Правителството обмисля създаване на нов фонд, в който да се събират средствата от CO2 емисии

Българското правителство търси възможност за създаване на национален финансов инструмент, който да получава средствата от продажбата на квоти CO2. Идеята е акумулираните средства да се използват за съфинансиране на големи проекти за декарбонизация и енергиен преход у нас. Това заяви вицепремиерът по климатичните промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов по време на на международната конференция "Енергийна сигурност и климатични промени: нови измерения след агресията срещу Украйна". В момента приходите от продажбата на квоти CO2 се събират във фонд "Сигурност на електроенергийната система" и със средствата се подпомагат бизнеса и потребителите като по този начин дори се ограничава поскъпването на тока.

Друга интересна идея на министър Сандов е намерението България ще кандидатства за домакинството на Конференцията на ООН по изменение на климата – COP 29 през 2024 г. По думите му до момента никоя държава от Източна Европа не е била домакин на подобно събитие за предотвратяване на климатичните промени на Земята.

В момента страната ни отделя с 48 процента по-малко емисии спрямо референтната 1988 година, сподели Сандов пред експертите по енергийни политики. По думите му, въпреки това от 2011 година се наблюдава плавно увеличаване на емисиите, като особено чувствително това е в транспортния сектор, където те са се покачили с цели 40%. спрямо базовата година. 

В общия дял на емисиите към настоящия момент най-вече допринася секторът на енергетиката, най-вече заради лигнитните въглища, които се изгарят в българските централи и в част от индустрията. Те съставляват 58 процента от всички емисии, посочи Сандов. Емисиите от транспорта са с 26 на сто, а тези от индустрията са 11 процента.

В Националния план за възстановяване и устойчивост България е заложила реформи и инвестиции, които да доведат до повишаване на енергийната сигурност, базирана на възобновяеми енергийни източници и други механизми. България е поела ангажимент като част от реформата за декарбонизацията на енергийния сектор и намаляване с 40 процента на емисиите от изгарянето на въглища до 2026 година. Планирано е да бъдат изградени и 3,5 гигавата нови ВЕИ мощности като тук основно се планира строеж на слънчеви и вятърни централи за собствена употреба. Според коминистъра трябва да се оползотворят свободните индустриални площи и деградирали зони и те да се използват за изграждане на соларни и вятърни паркове. Подобни площи обикновено са разположени в близост доелектропреносната мрежа и са изключителна държавна собственост, което дава възможност за "бързи писти" за сътрудничество с бизнеса.  

Трябва да се даде възможност и за развитието на водорода за индустриални цели, смята още министър Сандов. В момента се изготвя анализ и за потенциала на геотермална енергия, като през плана за възстановяване ще се финансират два пилотни проекта. Той припомни и намерението на държавата да изгради 10 000 зарядни станции за електромобили, за да стимулира електрическата мобилност у нас.

По отношение на поглъщането на въглеродните емисии екоминистърът е „за“ използването на природни подходи  - затова се предвижда засаждането на 100 млн. дървета до 2030 година, като част от европейската цел за засаждането на 3 млрд. дървета. Планирано е и значително завишаване и възстановяване на природни територии и влажните зони, които са сериозен уловител на емисии. На събитието стана ясно, че като цяло екологичното министерство у нас не е убедено във възможностите на технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоскид, независимо какви са хранилищата. Според експертите това все още е скъпа и недостатъчно добре формулирана технология.