Голям интерес към застраховките „Живот“, свързани с инвестиции, след отрицателните лихви по депозитите

През 2021 г. премийният приход от този вид полици изпреварва значително резултатите дори от предкризисната 2019 г.

Анализи / Интервюта
Кристиан Костурков
433
article picture alt description

Източник: pixabay

Коронакризата създаде проблеми на редица бизнеси по целия свят и продължава да го прави. В зависимост от спецификите на всеки от тях, при някои с времето нещата се успокоиха и дойдоха на мястото си. При други тенденцията за влошаване продължи, при трети ситуацията даде възможности за преструктуриране и реформиране, вследствие на което успяха да възстановят позициите си, а при четвърти пандемията дори даде тласък след първоначалния спад и те започнаха да постигат дори по-добри резултати спрямо периодите преди пандемията. Като пример за последните може да се посочи българският животозастрахователен пазар (а и не само нашият).

От статистическите данни на Комисията за финансов надзор (КФН) ясно се вижда, че в началото пандемията се е отразила негативно на компаниите, развиващи дейност в сектора на животозастраховането. Премийният им приход през 2020 г. намалява в сравнение с предкризисната 2019 г. През миналата година обаче тенденцията се обръща и следва не само ръст, но и той дори изпреварва резултатите от 2019 г. Това поне показват данните за първите 10 месеца на 2021 г., тъй като последните публикувани от КФН са към 31 октомври на миналата година. През този 10-месечен период животозастрахователните дружества в България са реализирали премиен приход в размер на близо 483 млн. лв. Това е с близо 34% повече в сравнение със същия времеви интервал на кризисната 2020 г. И ако това изглежда в реда на нещата заради сривовете на пазарите и локдауните през по-миналата година, то продадените през първите 10 месеца на 2021 г. полици са на обща стойност, изпреварваща с почти 17% и тези, реализирани в периода януари-октомври 2019 г.

Ако се погледнат числата, то през десетмесечието на 2019 г. премийният приход на животозастрахователния пазар у нас възлиза на малко над 413 млн. лв., за същия период на 2020 г. е 360.8 млн. лв., а през аналогичния на 2021 г. - вече споменатите близо 483 млн. лв.

Пренасочване на спестяванията

В статистиката по видове застраховки най-силно прави впечатление огромният ръст на продажбите на полици "Живот, свързани с инвестиционен фонд". Премийният приход по тях за година е нараснал с близо 110 млн. лв. А за две години - с над 116 млн. лв. Ако за периода януари-октомври 2019 г. животозастрахователните компании у нас са събрали по този вид застраховки премии в размер на 76.75 млн. лв., то през аналогичните 10 месеца на кризисната 2020 г. те са били близо 83 млн. лв., а през същите 10 месеца на 2021 г. вече надхвърлят 192.8 млн. лв. Това всъщност е причината за увеличението на премийния приход на целия пазар, тъй като без този близо 110-милионен ръст резултатите щяха да бъдат под тези за предкризисната 2019 г.

Причината за толкова сериозния ръст при тези застраховки е в пренасочването на инвестициите на редица физически лица от банките към застраховките "Живот", обяснява финансово-застрахователен консултант от една от водещите животозастрахователни компании в България. Според думите му ниското ниво на лихвите по банковите депозити са накарали хората, които държат спестявания във влогове и го правят с инвестиционна цел, да се огледат за алтернативни варианти. Тенденцията започва още през 2020 г., но се засилва през 2021 г., когато лихвите дори станаха отрицателни, а банките започнаха да събират и допълнителни такси от клиентите си, които държат на депозит суми над определен праг. Така много хора решиха да изтеглят парите си от банките или поне част от тях, след което ги вложиха в застраховки "Живот, свързани с инвестиционен фонд", за да могат да разчитат на някаква доходност, каквато не може да им даде към момента депозитът, разказва консултантът. Освен това моменти на криза обикновено са подходящи за инвестиции в капиталови пазари, тъй като цените на акциите в такива ситуации са ниски, а след стабилизирането и последващия ръст на пазарите те се повишават, което носи и доста добра доходност.

Според експертът вложителите в банките, решили да намерят по-доходоносен инструмент за спестяванията си, не винаги сами стигат до решението за застраховка "Живот, свързана с инвестиционен фонд". От една страна много от банките в България са част от група, в която има и животозастрахователна компания. Често се случва банката сама да предложи този продукт на своите дългогодишни, лоялни и ценни клиенти, след като не може да им осигури добра лихва за сумите, които държат при нея. А в случаите, когато банката няма "свой" застраховател, със сигурност работи активно с някой такъв. И отново предлага на ценните си клиенти алтернативни варианти да инвестират свободните си средства.

Но този вид застраховка не е единственият инструмент, който хората са разпознали като алтернативен на спестяването на пари в банка. Други са предпочели да вложат парите си в злато, трети са избрали колективни инвестиционни схеми, четвърти - имоти, а някои дори и комбинация от различните възможности. Като част от тях отново се предлагат и от самите банки или свързани с тях финансови институции. Но все пак от данните на КФН е видно, че никак не са малко онези, харесали си именно животозастраховането, свързано с инвестиционен фонд.

Реакциите заради COVID-19

Ситуацията след разрастването на пандемията от COVID-19 доведе до промени на пазара на животозастраховането у нас и по света още след първите локдауни. Поради чувството на несигурност много хора промениха навиците си, ежедневието си, начина си на живот, а в крайна сметка и начините, по които харчат пари. А в същото време някои компании, които традиционно са предоставяли като бонус и социална придобивка на служителите си застраховки "Живот", "Злополука", "Заболяване", са прекратили тази практика при първите по-сериозни сътресения вследствие на коронакризата и намалелите парични потоци, респективно възможности. Същата реакция е имало и при много хора, които сами са си купували такива полици в предкризисните времена. Поради което и премийните приходи по тези видове застраховки през 2020 г. намаляват. При някои това продължава и през 2021 г. При други обаче миналата година тенденцията се е обърнала и отново се наблюдава ръст.

Пример за първия вариант са застраховки "Живот" за пенсия или рента. Ако през първото десетмесечие на 2019 г. премийният приход по тях е бил 22.9 млн. лв., година по-късно той пада на малко над 19 млн. лв., а след още 12 месеца се наблюдава нов спад до малко под 16.8 млн. лв. Приблизително същата ситуация се наблюдава и при застраховките за женитба или детските.

В същото време обаче има и типове животозастраховане, които след отлива през 2020 г. се радват на нов ръст в привличането на интерес и клиенти. Единият от примерите е т.нар. рискова застраховка "Живот", при която се покрива само рискът от смърт и които са по-евтини в сравнение с "Живот и рента". При тях през първите 10 месеца на 2019 г. събраните премии възлизат на 81.9 млн. лв. През същия период на 2020 г. те падат до 63.8 млн. лв., а още година по-късно вече се наблюдава ръст и премийният приход вече се е увеличил до 73.3 млн. лв. Но както е видно от числата, макар и да има ръст, нивото все още е под това от предкризисната 2019 г.

Подобна е ситуацията и при застраховките "Злополука" и "Заболяване". И при първата, и при втората, през 2020 г. интересът намалява, но през следващата отново започва да се покачва. Но и както при другите, с изключение на най-атрактивната за миналата година "Живот, свързана с инвестиционен фонд", продажбите през 2021 г. все още не могат да достигнат нивата от 2019 г.

Причината за спада през 2020 г. и при "Злополука", и при "Заболяване", е рязкото свиване на пътуванията и туризма по време на първата година от пандемията. Разглежданите застраховки основно се сключват поради тези причини. Но вследствие на локдауните и затварянията на редица обекти от всякакво естество, туристически, служебни и всякакви други поводи за пътуване, включително и в чужбина, търсенето им силно намалява. Поради тази причина много от хората, традиционно сключвали такива застраховки в предходните години, спират да го правят. А част от тези, които изтичат, не биват подновени. Това важи и за полиците, които са купували фирмите за своите служители. Вследствие на всичко това продажбите на "Злополука" и "Заболяване" спадат.

Но това се наблюдаваше до един момент. След като пътуванията и туризма бяха рестартирани, макар и не в мащабите отпреди кризата, много от клиентите започнаха да се връщат и отново да купуват или подновяват полиците си, обяснява финансово-застрахователния консултант. И така премийният приход на животозастрахователните компании от тези продукти отново започва да расте. Но все пак нито личните и служебни пътувания, нито тези с цел почивка или екскурзия, са се върнали на нивата отпреди пандемията, поради което и продажбите на такива застраховки все още не са достигнали нивата от 2019 г., обяснява още експертът.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща