Борислав Сандов: Ще създадем нов Национален парк „Българско Черноморие“

България е с нова, 17-та наказателна процедура за шума, но работим да ги намалим наполовина, каза екоминистърът

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
610
article picture alt description

За всички горещи екологични теми разговаряме с министъра на околната среда и водите и вицепремиер по климатични политики Борислав Сандов. Той сам се нарича „зеленият“ министър като съпредседател на Зелено движение и досега бе защитник на редица екологични каузи. Днес актуални са протестите за изгаряне на отпадъци в Павликени, какво ще се случи с планирания завод за изгаряне на отпадъци в София, как ще управляваме сектора през следващите години и какви ще са приоритетите на държавата. Ще има ли загуби по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 и коя е новата наказателна процедура срещу България? Борислав Сандов споделя и идеята за създаване на Национален парк „Българско Черноморие“. Обсъждаме също доколко климатичната криза влияе на цените на газа и на електроенергията, как ще преминем към икономика с ВЕИ и какъв ще е енергийният микс на България през следващите години.

Г-н Сандов, не само като министър на околната среда и водите, но и като вицепремиер по климата, как България ще осъществи Зеления преход?

България трябва да промени значително начина на действие в различни сфери, което да допринесе за прехода към въглеродна неутралност. България може да го направи доста лесно, ако има воля.

Какво включва Вашата воля?

Моята воля включва на първо място да разясня на всички колеги от конкретните ведомства както и на всички хора за ползите от климатичния преход. Това може да стане не въпреки, а защото е по-полезно за всички нас да живеем в по-надеждна и сигурна и чиста околна среда, която ще ни направи по-щастливи и здрави хора. Едно от ключовите неща е да се приеме добре, че са необходими промени в начина на живот, в начина на отопление. Светът върви стремглаво към промяна към дигитална трансформация и зелен преход. Ако България не се включи активно в това, ние рискуваме не просто да сме на опашката, но да изгубим възможности и предимства от този преход. Бъдещето е зелено или няма да имаме бъдеще. Ако вървим със същия темп на унищожаване на природните ресурси, замърсяване на околната среда, повече парникови газове, ще предизвикаме нещо, което вече започнало, но все още е обратимо. Това наричаме шесто масово измиране на видовете. Парниковият ефект от друга страна може да доведе до значително нарастване на температурата след определено ниво заради включване на други глобални процеси, които да направят живота на планетата Земя невъзможен за видове като човека.

2038 -ма ли е годината, в която ще се откажем от въглищата. Какво очаква от нас ЕК в Плана за възстановяване и накъде вървят преговорите в сектор енергетика?

ЕК не може да изисква кога да се откажем от въглищата, но може да изисква и го прави как ние до 2030 година да намалим парниковите газове. Над 60% от тях се формират именно от енергетиката, от въглищата. Затова често се казва като превод на тези ангажименти, че ние трябва да се откажем от въглищата до еди коя си година. Всъщност всички държави имат планове как да се откажат от въглищата. Засега изглежда като че ли, че България иска да е последна. На мен ми се струва, че това ще стане независимо какво искаме или не поради чисто икономически причини. Скъпо е да се използват въглища, макар мнозина да смятат, че това е евтина електроенергия, всъщност тя става все по-скъпа заради квотите, които трябва да се купуват за парникови емисии.

Какъв е нашият план? Какъв да бъде енергийният микс на България?

Миксът може да бъде дори 100% възобновяема енергия.

Енергийният микс може да е 100% ВЕИ, 

но следващите 10 години ще включва АЕЦ, ВЕЦ и газ

Но следващите поне 10 години ще включва енергията от атомната електроцентрала в Козлодуй, ще включва старите ВЕЦ, част от новите ВЕЦ-ве и също така известно време енергия, произведена от газ. Но въглищата като част от този микс постепенно ще отпаднат. Независимо от политическото решение, което ще се вземе, до края на десетилетието ще сме приключили с въглищата по чисто икономически причини и пак ще сме последни за региона. Страните поемат по-висока амбиция и правят прехода си към нов тип енергоносители, защото има и своите икономически ползи.

Ще се прави ли ОВОС за новия блок на АЕЦ „Козлодуй“?

На този етап трябва да кажем, че няма реално инвестиционно предложение, което да е за новия реактор. Старото е с изтекла оценка, а ако тръгне да се прави нова мощност там, трябва да мине процедура по Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Минали са повече от пет години откакто е правен ОВОС за седми реактор. Ако се прави нов такъв ще има и други параметри. Ако постъпи такова предложение, ще мине задължително по процедура по ОВОС.

Как ще се стимулират възобновяемите източници на енергия и възможността потребителите да станат производители на енергия?

Първото условие е да отворим възможността за дългосрочни договори, които да минават на търг. Това в съседни държави дава изключително ниска цена и стимулира сериозни инвестиции. В тях може да участва бизнеса, но може и държавата посредством Националната електрическа компания (НЕК). Така в съседна Турция се стигна до изключително ниски цени на произведената енергия от фотоволтаични централи и напрактика това дава възможност за по-големи инвестиция. На същия принцип се търгува електроенергията в много държави в Европа. Мислим по този въпрос.

Колкото до втората част на въпроса - потребителите да станат и производители, това изисква законодателни промени и пълна либерализация на пазара, с което да се насърчат енергийни кооперативи, да се облекчат условията за включване в пазара на дребно на различни производители включително домакинствата.

Започнал ли е този процес?

На този етап проучваме какви са възможностите, заложили сме в Коалиционното споразумение подобна промяна. Но това ще стане след анализ на енергийното министерство. Аз, като вицепремиер по климатичните политики, ще давам единствено добри примери от други държави и ще насърчавам ускоряването на този процес.

Не може да има един и същи аршин за

атомна електроцентрала и панел на покрива

На всички трябва да ни е ясно, че не може да имаме един и същи аршин, когато говорим за процедури, свързани с атомна електроцентрала и с фотоволтаичен панел на покрива.

Преди няколко дни обявихте, че може да отпаднат помощите за отопление на дърва и въглища. Но по какъв начин хората ще бъдат насърчавани да изберат алтернативи?

В Народно събрание може би бях погрешно разбран. Трябва да отпаднат енергийните помощи за въглища. Да останат като енергийни помощи, но например като част от сметката за електричество или възможност за закупуване на друг тип биомаса, пелети например.

На този етап енергийните помощи за дърва няма да отпадат,

ще се трансформират

Дори с идеята да останат за дърва за огрев на този етап, защото в някои населени места това е проблем. Но държавата не може да е участник в процеса на замърсяване на въздуха, насърчавайки горенето на въглища. Това трябва да отпадне, особено в градовете, в които имаме доказано превишаване нормите с фини прахови частици. Помощта за енергийно бедните домакинства трябва да се трансформира, защото не са дефинирани правилно. На този етап това са социални помощи под формата на подпомагане за отопление или чрез горивни източници.

Ние първо трябва да дефинираме какво е енергийно бедно домакинство, на следващ етап да спрем да подпомагаме въглищата, след това и с дърва като ги заменим с подпомагане като част от сметката за електроенергия например. На трети етап трябва да се опитаме да решим проблема с енергийната бедност не само като дофинансираме онова, което домакинството не може да си позволи. Ако едно домакинство не може да си позволи сметката за ток и има нужда от подпомагане, добавяйки въглища или дърва, вредни за здравето на хората, държавата все едно дава наркотик на наркозависим, за да не изпада в абстиненция. Ако добавяхме малко повече подпомагане всяка година, можехме преди пет години да сме решили проблема, защото например сме направили дома на това домакинство по-енергийно ефективен, за да покрива с по-ниски разходи своята сметка за отопление през зимата.

Доколко цените на газа и тока са свързани с климатичната политика на ЕС, може ли да кажем, че тя доведе до поскъпването им?

Такава зависимост има, но тя е много по-малка спрямо това, което хората си мислят, че съществува. Наличието на пазар на свободни квоти от емисии и задължението на горивните инсталации в енергетиката да не могат да се ползват от дерогация и безплатни квоти. Това, че те трябва да заплащат за тях, води до увеличаване на цената на някои от енергийните източници по-специално въглищата, но също газовите централи и някои нефтени. Но сегашната висока цена на електроенергията за бизнеса се дължи може би 90% на високите цени на газа и на общия енергиен пазар, който е в ЕС. Цената, формирана по отношение на квотите, при едно добро управление би трябвало да се връща при потребителите по някакъв начин, да компенсира част от други разходи, които се правят от енергийните дружества. В момента цялата стойност на квоти, която пристига в България не остава в МОСВ, даже в нарушение на Закона за ограничаване изменението на климата, в който около 10% от тези квоти би трябвало да отиват за администриране на процеса. Те отиват към Министерството на енергетиката и покриване на разходи за самата система (т.н. задължения към обществото), които са част от формирането на окончателната стойност на сметките за електричество. А ако погледнем в дългосрочен план, цената ще бъде не просто компенсирана, а климатичните политики би трябвало да доведат до по-ниски цени на електроенергията. Ако си представим само, че целите на ЕС, които са към 2030 или 2050 г. вече се бяха реализирали, всъщност цената на електроенергията щеше да е поне три пъти по-ниска, имайки предвид, че ние нямаше да сме зависими от газа, вноса на газ и високата цена.

Забавянето ни по отношение на климатичните

политики води до увеличаване на цената

Колкото по-бързо приложим такива политики и по-бързо преминем към висок дял на ВЕИ, толкова по-предвидима и ниска ще бъде цената на електроенергията.

Ще има ли загуба на пари по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020? Кои са предизвикателствата в сектор „Води“ и сектор „Отпадъци?

Ще има загуба на средства, но се стремим те да са минимални. В момента вървим около 50% предвид че програмата изтича като възможност за реализиране на проектите до края на следващата година. Но голяма част от проектите са вече договорени и са сключени. Въпросът е, че бенефициентите се забавят много в процедурите, част от тях се обжалват. Основните предизвикателства са наистина в сектор „Води“ и сектор „Отпадъци“. В сектор „Отпадъци“ това засяга основно проекта на Столична община за изгаряне на отпадъци. Вече две решения на ВАС потвърждават решения на Комисията за защита на конкуренцията и фаза 3 на проекта напрактика няма да може да бъде реализирана в рамките на този програмен период. Той не може да бъде прехвърлен в следващия програмен период, защото такъв тип дейности не са допустими по новата Оперативна програма.

Проектът за инсинератора на

София може да остане в историята

Това налага спешно в рамките на следващите дни да решим въпроса така че да не се налага да връщаме средствата, които вече са усвоени по първите две фази на проекта. Същевременно останалата част от средствата по фаза 3 да бъдат релокирани в рамките на самата оперативна програма и да могат да бъдат изразходвани в други направления. Не мога да кажа предварително, защото на първо място Столична община трябва да заяви реално, че няма да може да осъществи този проект. Към момента имаме само устна заявка.

Столична община може да реши да дофинансира сама този проект, което според мен би било много голямо финансово бреме.

В сектор „Води“ вероятно пет проекта на ВиК дружества ще бъдат фазирани и прехвърлени в следващия програмен период. Те ще успеят вероятно да изпълнят голяма част от процедурите в следващите почти две години и едва тогава ще стане ясно какво няма да може да изпълним. Много зависи как общини и ВиК дружества ще наваксат изгубеното време. Каква ще бъде загубата на средства още не мога да кажа.

Може ли да очакваме най-после промяна в начина на определяне на такса битови отпадъци? Държава и общини вече десетилетие не могат да се разберат по този въпрос.

Смесена е отговорността на държавните и местните власти по това направление. За пореден път беше отложено преминаването към принципа „замърсителят плаща“ и оттам цялата методология за определяне на такса смет. През тази година министерството ще направи пълен анализ, включително с ползване на опит от пилотни проекти, които са се реализирали в рамките на държавата и в чужбина, през няколко демонстрационни обекта за цялостна трансформация на управление на отпадъците. Това го изисква и европейското законодателство, но ние съзнаваме, че е необходимо да направим сериозна реформа. Това не касае само битовите отпадъци, но отпадъците от опаковки, отпадъците от МПС.

Трябва държавата ясно да заяви своите приоритети, имайки предвид факта, че се появяват инвестиционни предложения за изгаряне на отпадъци като случая в Павликени, което противоречи на европейската политика приоритет да бъде рециклирането.

Точно така е. Всъщност ние искаме от началото на 2023 г. България да започне с една нова система за управление на отпадъците, довеждаща до по-голям процент на рециклиране, до намаляване на отпадъци, за които трябва да търсим решения като депониране, което е най-лошото от всички.

До 2023 г. ще управляваме отпадъците по нов начин

Особено при запълнен капацитет на редица от регионалните депа това е голямо предизвикателство. Доколкото до изгарянето на отпадъци такъв дебат ми се иска да се проведе в цялото общество, за да може да стъпим на общественото мнение. Аз виждам, че когато се появи такъв проект на дадено място, той среща сериозен отпор от местното население. Но това все още не е национално представителна извадка и трудно мога да обясня подобни възражения на хора, които имат намерения да продължават да изгарят в циментовите заводи или когато има проекти за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ или на други места.

Трябва да има широк обществен дебат за изгарянето на отпадъци

Предстои ни да направим много сериозен анализ и ако евентуално имаме съгласие да ориентираме една инсталация, която да поеме целия този поток от отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани. Те не следва да бъдат депонирани, да бъдат SRF, а не популярното RDF гориво.

Ще търсим варианти за по-чиста SRF инсталация

за изгаряне в района на Мини Марица-изток

При SRF горивото отпада живакът, поддържа се ниско ниво на хлорните примеси. Целта е евентуално да ориентираме такава инсталация в района на ТЕЦ Марица Изток 2 или Мини Марица-изток, но това също е въпрос на анализ, който тепърва предстои да бъде направен.

