Жечо Станков: Безпокоя се дали новият борд на "Булгаргаз", който още не е избран, ще успее да предоговори с "Газпром" количествата, или ще имаме и посредници

Трябва да има много бърза реакция по отношение на отпускането на компенсация за общините и социалните заведения. Ако искаме децата след ваканцията да се върнат в топли стаи, ако искаме в детската градина таксите да се запазят, ако искаме да не се разрежда градският транспорт, каквито сигнали се дават от много общини, трябва по най-бързия начин да ги компенсираме. Става въпрос за компенсация на 100 % от разликата на старите и новите цени. Пари има. Това мнение изрази пред Dir.bg и 3eNews депутатът от ГЕРБ Жечо Станков.

"Безпокоя се дали новият постоянен борд на "Булгаргаз", който още не е избран, ще успее да предоговори количествата газ с руската страна, заявява още той. В интервюто си Станков изразява и съмнение в ефективността на бъдещата КЕВР заради намаления състав.

Има проекти от Плана за възстановяване и устойчивост, които още отсега може да започнат да се осъществяват, защото има уверение на ЕК за отпускането и на средствата по тях, твърди още Жечо Станков.

Господин Станков, какво се случва в енергетиката и какъв е анализът ви към настоящия момент?

- В енергетиката в момента има много горещи картофи, които за съжаление колегите от управляващата коалиция не се опитват по никакъв начин да извадят, за да решат проблемите. Тези проблеми стартираха още в средата на миналата година, когато в България цените се повишиха два месеца преди цената на енергията на европейските пазари да тръгне нагоре. Така заради недобра комуникация между служебния министър и дружествата цената в регионален мащаб - на територията на България, Румъния и Гърция, се оказа по-висока. Тогава поискахме за небитовите потребители да има компенсации, защото виждахме в каква посока вървят нещата. Нашето предложение за актуализация на бюджета не беше прието и това бе първата стъпка, за да се стигне до ситуацията в момента.

С некомпенсирането се стигна дотам, че застъпвайки, новите управляващи се притесниха какво се случва с цената на тока и газа, играейки го, все едно за пръв път чуват за проблема. Стана така, че ние (ГЕРБ), притеснени от бездействието предложихме мораториум, който не смея да твърдя обаче за дългосрочен план, трябваше да даде малко повече време, за да могат управляващите да вземат мерки. Ние сме и продължаваме да сме градивна опозиция. Винаги сме предлагали работещи решения. Мораториумът, предложен от нас, бе приет за един ден, на другия - отхвърлен. Все пак е опит за защита битовите потребители, но не изцяло. Не изцяло. Защо? Защото мораториумът като краткосрочна мярка води след себе си компенсации, които трябва много бързо да се отпускат. Тези компенсации по никакъв начин не трябва да ощетяват бюджета. Само от разликата между старата и новата цена на енергията за месец януари има над 140 млн. лв. събрани повече. Така че тези 140 милиона лева трябва по най-бързия начин да бъдат отпуснати като компенсации. Предложихме това решение да залегне в дневния ред, така че да може да бъдат компенсирани детски градини, болници, училища, общини, храмове, които никога не са затваряли, а сега заради високите цени започват да стартират кампании за помощ за плащане на сметката за ток. Трябваше да влезе в дневния ред и да компенсираме на 100 процента общините. Бизнесът за месец декември още не е получил нищо като компенсация. Най-големият проблем обаче какъв е: представете си се в обувките на една малка пекарна, която като няма компенсация си залага цената на тока в брашното, хляба, водата, маята, в стойността на закуската. Това повишава цените трайно и води до инфлация.

С други думи, от една страна с мораториума успяхме да защитим сметките на домакинствата, но ако не предприемаме стъпки за компенсация навреме на бизнеса, на общините, на всички тези лица, които извършват социална услуга, то ще продължим да виждаме все по-тъмни улици в страната. Вече десетки общини в стотици населени места изгасиха лампите. Те ги изгасиха и заради едно писмо на Министерство на финансите до НСОРБ, в което им казва "съобразявайте се със закона за публичните финанси". Този закон пък казва: може да харчите, когато няма приет държавен бюджет, точно толкова, колкото сте харчили януари месец миналата година. Обаче през януари месец миналата година, какви сметки са плащали общините за заплати и комунални услуги? Когато цените са 3 до 5 пъти по-високи по какъв начин да се платят комуналните услуги? Това писмо практически доведе до факта, че особено по-малките общини, които нямат и буфери, започнаха да изключват уличното осветление, за да спестяват разходи. Вече има населени места, в които училищата не могат да си покриват разходите за пелети и отопление, да не говорим за газ. Тук трябва да има много бърза реакция. Ако искаме децата след ваканцията да се върнат в топли стаи, ако искаме в детската градина таксите да се запазят, ако искаме да не се разрежда градския транспорт, каквито сигнали се дават от много общини, трябва по най-бързия начин да ги компенсираме. Става въпрос за компенсация на 100% от разликата на старите и новите цени. За разликата между 119 лв., която КЕВР постанови като прогнозна цена и 373 лева, която е средната цена за месец януари. Тази разлика е 254 лева - с 4 лева е малко по-висока от прага, който правителството посочи като такъв за всички небитови потребители. Така че, ние молим тези 254 лева да бъдат насочени към общини, училища, детски градини, болници, старчески домове, храмове, университети, общежития, защото това са организации, които работят със социална функция и няма как допълнително да повишат собствените приходи.

Анализът е, че имаме приход от повече от 140 млн. лв. от ДДС само от електроенергията, тук не става въпрос дори и за допълнителен приход от 40 млн. лв. във ФСЕС от таксите 5%. Така че имаме желание от тези 140 млн., 35 млн. лв. , колкото сме сметнали, да бъдат насочени към изброените от мен небитови потребители.

След всичко това, което се случва и в бордовете, за овладяване на енергетиката ли става въпрос, или за грешки, допуснати по време на управлението на ГЕРБ?

Аз съм оптимист. Винаги съм твърдял, че който работи, греши. Но в никакъв случай смените, нито в КЕВР, нито последната смяна в "Булгаргаз", са свързани с някакви грешки, допускани по време на нашето управление. Като оптимист винаги си мисля, че колегите се опитват да постигнат едни по-добри резултати от нас, защото в крайна сметка конкуренцията, включително между политическите партии е да се привлекат, колкото се може повече избиратели. Успехът е да докажеш, че си по-добър от другия. За съжаление, с намаляването на състава на КЕВР (с предишния състав, на който бяха постигнати реформи) от 9 на 5 члена, от които трима за енергетиката и двама за водния сектор, показва, че с подмяната се прави това, което казват управляващите. Това безспорно засяга независимостта, която постигнахме след усилия, полагани години. Още повече, че аз като заместващ член в ACER (Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия) също имам информация, че към ЕК е пуснато писмо и, че комисията е на мнение, че новите членове трябва да застъпят, след като изтече мандатът на действащите. Все пак това е работа на ЕК.

Видяхте, че всичко що се отнася за КЕВР се гласува за седмица и половина, а що се отнася до компенсацията на общините, детските градини, болниците, училищата, детските градини, театри и др. всичко се замете под масата и точката дори не беше включена в дневния ред на заседанието през седмицата. Ако трябва да затворя темата с КЕВР, още по-обезпокоително е твърдението, че цената на газа е паднала, защото имаме нов борд на "Булгаргаз". Радвам се, че от комисията излязоха с опровержение. Можете сами да направите анализ и да видите, че смяна на борда на "Булгаргаз" в пет и половина в петък не е случайно. Хвърлят се обвинения по отношение на "Булгаргаз" и за това, какви количества се получават, но просто не се търси на правилното място. Смяната на точката на вход през Кулата-Сидирокастро е станала с допитване през БЕХ, който пък със сигурност се е допитал до Министерство на енергетиката, което е принципал и по веригата всички са дали съгласие за това. Истината обаче е следната - капацитетът, който в момента се използва от "Булгаргаз" за внасяне на една трета от количествата от азерския газ помага цената да се задържи по-ниска, в сравнение с цената на други европейски държави. Защо не се внася 1 млрд. куб. м? Отговорът е много прост - когато имате договор с азерската страна и тя ви каже "аз имам договор, по който трябва да внасям газ през гръцката връзка, а ако тя не е готова, то аз изобщо не трябва да ви доставям газ".

Така че фактът, че получаваме една трета от газа е успех. Има обещание от правителството, че тези количества ще бъдат повишени. Чакам да видя по какъв начин ще бъдат повишени. Според мен отговорът е в това, че на 31 декември 2021 г. гръцката връзка трябваше да бъде готова. Пъзелът беше нареден по начин, по който всичко трябва да е готово. Имаше план график ден по ден, какво трябва да прави изпълнителят. Друг е въпросът, какво се случва през последните 7-8 месеца и защо гръцката връзка не е готова и дали се събират по 90 хиляди лева неустойка от изпълнителя. Пак казвам - най-голямото ми притеснение, ако трябва да мина на страната на песимистите е, че смените в "Булгаргаз" са свързани с това, че в края на годината ние трябва да сме договорили отношенията си с "Газпром". Дали ще бъдат договорени, както трябва от борд, който е временен? Защото щял да се избира нов, с нов изпълнителен директор, с хора, които тепърва ще застъпват, тоест, как те ще защитят държавния интерес и с колко ще успеят да намалят цената? Защото по наше време веднъж намалихме цената с 22% като махнахме посредниците, после с още веднъж с 40%. Сега очаквам колегите да покажат, че са по-добри и да намалят цената с повече от 40%. На тяхно място аз бих си поставил това като лична цел. Безпокойството е за това, дали ще успеят да предоговорят количествата, и дали "Булгаргаз" ще получи договора си за пълен обем, или ще имаме отново посредници, които напълно премахнахме. Помните, на времето на границата имаше посредници, които просто префактурираха. Сега въпросът е дали те ще се появят отново.

Достатъчни ли са компенсаторните механизми за бизнеса, те идват един след друг и някак се създава впечатление за решения на парче?

Да, създава се това чувство за решение на парче. Имаме цялостна картина, но пътната карта не се изпълнява. Механизмите за компенсация са много краткосрочни. Ние реално подкрепихме компенсацията на електроразпределителните дружества, защото ако не го бяхме направили, щеше да се върне като бумеранг на битовите потребители в новото решение на КЕВР. Сега искаме всичко да се случи и за общините и социалните институции, но тези краткосрочни мерки за компенсации не вършат тази работа, не изпълняват тази дейност, която е заложена в Плана за възстановяване и устойчивост. Там са истинските средства за възстановяване. Неслучайно като заместник-министър работих по проекти, които бяха насочени към гражданите и бизнеса. Хората трябва колкото се може по-бързо да станат по-енергийно независими, т.нар. просюмъри - предвидени са до 1250 лв. за производството на топла вода от панели и до 6000 лв. за производство на електрическа енергия на покрива. Това ще даде шанс на домакинствата да не са толкова зависими от енергийната система, да не се налага да чакат нощната тарифа, а действително да станат един производител. Заложили сме в плана децентрализиране за 60 хил. домакинства. Не казвам, че е голяма цифра, но е достатъчно добро начало. Когато това се случи в едно населено място и съседното ще започне. За бизнеса предвидихме до 200 хил. евро за производство на електрическа енергия. Това са близо 450 хил. киловата, а за едно малко предприятие в България е страхотна помощ. Така че това са нещата, които трябва да се движат. Докато бяхме част от министерство на енергетиката, бяхме лидери в изготвянето на териториалните планове за въглищните региони, които трябва да бъдат икономически подпомогнати. За съжаление по това не виждаме никакво развитие.

Много страни намалиха ДДС за електроенергия. Това не е ли по-добрият вариант от мораториум?

Да. Още преди мораториума се предвиждаше такава мярка. ДДС за бизнеса не би създал такова притеснение. Но за домакинствата, които са крайните плащащи, намалението на ДДС е изключително важно. Дали ще падне на 5% или на 10% е въпрос на сметки. Естествено сме отворени на такива разговори. Но трябва да сме много прецизни след отпадане на мораториума и очаквам да видя какви ще са мерките, които ще се предложат, така че да се запази спокойствието на българските граждани.

Това, че много страни сложиха таван на цените не е ли вид мораториум?

Това е друг вид мораториум, който в интерес на истината обаче е пряко намесване не само на регулирания, но и на свободния пазар. Не съм любител на тези мерки. Изказаха се много мнения - за затварянето на границите на България, т.е. за спиране на износа, за връщането на всички на регулиран пазар, което по чисто европейски регламенти не е възможно и няма как ЕК да го допусне. На мнение съм, че тази извънредна ситуация на пазарите на електроенергия, която се предизвика от високите цени на газа, на от несигурността на доставките на газ е временна. Така че просто трябва да се отпуснат необходимите компенсации, а когато се излезе от това изкривяване да продължим по старому. Искам още веднъж да припомня, че в момента, в който либерализирахме пазара, цената на свободния пазар беше по-ниска от тази на регулирания. Голяма част от компаниите, които успяха да получат по-бързо информация за различните цени, се втурнаха от регулиран на свободен пазар.

Каква е прогнозата ви за енергийния пазар на България при едни цени, които ще останат по-високи от обичаните?

Смятам, че цените ще се върнат на по-приемливи нива. Ще паднат, но ще отнеме време. Към момента има заявки за 18 хил. нови мощности от ВЕИ централи. Във всички случаи това ще повлияе положително върху цените, особено в светлата част на деня, когато ще са по-ниско от тези в тъмната част на денонощието. Високите цени помагат основно за едно нещо - трансформация на енергетиката. Тази трансформация се случва много по-бързо не само в България, но и в Европа. Все пак трябва да сме много внимателни, за да осигурим средствата за тази трансформация, така че тя да се случи плавно, приемливо и да няма такива сътресения каквито виждаме сега. В България трябва да се действа също така и много сериозно по децентрализация на производството от страна на бизнеса, за да може да си управлява процесите от гледна точка на производство на електроенергия. Сигурен съм, че голяма част от тези заявени ВЕИ мощности са от бизнеса именно за собствено управление. Решението е първо да се мине през омагьосания кръг, в който се вкарахме сами още през юли миналата година. Европа ни даде ясен сигнал - преди всичко трябва да се заложи на енергийната ефективност и ВЕИ за трансформация на енергийната система. Европейската комисия няма нищо против да се започне работа по тези проекти, които са свързани с енергийна ефективност и ВЕИ от Плана за възстановяване. Заявили са, че всичко което е извършено като разход след февруари 2021 г., комисията е готова да го защити. Проектите за енергийна ефективност за бизнеса, защитени заедно с МРРБ, са без нито една забележка от ЕК и могат да започнат да се изпълняват още от утре. По отношение на самия План най-големите недъзи идват от служебното правителство, което се опита да пише нови проекти на коляно, но без финансова обосновка, без отражение какво ще се случи.