Калоян Стайков: Отлагането на промяната на цените не е решение – поскъпването е неизбежно

Две служебни правителства можеха да предприемат мерки за смекчаване на поскъпването на енергоносителите, но не го сториха, сподели главният икономист на Института за енергиен мениджмънт

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
387
article picture alt description

Снимка: Авторът.

Г-н Стайков, в енергийна буря ли се намира България в момента?

Не бих я нарекъл буря, но определено има предизвикателства, които трябва да бъдат решени по един или друг начин. Те са свързани с необходимостта от повишаване на цените на електроенергията. Покачването на всички регулирани цени бе отлагано месеци наред с надеждата да се намерят механизми и самото увеличение да е възможно най-късно и най-малко. Все пак регулаторът има възможност да променя цените на всеки три месеца по време на регулаторния период. Очевидно КЕВР се отказа от тази си възможност в края на септември и настоящето предложение на регулатора бе втората такава възможност, за да има промени от началото на януари. 

 

Още по темата

Сега обаче управляващите не са доволни от предложението на КЕВР. Дали може да се намери сега решение на казуса с високите цени?

На този етап няма много възможности, тъй като цените трябваше отдавна да се увеличат. Видяхме няколко пъти увеличение на цените на борсата – само от началото на регулаторния период през юли увеличението на цените е над два пъти. А ако се разгледа прогнозната цена за борсовите котировки, то тогава увеличението е над три пъти. И съответно това води до трупане на загуби за компаниите по веригата. Това се отнася както за енергийните дружества, така и за ВиК операторите, така и за топлофикационните дружества. Заради това казвам – решението бе отлагано възможно най-дълго, за да се намерят някакви механизми. Но тези механизми не са на разположение на КЕВР. Те са в полето на правителството, независимо дали е редовно или имаме служебен кабинет. Оттам можеше да се намерят някакви варианти, с които да се подпомогнат дружествата и по този начин да се ограничи необходимото увеличение от началото на следващата година. Видяхме, че това не се случи – нито за ВиК операторите, нито за топлофикационните дружества, нито за мрежовите компании. Дори напротив – мрежовите компании останаха извън схемата за подпомагане на бизнеса от 110 лв./мвтч. А това е странно, защото цялото представяне на тази схема пред Комисията почиваше на логиката, че тя не е дискриминационна и ще бъде прилагана за всички компании, които купуват електрическа енергия по свободно договорени цени. В един момент се оказа, че това не е точно така и че мярката се отнася за всички дружества, освен за мрежовите компании.

Потребителите също не са подготвени за увеличение на цените. Можеше ли да се предприемат други механизми в тяхна помощ?

Механизмите са отново в същата посока – трябва да се предвидят някакви варианти за осигуряване на подкрепа от държавата. В случая с домакинствата се търсят варианти за изплащане на допълнителни социални помощи. В момента дори няма други варианти, защото високите цени на енергоресурсите не са национален проблем, така че да зависят от националната политика. Те са световен проблем: виждаме, че цените на природния газ се увеличават навсякъде, а с тях и цените на електрическата енергия, цените на въглищата също скочиха няколко пъти. А заедно с това наблюдаваме и много стръмно увеличение на цените на квотите за въглеродни емисии. Тоест всички фактори, които могат да влияят върху цените на електрическата енергия и на топлофикационните услуги  се увеличават. Пак казвам: това е международен феномен и местната политика няма как да спре този ръст на цените. Все едно така да се борим с ръста на цените на петрола по световните пазари – той също поскъпна с над 40% в последно време.

Така очевидно правителството не може да спре ръста на цените. Това, което може да направи е да намери начин да помогне на домакинствата и бизнесите, които ще изпитат трудност от това. Затова и казвам, че решението на КЕВР бе отлагано досега и се достигна до този размер на увеличение. Ако бе взето решение за покачване на цените през септември и то да влезе в сила през октомври, то сега нямаше да се говори за сериозно поскъпване на електроенергията с 11%.

Но понеже не бяха намерени механизми за подпомагане на тези дружества, то сега натрупаните загуби и очакването за задържане на цените на тези високи нива от 450 лв./мвтч в следващите три месеца води до прехвърляне на разходите към регулираните цени. За да не се случи това или трябва да се увеличат приходите на тези компании, което е вид държавна помощ. Другият вариант е да се намалят разходите им, което е някакъв механизъм за закупуване на електрическа енергия на по-ниски цени. Очевидно второто не бе направено, а и нямаше как да се направи в кратки срокове и без работещ парламент. Първият вариант бе пропусната възможността.
Предполагам, че ако до края на година се вземе решение да се отпуснат средства от например 110 лв./мвтч за последните три месеца на годината и може би за няколко месеца на следващата година, то това може да намери отражение при крайните цени на Комисията. И така да бъде по-малко увеличението на електроенергията.

Когато говорим за ръст на цените, специално при електрическата енергия ръста там е в две посоки. Първата е цената, по която НЕК продава електроенергия за крайните снабдители (ЕРП), се увеличава с малко под 3%, но това се дължи изцяло на ръста на цените на въглеродните квоти. КЕВР са ги пресмятали при нива от около 50 евро/т, а актуализираната цена е 70 евро/т. Тоест този ръст автоматично се прехвърля. Заедно с това се намалява цената „Задължение към обществото“ и тя става 0. И всъщност голямото увеличение идва именно от мрежовите компании. Просто защото именно те по никакъв начин не влязоха в дневния ред на две по ред служебни правителства. Така техните проблеми бяха игнорирани. И сега те се отразяват в рязко увеличение на регулираните цени. Това се случва сега. Просто бяха проспани всички възможности да се ограничи това увеличение.

Защо?

Това трябваше да се свърши от правителството, но два служебни кабинета направиха всичко възможно едва ли не, за да забавят максимално тази помощ. За бизнеса тя започна да действа в средата на ноември и бе изключително неадекватна като размер. Прогнозната цена от регулатора за свободния пазар бе 119 лв./мвтч, а към средата на декември тя вече бе над 460 лв./мвтч. И на този фон правителството ти отпуска 110 лв./мвтч като компенсация. Очевидно с това нищо не може да се компенсира. Самата помощ е и неконцентрирана, дава се на всички предприятия, независимо дали те имат нужда от нея или не. Няма логика в това и естествено щом се дава на всички то тази помощ е неадекватно ниска.

Заради това е нужно тази подкрепа да се фокусира, а една от най-големите нужди са именно мрежовите компании и тази помощ трябва да бъде достатъчно адекватна. Просто със 110 лв./мвтч няма как да се осигури необходимата подкрепа.

Всъщност тази помощ не решава ликвидния проблем на самите компании. Тя само спира трупането на нови загуби. Но липсата на ликвидни средства ограничава възможността на компаниите да се разплащат с контрагентите си, което естествено увеличава междуфирмената задлъжнялост. Това е единият проблем. Другият проблем е, че като цяло се застрашава дейността на дружествата. Мрежовите компании имат инвестиционна програма, имат редица оперативни дейности, през зимата има по-голям риск от непредвидени аварии и съответно тези повреди трябва да се отстраняват достатъчно бързо. И ако компаниите нямат необходимите средства, то очевидно това ще бъде застрашено.

Като цяло цената винаги се плаща. Правителството и Народното събрание може да искат до безкрай да отлагат това увеличение, но ние тази цена ще си я платим. Независимо дали говорим за шоково увеличение или чрез по-ниско качество на услугата и по-чести и дълги прекъсвания на електроснабдяването. Както и по-бавно отстраняване на авариите като цяло.

Как ви звучи думата мораториум в енергетиката в наши дни?

Абсурдно. За мен това нещо е абсурдно. Първо защото възможността регулатора да променя цените е дадена със закон. Парламента не може да отмени такова законово уредено правомощие с решение. Това може да стане само след промяна на Закона за енергетиката. Единствено и само. Ако си спомняте през 2015 г. бе удължен срока за взимане на регулаторното решение от края на юни на края на юли. Тогава това стана с промени в ЗЕ в преходните и заключителни разпоредби бе добавен отделен параграф, в който се казваше, че за тази година се позволява на регулатора да вземе решение един месец по-късно. Мораториума всъщност е безсрочно удължаване на този срок. Тоест няма как да стане с решение на парламента.

Вторият абсурд е, че очевидно депутатите не знаят какво гласуват – няма как с мораториум да върнеш цените до ниво, което не е действащо към момента. Това е показателно за капацитета на новите депутати. От профила на новия парламент стана ясно, че 38 от депутатите са юристи. Защо не се намери един, който да се сети да каже, че цените са други в момента? Да не говорим, че с решение се отменя действащ закон – това е безобразно.

И пак казвам – отлагането на промяната на цените не е решение - това просто отлага нещо неизбежно. Това са съвсем обективни предпоставки. А и още повече, че това бе първата инициатива на регулатора по чл. 31 от ЗЕ, с което се прави предложение за изменение на цените нагоре, в резултат на обективни фактори – международния ръст на енергийните цени.

Тук не говорим за искане на компанията да са недоволни те. Това е нещо, което трябва да се случи, просто защото има много голямо отклонение от прогнозните параметри. Отклонението всъщност е в пъти – не говорим за 20-30% разминаване. Над три пъти е отклонението между признатите разходи на компаниите и очакваните пазарни цени. Това не може да продължава до безкрайност.

Това води до проблеми и дългова спирала не само за компаниите, но и за топлофикациите, и за потребителите.

Да, навсякъде ще е това действие. По същата логика защо не се замразят цените на природния газ, по който „Булгаргаз“ продава горивото. Тоест да се замразят цените на нивата им от декември тази година например. Там обаче има договор и се отразяват обективните цени.

Първото решение на парламента е да замрази цените на енергоносителите, които така или иначе трябваше отдавна да се увеличат. Звучи абсурдно това.

Да не говорим, че с подобни решения се повдигат и стари въпроси за независимостта на КЕВР. Не може първото нещо което и изпълнителната , и законодателната власт прави, е на практика явно да демонстрира, че тя няма абсолютно никакво доверие в регулатора.  Въпросът с независимостта на регулатора е изключително важен, защото ни връща обратно в позиции от 2013 – 2014 г.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща