Компенсирането на потребителите на свободния пазар заради високите цени на електроенергията не търпи отлагане

Г-н Велев, каква е позицията на бизнеса във връзка с очаквания бюджет 2022 и готови ли са работодателите със своите позиции по темата? Възможно ли е да се забави сериозно приемането на бюджета за следващата година?

Асоциацията на индустриалния капитал в България вече отправи своите препоръки към Бюджет 2022. Ние смятаме, че трябва да се запази данъчната система и като видове данъци, и като ставки. Също така смятаме, че трябва да се запази размера на осигурителната тежест през следващата година и да се стремим към намаляване на преразпределението на БВП чрез бюджета и към поетапна консолидация. Така няма да минираме пътя си към еврозоната с прекомерни дефицити. Приоритет за нас остава ускореното покриване на стандартите за влизане в ОИСР и в еврозоната и според нас за целта трябва да се предвидят съответните политики и тяхното финансиране. Това, което различава следващия бюджет от досегашните е, че в него трябва да се предвидят средства за компенсиране на прекомерните цени на електроенергията и на природния газ.

Те всъщност са главната причина за ръста на инфлацията. Именно тяхното компенсиране би могло в известна степен да ограничи тази тенденция, а и освен това да увеличи конкурентоспособността на икономиката ни. По този начин и цените ще станат по-поносими за населението – визирам парното и топлата вода в случая.

Според нас, в новия бюджет трябва да се заложат средства за кризата от коронавирус, която няма да приключи на 1 януари 2022 г. И тези мерки за подкрепа на заетостта и доходите на работещите хора (мярка 60 на 40), но с правилен дизайн, трябва да се планира и за догодина, за да е в подкрепа на потърпевшите сектори. Тези сектори няма да се възстановят и следващата година: Европейската комисия вече предложи удължаване на рамката за държавна помощ.

Освен това трябва да се планират и средства за подкрепа на самите компании, не само на заетостта и доходите на работещите. Нужна е подкрепа и за самите предприятия, които имат ограничение на дейността и голям спад в продажбите за подкрепа на фиксираните им разходи. Тези три пера в следващия бюджет трябва да се заложат и това различава Бюджет 2022 от обикновените такива, в обикновено време.

Предвид факта, че е малко вероятно да се получат първите аванси по Плана за възстановяване и устойчивост е правилно според нас да се предвидят и средства, както за националното съфинансиране, но и за предфинансиране на проектите. Така ще имаме по-бърз старт и по-агресивно инвестиране през следващата година.

Процеса на скъсяване на веригите на доставки, тяхното пренареждане, продължава. Ние имаме възможност да се пласираме добре в това пренареждане, така че България „да отхапе“ по-голям пазарен дял в този процес. За целта трябва подкрепа за инвестициите в технологична модернизация, увеличаване на капацитета , енергийна ефективност,  роботизация и цифровизация.

Наблюдава ли се ускорение и на средствата по оперативните програми за новия програмен период?

Периода започна през 2021 г. и всъщност през първите две години обикновено се довършват проектите от стария програмен период. В момента обаче, в известен смисъл, закъсняваме и с одобрението на новите оперативни програми,  и с Плана за възстановяване и устойчивост , а всичко това трябва да се синхронизира.

Ние от АИКБ вече имахме среща с представители на партия „Има такъв народ“ и изложихме нашите препоръки към Бюджет 2022, както и за някои неотложни мерки, които трябва да се приемат сега. Такъв пример е енергетиката – в момента имаме компенсации за предприятията за октомври и ноември, макар и те да са недостатъчни. За тези два месеца компенсациите са за 110 лв/мвтч потребена енергия и фирмите и др. потребители на свободния пазар се компенсират за свръхвисоките цени. Но цените продължиха да се покачват и дневните цени са над 600 лв./мвтч в последните дни.  Така тези 110 лв./мвтч са крайно недостатъчни като възстановяване на надвзетото. Трябва да припомня, че и прогнозната цена на КЕВР бе 119 лв./мвтч, а тя вече достига до над 500 лв./мвтч за базова енергия.

За декември месец може предприятията да получат помощ без да се налага актуализация на бюджета. Така както бе направена и приета програмата за октомври и ноември, без да се актуализира бюджета. Средствата ще се акумулират от свръхпечалбата на АЕЦ „Козлодуй“. Тези 450 млн. лева от атомната централа са преведени преди ноември месец от атомната централа. Само за ноември същият АЕЦ ще спечели над 300 млн. лева, и още толкова ще спечели за месец декември. Тоест само за два месеца АЕЦ „Козлодуй“ ще има над 600 млн. лева свръхпечалба. Това е над планираната печалба и тези приходи за едни са свръхразходи или свръхзагуби за други. Предприятия, които са създали продукт, които са добавили стойност и техния труд е ограбен от несъвършенство на модела на ценообразуване и търговия с електроенергия в Европа.

Затова в европейските страни се предприемат мерки за компенсиране на потребителите. При нас битовите потребители засега са на регулиран пазар и техните цени не са променени – те всъщност са най-ниските в Европа. Докато за индустрията, небитовите потребители изобщо, всички те плащат най-високите цени на електроенергията за Европа в момента. В същото време се трупат огромни печалби в производителите на електроенергия и във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, както и в държавния бюджет.

Средствата от Фонд СЕС могат ли да се използват в подкрепа на небитовите потребители?

Фонда може да бъде също източник за компенсиране на тези свръхвисоки цени. Нещо повече: ние предлагаме от 1 януари да се преразгледа ценовото решение на КЕВР като се изчисли нова прогнозна пазарна цена на електроенергията. И тя не би следвало да е с прогнозна стойност от 119 лв./мвтч, след като е ясно, че вече до момента тя е над 300 лв./мвтч. И на базата на новата прогнозна цена и въвеждайки отрицателни стойности на компонентата „Задължение към обществото“ да се подпомогнат небитовите потребители. Как може да стане това - като се определи  нова прогнозна пазарна цена от 300 лв./мвтч и  цена „Задължение към обществото“ от минус 150 лв./мвтч. (А не както е в момента прогнозна цена от 119 лв./мвтч и „задължение към обществото“  плюс 7 лв./мвтч. )
Това би довело резултативно за всички небитови потребители цена от около 150 лв./мвтч. Тази цена би се получила ако се купува електроенергия от производителите на себестойност плюс разумна печалба. А финансирането на тази отрицателна цена „Задължение към обществото“ от -150 лв./мвтч може да дойде точно от Фонд СЕС и от свръхпечалбите на енергопроизводителите. И ако все пак нещо не достига приходи може да дойдат и от свръхприходите в бюджета. Там например ДДС-то в момента се събира върху цени в диапазона 400 – 500 лв./мвтч в зависимост от деня, а не върху цена от 119 лв./мвтч, както е планирано. Това е близо пет пъти повече и на практика е свръхприход за бюджета.

Компаниите могат ли да продължат да работят през зимата с тези високи цени?

Предприятията започнаха да ограничават дейността си още от лятото. В края на юли бихме камбаната, защото още през юли и август България беше с най-високите цени на електроенергията поради местни, български причини. Тогава в Европа цените не бяха високи, защото не беше скочила цената на природния газ. Тогава поради недостатъчно предлагане и защото ТЕЦ „Марица Изток 2“ работеше само с два от осемте си енергоблока, бе изкуствено завишена цената у нас, правейки икономиката неконкурентоспособна. Това бе за радост на производителите на електроенергия, които ползвайки монополното си положение, бяха вдигнали цените и това беше само у нас. Още тогава започна ограничаването в икономическата активност у нас. Това бе и една от причините България да има през третото тримесечие най-нисък ръст на БВП в целия ЕС. Ние имаме 0,4% ръст на БВП за третото тримесечие при средно за Европа десет пъти повече. В Европа ръста бе около 4 на сто, а за Румъния бе 20 пъти по-голям: там ръста на БВП е 8%. Една от причините бе скока на цените на електроенергията само у нас през лятото.

Впоследствие този скок се разпростря в целия ЕС заради цените на природния газ. Но ние отново станахме шампиони и пак сме сред първите по размер. Трябва да се знае и още нещо: в другите страни, енергоинтензивния бизнес на практика не плаща тези високи цени от енергийните борси, тъй като има дългосрочни, многогодишни договори на цени, които са в пъти по-ниски. А от борсите се купуват малки количества от недостигащата енергия. Така микса за предприятията се получава на много по-ниски цени.

Всъщност това предлагаме и ние сега – за декември да се увеличи размера на компенсацията и след Нова година, след новото ценово решение на КЕВР да се въведе отрицателна стойност на „Задължение на обществото“ при нова, прогнозна, реална цена, а не в пъти по-ниска от действителната. Третата мярка предлагаме да е именно за енергоинтензивната индустрия – за тези компании да има отделни търгове като кумулативно цената на доставката да не може да пада под 150 лв./мвтч. Тоест някой ако е успял да договори и закупи електроенергия на по-ниска цена, след като му бъде компенсирана, то да не може да плаща по-малко от тази стойност. Така няма да се получат и свръхкомпенсации за фирмите.

Въпросите за решаване са повече в сферата на служебния кабинет в момента. И това е, което трябва да се разбере, че нямаме време да чакаме коалиционно споразумение и излъчване на нов кабинет.

А може ли да се използват и генерираните средства от продажбата на вредни емисии?

Да, това може да бъде направено. Цената на квотите в известна степен е неутрална, защото както ние плащаме такива за въглищните централи, така и получаваме приходи във Фонд СЕС по същите тези високи цени, които суми служат за компенсиране на скъпите ВЕИ-та, американските централи и когенерациите. Но грешните прогнози за цените на квотите  играят много отрицателна роля при топлофикациите например, защото са определени цените на услугата на топлофикация, на базата на прогнозна цена от 51 евро/тон CO2. А цените вече са над 60 евро/тон и така се получава едно 20% увеличение, спрямо прогнозите на КЕВР цени. И това трябва да се прибави към удвоената цена на природния газ.  Според прогнозите на енергийния регулатор цената на синьото гориво е определена на 48,27 лв./мвтч. А цената сега е над 93 лв./мвтч. Тоест цената е двойна, плюс цените на квотите, докато цените на изхода към потребителите не са променяни. Това води до бърза декапитализация и бързи крачки към фалита на топлофикациите. Те не могат да увеличат цената на изхода, заради определените пределни цени от КЕВР.

Бизнесът може да прехвърли част от високите цени върху потребителите, което пък води до ръст на инфлацията. Но топлофикациите и това не могат да направят. Всъщност КЕВР е длъжен да компенсира дружествата чрез следващото си ценово решение за тези преразходи, стига да са живи до тогава. И от първи януари той ще го направи това и тези разходи ще влязат във по-високата цена на услугата. А като се вземе предвид, че цената на природния газ няма да се намали, стават едни огромни увеличения на цените на парното и топлата вода. А за да не се случи това трябва сега да се действа, като се компенсират топлофикационните дружества. Няма друг начин просто. Задължително е да се използват приходите от Фонд СЕС и от бюджета.

Възможностите за маневриране не са никак големи – не може такъв голям ценови шок да се прехвърли върху икономиката чрез кръстосано субсидиране. Първо това не е допустимо по европейските правила, а и размера е толкова голям, че би се превърнало в едно уродливо изкривяване на ценообразуването и спиране и фалити на много предприятия. Затова начина е компенсиране на топлофикациите сега, за да няма такъв рязък скок на цените на парното и топлата вода. Това е друга неотложна задача и тя също не може да чака формирането на управляваща коалиция и ново правителство.

Като ви слушам изчисленията разбирам, че може да очакваме поскъпване на парното и топлата вода с 40-50% от Нова година? И то само заради високите цени на входа.

 Всъщност за Топлофикация София например цената на природния газ формира 70% от цената на услугата за гражданите. И като се удвоят тези разходи сега те достигнат 140% от цените. Другите 30 на сто разход същи си стоят така че реално  разходите стават 170 , при 100 сега. Така, за да се „нулира“  това увеличение на входа, цената на услугата трябва да се увеличи със 70%.  Тук говорим само за компенсация на топлофикациите на база на променената цена. Към това трябва да се прибави и компенсирането за минал период, което не може да се неутрализира с цената на електроенергията от когенерациите.

Да КЕВР обикновено увеличава именно цените на когенериращата енергия на топлофикациите, за да компенсира поскъпването на топлата вода и парното.  

 Да, но в случая говорим за гигантски размери и КЕВР няма как да вдигне толкова много цената. Ще се види „от самолет“ това забранено кръстосано субсидиране. Тоест това е много сериозен проблем, който трябва да се решава сега.

На фона на ниския ръст на БВП, сега инфлацията се покачва стремително у нас. Какви са вашите прогнози и дали това увеличение ще продължи?

 Според нас достигната инфлация от 6% не е върха, от който ще започнем да се спускаме. Смята се че инфлацията е преходна, тя ще отшуми, но това няма да стане от следващия месец. По-скоро тя ще продължи да нараства – виждате цените на електроенергията нарастват, те не намаляват. За месец октомври средната цена е 369 лв./мвтч закръглено. А за месец ноември цените са над 409 лв./мвтч. За декември очакваме 450 лв./мвтч. Тоест цените продължават, да се покачват и заедно с недостатъчното им компенсиране… това няма как да не доведе до следващо покачване на цените. Така че през ноември ние очакваме инфлацията да продължи да се покачва.

