Енергетиката приключва 2021 г. под знака на "мораториум" върху цените на тока, парното и водата

Какво се промени в енергийния сектор под командата на трима енергийни министри ?

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
339
article picture alt description

Втората година под знака на COVID-19 донесе на енергийния сектор у нас трима енергийни министри. И три парламента. Така въпреки количествения брой от министри, както и енергодепутати през двадесет и първи век по пътя към зелената сделка българската енергетика изпраща 2021 г. без енергийна стратегия. Сега ситуацията дори се усложнява, след като има и неясни обещания за затваряне на въглищните ТЕЦ през 2038 г., а отгоре на всичко с мораториум върху цените на тока, парното и водата и ограничена забрана върху дейността на КЕВР, с енергийни дружества на ръба на криза. Секторът, който изглеждаше някак подреден, се оказа в хаос.

Единствената стъпка в правилна посока и то благодарение на строги европейски норми, а и защото не е под шапката на енергийната администрация, може да се окаже само осъществяването на пазарните обединения на енергийния пазар в сегмента "ден напред" с Гърция и Румъния.

Кризата през втората половина на 2021 г. завари като цяло България неподготвена, законодателството - непредвидливо към първоначалните рискове, а бизнесът- застрашен. Така енергийната криза в България се оказа и ценова.

Още по темата

Една от причините е търсенето на негативи, без да се отчита постигнатото - такава бе ситуацията в моментите на взимане на решение. Всъщност високите цени на електроенергията и природния газ през втората половина на 2021 г. очертаха пропуските, които властта реши да излекува с мораториум. Търсенето на изход става на принципа на познатата ни от детството "игра на сляпа баба".

Обединението на пазарите с Гърция и Румъния в сегмента "ден напред"

България се присъедини към единния европейски пазар на електроенергия "ден напред" (SDAC) чрез границата с Гърция на 11 май. Бизнесът не бе доволен, заради опасенията, че високите цени на електроенергията от Гърция ще се пренесат и върху България. Чрез това обединение обаче се дава възможност за разпределяне на трансграничния капацитет по най-ефективен начин.

Скептицизмът на бизнеса по отношение на това обединение съществува и днес за разлика от обединението в сегмента "ден напред" с Румъния, което стартира на 27 октомври. Обединението в този сегмент дава право на имплицирани търгове, които дават възможност за осигуряване на комплексен продукт, който включва освен заявената електроенергия, така и необходимия преносен капацитет, тоест не се купува отделно от сделката за електроенергия преносен капацитет на всяка граница.

Настъпващата 2022 г. ще донесе нов напредък по отношение на обединението "ден напред", но участниците на пазара са по-скоро обезпокоени от предвижданите промени в Правилата за търговия с електроенергия.

Там притесненията са заради промяната в работата и организацията на балансиращия пазар и в частност премахването на възможността за обединение на балансиращите групи, както и на пределната цена, по която доставчиците на балансираща енергия могат да сключват сделки на балансиращия пазар. През лятото на 2022 г. се очакват и новини по отношение на "пазар в рамките на деня".

Кризата на енергийните дружества, газа и КЕВР

Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е често атакувана за липсата на достатъчно продукти на пазара на електроенергия. Бизнесът се оплаква от недостатъчно възможности за дългосрочни договори и наистина кризата показа, че електроенергийният пазар трябва да подходи към малко по-разчупен модел. Задължението цялата енергия да преминава през борсата може би трябва да получи развитие и по-нататък, така че бизнесът за успява да минимизира рисковете.

Втората половина от 2021 г. и високите цени на електроенергията на борсите изкараха изключително сериозен проблем за ЕСО и електроразпределителните дружества. Заложeното в Закона за енергетиката задължение, енергийните дружества да купуват електроенергията си за технологични разходи от борсата в сегмента "ден напред" доведоха до натрупване на дефицит от 280 млн. лв. към края на ноември при всички мрежови компании.

Новият енергиен министър, застъпил на поста през декември тази година, обеща финансова подкрепа. Нещо, за което компаниите алармираха преди месеци. Съобщение за положителна развръзка все още няма, а зимата дори не е започнала. Така рискът за отстраняването на аварии остава.

Високите цени на природния газ, а като цяло и енергийната криза, също изкараха проблеми в сектора. Част от тях се коренят в законодателството. Изглежда, че е време за актуализиране и преминаване на следващ етап на либерализация, а също и обсъждане на възможност за приватизация в сектора.

В същото време предстои предоговаряне на дългосрочния договор с "Газпром", а там компанията с право на предоговаряне е "Булгаргаз". Като цяло тези процеси ще трябва да бъдат анализирани и подложени на сериозна съвместна работа на законодателите с Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Както е известно от лятото КЕВР работи със състав, който е с изтекъл мандат. Предизвикателство е там хем да бъдат съхранени кадрите с опит, хем да се намери председател с достатъчни познания и качества на балансьор.

Очакваният азерски газ

Решаването на проблемите в газовия сектор става в сътрудничество. Така, както изглежда е решен и проблемът с доставката на по-големи количества азерски газ. Многократните обяснения на "Булгаргаз" незнайно защо не убедиха някои от експертите в сектора, че проблемът не е нито на българската, нито на азербайджанската страна, а касае предварително планиране за използването на мрежата от гръцката "ДЕСФА".

Сега след преговорите от няколко месеца вече е ясно - България ще получава от 1 януари 2022 г. по-големи обеми азерски газ. Надеждата все пак е изграждането на междусистемната газова връзка с Гърция, която се бави заради COVID и счупената верига на доставки в глобален план. В България не вярват на пораженията от коронавируса, особено, когато става въпрос за забавяне на доставки, заради липсата на човешки ресурс, но това е въпрос от друг характер, с който може да се обяснят и днешните резултати на здравната система.

За АЕЦ

Българското министерство на енергетиката продължи да се люшка между АЕЦ "Белене" и 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" и по времето на ГЕРБ през първите месеци от годината и по време на служебното правителство. И сега няма ясна позиция. Всъщност, няма редовно правителство, което да идва на власт и да не се ангажира по един или друг начин с развитието на ядрената енергетика. Дори служебният премиер Стефан Янев призова за ясен ангажимент.

Опитът досега сочи - всичко остава на думи.

Заради COVID-19 процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" промени своя ход - става въпрос за достъпа до т.нар. "информационна стая". Това задържане в неизвестното продължава твърде дълго. Самите кандидати засега мълчат, а проблемът ще настъпи, когато предявят претенции. Накратко темата за АЕЦ "Белене" проточила се през 2021 г. е толкова болезнена, колкото тази за ТЕЦ-овете в комплекса "Марица Изток". С тях ще бъде прекрачен и прагът на 2022 година.

"Готови за 55"

Европа вкара зелените си надежди в плана "Готови за 55" залагащ на засилен енергиен преход. Повишените изисквания страната ни трябваше да заложи в Плана за възстановяване и устойчивост. За съжаление, това, което експертите се втурнаха да пишат се оказа извън обхват. Причината - липсата на енергийна стратегия.

Разликата е очебийна и би трябвало да се направи. Вместо предишния краткотраен парламент да заседаваше и събираше на разпит този и онзи трябваше да направи опит за ревизия и ако трябва да промени на внесения за обсъждане вариант на Енергийна стратегия. Тогава можеше да има много по-подреден план за механизма за капацитет по отношение на въглищните централи, а проектите в Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат подредени. Днес страната ни е в положението от 2020 г. - без енергийна стратегия, с План за възстановяване и устойчивост, който няма база, върху която да стъпи. При това положение няма да може да защити нито един от заложените проекти. Анализът на Института за пазарна икономика трябва да е като настолна книга по отношение на енергийните амбиции на България.

Днес говорим колко добре ще е Европейската комисия да включи в таксономията си природния газ и атомната енергетика. Всички са оптимисти. Българските експерти също. Амбициите обаче може да свършат дотук, ако до месец България няма енергийна стратегия с конкретна визия и защита по проектите от Плана за възстановяване и устойчивост и в крак с "Готови за 55". В противен случай енергетиката ще продължи да се развива "на парче", по инерция, наследена от двойния служебен стол в енергийното министерство.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща