Ниски данъци и високи доходи предлага ИПИ в алтернативния си бюджет за 2022 година

От неправителствената организация предвиждат приходите да са 54.903 млрд. лева, а разходите – 53.899 млрд. лева, при нулев данък на реинвестираната печалба на фирмите

Икономика / Анализи / Интервюта , Финанси
3E news
995
article picture alt description

Алтернативният бюджет беше представен от икономистите: Георги Ангелов, Петър Ганев и Лъчезар Богданов (от лява надясно), стоп кадър от Facebook на ИПИ

За 19-та поредна година икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) представиха алтернативен държавен бюджет за 2022 г., който е балансиран и в него са заложени ниски данъци, високи доходи, смели реформи и по-малка намеса на държавата в икономиката.

Още по темата

Сега сме в извънредна ситуация: новата година започна без приет бюджет, като основни параметри от бюджета за миналата година бяха удължени с три месеца, каза Петър Ганев в началото на представянето, което беше онлайн във фейсбук страницата на ИПИ.

От неправителствената организация предлагат приходите да са 54.903 млрд. лева, а разходите – 53.899 млрд. лева, при нулев данък на реинвестираната печалба на фирмите и спад с 12 процентни пункта на осигурителните вноски. Това ще доведе до облекчаване на разходите на фирмите, увеличаване на парите в хората с поне пет милиарда лева още тази година и изсветляване на икономиката, смятат икономистите от ИПИ.

В началото на презентацията беше представен преглед на:

Досега алтернативният бюджет на ИПИ винаги е стъпвал на предложената от управляващите финансова рамка. Тази година за пръв път се предлага рамка от фискални политики, която е правена “на чисто” - без да коментираме в детайл правителствените разчети (които не са готови), насочваме вниманието към реформи, необходими за ускоряване на икономическия растеж.

Алтернативата на ИПИ представя идеи за по-ниски данъци, по-ефективни публични разходи и повече свобода със съществено макроикономическо значение, които могат да променят страната. През новата 2022 г. икономическите политики трябва да се върнат към дългосрочните предизвикателства на растежа и развитието, оставяйки краткосрочните “корона” мерки, помощи и субсидии в миналото.

С Алтернативния бюджет от ИПИ предлагат:

Насърчаване на инвестициите. Предлага се нулев данък за реинвестираната печалба (100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудва и нови технологии). Това е мощен стимул за нови инвестиции и реинвестиране на печалбите. Инвестициите са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план. Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената стойност.

България цяло десетилетие е с едни от най-ниските нива на инвестиции в ЦИЕ – под 20% от БВП, при 22% средно за ЦИЕ и около 26-29% в най-успешните и бързорастящи икономики в региона. Привличането на нови инвеститори е ключов фактор за технологично обновление и позициониране на глобалните пазари.

Същевременно, вече установени, успешни и печеливши в страната местни и чуждестранни компании в момента разпределят над 10 милиарда лева дивиденти годишно – част от тези средства ще бъдат реинвестирани при предлаганите стимули и ще разширят потенциала на доказано конкурентоспособни предприемачи.

Намаление на осигурителната тежест. От ИПИ предлагат намаление на осигурителните вноски с 12 процентни пункта. В резултат се очаква ръст на нетните доходи на работещите с около 25% спрямо 2021 година, т.е. в домакинствата ще останат с 5.3 милиарда лева по-висок разполагаем доход. В допълнение, се очаква увеличение на заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление.

Комбинация от стимули като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации може да доведе до много по-добри резултати в намаление на укриването на доходи. Това ще позволи и да се постигнат по-реални нива на социални плащания, вкл. пенсии, майчинство, болнични и др. под.

Наскоро обявените предварителни оценки от преброяването потвърди значително намаление на населението в трудоспособна възраст – близо 900 хиляди за десетилетие. Запазване, привличане и развитие на човешките ресурси трябва да е централен фокус на икономическата политика.

Реформи за по-ефективни разходи. Стопанската активност все по-слабо се влияе от вълните на епидемията. Това позволява ресурсът за т.нар. ковид социално-икономически мерки постепенно да се свие и отваря пространство за политики за дългосрочен растеж. Не по-малко важно е заетите и издръжката в публичния сектор да следват демографските тенденции.

При значителното намаление на трудоспособното население публичния сектор не може да остане в сегашния си размер и трябва да се намалява като се свиват приоритетно неефективни разходи и структури. Икономистите на ИПИ предлагат да се върнат в бюджета всички т.нар. „извънбюджетни“ ресурси – вкл. набирателни сметки и „фирми-касички“. Активното, бързо и умно използване на европейски средства, заедно с належащите реформи, позволява да се реализират необходими инвестиционни проекти без това да тежи на местните данъкоплатци. Алтернативният бюджет премахва изцяло бюджетния дефицит като постига намаление на държавния дълг и намалява инфлационния натиск.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща