Реформите на европейския енергиен пазар ще продължат и през декември

Маринела Арабаджиева, Георги Велев

Европейската комисия обсъжда и ще предложи реформи на пазара на газ през месец декември. Това стана ясно по време на онлайн семинар на тема: "Енергийни цени и зелен преход", организиран от представителството на ЕК в България. До момента бе ясно, че на заседанието си през следващия месец Европейската комисия подготвя и представяне на водородна стратегия на общността, която се очаква да бъде следващата повратна точка в усилията на ЕС за беземисионна икономика до 2050 г.

Природен газ

Какво точно ще е предложението на ЕК не бе конкретизирано на уебинара, но както е известно в рамките на обсъждането на европейско ниво на мерките за облекчаване на цените на електроенергията за битовите потребители и индустрията бяха предложени различни варианти – от общо закупуване на газ до разделяне на цените на газа от тези на електроенергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). До единодушно решение не се стигна, но това е възможно да се случи в рамките на представянето на водородна стратегия. Вече има становище на европейския газов оператор по този въпрос с препоръки по отношение на това как водородът да се интегрира ефективно към газовата инфраструктура така че да бъдат постигнати целите на Зелената сделка на ЕС.

Таксономията

По всяка вероятност в рамките на декемврийската среща на еврокомисарите ще намери решение и въпроса дали природният газ и ядрената енергетика ще бъдат включени в таксономията. Това обясни Тим Макфий, който е говорител на Европейската комисия по въпросите на енергетиката в отговор на въпрос на 3eNews. По думите му ЕК още не готова с предложенията си по отношение на таксономията, но в близките седмици ще бъде обявено какво конкретно ще бъде направено по казуса с природния газ и ядрената енергетика. „Направихме предложение за първата вълна от таксономични регламенти, а сега текат бурни дискусии и политически дебати. Ще направим предложения и до края на годината се надявам те да бъдат представени, сподели още Макфий. Припомняме, че редица държави, включително и България се включиха в декларация, чрез която настояват ядрената енергетика да бъде приета за преходно гориво в процеса на декарбонизация на икономиката.

ЕК и зеленият преход

Европейският зелен преход ще е по-труден за някои от страните членки, смята още Тим Макфий.  Той поясни, че 30 % от европейския бюджет през следващите години ще бъде заделен за осъществяване на политиките, визирани от европейската „зелена сделка“ и в частностна пакета „Готови за 55“.

Европейският зелен преход включва 13 законопроекта, предложени през месец юли, като обсъждането им в Европейския парламент предстои. Те засягат всички аспекти – горива, транспорт, енергетика, включително възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), Система за търговия с емисии, механизъм за въглеродния отпечатък и данъчни промени. Включени са минимални нива, които трябва да бъдат постигнати от отделните страни членки, така че да се гарантира приноса на всяка отделна страна, според възможностите й. Това е един преход, който ще е по-труден за някои от страните членки, особено такива със социални и финансови проблеми като България.

Имаме определени стратегически цели – справяне с енергийната бедност, подобряване на качеството на здравето на гражданите на Европейския съюз чрез предимствата предоставяни от по-чистите източници на енергия (вместо изкопаемите горива б.р.), обясни Макфий. С предложенията, направени през юли се цели засилване на търговията с емисии, но също така и стимулиране на икономиката да инвестира в нови технологии. Този преход се извършва не само в Европа, но и в целия свят, изтъкна Макфий. И Америка, и Китай, и Африка търсят начини за намаляване на емисиите и Европа може да им бъде в помощ, сподели Макфий.

В същото време говорителят на ЕК потвърди направените досега изводи, че най-трудният сектор е транспортът, където почти няма напредък, но пък целта е много висока – намаляване на емисиите с 55 % до 2035 г. и нулеви нива до 2050 г.  За по-бързото постигане на тази цел все пак ЕК залага на подпомагане за изграждането на необходимата инфраструктура, включително изграждането на зарядни станции. По всичко това вече се работи, увери говорителят на ЕК. В едно малко по-далечно бъдеще се предвижда и включването на корабоплаването и авиацията. Както е известно в този сектор намаляването на емисиите е най-трудно постижимо.

Енергетиката е в сърцевината на зеления преход и от няколко години се работи по увеличаване на дела на ВЕИ, чийто дял в крайното потребление трябва да достигне до 40 % през 2030 г. По отношение на енергийната ефективност на сградите пък целта е 49 % използване на зелена енергия през същия период. Европейската комисия търси и нови пътища за намаляване на емисиите.

Конкретно за България Макфий обясни, че средствата предвидени в европейския бюджет са за сумата от 2,7 млрд. евро.  Очакването е за конкретни инвестиции във ВЕИ у нас от порядъка на 142 млн. евро в следващите десет години.

Цени

Както е известно газа и въглеродните емисии играят съществена роля за високите цени, регистрирани напоследък на европейския електроенергиен пазар. Европейската комисия вече предложи насоки и през декември те може да бъдат разширени. Още сега някои от страните, които разполагат с мощен парк от ВЕИ имат по-големи възможности за облекчаване на цените, обясниха от европейското представителство в България. Те дадоха за пример как вятърните мощности в някои държави ( Германия например) влияят от една страна върху волативността. Колкото повече е участието на ВЕИ в енергийния микс, толкова повече падат цените, тъй като електроенергията от ВЕИ е най-евтина, уточняват експерти. Така реални ако се ускори тенденцията за използване на ВЕИ за собствено производство, както и създаването на енергийни общности, то ефектът ще бъде към понижение на ценовите нива. От значение за бъдещата енергийна система и позеленяване на енергетиката е и въвеждането на умните мрежи. За целта ще са нужни и огромни инвестиции в електропреносната и електроразпределителната мрежа.