В годините 2005 до 2008 г. без да имаме въобще такъв голям скок в цените на енергоресурсите, имахме 4 години подред средногодишна инфлация за целия период от 9%. Но ръста на БПВ беше от порядъка на 6-7% и ръст на заплатите от порядъка на 15-20%. Тоест тези показатели значително изпреварваха ръста на инфлацията. Сега не е така.  Тази ножица е много вероятно да се затвори. За второто тримесечие данните показват, че ръста на разходите за труд в индустрията е 1,7%. Средната заплата е 12% повишена в икономиката, а в бюджетната сфера и повече.Но причината за този измамен ръст в частния сектор  сега е това, че получателите на тази заплата са по-малко и заради това е ръста. На практика бяха съкратени нискоквалифицираните работници и служители при кризата. Но общите разходи за труд в индустрията са нараснали само с 1,7%. И тези, на практика същи, разходи за труд, като се разделят на по-малко хора , се получава измамен ръст на средната заплата.

Така че имаме хем висока инфлация, хем недостатъчния ръст на икономиката. Той е недостатъчен, защото нямаше достатъчно подкрепа за бизнеса по време на кризата. На фона на останалите европейски страни ние имахме една анемична и недобре нацелена, с не добър дизайн на мерките, подкрепа за бизнеса. Затова от година и половина ние бием камбаната и обясняваме какви трябва да бъдат мерките, какви са в другите страни и колко далеч сме ние от качеството и размера на тази подкрепа. И резултатите не закъсняха – при 3,9% ръст на БВП за Европа през третото тримесечие, в България е едва 0,4%.

Това как да го тълкуваме за предстоящите зимни месеци?

Няма да са леки месеците, трябва да се компенсират потребителите поради свръхцените в енергетиката. Това е първото нещо, от което трябва да се започне. Тези високи цени тласкат инфлацията нагоре и стопяват спестяванията на хората. И по този начин хората губят покупателна способност не само на текущите си доходи, но и губят спестявания. Хубавото в България е, че тези пари не са изтекли от страната ни. Те просто са заграбени от предприятията и се складират в АЕЦ Козлодуй, във Фонд СЕС, в другите производители на електроенергия и в бюджета. И вместо да им се радват, както са ги надиплили, трябва да се върнат на хората, от които са заграбени. Тази енергийна ламя, този очевидно сбъркан модел на ценообразуване и сбъркан пазарен модел в енергетиката  в Европа трябва да бъде коригиран. И да бъдат компенсирани потребителите на електроенергия, не символично, а реално.

За тази година имаме и срив на инвестициите. Там също е нужна подкрепа. Това е възможността да се увеличат оборотите, да се вдигне икономиката, да се осигури по-голям ръст и страната ни да се пласира добре в това пренареждане на веригите за доставки. Така ще произвеждаме повече, ще даваме по-високи заплати, които да компенсират в достатъчна степен инфлацията и да остава над нея достатъчно като ръст на доходите.

Има ли опасност от инфлационна спирала?

Вдигането на цените на суровините и енергията води до вдигане на цените на стоките  и услугите към потребителите в крайна сметка води и до опасност от инфлационна спирала. Компенсирането на доходите всъщност тласка нагоре допълнително цените. При едни увеличени възнаграждения, било чрез неразумен ръст на минималната работна заплата или по друг начин, става така, че тези по-високи доходи са разходи за производителя, които трябва да се натрупат върху цената на произвежданите и продавани продукти и услуги. В бюджетната сфера  парите за заплати се взимат от бюджета. Но в икономиката тези средства идват от клиента. Тоест увеличавайки възнагражденията се увеличават цените на стоките и услугите. Това пък води до ново увеличаване на възнагражденията и така се продължава по инфлационната спирала нагоре. Затова и прекомерния ръст на доходите, колкото и да звучи неприятно, той действа като проинфлационна мярка. И трябва разумно да се прибягва до нея. Вдигането на заплатите в бюджетната сфера води и до натиск в икономиката, защото като напуснат специалисти, за да стават чиновници, след като им плащат повече то и бизнесът се принуждава да плаща повече. Стига се до задържане на инвестиции  или дори до продажба на активи. Така освен, че предприятието „изяжда“ чрез по-високи заплати  развитието си, допълнително подклажда и инфлацията.