Постоянен или временен е инфлационният натиск?

От началото на 2021 г. инфлацията се повиши както в развитите, така и в развиващите се икономики. В някои страни тя достигна най-високите нива за последните десетилетия. Доскоро очакванията сред политиците в развитите икономики бяха, че инфлационният натиск е временен и инфлацията ще се върне към целевите лихви на централните банки в средносрочен план. Повишената инфлация обаче се задържа вече няколко месеца.

Освен това бързото разпространение на Омикрон варианта на COVID-19 допълнително засили несигурността относно потенциалното въздействие на пандемията върху цените на суровините и забавянето на доставките. В резултат на това очакванията за това колко дълго ще продължи инфлационният натиск започнаха да се променят*.

Дали инфлацията е постоянно или временно явление е важен въпрос, тъй като ще наложи различни политически отговори в напредналите и развиващите се икономики. В повечето развиващи се икономики, включително страните членки на ЧБТР, динамиката на цените обикновено се влияе от глобални фактори, като финансовите политики в големите икономики и развитието на международните стокови пазари. Вътрешните фактори обаче все още играят важна роля – финансовите и фискалните позиции, натискът на валутния курс или нарастващите инфлационни очаквания могат да подхранват инфлационния натиск в допълнение към това, което предполагат глобалните фактори.

Шокът при доставките и ефектът от него

Инфлацията се ускори във всички страни от Черноморския регион през 2021 г. Въпреки това, темпът на инфлация и основните фактори, които стоят зад нея, варират значително в различните страни. В някои страни, особено тези, които преживяха по-ниска инфлация през 2020 г., инфлацията на практика се доближи до целевите лихвени проценти на централните банки. В други страни инфлацията надхвърли значително целите на централната банка. Но като цяло възходящата тенденция през 2021 г. се превърна в предизвикателство за всички страни в региона.

Една от причините за високата инфлация през 2021 г. e ниските инфлационни нива през предходната година, тоест ефектът на ниската база. Обикновено инфлацията се измерва чрез сравняване на текущите нива на цените с тези от предходната година. Следователно, при забавен ръст на цените през 2020 г., дори възстановяването до нивата на тенденцията през 2021 г. би довело до по-висока инфлация. Ако изключим базовия ефект, инфлацията ще остане висока, но ще бъде много по-близо до целите на централните банки. Основният ефект е очевиден както в индекса на потребителските цени, така и в индекса на производствените цени.

Други важни причини за инфлацията през 2021 г. са фактори от страна на предлагането, произтичащи от развитието на световните стокови пазари. 2021 г. беше белязана от рязко покачване на международните цени на суровините, в частност храните и енергията. Международните цени на ключови хранителни продукти, като пшеница, захар, олио и месо, се повишиха в диапазона от 35%-50% на годишна база, като по този начин засили инфлацията в световен мащаб, включително в страните членки на ЧБТР. Хранителните продукти заемат по-висок дял от потребителската кошница в страните с ниски доходи. Следователно въздействието на увеличенията на цените на храните върху общата инфлация е по-високо в относително по-бедните страни. Например храната представлява основната част от нарастването на инфлацията в Армения и Грузия през 2021 г.

Скокът на глобалните цени на енергията e друг двигател на инфлацията в страните от Черноморския регион. Международните цени на суровия петрол се повишиха с повече от 60% на годишна база през 2021 г., докато тези на природния газ почти се утроиха. Освен това в някои страни цените на комуналните услуги се повишиха, превръщайки се във важен фактор за общата инфлация.

Инфлация в сектора на услугите и натиск върху заплатите

Важен показател, който би могъл да улови основната тенденция на инфлационния натиск, е инфлацията в сектора на услугите или в нетъргуемия сектор, в който динамиката на цените зависи повече от вътрешното взаимодействие между търсенето и предлагането, отколкото от глобалните фактори. В повечето страни членки на ЧБТР инфлацията на услугите е по-ниска от основната инфлация и се движи около целевите лихвени проценти на централните банки. Това показва, че високата обща инфлация се дължи най-вече на външни фактори. Изключение от тази тенденция са Русия, Украйна и Молдова, които са свидетели на висока инфлация и в нетъргуемия сектор. Друго изключение е Турция, където се наблюдава повишение на цените в широк спектър от категории, което показва наличието както на основни вътрешни фактори на инфлация, така и на външен ценови натиск.

Натиск от страна на търсенето върху инфлацията

Повечето държави в Черноморския регион отговориха на предизвиканата от пандемия икономическа криза с масивни фискални и монетарни стимули през 2020 и 2021 г. Бюджетните разходи бяха насочени към подкрепа на икономиката и покриване на увеличените разходи за здравеопазване. Това, съчетано с падащите данъчни приходи, увеличи значително фискалните дефицити.

В почти всички страни членки на ЧБТР имаше и облекчаване на паричната политика. Това, заедно с нарастващата инфлация, доведе до намаляване на реалните лихвени проценти по заемите, а в някои случаи реалните лихвени проценти дори станаха отрицателни. По-ниските реални лихви по заеми насърчиха търсенето на нови заеми, създавайки допълнителен ценови натиск. Тъй като инфлационните рискове се засилиха, централните банки в повечето страни започнаха да затягат политиките през 2021 г. Като се има предвид постигнатото от повечето централни банки, се очаква паричната политика да остане строга, докато инфлационният натиск не намалее.

Прогноза за инфлацията и рисковете

Глобалният индекс на цените на храните, изчислен от МВФ, се повиши с 27% на годишна база през 2021 г. Цените на енергията и металите също се повишиха през годината, като по този начин допринесоха за инфлацията, както чрез по-високите цени на горивата, така и чрез увеличените производствени разходи.

Според последната актуализация на МВФ от януари 2022 г. се очаква международните цени на храните и енергията да се понижат през следващите години. Това означава, че тяхното въздействие върху инфлацията в страните от Черноморския регион ще намалее. Въпреки това, тъй като увеличението на световните цени на храните все още не е пренесено изцяло във вътрешните цени в държавите, можем да очакваме висока инфлация на храните в страните от региона през 2022 г.

През последното десетилетие централните банки в страните членки на ЧБТР значително подобриха рамките на паричната политика и успешно успяха да държат инфлацията под контрол. Централните банки спечелиха доверие, тъй като очакванията за инфлация останаха по-ниски. Подобреното доверие в централната банка от своя страна помогна на държавите да преминат през предизвиканата от COVID-19 икономическа криза, тъй като властите успяха да играят по-активна роля в подкрепата на икономиката както чрез парични, така и чрез макропруденциални политики. Това позволи на държавите да намалят социално-икономическата тежест на кризата. И все пак неотдавнашното увеличение на инфлационните очаквания е предизвикателство за доверието в централната банка.

Поради това повечето централни банки в страните членки на ЧБТР вече започнаха да затягат политиките си. Очаква се паричните политики да останат строги през следващата година и докато се овладеят инфлационните очаквания.

Това има потенциал да създаде нови предизвикателства за нововъзникващите икономики, включително тези в Черноморския регион, тъй като обезценяването на валутата може допълнително да натежи върху инфлацията.

*Доклад на Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР), създадена от Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна, с централа в Солун, Гърция.