Светослав Иванов, изпълнителен директор на „Овергаз Инк“: Вдигането на бариерите за местния добив ще ни направи газово независими след година-две

Маринела Арабаджиева, Георги Велев

Господин Иванов, подготвена ли е България за ситуация с прекъсване на газовите доставки? Научихме ли си уроците от 2009 г.?

Един пазар е с гарантирани доставки, ако най-малко 3 условия са едновременно изпълнени – гарантирано търсене, достъп до необходимата газова инфраструктура (в т.ч. тръбопороводна, за съхранение и за регазификация) и не на последно място - надежден микс от източници на газ. Нашият пазар, за съжаление, не може да се похвали с устойчиво и атрактивно търсене на природен газ и основно поради недалновидна държавна енергийна политика. Така беше през 2009 година, така е и днес.

Единственият сегмент, който се развива, въпреки, а не благодарение на създаваните от държавата условия до днес, са  газоразпределителните предприятия. Ако не бяха те, търсенето на природен газ нямаше да се задържа на едно и също ниво през последните години, а щеше да бележи спад. България е единствената страна в региона с подобна тенденция. Може би защото досегашните български политици бяха най-добри в „големите шлемове“, в „премахването на посредниците“ и в „кръщаването“ на различни газови проекти, все насочени към това как да пратят газа далеч от българския пазар.

По отношение на достъпа до инфрaструктура определено имаме напредък спрямо 2009 г. и той се изразява в сравнително по-добрата свързаност на българската газопреносна система с тази на съседните пазари. Последното обаче е факт не благодарение на усилия, а е резултат от различни случайности. По въпроса за достъпа до надежден и конкурентен микс от източници, със сигурност сме на същото ниво като през 2009 г. и това има своето логично обяснение. Този факт не е в полза на българските потребители, а на онзи, който продължава да е с господстващо положение на пазара.

Трябва да се признае на българските политици от последните 13 години, че успяха да се проявят като изкусни имитатори на много процеси, включително на либерализация и диверсификация. Когато обаче фактите говорят, и най-добрите имитатори трябва да си признават. А фактите показват, че на българския пазар има един играч с 95 % пазарен дял и е без значение до колко източника на газ той има достъп българските потребители все нямат избор. Дали това е важно, стана ясно още през 2009 г. Дали са го разбрали политиците 13 години по-късно, тепърва ще видим.

Какво е необходимо за разработване на местните ресурси на природен газ?

Почти нищо и в същото време - много. Нужна е ясна визия и политическа воля. Българското общество е жертва на манипулации в полза на имитационния процес, който описах по-горе. В недрата на българските земи има газ. Фактът, че до момента той не се добива, е в услуга на тези, от които днес българската енергетика е зависима. И ако няма усилия, доказващи политическата воля, без значение от наличието или липсата на умисъл, запазването на статуквото ще е отново в полза на тази същата зависимост. Военните сводки, с които се събуждаме всеки ден, само ще засилват последствията от нищоправенето. Със сигурност сегашното правителство дава сигнали за по-силна политическа воля, но като че ли е нужна повече еднопосочност в действията. Останалите предпоставки са факт – има инвеститори с желания и възможности, има газ, има съвременни технологии и наличен финансов и човешки ресурс...Вдигането на бариерите за местния добив ще ни направи газово независими след около година-две. При това, без харчене на публичен ресурс.

През 2022 г. ситуацията на европейския газов пазар изглежда доста напрегната заради високите цени на газовите хъбове. От тази гледна точка как преценявате настоящата ситуация на пазара на природен газ в България?

Фактът, че на българския газов пазар цените са значително по-ниски от пазарите на краткосрочни газови продукти, е лъжливо успокоителен. Със сигурност подобни тенденции не могат да останат в дългосрочен план. Тук трябва да кажем, че днешната динамика на цената на газа на нашия пазар е поредното доказателство, че тази работа не е много- много за политици. Всеки, който е „на ти“ с информацията, със сигурност си е направил ясно сметката, колко вреден беше ходът с предоговарянето на условията на доставка (визирам ценовата формула). От 2019 година, когато със задна дата тези промени бяха представени на българското общество като героичен успех, до края на миналата година, българските потребители са платили за природен газ с 500 млн. лева повече, отколкото щяха да платят, ако подобен недалновиден ход не беше предприет. За днешния играч с господстващо положение е сериозен подарък от политиците (не само българските), че е сам на пазара. Но този подарък не е завинаги. Със сигурност днешната ситуация е „късметлийска“ комбинация от ценова конюнктура и незаинтересованост на ЕК за въпроса какво се случва на българския пазар. И двете явления имат временен характер.

Необходима ли е промяна на пазара на природен газ в България? Достигнат ли е етапа на либерализация така, че функциите на „Булгаргаз“ на обществен доставчик и търговец да бъдат разделени? Време ли е „Булгаргаз“ да изпълнява само една роля – или на обществен доставчик, или на търговец?

Тук ще си позволя да припомня едно много важно заявление от страна на новия председател на КЕВР. То прозвуча осъзнато, а може би поради това - и смело в парламента, по време на изслушването. Според него трябва изключителна, на практика невъзможна дисциплина от страна държавата, за да може тя да съчетава всички функции, които си е отредила със закони и при това - без да бъде изкушена да забравя кога в коя функция действа. Новият председател на КЕВР с основание подчерта, че е невъзможно държавата от една страна да е консуматор, от друга доставчик, а от трета да регулира тези отношения, без да се изкуши да съгреши. Това изявление даде много сериозна увереност на всички, които искат най-после да бъде сложен край на всички имитации за „европеизация“ на българския енергиен пазар. С това заявление на практика беше ясно очертано коя промяна в отношенията на пазара ще даде резултат в посока пълна либерализация. Участниците на пазара са в очакване на действията, декларирани като готовност.

Къде в българския газов пъзел виждате мястото на „Булгартрансгаз“?

На нашия пазар има страшно много работа за преносния оператор. Предстои му да построи нова газопреносна мрежа за потребителите на природен газ за около 500 млн. лева. Негово призвание е да „закара“ газовата тръба до всяка община – такава в момента няма за близо 70 % от българските градове. Българският газопреносен оператор не бива да позволява потребители да плащат по-високи разходи за пренос от тези, които плащат компаниите, транзитиращи газ през нашата територия. Освен това операторът трябва да гарантира равни условия за използване на газовата инфраструктура за всички. „Булгартрансгаз“ има нужда от съществена подкрепа от страна на българската дипломация, за да направи възможен физическия поток на природен газ от Турция.

Узрял ли е пазарът ни за нов оператор в лицето на ICGB ? Можете ли отсега да прогнозирате как ще се развие пазарът след влизането в експлоатация на газовия интерконектор IGB?

До днес никой от авторите на проекта от българска страна не е дал логично обяснение защо в него участва БЕХ, а не Булгартрансгаз ЕАД. Това само по себе си е повод за съмнения за степента на осъзнатост на целите на проекта за българския пазар. Волно или неволно, все повече анализатори започват да намират в този факт и обяснението за многото отлагания в пусковия срок на проекта. Всяка нова свързаност на пазара ни е в плюс. Но не бива да забравяме, че ако този тръбопровод не бъде свързан по подходящ начин с гръцката газопреносна система, той няма да служи за нищо друго, освен за доставки на газ от трансадриатическия газопровод, т.е. към момента единствено азерски газ.

Но азерският газ не е в неограничени обеми, а и както се вижда, неговите собственици нямат никакво намерение да правят подаръци. Т.е. той няма да повлияе съществено на цените в краткосрочен план. Другата възможност за доставки на газ през този газопровод е от плуващия терминал за втечнен природен газ край Александропулис, но и той все още не е готов. В края на тази тема ми се струва важно да не забравяме, че този проект ще се конкурира най-малко с други две инфраструктури, които съществуват и поне за едната логистиката е като че ли добре уредена. В този смисъл неговият успех на пазара на услугата пренос зависи от това доколко тарифите му ще са съобразени с пазарната конюнктура. В противен случай ще имаме още един тръбопровод на българска територия, който няма да е натоварен оптимално, с всички негативни последствия.

Колко е голям газовият пазар в България ? Задавам въпроса с оглед на това, че имаме две газови борси. Какви са наблюденията Ви по отношение на тяхната ефективност?

Когато говорим за пазар, не бива да се ограничаваме само до борсите. Тяхната ефективност е проблем на техните акционери. В този смисъл аз не желая да давам оценки. Прави впечатление обаче, че със своята дейност самите борси (или поне едната от тях) напоследък стават повод за скандални публикации в медиите. Едно мога да кажа – като че ли няма друг газов пазар в Европа с подобна степен на концентрация (95 % за играча с господстващо положение) и с две борси.  В никакъв случай не казвам, че двете борси са много. Другуят елемент от картината е излишен.

Колкото до пазара, за него мога да кажа, че търсенето на природен газ към днешна дата в България е далеч от своя потенциал. В българският енергиен микс има още много място за търсене на природен газ. Нашето общество пилее голяма част от електрическата енергия в области като отопление, готвене, топла вода, където газа е доказано най-ефективното решение. Евентуален ръст на потребление на природен газ именно в тези сегменти ще направи енергетиката ни с пъти по-ефективна и въглеродно неутрална. Оптималното реализиране на потенциалното търсене на природен газ може да намали с поне 20 % от целия въглероден отпечатък на България. Не трябва да пропускаме и бързите темпове, с които е възможно да се реализира един проект за газификация на 1 млн. български домакинства. Времето необходимо за реализация на един такъв проект е с пъти по-кратко от всяка друга алтернатива в българската енергетика.

Да очакваме ли нови играчи на газовия пазар през тази година ? Предвид значителния брой на лицензирани дружества за търговия с природен газ да очакваме ли и нови доставчици ?

Нищо не можем да очакваме, ако държавата не промени отношението си към пазара. Няма богато общество с изкуствени пазарни отношения и цени. Със старата уредба на пазара не можем да очакваме различни от сегашните резултати. Практиката показва, че не е намерен универсален инструмент за борба със свободния пазар, каквато се води тук. Истинските играчи, които са дългосрочно на пазара ще намерят начин да променят статуквото. В този смисъл аз нямам съмнение, че българския потребител на газ ще има избор на доставчик. Въпросът е не дали, а кога.

„Овергаз“  е с най-голям опит по отношение на снабдяването на битовите и промишлените потребители. Как се промени самата компания през годините по отношение на клиентите?

Най-съществената промяна е в резултат на нови технологии използвани от нашата компания. Пазарното лидерство е отговорност и задължава. Всеки от изградените от нашата компания 2500 км. газоразпределителна мрежа се поддържа в кондиция като чисто нов. Предпоставка за това е фактът че 100 % от нашите газопроводи е построен по най-съвременни технологии с най-модерни материали и за тях се грижат подготвени професионалисти. Основните ни отговорности са две – да достигнем с газовата си инфарструктура до повече домакинства (по възможност до всички в рамките на нашата лицензия) и да гарантираме сигурност на доставките за всички, които са ни повярвали и са избрали нашите услуги 24 часа 365 дни в годината. Мога с радост да заявя, че успяваме.

Тук е моментът да припомня, че през 2009 г, дори при обявено извънредно положение, не беше спрян газът на нито едно домакинство в България, нито на училищата, нито на социалните домове и болниците. Така ще е и днес, в случай, че военните действия на територията на Украйна станат повод за спиране на доставките.

Смятате ли, че след около 10 г., с оглед на зелените идеи на ЕС, вече ще има нови промишлени проекти за пренос и това ли е бъдещето на газовата индустрия?

Да не забравяме, че той е естесвен източник на водород. Човечеството познава 3 вида изкопаеми горива и най-чистият измежду тях доказано е природният газ. Въглищата се използват за индустриални цели от около 300 години. Петролът от около 200. Както виждаме, разговорът за края на въглищата като енергия не е намерил все още своя завършек. За петрола този разговор дори не е започнал. На този фон политиците правят грешка след грешка, като дават рискови послания към инвеститорите в областта на газа. Това се материализира в намаляване или в най-добрия начин - в замразяване на предлагането. Това, в комбинация с повишеното търсене, води до предизвестен сценарий – високи цени. За съжаление, много политици и недоброномаерени играчи използват войната като предтекст и услужливо заменят целта за ограничаване на зависимостта от руския газ с цел за ограничаване ползването на газ по принцип. Фактите обаче красноречиво доказват, че няма икономика, която успешно да е създала предпоставки за зелен преход, без да е минала през микс, в който газът участва с дял поне от около ¼ до 1/3.

България е много далеч от това. Разбира се, ние виждаме в тази ситуация възможност. Аз виждам бъдещето на газовата индустрия именно в използването на тази възможност. Газът ще увеличава ролята си в нашето ежедневие, като най-ефективно средство за децентрализирано производство на крайна енергия, заменяйки електрическата енергия за отопление, готвене и топла вода. Разбира се газът ще заменя и всички „мръсни“ крайни енергии, като дърва и въглища и други. Ако искаме чист въздух и здраве за децата ни и за поколенията след тях, пътят е един – рязък завой в полза стимулирането на използването на природен газ. И то не защото на мен ми се иска да е така, а поради доказаните му предимства пред това да пилеем първична енергия и да произвеждаме 5 пъти повече въглероден диоксид отколкото е приемливо за обществото.

Настоящата ситуация със сигурност ще отвори много повече възможности и за внос на втечнен природен газ (LNG). Освен конкуренция и по-голяма сигурност какви биха могли да са ползите за газоразпределителните компании, а съответно и крайните клиенти?

Отговорът на този въпрос е очевиден. Поне за мен. Свобода на избор и повече възможности за замяна на мръсни енергии и спестяване на енергия при това без да се ангажира публичен ресурс и с откриването на нови 8-10 000 нови устойчиви работни места. А това за газоразпределителните предприятия означава, че са още по-полезни за обществото – нещо, което е тяхно призвание.

________________________________________________________________________________________________________

Светослав Иванов е автор на десетки анализи и статии за пазара на природен газ в България и в Европа, активен участник в дебатите за енергийното бъдеще на страната. Като главен експерт е сред авторите на проекта „Национална програма за ускорена газификация“.

Г-н Иванов е магистър по две специалности - „Автоматизация на електрозадвижванията" и „Индустриален мениджмънт" в Техническия Университет София. Има редица специализации, една от които - по енергетика в Германия.

Г-н Иванов има повече от 25 годишен опит в областта на природния газ. Преминал е през поста CEO на 5 големи частни газоразпределителни компании.

От 2003 г. е заместник-изпълнителен директор на „Овергаз Инк.", отговорен за корпоративното бъдеще и маркетинговите стратегии.  От 2014 е оглавява и корпоративното развитие на „Овергаз Мрежи“. От 2017 е СЕО на тази компания.

Светослав Иванов е председател и на Българската асоциация Природен газ (БАПГ).