България да изготви приоритетно Социален климатичен фонд, от 2024 г. ще плащаме за емисиите от сградите и транспорта

Изоставането на България при използването на евросредствата за периода 2014 -2020 за околна среда, адаптация към климата, енергийна и транспорта свързаност оказва голямо влияние върху гражданите. Защо и как България се вписва в новия климат-изоставане в използването на евросредствата и липса на политики за гражданите, стана ясно на събитие "Зелената сделка в новия климат".

България използва 40% от евросредствата за околна среда или 680 млн. евро. 

От друга страна са усвоени към момента 55% за адаптация към климата или около 38 млн. евро.

В същото време едва наполовина или 54% е усвояемостта за енергийна и транспортна свързаност или 845 млн. евро. Това показват данните от ЕС за усвояването на Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Постигането на целите на Зелената сделка, високите цени на електроенергията, уязвимостта на страната от внос на енергийни суровини и продукти. Това са три проблема, които намират общи решение. България не използва оптимално европейските механизми, за да се подготви за климатичните предизвикателства и да осигури енергийна и транспортна инфраструктура за прехода, коментира д-р Мария Трифонова, преподавател в катедра „Икономика и управление по отрасли“ на Софийския университет. Закъснението при планирането на регионалните и национални планове за зелена трансформация и развитие намалява значително прозореца за действие и поставя под риск осъществяването на проектните предложения.

Новата схема за търговия с емисии ще има директен ефект върху гражданите

Децентрализираните решения и активното участие на гражданите остават подценени, а те носят гъвкавост и решения на енергийната бедност, обясни още тя. А една от най-важните промени е, че новият дизайн на Схемата за търговия с емисии ще има директен ефект върху гражданите. Схемата ще обхваща емисиите на сградите и тези в транспортния сектор

Предвижда се тя да стартира 2025 година, но с препоръки за тестови период и старт година по-рано. Според плановете трябва да стартира Социален климатичен фонд през 2024 година. Според Апостол Дянков, ръководител практика "Климат и енергия" във WWF България той трябва да бъде изготвен приоритетно от българското правителство, защото това ще има директен ефект върху крайните потребители за разлика от енергийното производство и потребление, за което гражданите все още попадат в регулирания пазарен сегмент.

Съществува риск от двойна тежест за хората с ниски доходи и тези, които се отопляват на твърди горива

Съществува риск за неравномерното разпределение на тежестта (двойна тежест за граждани, които се отопляват на твърди горива и са с ниски доходи, също така по-засегнати ще са жители, живеещи извън големия град и нямат алтернативен транспорт, изтъкна Мария Трифонова. Според експертите проблем са ниските нива на информираност среда населението и бизнеса, както и никаква подготовка.

Ще има по-сериозно отчитане и мониторинг. Страните-членки трябва да докладват редовно  за състоянието на енергийната и транспортна бедност и как се прилагат мерките, включени в техните планове за социалния климат и допринасят за справяне с това предизвикателство. Детайлни указания ще бъдат публикувани преди влизане в сила на инструмента.

Ще се наложи отчитане на емисиите при потребителите. Необходима е адекватна дефиниция за енергийна и транспортна бедност, а България тепърва започва да обсъжда такава дефиниция.

Енергийните разходи в България представляват повече от 10% от потребителската кошница, а 28% от населението не се отоплява адекватно поради невъзможност. Най-уязвимите групи са най-зависими от използването на въглища с ограничен достъп до финансова помощ, за да преминат на алтернатива. Необходимо е да си поставим цели за климатична неутралност и адаптиране на националните политически документи.

Задължително да поставим на първо място изготвяне на Социален климатичен фонд

Затова е задължителна интеграция със Социалния климатичен фонд, който страните трябва да създадат. Приходите от новата Схема за търговия с емисии ще се използват за финансиране на фонда и съфинансиране на мерки, планирани от държавите членки в техните социални климатични планове. Приоритетна трябва да е подкрепата за узязвими групи, домакинства и предприятия, както и хора, които не могат да покриват разходите си за транспорт. Необходими са два типа мерки- инвестиции в алтернативни решения, за да се декарбонизират тези два сектора плюс временно помощи за тези, които ще бъдат най-засегнати.

Ангажиментът за климатична неутралност е условия за достъп до средствата за компенсации от Социалния климатичен фонд, посочиха специалистите. Съмнително е доколко средствата от Фонда ще са достатъчно, за да покрият компенсации и инвестиционни мерки, каза още Трифонова.

Забавяне на директивата за възобновяема енергия

България има по-голяма енергийна бедност, но имаме голям потенциал за енергийна ефективност в сгради, ускоряване в енергийно обновяване на сгради, дълбоко обновяване, смятат експертите. Затова трябва да се приложи и приеме у нас възможно най-бързо и евродирективата за възобновяема енергия, която създава енергийни общности и кооперативи. Неформално те и сега съществуват със сдруженията на собствениците, но трябва да получат ясни права, за да може хората да бъдат стимулирани да намират лесно финансиране на инвестиции в собствените домове.

Трябва да се разширят знанията ни за възможностите на слънчевите топлофикации и геотермална енергия в ТЕЦ, изграждане на термопомпи за индивидуални сгради. Само да припомним, че според данни на специалисти 40-45% може да бъде спестено от потреблението на електроенергия в сградите. препоръчително е заедно със санирането да има фотоволтаици на покривите, да се използва соларно затопляне, да се изгради батерия за съхранение, термопомпа, посочи Апостол Дянков. Само в Гърция година след приемане на законодателството за енергийните кооперативи са създадени 409 кооператива. В зависимост от начин, по който се приложи законодателството, това може да се случи и у нас.  

 

Но важно е всички механизми да работят в синхрон и да бъдат използвани максимално ефективно.

Критиките към Плана за възстановяване и териториалните планове за прехода от въглища към ВЕИ

Националният план за възстановяване и устойчивост трябваше да бъде приет до 30 април 2021 г., а сега след толкова корекции се очаква да бъде  финално одобрен от ЕК на 15 април 2022 година. Според специалистите той се фокусира върху мега проекти.

Прави промяна в допусканията за оценка на инвестиционните разходи. Проблемите са свързани също с кратки срокове за изпълнение на проектите и изпълнението на принципа за конкурентно изпълнение на проектите. Не предлага решения за големите индустриални потребители, има ограничен обхват на проектите

Териториални планове за справедлив преход трябваше да са готови до края на 2021 година. Но сега изчакват одобрението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Липсват готови проектни фишове, има неяснота относно датата за затваряне на въглищните централи и споделена от обществото визия за развитие на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник.