Декарбонизацията на България изисква дълбока трансформация на националния енергиен микс към нисковъглеродни източници

Енергетика / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
983
article picture alt description

Декарбонизацията на България изисква дълбока трансформация на националния енергиен микс към нисковъглеродни източници, показва най-новото проучване на Центъра за изследване на демокрацията.

Декарбонизацията на производството на електроенергия и топлинна енергия е от решаващо значение, тъй като последното представлява около две трети от всички национални емисии на парникови газове в момента. Освен това, декарбонизирането на производството на електроенергия е ключова стъпка за гарантиране на електрификацията на крайната употреба на енергия, по-специално в сградите, транспорта и промишлени сектори.

С пакета „Fit-for-55“ и новата цел за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. ЕС е първият международен участник, който изпълнява дългосрочната цел климатичната неутралност в реални политики за нейните граждани. В своя законодателен пакет, Комисията предложи нови цели за споделяне на усилията в съответствие с новите цел за намаляване на емисиите за 2030 г. Досега Регламентът за споделяне на усилията контролирани емисии извън схемата на ЕС за Схемата за търговия с емисии (СТЕ) – около 60% от общите емисии на ЕС – чрез определяне на обвързваща национална оранжерия цели за газ за всяка от 27-те държави-членки на ЕС. Новият пакет предвиждат ревизирана версия на СТЕ, която разширява обхвата й до допълнителни сектори като транспорт и сгради от 2026 година.

Отклоняването от пътя води до по-голям риск за енергийната система

В контекста на прехода на ЕС към въглероден неутралитет до 2050 г., за България, отклонението от този път означава по-висок риск за енергийната и климатичната сигурност, свързано с висока експозиция на присъщата нестабилност на цените на изкопаемите горива.

Анализът на Центъра за изследване на демокрацията се основава на приетите и известни планирани политически мерки в страната от края на 2021 г. и отчита, че е ниска амбицията за осъществяване на прехода към нисковъглеродна икономика, за нов ядрен капацитет, в трансформацията на транспортния сектор. Според анализа на Центъра за изследване на демокрацията е проблем, че  няма дата за излизане на въглищата преди 2040 година.

Необходима е структурна оптимизация на транспортния сектор и висока амбиция за превозни средства с ниски емисии, както и ясен план за постепенно излизане от зависимостта на въглищата преди 2030 година.

Българското правителство да разработи в най-кратък срок

стратегия за постепенно премахване на въглищата

Според един от моделите в бъдеще икономическата осъществимост за експлоатация на електроцентрали, работещи с въглища и газ, ще намалее поради повишаване на цените на изкопаемите горива и квотите на СТЕ до точката, в която биха могли да станат блокирани активи. За да се избегне блокирането на изкопаеми горива, българското правителство следва да разработи правдоподобна и подробна стратегия за постепенното премахване на въглищата и газови електроцентрали във възможно най-кратък срок и да гарантира усвояването на възобновяеми енергийни източници.

Преодоляването на това предизвикателство би изисквало повече от просто големи разходи и размери на публични средства. Има нужда от благоприятна инвестиционна среда, която да стимулира приемането на нови технологии и потреблението поведение както от бизнеса, така и от домакинствата, за да успее декарбонизацията в дългосрочен план.

Следователно политиката на декарбонизация би трябвало да наложи намаляването на енергийната бедност в основата й и я признават като ключов фактор за прехода и засилена национална сигурност. Високата амбиция и стратегическата визия за трансформацията са от решаващо значение за осигуряване на значимо въздействие от намаляването на емисиите на парникови газове до 2050 година и истинска зелена трансформация на икономиката.

Структурата на микса за производство на електроенергия е от решаващо значение

за правилния климатичен преход на България, посочва анализът.

Има два основни индикатора, които разграничават нивото на амбиция на различните сценарии за развитие на енергийния сектор – скоростта на изхвърляне на изкопаемите горива и усвояването на нови електроцентрали, базирани на възобновяема енергия. Това са политическия сценарий (според Националния план "Енергетика и климат" и Националния план за възстановяване и устойчивост) и дългосрочния сценарий LTS (Long Term Decarbonisation).

Политическият и дългосрочният сценарий

По-бързото постепенно премахване на въглищните мощности ще допринесе по-специално за по-ниски емисии на парникови газове от енергийния сектор в сравнение със сценарий, който отчита само параметрите на Националния план "Енергетика и климат".

Допълнителното намаляване на емисиите на парникови газове обаче се оценява на само 3 M t CO2 до 2030 г. (15%) и траекторията за намаляване на емисиите се отклонява от пътя към въглероден неутралност до 2050 година. Несигурността по отношение на крайната дата за прекратяване на въглищата е ключов риск за емисиите траектория след 2030 г., която може да доведе до значително по-високи емисии от енергийния сектор в случай на забавено изключване. По-бавно внедряване на нови ВЕИ капацитет след 2030 г. ще има подобен ефект.

Междувременно, LTS (Long Term Decarbonisation) сценарият вижда много по-бързо премахване на въглищата в сравнение с политически сценарий и преминаване към 100% производство на енергия от възобновяеми източници до 2050 гoдина.

Сценарият LTS предвижда пълно спиране на въглищата и електроцентрали на природен газ до 2035 г., като траекторията на LTS е голяма по-стръмно през 2020-те. До средата на това десетилетие само 1/5 от капацитета на въглищната електроцентрала ще бъде спрян съгласно политическия сценарий.

Коефициентът на комбинирано натоварване на въглищните електроцентрали в България намалява през последното десетилетие, като е малко над 50% през 2020 г. Марица Изток 2 е най-голямата централа с мощност 1,6 GW, която прави постоянни загуби през последните години в размер на над 700 евро милиона от второ четиримесечие на годината. 

Междувременно реформа на стълба на Зелена България в Националния план за възстановяване и устойчивост са ангажира да не удължава дългосрочните договори за покупки на електроенергия от Марица Изток 1 (AES) и Марица Изток 3 (Contour Global) след изтичането им, съответно през 2024 и 2026 г. Краят на тези доходоносни дългосрочни договори на двете въглищни централи с комбиниран капацитет от 1,6 GW е настроен да подкопае значително тяхната рентабилност при липса на държавни субсидии.

Природният газ и водорода в структурата на енергопотреблението

Капацитетът за природен газ е планиран да влезе в експлоатация до 2026 г., показва Националния план за възстановяване и устойчивост.  Поради високата цена на природния газ обаче това вероятно ще остане най-скъпият резервен капацитет със среден годишен коефициент на натоварване от под 10%; запазване на производството на газ като маргинален фактор в българската електрическа система.

В амбициозния сценарий на LTS цялото производство на енергия от въглища и газ е прекратено напълно до 2030 г., като най-големите заводи вече са затворени през 2025 година. При този сценарий по-голямата част от въглищния капацитет ще излезе от пазара до 2025 г. и с по-голямо усвояване на възобновяеми източници, както въглища, така и природен газ факторите се увеличават значително до 2030 година. По-силното извикване на резервния капацитет води до фактори на натоварване над 80% и много по-силна икономика за останалите предприятия.

Енергийната система до 2030 година не е жизнеспособна при амбицията за поетапно премахване на въглищата с по-ниски амбиции в Националния план за възстановяване и устойчивост. Освен това увеличава рисковете за енергийната и климатичната сигурност и зависимостта от руския газ. 

В  политическия сценарий националното търсене на газ се увеличава с 3,6%. Пълната замяна на производството на електроенергия, захранвана от въглища с природен газ, обаче ще удвои националното потребление на газ.

По отношение на рисковете за сигурността на климата, с типичния проектен живот на централа с комбиниран цикъл на газова турбина (CCGT) от 25 години, новата инсталация създава висок риск от блокиране на въглерод в блокиран актив много преди края му живот. Конкретен мандат за използване на биогаз в новата газова централа би могло потенциално да осигури по-жизнеспособно и по-малко въглеродно интензивно икономическо бъдеще, намаляване емисиите на парникови газове и допринасяне за подобряването на енергийната сигурност на страната чрез намаляване на необходимостта от използване на вносен природен газ. Въпреки това, планът не предвижда превключване на биогаз, а замяна на природен газ с водород. 

Плановете са инсталацията да преработи между с 30-100% водород през 2029-2035 г., но тъй като това не е в съответствие с политиката на държавното управление за производство на водород на национално икономическо ниво, действителната промяна до водород силно ще зависи от наличността на инвестициите.

Очакваните 7800 тона годишно производство на водород да бъдат подкрепени от една от инвестиционните позиции в стълба „Зелена България“ ще осигури по-малко от 0,3 TWh топлинна енергия годишно.

Неясните политически сценарии- 20% от газа в националния пренос да бъде водород

Анализът показва, че ще има 60% ефективност в процеса на производство на електроенергия, производството на електроенергия ще покрие само 10% от очакваното производство на електроенергия от газовата централа според сценария на политиката. Неясните основи на водородния превключвател в производството на електроенергия поставя под въпрос планираната инвестиция на плана в развитието на преносна инфраструктура за водород и други нисковъглеродни газообразни горива, като се предвижда до 2026 г. 10% от газа, преминаващ в националния преносна инфраструктурата да бъде водород. Поради по-ниската обемна енергия на водорода плътност (с около фактор 3 спрямо природния газ), 10% обемна концентрация изисква около 8,5% по-висок обем на природен газ-водород смесване спрямо чистия природен газ за доставяне на същата енергия.

С амбициозния пакет Fit-for-55, предлагащ цели и мерки в сферата на енергетиката и климата, зелената трансформация на Европа набира скорост. В тази дългосрочна рамка е необходимо определянето на целите на отделните страни членки да стъпи на задълбочен анализ, подкрепен от данни. Подобен анализ трябва да начертае потенциалните пътеки към въглеродна неутралност, както и набора от мерки, които са на разположение на управляващите. България може да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., но е необходимо цялостно да преразгледа сегашната енергийна и климатична стратегическа рамка.  

Настоящият доклад представя възможен сценарий за постигане на въглеродна неутралност при сегашната стратегическа рамка, използвайки инструмента за моделиране на сценарии за нисковъглероден преход Pathway Explorer. Изследването предлага и набор от мерки за ускоряване на прехода в четири основни икономически сектора: енергетика, сгради, транспорт и индустрия.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща