Облекчени процедури за работа у нас за българи от Украйна предвижда законът

За украинските бежанци също не е трудно да се включат в трудовия ни пазар, имат нужда само от един документ повече

Анализи / Интервюта
Кристиан Костурков
525
article picture alt description

Източник: БТА

Българите от Украйна, които бягат от войната и идват у нас, най-лесно и най-бързо ще могат да се реализират на трудовия ни пазар. За самите украинци също няма да е особено трудно, но ще трябва да преминат през някои процедури, които не са в сила за чужди граждани от български произход. Никоя от тях не е сложна, повечето са ангажимент на държавните институции или на самия работодател, който ще наема чужденеца. Освен това има и допълнителни облекчения предвид ситуацията, като например, че Агенцията за бежанците вече е разположила свои изнесени пунктове по границите, от които пристигат бягащите от войната в Украйна. Но дори и да не подадат молбите си за получаване на статут или убежище у нас, те могат да го направят във всеки град в който или около който са се настанили.

Хората с български корени

Ако могат да докажат български произход, бежанците от Украйна свободно ще могат да започнат работа след пристигането си на територията на Република България. Едно от предимствата на сънародниците ни от други държави е, че могат да започнат работа дори и без да са получили разрешение да упражняват трудова дейност у нас. Необходимо е само да се регистрират в Агенцията по заетостта (АЗ). Единственото условия да се възползват от облекчението е да могат да докажат с някакъв документ, че имат български произход. Също така регистрацията в АЗ и започването на работа може да стане още преди да са получили разрешение за постоянно пребиваване на територията на нашата страна. Което обаче ще трябва да си изкарат, тъй като все пак не са български граждани. Ако пък имат двойно, в такъв случай просто трябва да се регистрират като граждани на Република България, тъй като за тях вече не са им необходими документите, разрешенията и процедурите, които са валидни за гражданите на други държави, пък били те и с български произход.

В противния случай, когато човекът е гражданин само на друга държава, според нашето законодателство трябва да представи документ, който да установява българският му произход. За достатъчно доказателство се смята дори само един негов роднина по възходяща линия да е българин. Това означава бащата, майката или поне един от техните родители, т.е. да имат баба или дядо с български произход. Друго условие за регистрация в Агенцията по заетостта, е човекът с български произход да е сключил трудов договор с работодател в България, регистриран по нашето законодателство, който да е със срок от поне 6 месеца. Също така необходимите за самата регистрация на чуждия гражданин с български произход в нашата АЗ документи се подават от работодателя му, което също е облекчение за човека. В тази посока е и правилото, че всъщност това е регистрационна процедура, а не разрешителна, следователно няма как Агенцията да откаже да регистрира като работещ чуждият гражданин от български произход.

Освен трудовият договор да трябва да бъде регистриран в АЗ, за сключването му задължително се уведомява и териториалното поделение на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ). Срокът и за двете процедури е 7 дни след сключването на договор, като и за втората ангажимент има работодателят. Уведомяването на ГИТ е необходимо тъй като тя осъществява специализирана контролна дейност във връзка със заетостта на чужденци у нас. В тази връзка ГИТ контролните органи имат право да посещават всички обекти на работодателите, където се осъществява работа, както и да изискват лични документи, включително и от пребиваващите и работещите там чужденци.

Хората без български произход

Ако бежанец от Украйна няма български произход или има такъв, но не може да го докаже според изискванията на Закона за чужденците в Република България или Закона за българите, живеещи извън Република България, той вече ще се счита за чужденец и няма да може да се възползва от по-специалните права, които му дава нормативната уредба у нас, ако има български произход. Въпреки това обаче и при този сценарий процедурите не са сложни и времеемки, а дори има и облекчени за определени видове заетост.

Такива са предвидени за сезонната. Ако започнат такава, украинските граждани (както и такива от която и да било трета страна) могат да разчитат на облекчена процедура. Тя обаче е в сила само в случаите, че сезонната работа ги ангажира със срок до 90 дни. Освен това те имат право на такава заетост за въпросните 3 месеца само веднъж в рамките на 12-месечен период. Българската нормативна уредба и по-специално Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), определя възможност за наемане на чужденци за 90 дни при облекчени процедури, когато те биват наемани като сезонни работници в сферата на селското, горското и рибното стопанства, както и в хотелиерството и ресторантьорството. За всички други сектори украинските бежанци няма да могат да се възползват от облекчените процедури, но това не означава, че нямат право на работа у нас, напротив. Друга особеност, ако български фирми ги наемат за сезонни работници, е ограничението, че 90-дневният временен трудов договор може да се случва максимум за такъв период, но също така и че договорът може да бъде само един. С други думи няма как украински бежанец следващата седмица да започне работа в някое горско стопанство, но след месец да си намери по-добра в кухнята на някой ресторант и да се премести. Също така 90-дневната работа не може да бъде прекъсвана, т.е. някой български работодател да наеме украинец за месец април, след това да го освободи и да го наеме отново за месеците юли и август.

Отново както и при наемането на чужди граждани от български произход работодателят ще трябва да регистрира подписания трудов договор с чужденеца в Агенцията по заетостта. Възможно е обаче да се изисква и представянето на виза за пребиваване у нас на лицето от другата държава, макар това условие да е валидно само в някои случаи. Дори и това да не е необходимо в конкретния случай, регистрацията на договора в АЗ е задължителна. Всичко това пък е продиктувано не само от българското законодателство, но и от Директива 2014/36/ЕС относно влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници. Отново, както и при хората с български произход, за сключването на трудовия договор трябва да бъде уведомена и Главна инспекция по труда.

Изисквания към работодателите

При наемане на чужденци за сезонна работа, например украинци, са налице и някои изисквания към българските им работодатели. Според закона те нямат право да им предлагат по-лоши условия на труд и заплащане спрямо тези, при които биха наели българи. Също така работодателят може да се наложи да осигури на чужденеца-сезонен работник жилище, което също и да отговаря на всички изисквания за безопасност и здраве. Той ще трябва да може да го ползва до края на договора си. Ако наетият чужд гражданин не разполага с място, където да живее и се наложи работодателят да му го осигури, между двамата се сключва и договор за наем. Сумата по него трябва да бъде съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището, казва законът.

Освен това работодателят трябва да поеме и транспортните разходи по идването на наетия от него за сезонна работа чужденец. В конкретния случай с украинците обаче до изпълнението на това условие едва ли ще се стигне, тъй като тези от тях, които решат да останат в България и да започнат работа, вече ще са пристигнали.

Българските фирми имат изискването да покрият и изискуемите за наемането на чужденец застраховки и осигуровки. Те обаче са за негова сметка и не могат да бъдат приспадани от заплатата на чуждия сезонен работник. Това правило се прилага и по отношение на направените разходи за транспорт, както и наема за жилище, ако то ще бъде осигурявано от работодателя.

Регистрираните като бежанци

Облекчена процедура за назначаване от български работодател ще има и за украинците, които са регистрирани у нас като бежанци. Нещо повече, от тях ще могат да се възползват дори и тези, които само са подали молба за международна закрила, но тя все още не е получила одобрение. По принцип срокът за това е до 3 месеца, но в случаите, когато отговор все още няма и това не е по вина на чужденеца, той може да започне или ако вече е започнал, да продължи да работи и без получен статут. При тези обстоятелства на бежанците няма да им се изисква и разрешение за работа в България. Когато получат положителен отговор на молбата си пък те автоматично ще имат право да работят отново без специалното разрешение за работа.

От всички тези права могат да се възползват не само избягалите от Украйна у нас, но и членове на техните семейства, на които е предоставено право на убежище или международна закрила в България, съответно и да се възползват от това да работят без да имат разрешение за достъп до пазара на труда в нашата страна. Хората, които имат статут на бежанец или хуманитарен статут, могат да се регистрират също и като търсещи работа в Бюрата по труда, като това се прави по постоянен или настоящ адрес на пребиваване.

При сключването на трудов договор по тези процедура, отново работодателят е този, който трябва да го регистрира с Агенцията по заетостта. Освен договора, пред институцията ще трябва да се представят и още няколко документа – заверено от фирмата или наемащата институция копие от договора, независимо дали е срочен или безсрочен (срочен може да бъда и при условие, че чужденецът има разрешение за пребиваване у нас само за определен срок), декларация, копие на документа, на чиято база чуждият гражданин има право да пребивава у нас, както и служебна бележка от Държавната агенция за бежанците. Пак съществува и изискването на уведомяване и на ГИТ, което пак е ангажимент на работодателя.

Къде могат да намерят работа

Още в началото на войната в Украйна и първите сигнали за бежански поток, от Българската стопанска камара обявиха, че у нас могат да се намерят работни места за около 200 000 украинци. Информацията в следващите дни потвърдиха и от други бизнес организации. Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер се срещна във Варна с едни от първите избягали от Украйна инженери, след което потвърди, че те могат да започнат работа в българската IT сфера. Същото мнение изразиха наскоро и от Българската търговско-промишлена палата. Като уточниха още, че секторите, където биха могли да започнат работа украинските бежанци, са още строителството, текстилната промишленост, индустрията, туристическият бранш. От БСК пък обявиха, че интерес към квалифицирани кадри има на практика от всички сфери на икономиката. Такъв са изразили вече и от големите търговски вериги, от транспортния сектор.

Здравеопазването също е сектор, в който България изпитва недостиг на квалифицирана работна ръка или на такава изобщо. По време на изслушването й в ресорната парламентарна комисия в четвъртък министърът на здравеопазването Асена Сербезова потвърди, че украински лекари и медицински сестри могат да бъдат назначавани, стига да искат да упражняват своите професии у нас. Предвид спецификата обаче ще трябва да преминат през определени процедури. Едната ще е да държат изпит по български език. Втората и по-сериозна ще е да се явят на изпит по специалността си. Паралелно с това България ще организира и процедура за проверка на самото обучение, през което са преминали украинските медици. Според думите на Сербезова повереното и ведомство, заедно с образователното, вече работят за организирането на съкратена такава процедура.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща