Състоянието и ролята на подземното съхранение на природен газ в Новата глобална енергийна индустрия

Анализ на инж. Димитър Щерев*

„Енергийният преход“ не може да бъде осъществен чрез горива, които не са

- климатично и икономически обосновани,

- технологически универсални,

- и които не са подкрепени от големи резерви, развит пазар и надеждна инфраструктура.

Природният газ отговаря на всички тези изисквания по-добре от всяка друга алтернатива. Потенциалът на природния газ за намаляване на емисиите е огромен! Това е особено важно в контекста на настоящия дебат за бъдещето на нашата планета. Именно природният газ е ключът към намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия, транспорта и другите сектори. Това е очевидно за енергийните експерти и професионалисти.

Днес сме свидетели на глобални промени в Световната енергийна индустрия. В пълно съответствие с диалектическите принципи тези процеси често са многопосочни. По този начин газовия пазар се либерализира, което се изразява предимно в разделянето на вертикално интегрирани компании, в отделянето на отделни функционални (производствени, транспортиращи, съхраняващи и търговски) компании и в предоставяне на достъп на трети страни до инфраструктурните съоръжения. Това допринесе за формирането на благоприятни за потребителите пазарни условия, но друга страна създаде проблеми при реализирането на големи инвестиционни проекти и оттук - за енергийната сигурност на самите потребители.

Следващата стъпка в тази посока беше решението за развитие на енергийната индустрия без изкопаеми въглеводороди. В същото време се реализираха глобални инфраструктурни проекти по целия свят. В Евразия възникнаха нови възможности, свързани със създаването на инфраструктурата на Северния морски път и Пътя на коприната. С подписването на споразумение за доставка на руски газ за Китай на Евразийския континент възникнаха уникални условия за създаване на Единна Трансконтинентална Газоснабдителна система от Пекин до Париж. Руските газови ресурси и тръбопроводната система са основата за доставките на природен газ, както за традиционния Европейски регион, така и за Азия. Освен това, Трансадриатическият и Трансанадолският газопровод (ТАП и ТАНАП) са завършени. Създадена е Единна Газоснабдителна Система, която няма аналози в света, а Подземното съхранение на природен газ е нейна неразделна част.

Подземните хранилища позволяват да се гарантира снабдяването на потребителите с природен газ независимо от сезона, температурните колебания, форсмажорните обстоятелства и др.

Един от най-важните фактори, които правят природния газ надежден и ефективен ресурс, достъпен по място, време и цена, е, че същия да може да се съхранява. Освен това природният газ може да се съхранява в значителни обеми, възлизащи на 20-30 и повече %-ти от годишното потребление в дадена страна.

Всяко Подземно газово хранилище в единната Газопреносна мрежа, представлява уникално и сложно съоръжение, което съчетава относително херметична геоложка (невидима) структура, заедно с надлежното наземно оборудване (видимата част). Но трябва да се отбележи, че

Експлоатацията на Подземните газови хранилща

е изпълнена със значителни трудности и ограничения, които в условията на възникналите нови пазарни условия за съжаление не се оценяват, разбират и даже се подценяват.

В тази връзка, режимите на работа на Подземните газови хранилища имат голям брой технически и геоложки ограничения. За съжаление, законите на пазара не са в състояние да преодолеят законите на природата и Подземните газови хранилища трябва да се експлоатират в предварително установен цикличен режим с пределно допустими темпове и обеми за нагнетяване и добив на газ. Целта е чрез тези режими да се минимизират всички рискове от деградация на самите газови хранилища, изразена във възникването на процеси на разхерметизация - загуба на налягане в основния газов резервоар, миграция на газ към периферни зони, загуби на количества съхраняван газ, оводняване на определени продуктивни зони и др. негативни процеси, водещи до финансови загуби за газовия оператор.).

Либерализацията на газовия пазар доведе не само до засилване на конкуренцията в газовата индустрия, но и до загуба на част от техническата и търговската ефективност от фирмите. Така сред газовите оператори, извършващи Подземно съхраняване на природен газ, възникват проблеми и диспути с преносните и дистрибуторските партньори.

Но на Европейските пазари и преди всичко на тези в Западна Европа се получава ситуация, при която потребителите не са особено загрижени от дългия период на възстановяване на разходите при оказването на услугата «подземно съхранение на природен газ», при техническите ограничения и съществуващите геоложките рискове по време на експлоатацията на газовите хранилища. Освен това се взимат решения, които разрушават условията за доставки на природен газ за Европа, установени от десетилетия, включително и възприетите дългосрочни договори. Всичко това в крайна сметка води до формирането в Европа на един силно „ориентиран към клиентите” газов пазар, който не само създава проблеми за доставчиците и инвеститорите, но и пречи за развитието на Европейската газова инфраструктура.

През последните години на пазара за осъществяване на услуги по «подземно съхранение на природен газ» се появиха нови насоки за използване на капацитети за съхранение, което доведе до появата и на нови функции на Подземните газови хранилища. Най-забележимите от тях са в подкрепа за Възобновяемите енергийни източници, ветрогенератори (вятърни турбини) и фотоволтаици (слънчеви панели), а именно:- балансиране на електрически мрежи;

- борсово хеджиране на сделки на пазара на газ;

- използване на съоръжения за Подземните газови хранилища за създаване на нови търговски възможности за пазара на газ;

- съхранение на неконвенционални газове: биогаз, водород, синтетичен метан и др.

По този начин в съвременни пазарни условия Подземните газови хранилища играят ролята на надежден свързващ елемент (звена) между различните части на системата за потребление на енергия - газопроводни мрежи, възобновяеми енергийни източници и енергийни мрежи, отговарящи на нарастващите нужди на потребителите на енергия.

Към началото на 2019 г. в света работят 701 подземни газови хранилища с активен капацитет за съхранение - 422 милиарда кубически метра природен газ. Общият дневен капацитет на тези газови хранилища е 7.3 милиарда кубически метра.

По-голямата част от Подземните газови хранилища са разположени в три региона на света:

- в Северна Америка - 459 (66%);

- в Европейски страни - 149 (21%);

- в ОНД - 52 (7%);

- 28 газови хранилища (4%) са разположени в Азия (Китай и Иран);

- в 13 газови хранилища (2%) са локализирани в Тихоокеанския регион и Латинска Америка.

Разпределение на Подземни газови хранилища (ПГХ-ща) по света

Най-големи обеми Активен газ се съхраняват и в Северна Америка (САЩ и Канада) - 163 млрд. куб. м (39%), значителни обеми газ се съхраняват в страните от ОНД - 118 милиарда куб. м (28%), а в обединена Европа - 111 млрд. куб. м (или 26%).

САЩ и Канада са първите от всички останали региони с дневни производителности от 3.7 милиарда кубически метра (50 %). Европа може да осигури доста ефективен подбор на своите запаси или 2.2 милиарда кубически метра на ден (30%). Страните от ОНД се нареждат на трето място с около 1.2 милиарда кубически метра на ден (17%).

Най-разпространения тип Подземни газови хранилища (ПГХ) в света са газовите хранилища, създадени на база на изчерпани газови находища - 477 бр. 91 е броя на газовите хранилища са изградени във водоносни хоризонти, 77 бр. - в солни каверни и 56 бр. - в изчерпани нефтени находища.

Разпределение на Подземните газови хранилища в Европейските страни.

Динамика на развитие на индустрията за «Подземно съхранение на природен газ» в Европа.

Разпределението на Подземните газови хранилища в Европейските страни е доста неравномерно и принципно зависи от наличието на подходящо геоложко пространство за създаване на такива важни обекти. Най-голям брой ПГХ-ща са съсредоточени в: Германия - 50, Франция - 16 и Италия - 13. Общият Активен капацитет в тези три държави е около 56.3 млрд. куб. м.

Трябва да се отбележи, че Подземните газови хранилища в Европа в момента изпитват значителни затруднения. Броят на газохранилищата и техния обем Активен капацитет нарастват доста активно от 1970 г. насам и днес достигат около 111 милиарда кубически метра или 20% от общото годишно потребление на природен газ в Европа. Въпреки това от 5 години насам, дейността по «Съхранение на природен газ» в Европа е в процес на стагнация. През последните 10 години в Европа бяха затворени Подземни газови хранилища с общ Активен капацитет над 8 милиарда кубически метра. Дейността по «Съхранение на природен газ» в Европа е изправена пред проблеми със затваряне или консервиране на редица други ПГХ-ща. Експертите в бранша започнаха да говорят за възникването на "Европейския парадокс".

През последните години обаче, ролята на Подземните газови хранилища в осигуряването на енергийни доставки за Европейските потребители става все по-голяма. Делът на добитите (изтеглените) количества от Подземните газови хранилища през студените зими на 2016-2017 г. и 2018-2019 г. достига 32% от пиковото потребление в Европа. Докато ежедневните газови доставки по газопроводите и доставките на Втечнен природен газ (LNG) от регазификационните терминали бяха относително еднакви през зимния период, голяма част от гъвкавостта беше осигурена чрез осигуряването на усилени добиви на количества, съхранени в подземни газови хранилища. В този аспект, гъвкавостта на режимите на работа на Подземните газови хранилища правят тези обекти идеален инструмент за балансиране на пазара на дневна и сезонна база. В резултат на това през 2018-2019 г., Европейските газови хранилища бяха изпразнени на 82%, с което бе достигнато критично ниво на изтеглените количества. В тази връзка е абсолютно необяснимо как при такава фрапираща ситуация, индустрията по «Съхранение на природен газ» в Европа може да попадне в стагнация. Причината за тази парадоксална ситуация е съвсем очевидна – прекомерната либерализация на газовия пазар в Европа.

Но най-силния удар върху индустрията по «Подземно съхраняване на природен газ» беше нанесен при отделянето на вертикално интегрираните компании с отделяне на Подземните газови хранилища в независима от преноса и разпределението на газа структура. Такава либерализация има „добри намерения“, а именно:

- да увеличи конкуренцията на енергийния газов пазар;

- да осигури свободен достъп до индустриалната инфраструктура за трети страни;

- да организира недискриминационно предлагане на услуги през Газопреносната мрежа

Но за съжаление не се получи така.

Динамика на развитие на индустрията по «Съхранение на природен газ» в Северна Америка

Характерна особеност на ПГХ-ща в САЩ е техният брой и малки размери в сравнение газохранилищата в Европа и Русия.

Пазарът на услугите по «Съхранение на природен газ» в САЩ е организиран по такъв начин, че да отчита и удовлетворява интересите на всички участващи страни, от минни компании до малки потребители.

Всички ПГХ-ща в САЩ са разделени на три групи с приблизително еднакъв капацитет:

- първата трета е собственост и се управлява от местни газоразпределителни компании;

- втората трета е неразделен конструктивен елемент на газопреносната система;

- а останалата трета принадлежи на независими оператори.

Тази уникална пазарна структура дава възможност да се предоставят услуги по «съхранение на природен газ» на всеки, който се нуждае от тях. Съоръжения, които са част от структурата на магистралните газопроводи, работят в съответствие с решенията на държавата, а именно – с Федералната Комисия за Енергийно Регулиране (FERC).

Работата на ПГХ-ща от местни разпределителни дружества в САЩ също е предмет на държавен контрол. Това се отнася преди всичко за инвестициите в създаването на нова и разширяването на съществувщата инфраструктура, като тук, както и при Магистралните газопроводи, възвръщаемостта на инвестициите също се регулира от Федералната Комисия за Енергийно Регулиране (FERC), т.е. от държавата. Текущите разходи на ПГХ-ща и разходите за поддръжката им се покриват по пазарни цени.

Така, въпреки либерализирания пазар на газ в САЩ, държавата там стриктно регулира кои капацитети могат да се продават на свободния пазар, за да задоволят нуждите на потребителите на газ и операторите на разпределителните мрежи с ниско налягане, и кои трябва да се използват само за осигуряване на експлоатацията на трансконтинентални, междудържавни и вътрешнодържавни Газопреносни системи. Важно е също да се отбележи, че държавата контролира спазването на интересите на инвеститорите, тъй като това е пряко свързано с енергийната сигурност на страната.

Нагнетяването (депонирането) на природен газ в ПГХ-ща през летния сезон (от м. май до м. септември) се конкурират с производството на електроенергия от газ и вноса на Втечнен природен газ (LNG).

Разширяването на капацитета на Подземните газови хранилища в САЩ през последните години се извършва, като се има предвид нарастващото търсене на газови хранилища с многоцикличен режим на работа. Даден е приоритет на Подземни газови хранилища в солни каверни, работещи в симбиоза с такива в изчерпани газови находища, което позволява да се получи много ефективно съотношение между обема на съхранявания газ и дневната производителност. По този начин в САЩ оптимално се използват приемуществата и се минимизират недостатъците и на двата вида газови хранилища, а именно – възможностите за съхраняване на големи обеми природен газ с възможностите за реализиране на високи дневни производителности.

 През 2015-2016 г. в САЩ има регистрирани няколко големи аварии в газови хранилища. Въз основа на анализа на причините и последствията от тези аварии бяха въведени нови федерални разпоредби за експлоатацията на подземните хранилища, до голяма степен въз основа на препоръките на Американския петролен институт (API 1171 - „Функционална херметичност на съхранение на природен газ в изчерпани находища и водоносни хоризонти“ и API 1170, „Проектиране и експлоатация на солни каверни, използвани за съхранение на природен газ“.). Тези правила засягат дейността на газовите оператори. Въпреки това, основните положения на пазара на услугите по «съхранение на природен газ» и връзката му с газопреносните и газоразпределителните структури са останали непроменени.

Използване на Подземните газови хранилища за съхранение на неконвенционални газове

Европейската комисия активно популяризира т. нар. идея „20-20-20”, където делът на Възобновяемите енергийни източници в Европа трябва да бъде най-малко 20% с 20% намаление на общото Европейско потребление на енергия. По този начин се правят опити за радикално намаляване на зависимостта на Европа от консумацията на природен газ. Правят се активни "антигазови" апели и се предприемат стъпки под прикритието на уж "екологизиране" на енергийния сектор. Въпреки факта, че официалните медии декларират приоритет на екологичните решения в областта на производството на енергия и изоставянето на Ядрената енергетика, в редица европейски електроцентрали се наблюдава интензивно увеличаване на употребата на въглища в ущърб на използването на природния газ, който като суровина е далеч по-малък въглероден замърсител.

Европейската комисия активно прилага и решенията от "Третия енергиен пакет", но той създава нови пречки пред осъществяването на равнопоставен пазарен внос на всички видове природен газ в Европа. Именно под претекст за необходимостта от реализиране на клаузите на „Третия енергиен пакет“ възникнаха пречки при реализацията и последвалата отмяна на проекта „Южен поток“, при натоварването на газопровода „Опал“, при забавянето на изграждането на «Северен поток – 2» с близо две години и при текущото забавяне на пускането в редовна експлоатация на този газопровод което за съжаление продължава и до днес.

Днес изградената Газова инфраструктура в Европа и Подземни газови хранилища към нея действат като един вид „подпора“ на Възобновяемите енергийни източници, които сами по себе си не притежават необходимата надеждност и гъвкавост, за да задоволят потребителите.

В областта на енергетиката и климата Обединена Европа възнамерява до 2030 г. да получава най-малко 27% от общата консумирана енергия от Възобновяеми източници и до 30% от Възобновяеми „зелени газове“ (биогаз, водород, синтетичен метан и др.). Ето защо, в рамките на Европейската идеология за преход към нисковъглеродна икономика, съхранението на неконвенционални газове и развитието на т. нар. система за съхранение на енергия са от особено значение.

Подземни газови хранилища могат да функционират като инструмент за оптимизиране на потока от възобновяема и зелена енергия, на която липсва надеждността и гъвкавостта да задоволи своите клиенти. Една от тези технологии е производството на водород от излишък от възобновяема енергия (Power-To-Gas) и инжектирането на такива „зелени газове“ в Подземните газови хранилища, чието производство все повече и повече се стимулира (субсидира) от държавни инвестиции.

Признаването на Подземното съхранение на газ, като важен и ефективен елемент за успешното развитие на Възобновяемите енергийни източници изисква създаването на адекватна система за наблюдение и анализ на газовите потоци и предотвратяване на инжектирането на газ с лошо качество, което би могло да навреди на съществуващата инфраструктура за транспортиране и съхранение. Ограниченият опит при инжектирането на "зелени газове" в съществуващата Газопреносна инфраструктура засега не позволява уверено да се оцени степента на възможното им отрицателно въздействие, преди всичко върху газохранилищата, създадени в пореста среда и тяхното оборудване.

- Всяко ПГХ има специфични особености, вид и параметри на газовместващите скали, в които е изградено, и изпълнява специфични функции,

- Биометанът (СН4 - биогазът) съдържа високи съдържания на кислород О2 (до 0.5%), както и концентрации на Н2S, S, CO2, H2 и MО (+ микроотганизми, microorganisms), които създават условия за размножаване на нежелани бактерии,

- Н2 - водородът повишава микробиологичната активност на средата, което способства за увеличаване на корозионните процеси. Повечето газови хроматографи, инсталирани на Газопреносните системи не измерват концентрации на водород (Н2).

- Вредно въдействие на подземното оборудване и пакерите,

- Необходимо е въвеждането на постоянен мониторинг на концентрациите на О2 Н2S, S, CO2, H2 и MО (+ микроотганизми, microorganisms), като тези концентрации трябва да се измерват постоянно.

Среда с наличие на S, H2, CO2, O2 и съдържание на вода Н2О, е твърде нежелателна и води до:

корозия, предизвикана от микроорганизми,
образуване и натрупване на органични киселини, въздействащи върху съоръженията,
образуване на филми, които запушват порите,
драстично намаляване на проницаемостта и оттук - влошаване на производителността на сондажите (техния дебит);
запушване на подземни съоръжения (клапани, газопроводи и др.);
- необходимост от разработването на нови правила за съхранение на тези газове (renewable gases),

- необходими са доказателства за оперативна съвместимост на концентрациите на газовите компоненти (О2 Н2S, S, CO2, H2 и MО, микроотганизми и др. преди нагнетяването им в пласта,

- необходимост от възстановяване на разходите за ремонт при нагнетяването на Н2 водород в ПГХ-ща,

- необходимост от оперативна съвместиност, за да се спазват стандартите на съхранение,

- необходимост от гаранции за безопасна експлоатация на съоръженията,

- необходима е предварителна оценка за годността на съоръженията за работа във водородна среда на база на проведени изследвания от изпитания на материалите,

- необходимост от издаване на разрешителни, удобряващи ползването на съоръженията на подземното газово хранилище,

- необходимост от провеждането на предварителни икономически разчети,

Целта е запазване на интегритета (херметичността) на съоръженията и газовите хранилища, като цяло чрез осигуряване на неговата безопасна и икономически ефективна експлоатация.

Заключения:

Основните критерии за развитие на индустрията за «Подземно съхранение на природен газ» са енергийната сигурност и осигуряването на ефективно функциониране на газовия пазар. Използването на Подземните газови хранилища е най-малко капиталоемкият начин за регулиране на неравномерността в потреблението и доставката на природен газ. Програмите за развитие на газовите хранилища се разработват и прилагат активно в много страни. Това е необходимо на първо място, за да се разпредели Активният обем газ по цялата страна или регион.

Най-развитата индустрия за Подземно съхранение на природен газ е в Северна Америка, Европа и ОНД. Подземните газови хранилища се използват в различните страни за различни цели. Близо 80 % от потреблението на природен газ в Европа се осъщестява чрез внос. Европа е основен вносител на природен газ и се грижи преди всичко за гъвкавостта на своите доставки, докато Русия и САЩ са основни страни производителки и износители на природен газ и се фокусират върху оптимизирането на инвестициите в Газотранспортните инфраструктури и ефективната експлоатация на своите газопроводи.

В региони, където газовата индустрия тепърва се развива (Азия), се извършва интензивно изграждане на Подземни газови хранилища, като най-ефективния инструмент за оптимизиране на новосъздадената газова инфраструктура.

Индустрията за Подземно съхранение на природен газ в Европа в момента изпитва значителни затруднения и е в стагнация през последните 5 години. Същевременно ролята на ПГХ-ща за осигуряване на енергийно снабдяване на Европейските потребители е изключително голяма, тъй като добивите на природен газ от Подземните газови хранилища през зимата достига 32% от общото пиково европейско потребление на газ. Причината за тази парадоксална ситуация са текущите процеси на ПРЕКОМЕРНА либерализация на газовия пазар в Европа. "Енергийната сигурност" и "Оптимизация на инфраструктурата" са търсени от пазара, но за съжаление те се възприемат от потребителите, като ДАДЕНОСТ, КАТО ЕДНА БЕЗПЛАТНА ОПЦИЯ. Основният двигател на бизнеса по «съхранение на природен газ» в Европа е формиращия се "спред", т.е. разлика между летните и зимните цени на газа. Прекомерната либерализация на газовия пазар в съответствие със следваната либерализационна идеология, прекомерно ориентирана изключително към потребителите, доведе до факта, че разликата между летните и зимните цени на газа е намаляла с повече от 10 пъти, поставяйки индустрията за «Подземно съхранение на природен газ» на ръба на фалита.

Натрупаният опит в бранша ясно показва, че разходите за разширение на съществуващи и/или изграждане нови Подземни газови хранилища са от два до три пъти по-ниски в сравнение с разходите за изграждане на транспортни и производствени мощности (като газопроводи, като разработка на газови находища и изграждане на адекватната им инфраструктура, и т.н.). Като се има предвид значителната капиталоемкост при изграждането на Газопреносните системи, оптимизирането на разходите по тях е от решаващо значение.
В тази връзка, Работата на газопроводите в единна система, паралелно с експлоатацията на Подземните газови хранилища, позволява да се оптимизират технологичните параметри на преноса на газа по самите газопроводи в посока – определяне на оптимален диаметър на тръбата, общ капацитет на компресорните мощности и др.

В тази връзка, приносът на Подземните газови хранилища при формирането на оптималните експлоатационни режими на газопреносните системи е значителен.

всичко това способства и за оптимизиране на разходите по изграждане на самите газопроводи, включително и за съкращаване на времето за възвръщане на направените инвестиции (CAPEX).

Индустрията за Подземно съхранение на природен газ е крайъгълен камък на газова индустрия в САЩ. Добре развитата Газопреносна инфраструктура и добре обезпечените пикови нужди от газ през суровите зими с повишена потребност от отопление и производство на електроенергия, определят активното използване и развитие на Подземните газови хранилища в САЩ. По време на периоди на пиково търсене, Подземните газови хранилища осигуряват до 22% от националното търсене на газ.
Индустрията за Подземно съхранение на природен газ в САЩ е организирана много ефективно с хармонично използване, както на пазарните инструменти, така и на правителственото регулиране. Подземните газови хранилища са неразделна част от магистралните газопроводи и техните дейности се регулират от Федералната комисия за енергийно регулиране (FERC) на САЩ.

Работата на местните разпределителни газови дружества също отчасти подлежи на държавен контрол. Що се отнася до инвестициите за разширяване на Газовата инфраструктура, възстановяването на инвестициите се контролира от Федералната комисия за енергийно регулиране (FERC) на САЩ. Оперативните разходи и разходите за поддръжка на съоръженията се покриват по пазарни цени.

Практиката засега показва, че съхраняването на „зелени газове” (биогаз, водород, синтетичен метан и др.) в Подземните газови хранилища може да доведе до негативни последици и тяхното интернационализиране, когато проблемите ще трябва да се решават от страни, които не участват в производството, преноса, съхранението и потреблението на тези «зелени газове». За да се защитят трети страни, които не участват в проектите по производство, пренос и съхранение на «зелени газове», изглежда препоръчително и рентабилно да се създават „капсулирани“ проекти за производство на „зелени газове“, локализирани в определени места и засягащи само участниците в такива зелени проекти. Последиците от съхранението на «зелени газове» трябва да бъдат контролирани с помощта на съвременни научни методи, включително лабораторни и текущи полеви тестове.

Говорейки за нови функции и комерсиализация на услугите по «Съхранение на природен газ», не бива да забравяме за основната бизнес задача, а именно:

- повишаване на надеждността и гъвкавостта на доставките за потребителите,

- компенсиране на сезонните или краткосрочните колебания в търсенето,

- доставка на допълнителни обеми,

- реагиране при извънредни ситуации,

- енергийна сигурност и

- оптимизиране на единната Газопреносна система.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Инж. Димитър Щерев e завършил магистратура в Руския Държавен  Геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, специалност “Хидрогеология и инженерна геология”.

В процеса на работа е специализирал в областта

(1)     на «Симулирането и оценката на експлоатацията на Газопреносни системи и Подземни газови хранилища” - в офисите на Международната Нефтогазова компания Шлумберже, (Schlumberger),  Хановер, Германия;

(2)     на „Управлението на Инвестиционни проекти в Енергетиката” в Дъблин, Ирландия;

(3)     на „Геотермалния резервоарен инженеринг” в Университета на ООН, Рейкявик, Исландия.

От 1997 г. (вече 24 години) работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на «Съхранението и преноса на природен газ” и се занимава с оптимизиране на капацитетните възможности на Подземното газово хранилище „Чирен” (ПГХ Чирен), с неговата текуща оптимална  експлоатация, рехабилитация, поддръжка и разширение, както и с ролята на този обект за оптимален и безпроблемен пренос на природен газ в страната и региона.

Участвал е в инициализирането, управлението, координирането, мониторинга и изпълнението на различни Международни газови проекти, като «Южен поток» и «Набуко», в симулирането и предварителната оценка на възможни варианти на българските участъци, както и в проекти, финансирани от Международни институции, като Агенцията за Търговия и развитие на САЩ (U. S. Trade & Development Agency), програмата ФАР - Трансгранично сътрудничество, Европейски съюз (PHARE Cross Border Co-operation Program, EU).

Освен това Д. Щерев е участвал в оказването на «Техническа помощ за подобряване на тарифното регулиране на Управлението на Енергийния пазар в Турция (EMRA) чрез въвеждането на подобрена система за мониторинг.  (Проектът бе финансиран от Европейския съюз.).

В периода 2013 – 2015 г. Димитър Щерев е Началник на управление “Съхранение на природен газ”, Булгартрансгаз ЕАД, Централно управление, София, а в периода 1985 – 1995 г. е работил по различни хидрогеоложки и гео-екологични проекти, свързани с уранодобива, геотермалната енергетика и добива на термо-минерални води в България. 

От 2008 г., Димитър Щерев е член на Международния газов съюз (International Gas Union), Работен комитет по „Подземно съхранение на природен газ”, където има представени и защитени редица разработки, свързани с преноса и съхранението на природен газ в България и Балканския регион, както и с развитието на газовата индустрия в страната. От 2021 г. е член на Българската газова асоциация.