Борбата на Европа за американския LNG ще ощети Азия
Европа има намерение да замести руските газови обеми от 155 млрд. куб м годишно, както следва: 50 млрд. куб м чрез осъществяване на внос на LNG, 10 млрд. куб м с тръбопроводен газ от Северна Африка или от Изток. Освен това ЕС смята да намали потреблението на газа за отопление и за климатици с 14 млрд. куб м. Развитието на енергетиката на основата на биометан и възобновяеми източници ще осигури възможност за икономии на още 25 млрд. куб м.
В случай на прекратяване на доставките от Русия може да са необходими и по-сериозни мерки - използването на въглища или на мазут.
На този фон анализатори от САЩ поставят въпроса, след като страната вече веднъж е помогнала за преодоляване на газовата криза в Европа дали сега ще може да изпълни обещанието дадено от президента Джо Байдън за осигуряване на необходимото количество LNG.
Въпросът сега е дали Съединените щати могат да поддържат притока на газ. Американските терминали за втечнен газ са изчерпани, а изграждането на нови ще отнеме години. Европа се нуждае от алтернативи на руския газ днес, на фона на опасенията, че Москва може да спре напълно износа. Борбата за намиране на допълнителни доставки нарушава бързо разширяващия се пазар на LNG и повишава цените на световния пазар.
Въпреки това президентът Байдън обеща миналата седмица да гарантира допълнителен LNG за Европа тази година. Как точно президентът планира да изпълни това обещание, предстои да видим, поставят въпроса в своя публикация Benjamin Storrow, Sara Schonhardt .
Европа разчита за покриване на необходимостта си от газ от Русия до 34 процента, но това е много по-голяма криза. Пазарът на газ е глобален и въздействието на случващото се там има и ще продължи да се отразява в регионите, разчитащи на вноса на газ.
Спот цените на газа са на рекордно високи нива не само в Европа, но и в Азия. В резултат на това всеки вносител на втечнен природен газ с договор, свързан с европейски или азиатски спот цени, или който се опитва да внесе спот товари чрез търгове, плаща безпрецедентни цени. Тези цени може да са непосилни за някои развиващи се страни.
Отговорът е: под каквато и форма да бъде осигурен LNG, това ще има широкообхватни последици за сигурността, икономиката и климата.
Нуждата на Европа от повече газ ще засегне другите вносители на втечнен природен газ от Азия, Близкия изток и Латинска Америка. С покачването на цените на втечнения природен газ тези страни ще се стремят да намалят потреблението си на синьо гориво и да преминат към други алтернативни горива, ако могат, ако са налични и са по-достъпни, констатира също в своя статия за Anne-Sophie Corbeau от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.
Все повече автори обръщат внимание, че заради настоящата енергийни криза, а и пораждащите се опасения от връщане на страните към енергийни източници останали в миналото.
Китай, който миналата година беше най-големият потребител на втечнен природен газ в света, засилва вътрешното производство на газ, увеличава вноса през газопроводите от Русия и изгаря повече въглища, за да компенсира намаляването на доставките на LNG. В Япония политиците обмислят дали да рестартират ядрените централи, които бяха затворени след катастрофата в АЕЦ „Фукушима Даичи“ през 2011 г. Покачващите се цени на газа, междувременно, доведоха до намаляване на бюджетите на развиващите се страни като Бангладеш, които търсеха втечнен природен газ за стабилизиране на необходимостта от енергия.
„Много държави ще трябва да направят труден избор, когато става въпрос за приоритета по отношение на сигурността на доставките, достъпността и устойчивостта“, казва Anne-Sophie Corbeu.
Азия е основната дестинация за американските товари в LNG (втечнен природен газ), откакто САЩ започнаха доставките през 2016 г. Оттогава Южна Корея представлява 14,4% от износа на втечнен природен газ, следвана от Япония (10,5%) и Китай (8,7%), според Данни от Министерството на енергетиката.
През последните месеци обаче се наблюдават драматични промени в потоците на LNG. Доставките на газ за Китай, Япония и Корея са намалели съответно с 11%, 14% и 7% през първото тримесечие в сравнение със същото време на миналата година, казва анализаторът от WoodMackenzie Valery Chow.
Докато Катар и Австралия продължават да доставят LNG за Азия, американските доставки са пренасочени към Европа. Cheniere Energy Inc., най-големият износител на втечнен природен газ в Америка, изчислява, че 75 процента от товарите, които напускат доковете от началото на годината, са насочени към Европа. През януари Обединеното кралство, Франция, Испания и Турция се наредиха сред първите четири пазара за износ на втечнен природен газ от САЩ, според Министерството на енергетиката.
„Търсенето на LNG в Азия продължава да се забавя предвид високото търсене на внос в Европа. Азиатските купувачи се нуждаят от допълнителен LNG, но високата волатилност и проблеми с ликвидността нарушиха нормалното функциониране на спот пазара за втечнен природен газ“, пише Chow. „Очакваме високите спот цени на LNG да се запазят, отслабване на ръста на азиатското търсене до нивото от средата на 2020 г.“
За да компенсират по-малките обеми втечнен природен газ, азиатските страни се обръщат към други енергийни източници.
Япония, която исторически е най-големият потребител на втечнен природен газ в света, обмисля рестартиране на много от ядрените реактори, които бяха спрени след катастрофата във Фукушима. Според скорошно проучване на общественото мнение подкрепата за рестартиране на ядрените централи в страната нараства.
Ядрената енергия е почти единственият енергиен източник, който е местен, каза Джейн Накано, старши сътрудник в програмата за енергийна сигурност и изменение на климата в Центъра за Стратегически и международни изследвания. Япония в допълнение произвежда доста слънчева енергия, добави тя и уточнява, че планински терен затруднява разгръщането на вятърна и слънчева енергия на сушата в достатъчно голям мащаб, така, че да отговори на търсенето.
Япония има 34 ядрени блока, които евентуално може да рестартира, като девет вече са получили разрешение, каза Накано. Но дори утре да бъдат рестартира всичките 34 блока, това няма да замени необходимостта на страната за внос на втечнен природен газ.
„Това е също е предизвикателство за енергийната сигурност, толкова, колкото и предизвикателство за енергийния преход“, каза тя.
Япония се съгласи в началото на февруари да отклони някои товари за втечнен природен газ към Европа след среща с дипломати от Съединените щати и Европейския съюз. Подкрепи заедно с другите страни от G7 необходимостта от полагане на усилия за осигуряване на стабилни, устойчиви енергийни доставки.
Япония обаче има граница на възможностите си, но както констатират анализаторът Кевин Бук, управляващ директор в ClearView Energy Partners LLC. „Няма да е лесно да продължим да призоваваме бедна на енергия страна да прави вноски, противоречащи на собственото й благосъстояние.
Докато връщането към ядрената енергия в Япония може да помогне за намаляване на въглеродните емисии, Китай се обърна към въглищата, за да запълни частично загубените си доставките на втечнен природен газ. Производството на въглища в Китай нарасна дори преди затягането на пазарите на LNG. Бързото нарастване на търсенето на електроенергия в Китай вследствие на пандемията Covid-19 доведе до покачване на производството на въглища в Китай и до нарастване на глобалните емисии на парникови газове от електроенергия до нови връхни стойности през 2021 г.
Поредица от прекъсвания на електрическата мрежа в страната през миналата година също върнаха фокуса върху въглищата, като Пекин. Китай също се стреми да засили разгръщането на възобновяеми източници, но неотдавнашният връщане към въглища повдигна въпроси относно обещанието за намаляване на емисиите до нулево ниво до 2060 г.
Повишаващите се цени на LNG усложняват ситуацията.
„Производството на въглища и възобновяеми енергийни източници, включително рестартиране на консервираните въглищни централи, се форсира до необходимото ниво така, че да се компенсира по-скъпият газ“, казва още Chow от Wood Mackenzie.
Повишаващите се цени на газа предизвикаха енергийна криза в Пакистан и Бангладеш, като и двете значително увеличиха зависимостта си от LNG в опит да компенсират нуждата от внос на мазут и въглища.
Бангладеш смяташе, че ще субсидира 20 товара на втечнен природен газ тази година, но купи 11 и остана без пари, каза Брус Робъртсън, от IEEFA. „Това беше катастрофа за развиващата се Азия“, добави той.
LNG традиционно е гъвкав бизнес, дава възможност за свободни доставки до различни точки за компаниите. Американският LNG през последното десетилетие промени пазара. За да привлекат финансиране, повечето разработчици на втечнен природен газ в САЩ подписват дългосрочни договори за доставка с чуждестранни купувачи. Важно е, че тези купувачи имат избор по отношение на доставките на товарите, а това дава и ликвидност на пазара на LNG.
През последните месеци азиатските купувачи използваха тази гъвкавост, за да насочат американските товари за втечнен природен газ към Европа, където могат да получат по-висока цена. Потоците на втечнен природен газ в Азия са спаднали под 14 милиона тона годишно, които компаниите в региона са договорили за закупуване, пишат анализатори от Goldman Sachs в скорошна изследователска бележка.
„Това просто отразява настоящите ценови стимули, а не политическия тласък като европейските цени на газа се търгуват с премия спрямо азиатските цени на LNG, подпомогнати от меката зима в региона“, пишат анализаторите.
Въпросът е дали тенденцията ще се запази
Търсенето в Азия вероятно ще нарасне през лятото и страните в региона ще се стремят да възстановят запасите си, смятат анализаторите на Goldman. Това може да влезе в пряка конкуренция с плана на Европейския съюз да намали зависимостта си от руския газ.
През миналия месец лидерите на ЕС заявиха, че се стремят да увеличат вноса на втечнен природен газ от Съединените щати, Катар и други страни производителки на LNG с 50 милиарда кубически метра. Съединените щати са изнесли 22 млрд. куб. м за Европейския съюз през 2021 г., според Европейската комисия.
Американските потоци на LNG към Европа нараснаха през последните месеци. През 2021 г. Съединените щати изпращаха средно 72 милиона кубически метра втечнен природен газ на ден в Европа и Обединеното кралство, казва Саманта Дарт, ръководител на изследванията за природен газ в Goldman Sachs. Тази година обемите са средно 187 милиарда кубически сантиметра на ден, общо близо 16 милиарда кубически метра само за три месеца, заявява тя.
На този фон анализаторите поставят въпроса дали даденото обещание от администрацията на САЩ за доставка на 15 млрд. куб м до края на настоящата 2022 г. и по 50 млрд. куб м след това е реално осъществим сценарий.
„По отношение на способността на администрацията, или способността на Европейския съюз да гарантира, че целта ще бъде постигната, мисля, че техните правомощия са много, много ограничени“, коментира Dustin Meyer от American Petroleum Institute. „В момента това, което виждате, е съществуваща траектория, която до голяма степен е в съответствие с тази цел, но тази траектория отразява пазарните основи, а не каквато и да е държавна намеса“, заключава той.