Анализатор: Руските метали толкова дълбоко са навлезли в пазарите, че ще се санкционират трудно

Руските метали са така дълбоко вкоренени в глобалните пазари, че ще се санкционират трудно. Това посочва в свой обзор Ben Aris от intellinews.

Тъй като търговията между Русия и Запада попада в обхвата на нарастващия списък от санкции и компаниите прекъсват връзките си, Русия търси нови пазари за своите метали.

Китай наблюдава ребалансирането на руския износ на метали и ще бъде първото пристанище за тях. Страната вече осъществява значителна търговия с редица метали с Русия, включително внос на алуминий, никел, мед и металургични въглища.

При  много от металите Русия е един от доминиращите доставчици, или има значителен пазарен дял. Тя доставя една десета от световния алуминий и мед, и една пета от никела за батериите. Доминирането й в благородни метали като паладий, който е от ключово значение за автомобилната и електронната индустрия, е още по-голямо. Американският и европейският авиационен сектор ще останат без достъп до руски титан, за който се бореха.

Цените на широката гама от суровини вече скочиха и се очаква да се повишат още повече на фона на проблемите в доставките в резултат на руските контрасанкции срещу Запада.

алуминий

Русия е четвъртият по големина износител на алуминий в света и вече е смятан от САЩ за твърде голям, за да бъде отстранен от пазарите на метали. Руската компания „Русал“ достави 3,9 милиона тона алуминий през 2021 г., като продажбите за ЕС и САЩ представляват 49% от общите му продажби, според данните на компанията, пише авторът.

През 2018 г., когато бяха наложени санкции на олигарха Олег Дерипаска и неговия доставчик на алуминий „Русал“, цените скочиха с 40% за една нощ. Това причини толкова много притеснение на американските производители, че Министерството на финансите на САЩ (USTD) беше принудено да облекчи санкциите, преди най-накрая да ги отмени напълно през следващия януари. Това бяха единствените санкции срещу Русия, които бяха оттеглени след анексирането на Крим през 2014 г. В настоящия кръг от санкции „Русал“ на Дерипаска беше изключен от режима поради значението  му за световния пазар на метали, напомня Ben Aris.

Първичният внос на алуминий от Русия за  Китай е 291 036 тона през 2021 г., което представлява 18,4% от общия внос на алуминий в страната.

стомана

Авторът, базирайки се на данните от търговията посочва, че Русия е изнесла 15,9 милиона тона продукти от стомана и 16,8 милиона тона готова стомана през 2021 г.. Първите пет пазара на руските продукти от стомана са Мексико, Белгия, Тайван, Турция и Казахстан. Те представляват около 70% от общия износ.

Алексей Мордашов от „Северстал“ беше ударен от настоящия пакет от санкции и трябва да намери нови пазари. Друг магнат като  Алишер Усманов също е включен в списъка на САЩ, но неговата група от металургични компании Metalloinvest, една от най-големите в Русия, до голяма степен е освободена поради причини, подобни на тези като на Дерипаска.

Заповедта на USTD освобождава компаниите, в които Усманов притежава 50% или повече, които не са включени в списъка на SDN (Специално определени граждани) и в нея се посочва, че тези компании няма да бъдат обект на санкции. Техните сметки са налични и транзакциите са разрешени, според USTD. По-конкретно, Усманов притежава по-малко от 50% от „Металоинвест“ и по този начин компанията не попада под санкции и работи нормално, пише авторът, позовавайки се на официален отговор на запитване.

Metalloinvest е основен производител на желязна руда и най-големият в света производител на горещо брикетирано желязо. Производството на желязна руда на компанията достигна 40,8 милиона тона през 2021 г., според данните на компанията.

Русия е изнесла 15,9 милиона тона продукти от стомана и 16,8 милиона тона готова стомана през 2021 г., показват търговските данни. Понастоящем Китай играе малка роля в руската търговия със стомана, като внася 0,8 милиона тона продукти от Русия през 2021 г. и почти изобщо няма готова стомана.

Първите пет пазара на руските продукти от стомана са Мексико, Белгия, Тайван, Турция и Казахстан, които представляват около 70% от общия износ. Междувременно първите пет пазара за руска готова стомана са Турция, Казахстан, Беларус, Полша и Узбекистан, които представляват около 47% от общия износ, според търговските данни.

Руските компании гледат на Китай като на потенциален нов пазар, но самият Китай има огромен капацитет за производство на стомана от 1,2 милиарда тона годишно, посочва Aris.

мед

Русия вече е основен производител на мед, но делът й в световната търговия с този метал все още остава малък. Очаква се обаче това да се промени. В момента има глобален излишък за производство на мед, но благодарение на продължаващата дигитална революция и особено бързото разрастване на индустрията на електрическите автомобили се очаква търсенето да нарасне.

В Русия се разработват две огромни нови медни мини. Миналата година влезе в мрежата мина Udokan Copper, която също е на Усманов и не е санкционирана, се посочва в обзора. С неустоимото нарастване на търсенето и цените (цените на медта в момента са на най-високите си нива, след като миналата година надхвърлиха 10 000 долара за тон ) Русия е на път да стане основен доставчик на метала.

Руската страна вече е основен доставчик на мед за Китай, който е осъществил  внос от  390 442 тона през 2021 г., което представлява 11,4% от общия внос на мед в страната, според митническите данни.

Китай също така е внесъл 428 767 тона меден концентрат през 2021 г. , необходим за осъществяването на междинен етап в производството, което представлява 1,8% от общия обем на страната, според митническите данни на Китай.

никел

Гигантската мина „Норилск никел“ в Далечния север на Русия също не е включена в настоящия режим на санкции, нито нейният собственик, олигархът Владимир Потанин.

Русия доставя около 10% от световния никел, а руският „Норникел“ е най-големият в света доставчик на никел за батерии с 15%-20% от глобалните доставки, според анализатора на JPMorgan Доминик О'Кейн, цитиран от Ройтерс. NorNickel също е водещ производител на PGMs (метали от платинената група). Всички тези метали са от решаващо значение за производството на електрически автомобили.

Международната агенция по енергетика (IEA) прогнозира по-рано тази година, че търсенето на никел в електрическите превозни средства (EVs) ще нарасне с коефициент осем от 2020 до 2030 г.

Съединените щати произвеждат 0,7% от никела в световен мащаб през 2020 и 2021 г., но внасят по-голямата част от никела от Канада. Освен това САЩ внасят 35% от своя паладий, критичен елемент за катализаторите в превозните средства, задвижвани с газ, от Русия,  а това е повече от всяка друга страна

Вносът на никел от Русия в Китай е бил 44 693 тона през 2021 г., което представлява 20,3% от общия внос на никел в Китай, според китайските митнически данни, което прави Русия основният доставчик на този метал, посочва авторът.

Заплахата за руския износ на никел предизвика най-голямата криза на Лондонската метална борса (LME) от десетилетия тази седмица, след като най-голямата метална борса в света беше принудена да спре търговията, след като цените на никела надхвърлиха 100 000 долара за тон на 7 март. Експлозивните печалби доведоха до четирикратно увеличение на цените през последната седмица, след като двама големи търговци се изправиха един срещу друг, според източници на Reuters.

За скока на цените с кратко покритие беше обвинен един от най-големите производители в света, а това струваше на брокерите стотици милиони долари загуби. На фона на паниката на пазара, предизвикана от инвазията на Русия в Украйна, купувачите се борят за метала, който е от решаващо значение за производството на неръждаема стомана и батерии за електромобили.

„Настоящите събития са безпрецедентни“, казаха LME в известие до членовете. "Суспендирането на пазара на никел създаде редица проблеми за участниците на пазара, които трябва да бъдат разгледани."

титан

Въпреки че Русия има големи дялове в глобалните доставки на много от металите, никой от тях не е толкова важен, колкото тези, участващи в производството на титан и титанови сплави.

Русия е третият по големина производител с дял от около 13 до 13,5% след Китай и Япония, а Украйна има дял от 2 до 2,6%. Русия и Украйна заедно представляват 16% от световното производство.

Тъй като търсенето на титан е намаляло поради пандемията, данните за 2019 г. също са взети под внимание и показват, че Русия има дял в производството на титан от 22% , а Украйна - 4%. Така че Русия има ключова роля на пазара на този пазар, а титанът е изключително важен не само за търговските самолети, но се използва и за производството на отбранително оборудване и в резултат на това този метал е от първостепенно значение за националната сигурност.

Титанът и титановите сплави са високо ценени заради много високото си съотношение на теглото към здравина, което ги прави идеален материал за изграждане на самолети, космически кораби и в частност  - в отбранителния сектор.

Титановите сплави представляват приблизително 15% от теглото на корпуса на самолета Boeing 787. В Airbus A350XWB той е около 14% и се използва в колесници, пилони, приспособления, ограждащи врати, рамки и други части.

В Boeing работят няколко хиляди души в Русия, Украйна и няколко бивши съветски държави и има голям дизайнерски център в Москва. Компанията също така управлява кампус за летателно обучение и изследователски и технологичен център в града.

На всеки Boeing 787-9 има над 19 тона титан. Титаниеви листове струват около 20,85 долара за кг. Без да броим разходите за производството на титаниеви части и скрап, всеки Boeing 787 ще има титан на стойност около 0,4 милиона щатски долара. При продажна цена от около 135 милиона долара до 145 милиона долара за Boeing 787-9, 0,4 милиона долара може да изглежда малко, но това покрива само цената на ламарина, а не сложната обработка и производство на реалните части. Така че като разходен компонент, това може да се увеличи значително и да означава около 14-17 милиона долара на самолет, което представлява до 12,5% от продажната цена на Boeing 787-9.

Отделно, титановият диоксид е основата за бялата боя, а също така се използва в хартия, пластмаса и козметика.

Корпорацията VSMPO-AVISMA е най-големият производител на титан в света и е собственост на държавната структура  „Ростех“. Намира се във Верхняя Салда, Русия, на около 1800 км източно от Москва и на около 550 км от границата с Казахстан.

Руското производство на титан е толкова важно, че Boeing направи големи инвестиции в Русия, произвеждайки много от неговите части за самолети с руски съоръжения в партньорство с VSMPO. Създаден бе Иновационния център на Boeing-VSMPO през 2000 г., както и съвместно предприятие, Ural Boeing Manufacturing, през 2009 г., на мястото на фабриката VSMPO, която беше разширена през 2018 г., за да произвежда повече части.

На авиошоуто в Дубай през 2021 г., Boeing и VSMPO-AVISMA подписаха меморандум за разбирателство (MoR), потвърждаващ, че компанията ще остане най-големият доставчик за програмите за търговски самолети на Boeing в бъдеще. Така че руското участие във веригата за доставки е голямо и не е лесно заменимо, констатира авторът-

По-специално Boeing само спря дейността си в Русия, но не и се оттегли. На 2 март компанията заяви, че ще спре да доставя части и услуги на руски компании, но не коментира своите инвестиции и съвместни предприятия в Русия. През последните години Boeing се опитва да диверсифицира доставките си на титан и заяви, че разполага с достатъчно метал, за да продължи да произвежда търговски самолети в близко бъдеще, се припомня още в обзорът.

Базираният в Сиатъл производител заяви: „Преустановихме големи операции в Москва и временно затворихме офиса си в Киев. Ние също така спираме услугите за части, поддръжка и техническа поддръжка за руските авиокомпании. Тъй като конфликтът продължава, нашите екипи са фокусирани върху осигуряването на безопасността на нашите съотборници в региона“, казаха от компанията, цитирани от Guardian.

Европейският производител на самолети Airbus също спря да работи с Русия. Самолетите на Boeing и Airbus представляват почти две трети от руския флот – 332 самолета Boeing и 304 Airbus.

САЩ остават особено уязвими от прекъсването в глобалните вериги за доставки на титан, тъй като внасят 95% от титана, влязъл в употреба през 2019 г.

Металургични въглища

Русия е третият по големина износител на въглища (термични и коксуващи се) в света и ЕС разчита на Русия за около 40% от своя внос на въглища. Руските въглища представляват приблизително 30% от европейския внос на металургични въглища и над 60% от европейския внос на термични въглища.

Основният проблем при замяната на руския износ на въглища в Европа е нейната зависимост от особеното им качество. Понастоящем електроенергията от въглища представлява около 14% от производствения микс в Европа.

Металургичните въглища са основна част при производството на стомана. За производството на един тон стомана са необходими около 770 килограма въглища, като приблизително 70% от световната стомана се произвежда в основни кислородни доменни пещи.

През 2021 г. Русия е изнесла около 30 милиона тона въглища, като Китай заемат приблизително 30% от доставките, показват данните на China Merchants Futures.

Вносът на въглища в Китай от Русия през 2021 г. се е увеличил с 60% спрямо година по-рано до 10,74 милиона тона, поради липсата на огромни обеми от традиционните  доставчици Австралия и Монголия, показват данни на China Coal Transportation and Distribution.

Министерството на енергетиката на Русия има за цел да увеличи общия износ на металургични и термични въглища за Китай до 100 милиона тона на година през следващите 3-5 години, се посочва още в обзорът.