Трябва ли да има промяна в начина, по който се комуникират проектите и се правят обществените обсъждания, в цялата страна има горещи точки и хората винаги разбират впоследствие? Има ли генерална грешка в процеса на информиране на обществото?

Така е. Инвеститорът първоначално получава една концесия, където са част от конфликтните точки, този процес не изисква обществено обсъждане. След което започва процедура по преценка за извършване на екологична оценка или Оценка за въздействието върху околната среда. След като евентуално получи такова предписание, се достига до задължителното след изготвяне на доклада обществено обсъждане.

Обществено обсъждане за проекти

още на ниво инвестиционно намерение

Обществото бива въвлечено на много късен етап. Би било редно още на ниво предоставяне на концесия, на ниво инвестиционно намерение в най-начален стадий да бъде въвлечено местното население. Това трябва да бъде с промяна в Закона за концесиите, още на ниво предоставяне за търсене и проучване, да има някаква форма на съгласуване с местното население.

Ще има ли мораториум за строителство в зона А и части от зона Б в Закона за Черноморското крайбрежие докато не се приемат допълнителни промени в закона за опазване на крайбрежието от застрояване, както бяхте обещал?

За зона А и в момента има много рестрикции, но сякаш не се прилагат съвсем и може би трябва да се стигне до по-стриктна забрана за зона А, която е 100 метра от брега на практика. Искаше ми се този въпрос да бъде разгледан и иницииран от самото Народно събрание. Но ако това не се случи, ще предприемем законодателна инициатива по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, която да предвижда подобни механизми. Отново в ръцете на народните представители ще бъде това дали да се случи. Ние може да засилим контрола. Това нещо вече е предвидено, така че да имаме по-голяма гаранция особено за онези места, които са извън урбанизираните територии, които са все още незасегнати от масовото строителство. Трябва да гарантираме, че ще има места, които са защитена природа и места, които са алтернативни форми на туризъм. Те вече се превръщат в масови форми на туризъм, а именно почивката извън бетона. Проблемът е, че начина, по който в момента са разписани къмпингите, позволява форми на строителство, които никак не наподобяват къмпинг. Дефинирането на къмпинг трябва да бъде леко променено, след което с широка дискусия да определим някои от зоните, които са допустими само за къмпинг туризъм или свободни за посещаване без наличието на жилищно строителство.

Какво се случи с идеята за създаване на Национален парк „Българско Черноморие“?

Да, ще възобновим идеята за създаване на Национален парк „Българско Черноморие“. Това няма да е голяма обща зона, а ще бъде мрежа от зони на сушата и морето. До 2030 г. трябва да имаме 30% защитени територии, от които 10% да са строго защитени. По отношение на защитени зони „Натура 2000“ сме изпълнили изискванията, но по отношение на защитени територии все още не сме. Трябва двойно да ги увеличим, защото сега сме на около 5,5%. Виждам възможност тези защитени територии да са най-вече в района на границите, защото те са добре съхранени. И ако зеленият пояс – южната и западната ни граници са обект на трансгранични защитени територии, то на север по Дунав и на изток в Черно море имаме възможност за нови защитени територии. Един такъв Национален парк „Българско Черноморие“ ще включва част от акваторията, зони, в които ще се възобновяват рибните пасажи, които са детските ясли на биоразнообразието в морето. От страна на сушата наличните защитени територии, може би с добавяне на няколко, ще оформят един общ Национален парк. Ще стартираме инициативата до края на годината, след което трябва да се направят определени процеси за картиране, външно съгласуване и т.н. Крайбрежната ивица ще попадне в тази територия, част от защитените зони, които са там, за да оформи един цялостен парк, който да мине под общо управление в отделна дирекция.

Какви други цели си поставяте, за да кажете, че сте успели като министър?

Основна цел е да намалим наполовина наказателните процедури срещу България в сектор околна среда, които вече са 17. Най-новата наказателна процедура е свързана с въвеждане на общите методи за оценка на шума, което е трябвало да се случи до края на 2021 година. В момента с промените в Закона за опазване на околната среда, които минаха на първо четене, предстои да минат на второ четене, ще отпаднат три наказателни процедури. След което имаме инициатива през Закона за генетично модифицираните организми да отпадне още една наказателна процедура. За докладване за данните от морската стратегия също ще решим още една наказателна процедура. Вече имаме план как да намалим до края на годината дори наполовина наказателните процедури. Това е непосредствена цел, която съм си поставил, през нея се решават много други въпроси.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща