Поне три пъти по-малко средства от нужните за пречистване на водите по Програма „Околна среда“ до 2027 г.

Малко над 650 млн. евро са предвидени за пречистване на водите и то за населени места над 10 000 жители. Това е планирано по оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027 г., която не е още официално одобрена от Европейската комисия.

Според Националния инвестиционен план а ВиК сектора финансовите нужди са за 7 млрд. евро, от които 2,88 млрд. евро за агломерации над 10 000 души, а 2,96 млрд. евро за по-малки населени места - между 2000 и 10 000 жители. Настоящата оперативната програма „Околна среда“ 2014-2020 е насочила около 1 млрд. евро за подкрепа на агломерации с над 10 000 жители в 16 консолидирани ВиК региона, посочват данните. Задачите не са малко, нуждите за финансиране на сектора са големи, предизвикателствата за решаване още повече. 

До момента България все още не отговаря на европейските изисквания за пречистване на водите- на Директивата 91/271/ЕИО за градските отпадъчни води и Директива 98/83/ЕО относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (преработена), чрез обновяване и на водоснабдителната система за опазване на водния ресурс с питейни качества. 

Една от наказателните процедури на Европейската комисия е неизпълнение на изискванията за питейни и отпадъчни води в населени места между 2 000 и 10 000 души, но оказва се финансиране няма да има по програма "Околна среда", а по Националния план за възстановяване и устойчивост. Плановете са да отговорим на изискванията до 2029 година. Според екоминистъра Борислав Сандов обаче това ще бъде изключително трудно и ни грозят санкции и по нея.

Системите за централно водоснабдяване покриват 99,4% от населението при сравнително добро качество на питейната вода. Но в последните години се наблюдават все по-сериозни отклонения и увеличаване на съдържанието на хром, манган, магнезий, желязо във водата. Често това се дължи на амортизирани тръби и аварии, а това води и до воден режим. Тръбите са на средна възраст 36 години, над 50% от водата е „неносеща приходи“, за да може да се самофинансира нейното опазване, разбираме от проекта на програмата.

Затова програмата предвижда да бъдат изпълнявани мерки за изграждане на пречиствателни станции за повърхностни води или изграждане/свързване с нови водоизточници и проектиране и изграждане на санитарно-охранителни зони за тях, за да се адресират несъответствията в качеството на питейните води. Най-важно е обаче това да става по ефективен начин и да няма дублиране на инвестиции в едни райони за сметка на други както се случва в момента.

Едно е сигурно, че отговорностите трябва да бъдат по-ясно разпределени, а не между шест различни структури. Министерството на околната среда и водите се грижи за качеството на водите, но управлението е поверено на различни структури в зависимост от нуждите, за които се ползват водите: към НЕК и индустрията са големите язовири, към Напоителни системи са водоемите за напояване. Всъщност новият кабинет обеща анализ и вкарване на управлението ако не под обща шапка, то поне в общо координационно звено както каза в едно свое интервю екоминистърът Борислав Сандов.

Научени и ненаучени уроци

Преходът към инвестиции на регионално ниво е съществено предизвикателство, става ясно от анализа на настоящата програма. Преминаването от бенефициент община към ВиК оператор е свързано с проблеми заради липсата на капацитет за управление на проекти при операторите, както и с тяхната финансова устойчивост при изискването за социално поносими цени на услугите.

Програмата 2021-2027 г. ще продължи да финансира най-значимите нужди с висок приоритет в недофинансирания и неефективен ВиК отрасъл

Според Плановете за управление на речните басейни качеството на повърхностите водни тела е добро в 46% от всички оценени, което значи че трябва да продължат усилията за подобряване на състоянието на водните тела чрез усъвършенстване на плановете и изпълнение на мерките, заложени в тях.

Нуждите от над 2,88 млрд. евро за двете директиви – за питейни и за отпадъчни води, за агломерации над 10 000 екв.ж. значително надхвърлят наличното финансиране чрез Европейските фондове. Нуждите за водоснабдяване се определят на 1,09 млрд. евро, а за отвеждане и пречистване – 1,09 млрд. евро. В допълнение е предвидено собствено финансиране от ВиК операторите, както и средства от държавния бюджет. Планираните инвестиции през 2021-2027 г. съответстват на регионалния подход, като изпълнението им е на принципа „една обособена ВиК територия (консолидиран район) – един консолидиран ВиК оператор – едно Регионално прединвестиционно проучване – един проект. Предоставянето на инвестиции само за ВиК оператори на консолидирани райони ще осигури по-голяма стабилност на ВиК операторите да се самоиздържат, да могат да поддържат инфраструктурата, да реинвестират и възобновяват инвестициите, но така някои остават без финансиране въпреки нуждите.

Регионализацията на ВиК операторите става задължителна с одобряването на проекта на Закон за ВиК, който според обещанията на новата власт трябва да бъде приет до средата на годината. За стабилността на ВиК операторите важна роля играе и подпомагането им от Български ВиК Холдинг ЕАД с капитал от 1 млрд. лева, предоставен от държавния бюджет. Холдинговото дружество, принципал на операторите, не само осъществява спрямо дъщерните си дружества общо управление и контрол по отношение на обществените поръчки, техническа помощ, консултации, участие и финансиране, свързано с инвестиционните им дейности по фондовете на ЕС, предоставяне на гаранции и др., но и гарантира финансовото им състояние, за да се гарантира устойчиво изпълнение на ВиК проектите.

Поради ограничените средства за пречистване на градски отпадъчни води по Директива 91/271/ЕИО приоритет имат агломерациите над 10 000 екв.ж. През 2021 –2027 г. се планира да започнат инвестиции в консолидирани райони Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, София-област, Търговище и Хасково с Регионално прединвестиционно проучване (РПИП), разработени с подкрепа чрез ОПОС 2014-2020 г.

Очакваме все пак мерките да доведат до постигане на достъпно и устойчиво управление на водните и канализационните мрежи за всички, стимулиране на градското развитие, по-добра околна среда и качество на водите. Подкрепата за сектор „Води“ ще подпомогне изпълнението на Морската стратегия на България  за по-добро състояние  на крайбрежните води и поддържане на добър статус на морската околна среда.

Все пак България ще е една от най-уязвимите страни в Европа по отношение на климатичните промени и управлението на водите трябва да бъде достатъчно ефективно, за да няма недостиг на качествена вода. Наводненията остават едно от най-значимите природни бедствия за България. Нанесените щети са показател, че обществото все още не е достатъчно защитено и подготвено да се противопостави на подобни рискове.

В името на поносимата цена на водата

Националният инвестиционен план посочва, че всички мерки, които намаляват разходите за ВиК услуги правят услугите по-достъпни. Това се отнася не само до консолидацията на ВиК операторите, но и до намаляване на капиталовите инвестиционни разходи. В допълнение, като се отчете финансовото състояние на някои ВиК оператори, прилагането на финансиране със заеми/гаранции се очаква да бъде трудно.

Настоящата липса на активи, които да служат като обезпечение, ще направи процеса на одобрение на заема относително сложен. От друга страна, заемите, равни на допълнителни финансови разходи за операторите, които според настоящата регулаторна рамка на ВиК пазара (цени, регулирани от Комисията за енергетика и вода) биха оказали влияние върху достъпността на цените на водата и канализационни услуги. Затова публичното финансиране е най-вероятният вариант от всички други. Това се подсилва и от факта, че ВиК инфраструктурата в България се нуждае от спешна подмяна и реконструкция; финансирането по програмата е ограничено; а цените на ВиК услугата, предоставяна от операторите, могат да се повишат до нива, които достигат или надвишават съществуващия праг на социална поносимост. Всичко това води до предоставяне на безвъзмездни средства за мерките за ВиК инфраструктура. Съфинансирането ще бъде покрито от финансови инструменти по програмата като се очаква те да са около 17 млн. евро.

Към 2021 г. само 6 ВиК области в страната не са консолидирани и те остават извън допустимостта за финансиране по програмата. Инвестиции в агломерации над 10 000 екв. ж. в останалите 22 консолидирани области са допустими, като се вземат предвид 6-те нови бенефициента – Велико Търново, Габрово, Плевен, София-област, Търговище и Хасково. Както и в допълнение проектите, които се фазират между програмните периоди 2014-2020 и 2021-2027 г.

Планира се финансов инструмент с очакван механизъм като комбинация от безвъзмездно и дългово финансиране в две отделни операции. Взети предвид са научените уроци от 2014-2020 г., когато само 5 от 16 оператора се възползват от евросредствата по ОПОС, останалите избират финансиране от търговски банки или фонд ФЛАГ (държавен фонд за подпомагане на българските общини и сдружения, вкл. ВиК асоциациите). Средствата за съфинансиране от 17 млн. евро ще са под формата на заем, предназначен да осигури финансиране за собственото участие на операторите.

Заради липсата на достатъчно средства се предвижда Националния план за възстановяване и устойчивост да подкрепи изграждане на ВиК инфраструктура в агломерации между 5 000 и 10 000 жители в консолидирани райони, а Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г. за населени места с под 2 000 жители.

Населените места от 5 000 до 10 000 жители се оказват

с най-малко опции за финансиране

В Националния план за възстановяване и устойчивост се предвиждат 392 839 160  лева, а това са отново многократно по-малко средства от нуждите в сектора

Според анализа и за изпълнение на изискванията на Директива 91/271/ЕИО за осигуряване на съвременен стандарт за живот на населението по отношение на отпадъчните води  по оценки от края на 2018 г. за агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. необходимият ресурс е около 3,9 млрд. лева.

Предложените агломерации са 13 бр., на територията на области Бургас, Варна, Добрич, Кърджали, Пловдив, Силистра, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Смолян. А това са Девня, Генерал Тошево, Павел баня, Дулово, Ахтопол, Крумовград, Девин, Гълъбово, Стралджа, Долни чифлик, Съединение, Котел,  и Рогош - Скутаре.

Но много внимателно трябва да се прецени дали не се дублират финансирания в общини, които са отпускани средства за пречистване на води. Да припомним скандала с отпускане на 18 млн. евро в Дулово, който беше проверяван от ОЛАФ, а водният проект беше замразен до приключване на проверките.

Бенефициент на проекта ще бъде „Български ВиК холдинг“ ЕАД. Партньори ще са  ВиК оператори на обособени територии на област Бургас, Варна, Добрич, Кърджали, Пловдив, Силистра, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Смолян. „Български ВиК холдинг“ ЕАД ще отговаря за цялостното административно и техническо изпълнение на проекта.

В случая всички гореописани средствата няма да се разпределят върху всички административни области в страната, а само при тези, в които има обособени ВиК асоциации.

За липсата на достатъчно средства знаем отдавна, но първа крачка може би е да успеем да използваме наличните ефективно и да намерим други работещи механизми, за да имаме достатъчно и качествена вода на поносима за хората цена.