Интересът към е-колите у нас расте по-бързо от този в ЕС, но не и делът им в продажбите

Интересът на българите към по-екологичните превозни средства расте по-бързо спрямо средното ниво в ЕС. Това показва анализ на автопазара на нови автомобили за цялата минала година на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА). И макар ръстът в продажбите им като процент да изпреварва значително средноевропейското равнище, като брой закупени такива коли страната ни все още е далеч от повечето от останалите държави-членки, включително такива от Източна Европа, които могат спокойно да се сравняват с нашия пазар. В същото време в България през 2021 г. се наблюдава и друга интересна тенденция, която е пълна противоположност на тази в ЕС. Докато общо за 27-те държави от Общността интересът към конвенционалните автомобили спада драстично и продажбите им през миналата година намаляват с двуцифрени проценти, у нас се случва точно обратното – растат. Нещо повече, ако делът на екологичните автомобили – електрически, плъгин хибриди и меки хибриди взети заедно е почти равен на този на продадените бензинови, то у нас последните са абсолютен доминант на пазара. А дизелите пък, при които интересът и продажбите в ЕС пада най-много, у нас расте, макар и отстъпвайки по този показател на екологичните коли. Въпреки всички тези факти обаче явно ситуацията у нас, макар и по традиция бавно, се променя.

Все пак се погледнат числата, нещата изглеждат поне донякъде обещаващи. Така например през 2021 г. у нас са били купени 321 електромобила, което е със 131% повече в сравнение с 139-те бройки през 2020 г. В същото време в ЕС като цяло продажбите на електромобили се увеличават с 63 на сто, макар делът им да е доста по-голям от този на нашия пазар. Още по-бързо расте в България интересът към плъгин хибридите, чиито продажби през м.г. нарастват с над 136%. Броят им обаче е доста по-малък в сравнение с изцяло електрическите коли – през 2020 г. българите са купили 41 такива хибрида, а през 2021-ва броят им вече е 97. И тук, както при електромобилите, интересът расте по-бързо от средния в ЕС, където продажбите на този тип коли през м.г. са нараснали с близо 71 на сто.

Доста повече като брой у нас са продадените меки хибриди. При тях интересът също расте, но тук вече леко отстъпваме на средноверопейските нива. В крайна сметка през изминалата година в България са били купени 636 меки хибрида, което е с 48% повече в сравнение с 429-те за 2020 г. В ЕС като цяло обаче продажбите на този тип автомобили са нараснали с малко по-бърз темп – 60.5%. 

Друга интересна тенденция на пазара на нови коли се наблюдава при тези на метан. Любимите на таксиметровите шофьори, но и на много други в последните години заради ниските разходи за гориво, енергийната криза и невижданото поскъпване на природния газ е накарало купувачите както в ЕС, така и в България, да се отдръпнат от този тип автомобили. Така продажбите им в през 2021 г. падат сериозно. У нас с 42% - от 161 закупени коли на метан през 2020 г. на 93 през 2021-ва. На европейския пазар като цяло също има отстъпление, но то върви с по-бавни темпове и е малко над 21 на сто. Не е изключено обаче тази тенденция поне временно да се обърне, след като вчера Европейската комисия включи природния газ в списъка на преходните горива за зеления преход. Това дава известно предимство на инвестициите в сектора на синьото гориво до към 2050 г., включително и под формата му на автомобилно гориво, което при определени обстоятелства би могло отново да повиши интереса към колите на метан поне временно.

Драстичната разлика между европейския и българския пазар на нови автомобили обаче е при бензиновите. Докато в ЕС продажбите им през 2021 г. отчитат спад от близо 18%, у нас те се увеличават с почти 10 на сто. Закупените от българите такива коли през м.г. са 20 786, което представлява и огромен пазарен дял. 83% от пазара на нови автомобили у нас през 2021 г. се дължи на бензиновите коли, докато в ЕС делът им е едва 40 на сто.

В България, противно на европейската тенденция, растат и продажбите на дизелови автомобили – с 15%. Средно в ЕС пък те не само намаляват, а дори и процентът на спад е двойно по-голям – 31.5. Донякъде може да се разгледа като добра новина обаче, че делът на дизелите у нас е доста малък. Едва 12% от българския пазар на нови коли през 2021 г. се дължи на дизеловите, докато макар и драстично спадащ, в ЕС техният дял е бил 19.6 на сто.

Интересна тенденция за общоевропейският пазар през м.г. е, че меките хибриди успяват да изпреварят дизелите по продажби. Делът и на двата типа автомобили е по 19.6%, но продадените незареждащи се хибриди са с 48 повече като брой. Общо за годината и за целия ЕС те са 1 901 239, докато дизеловите са 1 901 191.

Паралелно с това прави впечатление и че взети заедно електромобилите, плъгин хибридите и меките хибриди формират почти равен пазарен дял с бензиновите. Близо 38% от пазара в ЕС за миналата година е формиран от тези 3 типа екологични коли, а в същото време делът на бензиновите е 40 на сто. Не е изключено обаче през настоящата година ролите да се разменят, тъй като през третото тримесечие на 2021 г. електрическите и хибридните автомобили заедно успяха да изпреварят по продажби бензиновите, макар и със съвсем малко. Между юли и септември 2021 г. делът на екологичните класове в продажбите бе 39.6%, а този на бензиновите – 39.5 на сто. През следващото тримесечие обаче ножицата се отвори още повече като за периода октомври-декември делът на бензиновите автомобили в общите продажби падна допълнително, докато този на хибридите и изцяло електрическите се повиши още. Така той достигна 44.7%, докато този на бензиновите е 35.6 на сто. Твърде вероятно е тенденцията да продължи и през настоящата година, което означава, че не е далеч денят, когато екологичните превозни средства ще изпреварят по продажби и бензиновите, което вече се случи с дизеловите.