Шест важни приоритета в екологията за 2022 година

Със сериозни заявки за нов курс и в управлението на околната среда започна работа кабинетът Кирил Петков. Още при сформиране на коалицията и по време на разговорите по теми премиерът Петков заяви, че и в другите сектори сме зле, но в екологията направо сме изпаднали от влака. Може би не е далеч от истината, защото вероятно за първи път от близо две десетилетия се обръща толкова сериозно внимание на сектора.

Правителството на Кирил Петков избра министърът на околната среда и водите да бъде и вицепремиер по климата. За първи път от създаването си от изявени природозащитници и неправителствени организации през 2008 г. партия "Зелено движение" със съпредседател Борислав Сандов, успяват да спечелят толкова сериозна политическа подкрепа. Сандов също така е член на политическия съвет на "Демократична България".

Всъщност от 1997 г. насам България има министър, представител на екологично сдружение. От 1995 г. до 1997 г. Георги Георгиев е министър на околната среда и водите от ПК "Екогласност".

През годините зелената идея преживява много големи сътресения и разцепления подобно на всички политически формации в България като лавира ту към дясното, ту към лявото. От трета политическа сила в периода 1889-1991 г. и с дясна ориентация с участие на изявени политически лидери като Александър Каракачанов, Иван Костов, Филип Димитров, Соломон Паси, зелените формации стават близо 20. През 2008 г. се създава и съвсем новото политическо движение с нови лица, представители на няколко неправителствени организации. "Зелено движение", на което Сандов е съпредседател хората разпознават с Коалицията "За да остане природа в България", съставена от 17 екологични организации, които водиха редица протести за запазване на Природен парк "Странджа" заедно с емблематичното събаряне на незаконния строеж на "Златна перла", разширяването на Природен парк "Пирин", заменките на гори от тройната коалиция.

България влиза в 2022 година с ново разбиране за опазването на околната среда и надявам се с ново съзнание, че са необходими промени и зелена трансформация. Зелената сделка е не само заплаха за икономиката на страната, която предвещава срутване на старите димни завеси на въглищата. Зелената сделка се превръща във възможност да осъзнаем, че може да правим зелена икономика от неизчерпаемите, възобновяеми източници на слънцето, вятъра, дори водата, да работим така, че да генерираме минимално количество отпадъци, които да превръщаме в суровини. Грижата за здравето с консумацията на по-малко ресурси, по-малко храни, най-вече месо всъщност става грижа за околната среда. Това се превръща в новата нормалност, да ценим всеки миг, всеки залък, за да живеем свободни в една по-чиста околна среда.

Проблемът с мръсния въздух е първи приоритет

Това е задача номер едно за решаване през 2022 година. България ще бъде първата страна, която най-вероятно ще бъде осъдена съвсем скоро за замърсяването на въздуха с фини прахови частици. Нарушенията на страната ни са от 2017 година и затова ще платим първо поне 10 млн. лева и за всеки ден неизпълнение ще има парична глоба. Така при минимална ставка, санкцията ще бъде 20 млн. лева годишно. Борислав Сандов се надява да я плащаме само една година. Данните засега са категорични надхвърляме в редица общини 50 микрограма на кубичен метър. Затова правителството планира да отпусне 47 млн. лева за смяна на отоплението в общинските сгради. Необходими са средства на общините за изпълнение на мерките на Програмите за управление качеството на въздуха, конкретни мерки с транспорта и подмяна на отоплението на дърва и въглища. Но дори и по програмите средствата за тези цели не достигат. Необходими са ясни планове за финансиране на всички от общинските сгради през предприятията до домакинствата.

В началото винаги са обещанията, но в средата на 2022 г. всички ще гледаме вече делата. Министърът на околната среда Борислав Сандов обеща и намаляване наполовина на 16-те наказателни процедури с сферата на околната среда.

Намаляване на наказателните процедури наполовина

Може това да не се окаже толкова трудно ако бъдат приети приоритетно пет законопроекта, подготвени вече от служебния кабинет. От тяхното приоритетно разглеждане в 47-ото Народно събрание зависи закриването от ЕК на пет процедури за нарушения в сектор околна среда. На първо място това е Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Същото важи и за промени в Закона за генетично модифицираните организми и Закона за биологичното разнообразие, въвеждащ нов подход за управление на защитените зони от екологичната мрежа "Натура 2000". Според Европейската комисия големият проблем е, че българските органи не извършват преценка за т.нар. кумулативен ефект както на национално, така и на регионално ниво. Очаква се съвсем скоро да бъде приета и наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и инвестиционни предложения с целите на опазване на защитените зони. Дали новият кабинет ще внесе допълнителни изменения преди гласуването им в зала предстои да видим.

От всички 16 процедури за нарушения в областта на околната среда4 са на първият етап на досъдебната фаза. Те са свързани с липсата на привеждане на националното законодателство с европейското в сферата на ГМО, задължения на България за правила за спиране на инвазивните чужди видове, депонирането и обезвреждане на отпадъци за 52 регионални депа. България е в досъдебна фаза и заради липсата на възможности в законодателството представители на обществеността да обжалват по съдебен ред становища по екологична оценка във връзка с качеството на атмосферния въздух

Шест процедури са на последният етап на досъдебната фаза преди сезирането на Съда на ЕС. Те са свързани с изграждане на пречиствателни станции за отпадни води за населени места до 10 000 екв. Жители. Срокът, в който България ще бъде в състояние да изпълни ангажиментите си, е до края на 2029 г. ЕК разбира, че са необходими значителни финансови средства. Затова финансирането за следващия програмен период отново ще се осигурява основно от Оперативна програма "Околна среда", предвидени са средства и от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Втората е свързана с произнасяне по планове и проекти в зони от "Натура 2000" и липсата на оценка на "кумулативния ефект". Това касае планове и проекти, които не са свързани непосредствено с управлението на "Натура 2000", но поотделно или във взаимодействие с други могат да окажат значително въздействие върху зони от "Натура" в тяхната цялост.

Третата касае емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) - нарушението ще бъде отстранено с приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), който се очаква също да бъде внесен в парламента съвсем скоро. Нарушенията по процедурите по ОВОС се очаква също да бъдат спрени с промени в Закона за опазване на околната среда, който също трябва да бъде внесен още през първите дни на 47-то Народно събрание.

Същата е ситуацията със СЕВЕЗО, очаква се гласуване на промени в ЗООС и промени в Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях. Шестата процедура е свързана с актуализиране на предварителните оценки на риска от наводнения съгласно Директивата за наводненията. От министерството през декември съобщиха, че са утвърдени актуализираните оценки и се очаква оценката на Комисията.

В съдебна фаза се намират четири процедури. Първата е за обявяване на защитени зони и определяне на специфични мерки за опазване. Към момента са обявяни 186 защитени зони за местообитанията. За останалите 43 защитени зони има промяна в границите, което ЕК се очаква да одобри. За 86 зони екоминистерството вече е възложило разработването на специфични и подробни природозащитни цели. Разработването на специфичните и подробни цели на опазване за всички останали защитени зони ще бъде с проект, включен в проекта на Плана за възстановяване и устойчивост. Служебното правителство подготви и изменения в Закона за биологичното разнообразие, който въвежда нов подход за управление на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000. Но дали ще бъде одобрен и внесен възможно най-бързо в парламента предстои да разберем. На второ място е процедурата за превишаване на нормите на серен диоксид за територията на Югоизточния район- очаква се Съдът на ЕС да постанови установително решение. В района на Гълъбово са концентрирани четири ТЕЦ - Марица Изток 2, Брикел, Контур Глобал (Марица Изток 3) и Ей И ЕС (Марица Изток 1).

Третата процедура е свързана със забавено докладване на данни, свързани със състоянието на морската среда. Четвъртата процедура е заради превишаване стойностите на фини прахови частици. Както МОСВ вече писа, Комисията иска от Съда налагането на дневна парична санкция от 28 386 евро на ден, както и еднократно платима сума от 3 156 евро на ден с минимален размер от 653 000 евро. Следва да се има предвид, че докато не бъде постигнат траен и устойчив резултат на територията на цялата страна, България ще дължи заплащането на сумите, за които ще бъде осъдена.

А по две наказателни процедури имаме постановени установителни решения на Съда на ЕС. Това са Калиакра с решението на Съда на ЕС през 2016 г.. България представя два пъти годишно на ЕК План за действие с цел отстраняване на нарушението. Решение на ЕС има и за процедурата по рекултивация на закрити депа, неотговарящи на европейските изисквания. Към 31 декември 2017 г. страната ни закри 113 общински депа. Вече е извършена рекултивация на 93 от тях, а до края на 2021 г. се очаква да приключи рекултивацията на още 5, бяха обявили от Министерството на околната среда и водите.

Трудното решение за бъдещето на такса битови отпадъци

Целта на закриването и рекултивацията на старите сметища и изграждането на нови регионални депа е да се стимулира рециклирането и да намалим депонирането до 10% от всички отпадъци. Но както и самите общини предупреждават това ще бъде невъзможно да се случи до 2035 г. както планира ЕК, но и нашето законодателство в Закона за управление на отпадъците, ако не се въведе най-после моделът "замърсителят плаща".

Това е свързано с промяна на такса битови отпадъци според количеството изхвърлен боклук, а не както е досега според данъчната оценка. Липсва методика на национално ниво, но няма и финансиране на редица новости - като започнем от измервателни уреди за отпадъците, които влизат в депата, казват общините. Държавата пък смята, че общините не искат да въвеждат новата методика, защото това ще увеличи такса смет и ще доведе до масово недоволство на хората. Но и самата тя се пази от такава мярка, което личи в плановете на новата програма "Околна среда". Глоби ще има както за общините, които не вземат мерки за подобряване качеството на въздуха, така и за тези, които не вземат мерки за решаване на проблема с депонирането на отпадъци, каза преди дни министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. Дали такива мерки ще проработят не е сигурно. Промени в местното самоуправление са задължителни. За да имат по-голяма финансова независимост общините трябва да получат повече правомощия за определяне на своята данъчна политика.

Ще изплуваме ли от хаоса във водния сектор

Друга важна бездна, в която сме затънали е управлението на водния сектор. Министерството на околната среда и водите се грижи за качеството на водите, но управлението е поверено на различни структури в зависимост от нуждите, за които се ползват водите- към НЕК са язовирите за енергетиката и индустрията, към Напоителни системи за напояване. Всъщност новият кабинет обеща анализ и вкарване на управлението ако не под обща шапка, то поне в общо координационно звено. През 2022 г. ще видим до какво ще доведе анализът. Много важен анализ очакваме и в сферата на отпадъците, свързан със завода за изгаряне на боклук в София. Проектът за 300 млн. лева така или иначе се забавя, а процедурите вече са под въпрос. Освен това трябва да се оцени доколко той ще повлияе негативно и на без това замърсения въздух на София. Сред най-амбициозните идеи са такъв завод да се изгради в Маришкия басейн вместо в центъра на столицата.

Ролята на екоминистъра е да води активен диалог със Столична община, разговорите и новините около завода за боклук на София тепърва предстоят през 2022 година.

Възможно е да се открехне дебата за навлизане на депозитната система в България, която е много ефективна, но и с по-висока първоначална инвестиция, едно е ясно сегашната система е неефектива щом половината PET бутилки за по реки, улици и дерета или на депата.

Зеленият преход и климатът - да се създадат възможности и за хората

Още няколко теми чукат на вратата на 2022 година. Това са свързаните със Зеления преход промени и насърчаването на колите на ток, на слънчевите панели и фотоволтаиците. Тук ще е важната роля на вицепремиера по климатичните политики да координира работата на всички институции, за да стимулираме позеленяването не само на икономиката, но и на всяко домакинство. Ключова роля ще има дефинирането на енергийната бедност у нас, плавният отказ от въглищата, който да не породи загуба на работни места. Ще е важно правилното използване на всички фондове за насърчаване използването на ВЕИ и ползването на електромобили. Всъщност правилната координация ще зависи дали ще демонизираме Зелената сделка в България или ще създадем възможности за развитие на нова зелена икономика.

В политиката крайностите се наказват много тежко, но дали зелените политики ще бъдат обосновани ще зависи от ефективните решения на новите кадри в екологията. Засега поне не се съмняваме, че природозащитници с дългогодишен опит вземат в ръцете си управлението на сектора. Дали ще продължат да защитават същите каузи ще видим още през 2022 година. Това е голяма публична отговорност.

Днес заместник-министри на Сандов са Тома Белев, дългогодишен експерт по управление на защитените територии в България. Тома Белев е най-запознат с темите, свързани с биологично разнообразие, защитени територии, ОВОС и гори. Белев в продължение на 13 години е бил директор на природен парк "Витоша". До този момент е съветник в Столичния общински съвет, член на постоянните комисии по околна среда, устройство на територията и транспорт. Тома Белев е магистър по горско стопанство - опазване на природната среда в Лесотехническия университет.

Заместник-министър на околната среда става и Николай Сиджимов, работил дълги години в сектора на управление на отпадъците и развитие на местната администрация. Магистър е по екология и опазване на околната среда. Дипломант на Института по Зоология, БАН. Той е председател на Асоциацията на еколозите от общините в България.

2022 е годината на българското Черноморие

За решаване се откриват много сериозни задачи, за които природозащитниците настояваха, а това са незаконно строителство в зона А и Б на редица комплекси по Черноморието, последните от които на Синеморец в местността "Поляните" и "Алепу". Сред една от основните идеи е създаване на отделна структура, която да управлява защитените територии в България и създаването на нов Национален парк "Българско Черноморие". Но една от първите мерки, която може да се предложи на новия 47-ми парламент е да се ограничи строителството в зона А и зона Б от Черноморието докато не се решат редица спорни казуси, свързани с унищожаване на дюни и местообитания и нарушения срещу околната среда. Една от пречките в много случаи се явява липсата на актуални Общи устройствени планове на общините по морето. Важен въпрос е възможността за обжалването им от гражданите.

Екосистемните услуги в по-близка перспектива

С такъв състав на екоминистерството все повече ще чуваме за оценка на екосистемните услуги в България, които все още малко разбираме, за да прилагаме ефективно.

Най-накрая започваме истински и открито да говорим за екология и политики за опазване на околната среда и климата. България също няма да бъде подмината от екстремни климатични явления-суши и наводнения в бъдеще. Затова цялата ни икономика, включително земеделието и горите трябва да работят ефективно за опазване на природата, ние в посока кръгова икономика и зелени иновации- да пестим енергия и вода, да използваме енергията от слънцето и у дома, да намалим своя отпадък, да се храним с месни български храни било то и мусака, за да оставим дом и за нашите деца. Амбициозната зелена 2022 година вече започна. Дали тя ще може да обедини и всички зелени обаче?

*Анализът е подготвен специално за Dir.bg.