Франция е лидерът в Европа по нетен износ на електрическа енергия. България е на 2-ро място, но по нетен износ като процент от търсенето

Предвид нетният износ на електроенергия България заема второ място с 31 % като процент от търсенето през втората половина на предходната 2021 г. Това сочи доклад на специализираната консултантска компания EnAppSys. Преди страната ни по този показател е Босна с нетен износ от 35%, а след нея се нарежда Чехия с 24%. В резултат на това Швеция, която през първата половина на годината е била вторият по големина нетен износител с 16% от търсенето, спада до четвърто място през втората половина на  годината, въпреки че нетният износ нараства до 23% от търсенето, сочи докладът.

Като най-голям нетен износител на електроенергия в Европа, Франция запази позицията си през втората половина на 2021 г., въпреки изключителната зависимост от вноса в началото на зимата, сочи анализа на експертите. Ситуацията във Франция предизвика допълнителен стрес върху европейските цени на електроенергията, докато през лятото френският износ смекчи въздействието на газовата криза, посочват авторите.

Докладът описва нивото на вноса и износа във страните от Европа през последните шест месеца на 2021 г. Той установява, че общият нетен износ на Франция възлиза на 21,5 TWh, като по-голямата част от електроенергията се пренася към Италия (7,5 TWh) и Великобритания (6 TWh).

Въпреки че Франция остава най-големият нетен износител на електроенергия в Европа от началото на 2021 г., дейността по междусистемните връзки се променя значително между есента и зимата. През третото тримесечие износът от Франция към съседните страни остава постоянно висок, достигайки най-големия обем на износ за всички времена с 21,6 TWh.

Авторите на доклада обръщат внимание на променливото четвърто предимно зимно тримесечие на миналата година. Тогава, според тях Франция се превъръща в основен вносител, преминаващ през зимата, тъй като цените в сегмента  „ден напред“ на континента нарастват и високото търсене на електроенергия от Франция основно за отопление е повишило ценовите нива в сравнение със съседните страни през по-голямата част от ноември и декември.

Дори структурни вносители на френска електроенергия като Италия и Великобритания понякога обръщаха своите междусистемни потоци, за да облекчат напрежението във Франция, посочват авторите.

Те обръщат внимание на студения декември във Франция характеризиращ се с голямо търсене, слабо производство на вятър и хидроенергийни мощности, последвано от поредица от прекъсвания на производството от АЕЦ към края на годината. Това допринесе за най-ниските нива на ядрена енергия в най-новата история. През това време Франция разчиташе основно на внос от Белгия и от Испания, която премина от нетен вносител към нетен износител през последните 6 месеца. Пиковият френски внос достига 13 GW, пишат авторите на анализа.

Втори по големина нетен износител през периода, според експертите е Швеция с 13,8 TWh, а Норвегия заема трето място с 8 TWh. Това се случва на фона на най-ниските сезонни температури в Скандинавските страни за последните 50 години за времето от ноември до декември.

Когато се вземе предвид нетният износ като процент от търсенето, Франция изнася само 9,8% от търсенето на енергия. За сравнение, Босна е на първо място с нетен износ от 35%, следвана от България (31%) и Чехия (24%). В резултат на това Швеция, която през първата половина на годината беше вторият по големина нетен износител с 16% от търсенето, падна до четвърто място през втората половина на годината, въпреки че нетният износ нарасна до 23% от търсенето, посочват анализаторите от EnAppSys.

Италия, според доклада е най-големият нетен вносител през последните шест месеца на 2021 г., осигурявайки си доставка от 20 TWh извън страната, от които 9,4 TWh идват от Швейцария и 7,5 TWh  от Франция.

Великобритания е вторият по големина нетен вносител в Европа, с регистриран нетен внос от 12,9 TWh, при малко повече от 12,3 TWh през предходните шест месеца. Този обем се осигурява чрез доставки  основно от Франция (6,05 TWh), като 3,47 TWh са внесени от Холандия и 3,41 TWh от Белгия.

Потенциалният капацитет за внос във Великобритания се увеличава с 1,4 GW, след като връзката към Северно море (NSL) влезе в експлоатация на 1 октомври. Това е първата директна връзка с Норвегия, която генерира по-голямата част от електроенергията си от хидроенергия и следователно е по-малко чувствителна към цените на въглерода (EU ETS), посочват авторите, обръщайки специално внимание на скокът им.

Тези цени са се увеличили значително от €57,81/tce (евро на тон) от първия ден на юли до €79,39/tce до последния ден на декември, което означава, че страните с горива с по-ниски въглеродни горива се възползват от относително по-евтина енергия и са с по-голяма вероятност за износ в други страни с по-високи цени.

От началото на дейността на връзката със Северно море, общата тенденция на NSL е за износ от Норвегия за Великобритания при максимален капацитет. Вносът в Норвегия от Великобритания е наблюдаван само за 12 дни през първите три месеца на експлоатация (обикновено през нощта), посочват още експертите.

Първоначално NSL беше планирано да работи до половин капацитет през първия месец, но това ограничение продължава, тъй като Statnett, норвежкият преносен оператор заяви, че ограниченията по междусистемната връзка означава, че те не може  да се изнасят повече от 700 MW. Това се наблюдава по време на относително ниски водни запаси в Норвегия, докато енергийните пазари в цяла Европа са подложени на стрес от високите цени на едро, посочват авторите.

Отбелязва се и допълнителния спад за внос във Великобритания в резултат на пожара на преобразувателя IFA 1 на National Grid на 15 септември, което отчасти обяснява намаляването на френския внос и обемите на износа през последното тримесечие. Очаква се пълният капацитет от 2 GW на IFA 1 да бъде възстановено до 28 март 2022 г.