологичните процеси. Екосистемата работи от милиарди години по балансиран начин, устойчив. И защо ние, хората, просто да не копираме това. Човечеството представлява едва една 10 000-на част от общото биоразнообразие на Земята. И точно тази нищожна част нарушава 99.99% от баланса.

Но все пак хората в Лозен продължават да се притесняват и да протестират.

Обикновено хората се страхуват от нещата, които не познават. Ние работим, за да им обясним с какво се занимаваме, как го правим. Нямаме какво да крием. Разбира се има неща, които трябва да запазим в тайна заради интелектуалната собственост, тъй като разработваме нови технологии. Не можем да разкрием всичко, винаги и пред всекиго, защото трябва да защитим своята интелектуална собственост. Опитваме се да намерим баланс между това и прозрачността.

Но в процесите, които извършваме и насекомите, с които работим, всичко е напълно безопасно. Както вече казах, нашата дейност е легализирана от Европейския орган за безопасност на храните. Те са одобрили както насекомите, които използваме, така и това, с което ги храним. Основната са триците. Така че и мухите са безопасни, и храните им са безопасни, процесите са безопасни, на практика всичко.

Също така не оказваме никакво влияние на района около нас – не генерираме шум, не увеличаваме автомобилния трафик, не излъчваме миризми.

Разбираме, че хората се притесняват, затова се стараем всичко да бъде прозрачно, те да знаят какво правим. Затова сме ги канили редовно да дойдат и да видят с очите си. Нека да зададат всеки въпрос, който ги вълнува, а ние ще отговорим.

С времето хората ще разберат какво представляват фермите за насекоми и че всъщност насекомите са около нас непрекъснато – те летят около нас и с живеем с тях. Те не са като кравите, прасетата, конете, които се срещат на определени места, в повечето случаи далеч от домовете. Насекомите са навсякъде, хората от Лозен също са заобиколени от насекоми около къщите си. Не съзнаваме, че те са милиарди, защото не ги виждаме. И ние от Насекомо не променяме този баланс в природата. На хората им се струва странно, но всъщност в природата има много сериозна връзка между хората и насекомите. И това, че не го разбират, се дължи на липсата на знания.

Всъщност насекомите, които ни напрягат или ни създават дискомфорт, са само няколко – комари, обикновени мухи, оси, хлебарки и може би още един-два вида. За останалата част от огромното биологично разнообразие ние нямаме познания. Защото те са в много силна синергия със своята екосистема, но нямат никакви допирни точки с хората. В Лозен, в София и в България никога не са чували за мухата „Черен войник“ преди да се появи „Насекомо“ с този проект. Защото тя няма връзка с нас, с екосистемата, в която живеем.

От друга страна работата на Черния войник в природата е да „рециклира“ органичната биомаса, органичните отпадъци във висококачествен протеин, с който да храни останалите организми, които са по-горе в хранителната верига, птиците, например. Около фермата ни в Елин Пелин се навъртат много местни птици, на които им се иска да влязат вътре и да изядат насекомите, но не могат да го направят (смее се).

Всъщност България има големи традиции в отглеждането на насекоми. На първо място трябва да посочим пчелите, кошерите и меда. Много интересен пример е бубарството – отглеждането на копринени буби, което е местна особеност. И България е останала в историята с производството на коприна от такива насекоми. Сега ние просто добавяме още едно насекомо към специално отглежданите.  

Плановете ви за обекта в Лозен бяха там да бъде демонстрационен център. Запазват ли се те?

Да, но още не е завършен. Все още сме в процес на получаване на разрешителни. Ние всъщност изграждаме научно-изследователски център. В Лозен, с нашите вискоквалифицирани кадри, ние ще развиваме технологии, ноу-хау, интелектуална собственост, които след това ще продаваме по цял свят. И така ще създаваме добавена стойност за България и хората тук. Целта не е да използваме тези технологии, за да построим една или две ферми в България, а да бъде изградена глобална мрежа в Европа и по-далечни дестинации.

Ако искаш да развиваш една икономика, тя трябва да се развива, да се създават иновации. Ако искаш да увеличаваш заплати, трябва да създаваш нови приходи, а иновациите са начин да постигнеш това.

Ние работим не само в Лозен, партнираме си много сериозно и с Биологическия факултет на Софийския университет, например, където работим на научно ниво.

А какво ще кажете относно притесненията, че в Лозен ще се извършва генно инженерство?

В екипа ни има и специалисти по генетика. Но тук не говорим за генетични промени в нашите насекоми. Става въпрос за процеса на селекцията. Избираме най-добрите, най-силните екземпляри, които да създадат най-здравото поколение.

Няма никакви генетични модификации в нашия проект. Има генетични подобрения, базирани на естествения подбор. Използваме същата методология, която се използва от десетилетия, ако не и от векове, например при дойните крави.

Аз съм ръководил програма за генетични подобрения на дойни крави във Франция. По нея ние анализираме биковете и кравите, след това избираме най-добрите от тях и само те се оставят да създадат следващото поколение крави и бикове.

В „Насекомо“ осъществяваме същия процес на естествена селекция. Просто управляваме този процес и го насочваме в посоката, която ще помогне за постигането на екологичните и икономическите цели. Така получаваме насекоми, които растат по-ефективно, достигат по-голямо собствено тегло с по-малко храна. Това е естествен подбор, но управляван с цел постигане на по-високо качество.

Трябва да отбележим също, че в Европа няма нито едно генно модифицирано животно в хранителните вериги. Това е абсолютно забранено. От друга страна не ни е необходимо да правим това. Генното инженерство за нас би било загуба на време и пари.

Ако се върнем на слуховете за ГМО в Лозен, това са фалшиви новини. Казват ни, че там има определени интереси към мястото, на което се намираме. И хората зад тях пускат слухове през социалните мрежи, където е трудно да отсееш фалшивите новини от истината. Затова нашите врати са отворени, хората могат да дойдат, да видят, ще отговорим на всичките им въпроси, за да се уверят сами какво правим.

Мога да дам пример и с Елин Пелин. Досега там никой от местните хора не е идвал да види дали нещо мирише, какво се прави там. Имахме множество проверки от РИОСВ, БАБХ, полицията дори е идвала. В никой от докладите си не споменават за нищо опасно, нищо не са ни забранили.

В света има едно единствено животно, което е генно модифицирано и разрешено за отглеждане и продажба на пазара. Това се случи преди 4-5 години в САЩ и става дума за един вид сьомга. Но беше пълен провал. Никой не купуваше този продукт. Той не достигна до потребителите, тъй като никой един търговец не посмя да го вземе от производителя и да го продава. Защото знаеха, че никой няма да го купи. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща