Вътрешните ресурси като възможност за засилване на енергийната независимост на България
България ще предприема коренна промяна на енергийната политика заради войната в Украйна. Като цяло тя ще бъде насочена към използване на повече вътрешни ресурси, с цел овладяване на външните зависимости, в това число и от природен газ и петрол. Повече от ясно е, че такъв процес няма как да се случи за година или две. Стратегията все още се изяснява, но първите сигнали вече са налице. Намек за търсене на нов подход, базиран на по-широко регионално сътрудничество вече бе даден неведнъж както от българските, така и от управляващите от съседни държави. Става въпрос за търсене на допирни точки, както в електроенергийния, така и в газовия сектор. Предпоставки за това има, особено в газовия сектор. Това стана ясно от обсъждането на мерките за намаляване на зависимостта на страната ни от вноса на руски природен газ в рамките на форум, организиран от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). Всъщност, сам по себе си това не е нов процес, а просто завръщане към замисъла такъв, какъвто бе в основата си и преди години, но претърпял промени в резултат на различни фактори, а и заради инерцията на политическите и геополитическите процеси, в която попадат определени проекти. На този фон е важно обаче да се направи разграничение - става въпрос за намаляване на влиянието от един източник, а не за спиране на използването на синьо гориво.
Възможни находища
Промяната на политиката на България може би е време да се върне и в полето на политиката на проучване и добив. Това е въпрос, по който вероятно ще се мисли, защото от една страна касае националната сигурност, но от друга страна, заради загърбване на политиката в тази област и в частност липсата на достатъчно кадри. Причина за това в известна степен е Мораториума за проучване и добив на шистов газ от 2012 г.
"В България съществуват реални възможности, които биха довели до увеличаване на местния добив в рамките на една до три години. Необходимо е Министерство на енергетиката и в частност природни ресурси и концесии да се задейства и да се подготви една пътна карта за инвестиции в този сектор с референции за ангажиране в тези проекти", смята експертът Христо Казанджиев от БЕМФ. Той припомни отказът за проучване на етрополската шистова формация, където предварителните данни са за ресурси от 30 млрд. куб м и със заявено инвестиционно намерение, оцененото като икономически неизгодно, находище "Деветаки" със запаси от 1 млрд. куб м, довело до отказ на инвеститора. По този проект обаче стои открит въпроса дали има потенциал за добив и за трансформиране на газохранилището (в Чирен). Експертът не подмина и запасите от шистови находища в Добруджа, както и ресурса в българската акватория на Черно море. Става въпрос за две находища - Каварна Изток и Калиакра, "за които концесиите изтекоха и не бяха въведени в експлоатация поради липса на инвестиции. Тези находища имат заявление за удължаване на концесионния срок", припомни Казанджиев, допълвайки, че не е наясно дали те ще бъдат разрешени.
Преразглеждане на мораториума за добив на шистов газ
За да сме наясно къде се намираме, България трябва да предприеме много бързи действия с цел установяване на местните ресурси на природен газ. До този извод стигнаха по време на обсъждане на мерките за намаляване на зависимостта на страната от вноса на руски газ и петрол експерти в рамките на форум организиран от българския енергиен и минен форум.
Не разбирам отказа на държавата да не искаме да знаем къде се намираме, отбеляза заместник-председателят на Българската газова асоциация Кирил Темелков. Според него, първо трябва да се идентифицира какъв точно е българският национален интерес и дали той касае определени ресурси, употребата им на локално ниво, или само прибирането на концесионни такси. "Какво трябва да се направи за привличане на инвестиции. В момента акцентираме върху природния газ, но става въпрос за цялата верига на стойността, за икономиката като цяло" при това за цял регион, посочи той и постави въпрос за търговски открития.
"Към момента имаме търговски открития, но и за двете има отказ за разработка", припомни Христо Казанджиев от БЕМФ. Той настоя, че България има доказани находища на синьо гориво както в находището "Калиакра Изток%, в Добруджа, както и в Етрополско.
"Подходът е не отмяна, а преразглеждане и поправка на мораториума", заяви от своя страна Димитър Мерачев, петролен геолог и изпълнителен директор към предприятие от групата на "Овергаз". В подкрепа на думите си, той обясни, че при добива на шистов газ технологиите от налагането на мораториума през 2012 г. са напреднали съществено и отдавна вече не се използват химикали, а само вода. Затова поправка в тази част от документа, с промяна на техническите параметри е най-съществена.
Според експертите е необходим документ, който да систематизира всички направени досега проучвания за природен газ на територията на страната - пълен списък на находищата и първоначално установения капацитет, необходимостта от инвестиции, както и екологична оценка за всеки от проектите, който да бъде предоставен на съответните органи, така че да могат да се вземат конкретни решения и да се избегне от вземането на крайни решения. Изпълнителният директор на "Овергаз" Светослав Иванов от своя страна припомни, че и сега има такъв режим на регистрация.
Зад решението за преразглеждане на мораториума за добив на газ застана и бившият председател на КЕВР Иван Иванов. "Най-малко проучванията трябва да бъдат направени", заяви той и се обяви за намаляване на административните процедури. Преди това изпълнителният директор на "Овергаз" Светослав Иванов посочи, че съществуващите процедури от откриването на едно находище до започване на процеса на експлоатация отнема цели 10 години и е "сравним с изграждането на една ядрена централа".
В тази връзка Иван Иванов каза, че ако тези процедури не се облекчат ще се окаже, че "наистина не искаме да работим за енергийната си независимост, а има възможност за проучвания, както за конвенционален, шистов газ и газови хидрати".
Експертът Христо Манов от своя страна коментира, че разумният подход е страната ни да се насочи към диверсификация на източниците и маршрутите за синьо гориво.
Междусистемна свързаност
Междусистемната свързаност не е като преди десети години, тя е значително подобрена, но има още какво да се направи, отбеляза Темелков. Интерконекторите са много важни, както за региона, така и за международното ни участие. Газовата връзка с Гърция (IGB) пък е значим от гледна точка на ситуирането на държавата ни. Що се отнася до възможностите той обърна внимание на зависимостта от входния и изходен капацитет за доставки.
От голямо значение е подписване на споразумение за междусистемна свързаност с Турция, която разполага с 5 терминала за втечнен природен газ, посочи той, допълвайки че страната има повече входен от изходен капацитет и от тази гледна точка и възможност за засилване и на международната търговия.
В рамките на обсъждането бе разгледан и забавянето, или по-скоро липсата на стъпки за изграждане на проекта за газопровода Петрич-Струмица, който, както подчерта Темелков, "не получи подкрепа на държавно ниво, а можеше да се реализира само за две години. Вярно е, че заради недостатъчните количества на обмен нямаше как да се изплати за по-кратко време, но ако беше готов, можеше да се обменя капацитет. В това отношение Гърция изпревари България, но все още този газопровод с Македония може да се преосмисли", каза той. По-късно в рамките на дискусията стана ясно, че той все още е на масата на "Булгартрансгаз". Проектът е важен, тъй като дава възможност и за връзка с Косово, поради свързаността на газопреносната система на Македония с тази страна.
"България има доста добро междусистемно свързване с Румъния, а газовата връзка със Сърбия се развива с добри темпове. Тоест имаме свързаност, но то още не е доведено до използване на търговско ниво", посочи той. Модераторът в лицето на Илиян Василев припомни, че през тази година се очаква да започне работа терминалът за LNG в турския Сарос. "Той е много по-близо - на 85 км от България и възможността за използване на търговски обмен трябва да влезе в междуправителственото споразумение с Турция", посочи той.
"Нямаме проблем със свързаността", категоричен бе Светослав Иванов. Извън прекомерното говорене за IGB защо закъснява или как, според него трябва да е ясно, че "просто влизането на IGB просто ще подобри картината". Влиза още една връзка, с азерски газ , а към него има доста сериозни апетити и аз подозирам, че конкуренцията е толкова висока, че едва ли ще може да се сдобием с повече (количества) отколкото в момента разполагаме по отношение на този ресурс".
"Истината е, че Европа потребява около 550 млрд. куб м природен газ годишно. Близо 200 млрд. куб м досега са се удовлетворявали от руски източници. Ако предположим, че този поток бъде прекратен, дори да използвате на макс всички налични капацитети за регазификация на европейските брегове, пак ще останат едни 60 млрд. куб м дефицит. С други думи, ние очакваме много сериозни инвестиции в едни такива съоръжения в следващите години и всяка страна с достъп до море, през което могат да газят по политически и всякакви други причини LNG танкери, трябва да приеме много добре такива инвеститори, за да си гарантираме сигурността на снабдяването. Газ има, слава богу много години занапред и ако няма грешни политически послания е въпрос на една до две години" , смята Светослав Иванов.
Експертите коментираха и разширението на газохранилището в Чирен. Никола Делев от "Булгартрансгаз" обясни, че проектът за разширение от настоящите 550 млн. куб м до 1 млрд. куб м трябва да е готов до края на 2024 г. и е от изключителен приоритет за дружеството.
IGB
Завършването на междусистемната газова връзка с Гърция и получаването на лиценз за оператор са най-важните стъпки, така че да започнем колкото може по-скоро да започнем да оперираме на пазара. Това коментира изпълнителният директор на ICGB Теодора Георгиева. Газопроводът IGB (интерконекторът Гърция-България) е изграден до 85 %, посочи тя изрази недоволството си от компанията, която строи газопровода (Авакс), заради сериозното забавяне. Имахме проблем с доставката на крановите възли. От края на февруари вече са налице и вече се свързват механично, каза тя, като добави, че се очакват още два. Георгиева обясни, че газоизмервателната станция при Стара Загора е готова до 75 %, а две трети от изградения газопровод в линейната си част е хидротестван. Остава още една трета, което има вероятност да се случи през април. По-бавно текат дейностите по изграждането на газоизмервателната станция на Комотини, където се очаква доставката на още два кранови възли и която е значително по-голяма и по значение от тази в Стара Загора, защото там IGB се свързва с Трансадриатическия газопровод. "Това ще е критично до последния момент", посочи още Теодора Георгиева. По думите й, "Строителят в момента е в неустойка, която е доста сериозна", но "това е един от механизмите за ускоряване на работата".
"Обещанието е до май месец строителя да приключи неговия договор - тестване с газ по акт 15 и след това предстоят доста одобрения от различни институции, които трябва да станат вместо за 3 месеца, както е по законови срокове - за 1 месец. Все още гоним юли, но категорично още отсега мога да уверя, че ще е доста сериозно предизвикателство", посочи изпълнителният директор на ICGB. Компанията вече е входирала искане, както до българския регулатор, така и до гръцкия за лецензиране като независим оператор, като и от ЕК. "Очакваме съдействие", посочи още тя.
"Считаме, че при настоящата международна ситуация това ще бъде уважение. Имаме нужда от сериозна институционална подкрепа, която да този момент срещаме, но трябва да се намалят сроковете", посочи Георгиева.
В тази връзка Бившият председател на КЕВР Иван Иванов, който поздрави напредъка по газопровода през последните месеци изрази все пак лек скептицизъм. Според него, да газопроводът IGB ще бъде готов, но няма да може да влезе в експлоатация. Той припомни, че все пак има срокове и, дори и българския регулатор да се забърза, то това трябва да направи и гръцкия, който още по-рано е заявил, че за сертифициране има нужда от 4 месеца. "Тоест, ние дори и да съкратим срока, гръцкият не дава сигнали", каза той. От тази гледна точка Иван Иванов обърна внимание на необходимостта от ново, четвърто временно споразумение с азерската компания за получаване на природен газ на точката на Неа Месемврия. "Ако искаме азербайджански газ от 1 юли, трябва да има споразумение", заключи Иван Иванов.
"IGB е единственият газопровод който се свързва с Южен газов коридор, а там потенциала е доста сериозен. Ние все пак не се развиваме за получаване само на 1 млрд. куб м газ. Потенциалът на този проект е голям, особено предвид развитието на LNG терминала в Александруполис, а защо не и турския Сарос. Това е търговски потенциал. Той е важен. Говорим също така и за джойнт венчър на гръцката компания "Посейдон" към България", отбеляза Теодора Георгиева. Тя бе категорична, че "проектът е търговски устойчив". Връщайки се в миналото тя обясни и как със смяна на модела, липсата на интерес в миналото, затрудненията с финансирането и обжалването на редица процедури все пак IGB е пред етап на завършване.
Всъщност, експертите отново доказаха - на масата са газови проекти, за които се говори вече две десетилетия. Замразени, заради административен мързел, политическо недоглеждане, а напоследък и заради взиране в по-лесните, поне през погледа на желаещите за бърза възвръщаемост инвеститори в друг тип проекти. Сега газовите проекти се връщат на масата. Връщат се в една сложна и трудна ситуация, когато изведнъж се разбра, че диверсификацията означава и инвестиции във вътрешни ресурси. Може би е редно да се припомни, че природният газ е изключително важен както за бита, така и за индустрията, за енергоинтензивните предприятия в България. Ако държавата иска да продължи тези предприятия да се развиват и да не се пренасочат към други трети страни има всички инструменти да го направи.
Експертите така и не успяха да стигнат до електроенергийния сектор, където предизвикателствата са още по-големи. Предвид ситуацията на война изглежда в момента газовият сектор е по-уязвим, заради опасенията за прекъсване на доставките.
текстът е публикуван първо в dir.bg