Известните и неизвестните, свързани със зоните за ниски емисии за по-чист въздух в София

София е една от най-замърсените столици в Европа и най-мръсният град в България.

Концентрациите на фини прахови частици редовно надвишават годишните лимити на Световната здравна организация и стандартите за качество на въздуха на Европейския съюз. Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) изчислява, че 13 920 случая на преждевременна смърт в България през 2018 г. се дължат на излагане на фини прахови частици (ФПЧ2.5), азотен диоксид (NO2) и озон (O3), ниво, което отчитайки населението, е 2,2 пъти по-високо от средното за страните от ЕС-27 и Обединеното кралство. Разходите на столичани за здраве заради мръсния въздух са седем пъти повече от втория най-мръсен град в страната. Дишаме азотни оксиди, азотен диоксид и прахови частици в повече.

Столична община беше осъдена от гражданите за бездействието си по отношение на въздуха. Сега трябва да вземе бързи мерки и до шест месеца е необходимо да има видим резултат не само заради решението на съда, но и заради спокойствието на всеки един от 2 млн. души, които живеят, работят или посещават столицата.

86% от праха идва от дизеловите автомобили

Използването на лични автомобили е един от основните източници на замърсяването. Автомобилният парк е изключително стар над 18 години, близо 70% са дизелови, отговарящи на евростандарт Евро 1. В Европа средната възраст на автомобилите е 11,5 години. По-големият дял стари автомобили е пагубен за качеството на въздуха. На автомобилите по стандарти Eвро 3 и 4 се пада 65% дял на най-големия дял на емисиите.

Източник: International Council on Clean Transportation (ICCT)

А 86% от общите емисии на фини прахови частици се дължат на дизеловите автомобили. Въпреки това автомобилите по стандарти след Eвро 4 показват значително по-ниски нива на фини прахови частици в резултат от въвеждането на филтри за прахови частици за дизелови двигатели (DPF).

Бензиновите автомобили са 56% от автомобилния парк в София и допринасят с 14% към общите емисии на фини прахови частици.

Планът за действие за „Зелен град“ на Столична община предвижда намаляване на дизеловите автомобили с 20% до 2026г. Нивото на моторизация през 2020 г. от 663 автомобила на 1000 жители, което е ръст с 30% спрямо 2016 година.  През 2021 г. на всеки 1000 жители се падат вече вероятно над 700 автомобила, коментираха от екологично сдружение „За Земята“. Затова въпросът е не дали София трябва да ограничи замърсяващите автомобили, а как да го направи. Затова общината предприема два подхода увеличаване на синята зона и въвеждане на ниско емисионни зони (НЕЗ). Неизвестните се оказват повече от известните, истинският дебат още не е започнал.

Обхватът на зоните- ясен, но не достатъчно пълен и под въпрос дали ще бъде ефективен

През декември общината обяви, че първоначално ще бъдат въведени две зони за ниски емисии в центъра на града. Едната е с по-тесен обхват, a дpyгaтa – c пo-гoлям.

Πъpвaтa oбxвaщa цeнтpaлнaтa зoнa нa гpaдa – бyл. "Cливницa", бyл. "Bacил Лeвcĸи", бyл. "Πaтpиapx Eвтимий", бyл. "Cĸoбeлeв" и yл. "Oпълчeнcĸa". Дocтъпът дo тaзи зoнa щe бъдe oгpaничaвaт в дни c пo-мaлĸи нивa нa зaмъpcявaнe, твърдят от Столична община. Bтopата oбxвaщa тepитopиятa мeждy бyл. "Cливницa", Cтoчнa гapa, бyл. "Гeн. Дaнaил Hиĸoлaeв", бyл. "Cитняĸoвo", бyл. "Πeйo Явopoв", бyл. "Hиĸoлa Baпцapoв", бyл. "Чepни вpъx", бyл. "Xeнpиx Ибceн", бyл. "Ивaн Гeшoв" и бyл. "Koнcтaнтин Beличĸoв". Зoнитe ca избpaни, защото тaм ca paзпoлoжeни и нaд 180 ĸaмepи, c ĸoитo щe ce ocъщecтвявa ĸoнтpoлът. Πo тaзи пpичинa нe ce пpeдвиждa и paзшиpeниe, зaщoтo вcяĸo тaĸoвa тpябвa дa бъдe тexничecĸи oбeзпeчeнo. Kaмepитe щe чeтaт peгиcтpaциoннитe нoмepa нa aвтoмoбилитe, a пpeз зимнитe мeceци нa гoдинaтa щe ce paзчитaт и нa eĸocтиĸepитe.

Времетраене – в дни на замърсяване, през зимата или целогодишно

Според екологично сдружение „За Земята“ проблемът на първия малък ринг е, че е твърде малък и ще постигне единствено изместване на трафика. При големият има друг проблем. Предложението е зоната да работи само в дни на замърсяване, но според нас трябва да е минимум през зимните месеци или още по-добре през цялата година, коментира Ивайло Хлебаров, ръководител „Чист въздух“ на „За Земята.“ Автомобилите замърсяват целогодишно не само през зимата. Зоните са избрани, защото там има техническа обезпеченост с камери. Но за нас е важно не какво би било технически възможно, а какво би било полезно за въздуха на София. Според Хлебаров трябва да се оцени какъв би бил ефектът от зоните, които се очаква да заработят до края на 2022 година.

Кого ще обхване- нужна ли национална екокатегоризация

Не е ясно също като се въведе тази зона какво ще се случи с хората, които влизат в нея. Въпросът е как тези автомобили ще бъдат спрени? Редът ще се случи с наредбата, която предстои да бъде представен за обсъждане в рамките на този или следващия месец, каза в отговори за Dir.bg Зафир Зарков, пpeдceдaтeлят нa paбoтнaтa гpyпa и зaм.-пpeдceдaтeл нa тpaнcпopтнaтa ĸoмиcия ĸъм Cтoличeн oбщинcĸи cъвeт (COC). За да може да бъде приет от СОС трябва да завърши процеса на екологично категоризиране на автомобилите в България при Годишния технически преглед, което започна миналата година юли и ще завърши тази година. Но без единна национална еко категоризация няма как да въведем практики познати в цяла Европа и света за нискоемисионни зони, смята Зарков.

Пpи cтapтa нa ниcĸoeмиcиoннитe зoни зaбpaнa зa дocтъп в тяx щe имaт aвтoмoбилитe oт пъpвa и втopa ĸaтeгopия.

Министерството на транспорта уверява, че отработените газове участват при определяне на еко категорията. Автомобилите със свалени катализатори би следвало най-малкото да попаднат в по нисък екологичен клас, коментира Зарков липсата на катализатори на много автомобили. Трябва да сме наясно, че има процент от номера които не се разчитат поради замърсяване или друго. През зимата той достига до 10%. Това би могло да се реши с допълнително надграждане с четци на самите стикери за ГТП тогава се гарантира 100% проверка на колите, обясни Зафир Зарков.

Видеонаблюдението в София постоянно се разширява с цел обхващане на по голяма част от града. То освен повече сигурност участва и в редица други процеси като например управление на трафика или контрол на бус лентите. На въпроса какъв ще бъде контрола и кой ще го прави Зарков коментира, че контролът трябва да бъде към всички нарушители. Глобите ще се налагат от служители на общината и МВР. Caнĸциитe зaпoчвaт oт 50 дo 500 лв. зa физичecĸи лицa и oт 500 дo 5000 лв. зa фиpми.

Засега системата ще работи с леките и лекотоварните автомобили. Ще бъдат включени в нея в бъдеще тежкотоварните, автобусите, специализираната техника.

Зa вcичĸи живyщи, чиитo aвтoмoбили ce oчaĸвa дa пoпaднaт в зoнитe, нямa дa имa pecтpиĸции.

 „Трудно ще се прави контрол. Но щом може да се постигне следене на винетните стикери, може да се направи и за екостикерите. Друг е въпросът как се правят екокатегориите, трябва да се измерват реални емисии, а не изхвърляне на CO2 и задименост. Има различен опит, някои държави ограничават с екокатегории, защото им е по-лесно за отчитане, други правят собствени категории“, коментира Ивайло Хлебаров от „За Земята“. Мярката за въвеждане на нискоемисионните зони не трябва да е наказание за шофьорите, а да е свързана с информационна кампания за преосмисляне начина на придвижване в столицата, обясни и Драгомира Раева от „За Земята.“

Хората да имат алтернативи- да вземем градския транспорт на Прага за пример

Естествено не може да има ефект без въвеждане и на други мерки. Според общината рaзшиpeниeтo нa „cинятa зoнa“ щe нaмaли тpaфиĸа, a и зaмъpcявaнeтo в cтoлицaтa. „Πлaтeнитe зoни зa пapĸиpaнe ca cвeтoвнa пpaĸтиĸa, ĸoятo имa зa цeл дa нaĸapa гpaждaнитe дa cлязaт oт aвтoмoбилитe и дa изпoлзвaт гpaдcĸия тpaнcпopт“, ĸoмeнтиpa Зapĸoв.

Всъщност най-важното е зоните да бъдат въведени поетапно по начин, по който ще има ефект, да се погледне от всички ъгли и да се дадат алтернативи на хората. Ако това не се случи има голям риск да се каже, че не работи, което да бъде аргумент да не продължи да се прилага, опасяват се екологичните организации. Затова настояват да се направи отворен публичен дебат с много възможности за участието на гражданите, защото все пак крайната цел е да се подобри качеството на въздуха в София.

Въпросът е комплексен и трябва хората да имат алтернатива за придвижване- удобен и екологичен градски транспорт, удобен велотранспорт и пешеходен транспорт, коментира Хлебаров. За градския транспорт може да се учим не от Виена толкова, колкото от Прага, която е с най-добрият градски транспорт в Европа. Може да въведем билет за време, който да се върже с нискоемисионната зона, градски транспорт на по-малки интервали. Само един парадокс годишната карта в София е 365 лева, в Прага е 260 лева за цялата градска мрежа. Прага има изключително удобен нощен транспорт. Разписанията на метро и наземен транспорт да са синхронизирани. От години велосипедните планове не се изпълняват, изключително затруднено и придвижването пеша.

Според Хлебаров решенията за зона за ниски емисии от транспорт трябва да се комбинира с такава за отопление. Съветът на Световната банка от Програмата за качеството на въздуха 2018 г. беше, че самостоятелна зона ще бъде скъпа по отношение на очакван ефект. Ако се комбинира  с мярка за битово отопление разходите ще бъдат компенсирани от ползите. За съжаление по такава към момента не се работи, а общината трябва да работи по двете мерки едновременно. Заедно с това трябва да се мисли за подобряване на отоплението и сградния фонд, както и за мерки за енергийна ефективност. Било саниране или подмяна на отоплителни уреди не трябва да става напълно безвъзмездно за тези, които могат да си позволят. Централното отопление също има алтернативи като ТЕЦ-ът на Полша работи с термопомпи.

През декември беше представен анализ на консултанти, които разглеждат ефектите от прилагането на зоните за ниски емисии. Моделът на ICCT на ц прави аритметични сметки след пробно тестване за пет дни през 2020 г. с измерване на около 9500 автомобила.

Това не е моделиране на база конкретно прилагане, което не го прави изключително точен, коментира Ивайло Хлебаров.

Анализът показва, че една добре проектирана ниско емисионна зона може значително да ускори намаляването на емисиите на азотните оксиди и фини прахови частици.

За да се постигнат най-големите ползи по отношение на емисиите, зоните трябва да стимулират водачите да избират алтернативи с нулеви емисии, като например автомобили с нулеви емисии, обществен транспорт или ходене пеша. Консултантите също посочват, че една НЕЗ трябва да бъде съпроводена с подкрепящи политики, като например по-голям достъп до обществения транспорт и финансова подкрепа за закупуване на чисти автомобили, за да се намалят неблагоприятните въздействия върху населението с по-ниски доходи. И накрая, ефективността ще зависи от територията, която ограниченията ефективно ще обхванат.

Целта на анализа е да покаже потенциала на зоните за намаляване на емисиите.

Поетапна забрана за всички замърсяващи автомобили до 2032 година

Изследването представя две възможности, при които нов етап се въвежда на всеки две години от 2022 до 2032 г., и един по-ускорен график, при който всеки нов етап се въвежда ежегодно от 2022 до 2027 г. Това е стандартна практика, която  се прилага и в Брюксел, Милано и Париж.

В случая на София, дизеловите автомобили по стандарт Евро 3 и 5 и бензиновите автомобили по стандарт Eвро 2, 3 и 4 имат най-голям дял от общия автомобилен парк и следователно не се спират едновременно, коментират консултантите.

Зоните са проектирани така, че по-старите, по-замърсяващи автомобили да бъдат забранени първи, започвайки от 2022 г., като допълнителни ограничения се въвеждат в рамките на 6 етапа.

Източник: International Council on Clean Transportation (ICCT) 

Анализът показва, че през 2032 г. в зоните ще се допускат само дизелови автомобили със сертификат по стандартите Eвро 7 (стандартът се очаква да влезе в сила 2025 г.) и бензинови автомобили със сертификат по стандартите Eвро 6d и 7. По-ускореното въвеждане предлага нови етапи всяка година и достига Етап 6 до 2027 г.

До четвъртия етап от въвеждането всички засегнати автомобили ще са на възраст над 13 години, което е около средната възраст на пътническите автомобили в София през 2020 г. По този начин първоначалните етапи ще насърчат подмяната на най-старите автомобили като същевременно се избягва налагането на прекомерна тежест върху собствениците на сравнително нови автомобили. Освен това времето за изпълнение от 6 до 11 години ще даде на собствениците на автомобили достатъчно време, за да планират своите покупки на нови автомобили, казват анализаторите. Консултантите проектират четири различни сценария: 1. Без НЕЗ: базов сценарий 2. Купуване на минимално изискваното: собствениците на автомобили да заменят настоящите си автомобили с такива отговарящи на абсолютно минималния стандарт 3. Купуване на най-чистия бензин. 4. Преминаване към вариант с нулеви емисии: шофиране на автомобили с нулеви емисии, ползване на обществен транспорт или ходене пеша.

Източник:  International Council on Clean Transportation (ICCT) 

С ускорено въвеждане на зони ще има 75% по-малко емисии 10 години по-рано

В анализа се поставят две цели за намаляване на емисиите с 50% и с 75%. В сравнение с нивото от 2021 г. и трите сценария за въвеждане на зони осигуряват по-голямо от 90% намаление на средния емисионен фактор на пътническите автомобили за азотни оксиди до 2032 г. Без въведена зона това намаление се оценява на едва около 60%.

До 2027 г. прогнозираното намаление на емисионния фактор на NOX за сценария Без НЕЗ е 33%.

Ускореното въвеждане на НЕЗ би могло да постигне подобно ниво на намаление между 2023 и 2025 г. и да надхвърли 90% намаление до 2027 година.

Що се отнася до целта за намаляване със 75%, ускореното въвеждане на НЕЗ постига целта около 10 до 11 години по-рано от сценария без НЕЗ и около 3 до 4 години по-рано, отколкото тя се постига с по-бавното въвеждане на НЕЗ.

Разликите са още по-поразителни по отношение на целта за намаление със 75%. С ускореното въвеждане на НЕЗ се постига 75% намаление на средните емисионни фактори за ФПЧ около 1.7 години по-рано отколкото с по-бавното въвеждане.

Предлагат прилагане на по-амбициозни цели за целия град

Освен ускореното въвеждане, една по-амбициозна политика може да включва разширяване на мащаба, така че да се обхване целия град или по-голяма географска област с течение на времето, за да се извлекат по-големи ползи по отношение на емисиите за по-голяма част от жителите. Парижката дава добър пример, тя е приложена първоначално за самия град Париж, а след това включила постепенно и „Големия Париж“ с течение на времето, като в крайна сметка е обхванала цялата метрополна област. Освен това ограниченията на НЕЗ могат в крайна сметка да обхванат всички автомобили със сертификати под Eвро 7 – неутралният по отношение на горивото стандарт, който се очаква да доведе до значително намаляване на замърсяването.

Пълното проучване, направено от  International Council on Clean Transportation (ICCT) по поръчка нa Clean Air Fund може да видите тук.  

Анализът е подготвен за Dir.bg.