Апостол Дянков, WWF: България да предоговори затварянето на повечето въглищни мощности преди 2030 г. при най-добрите възможни условия с ЕС

С Апостол Дянков, старши експерт "Климат и енергия" разговаря за възможностите за преодоляване на климатичната криза в България в сянката на срещата в Глазгоу миналата седмица. 

Г-н Дянков, кои остават отворените теми за следващата среща за климата в Египет другата година?

Това, което предстои като работа следващата година:

• Приемането на научните доклади на междуправителствения панел за климатичните промени IPCC - работни групи II (адаптация) и III (смекчаване) и обобщения Оценъчен доклад 6, до следващия септември, като публикуването на тези доклади, в които учените дават своята оценка за необходимите действия по смекчаването и адаптацията винаги е съпътствано с остра политически дискусия.
• Уточняване на финансирането за развиващите се страни, като от една страна е нужно да се компенсира забавянето за осигуряването на 100-те милиарда, от друга трябва да се уточни процеса как тези средства да се мобилизират, особено по отношение на Фонда за адаптацията.
• Вземането на решения за конкретно действие до 2030 г., във връзка с нуждата да се съкратят емисиите с 45% спрямо 2010 г., което е договорено сега, но предстои държавите да подадат своите “подсилени” ангажименти до следващата среща.
   

В новото Споразумение е записано, че средствата за развиващите страни се удвояват. Какво означава това и каква е връзката с 100 млрд. долара, които трябва всяка година трябва да отделят богатите държави? Какво всъщност се споразумяха страните за финансирането адаптацията към климатичните промени? Какво не се споразумяха?

В приетите текстове (Решение за дългосрочното климатично финансиране) страните се отчита забавянето и дефицитите при набирането на финансирането, което е показано от представения на срещата Двугодишен доклад за климатичните финанси, се отчита, че към 2018 г., от развитите към развиващите се държави са предоставени 51.8 милиарда долара, а годишното увеличение на средствата спрямо предишния 2-годишен доклад е 2.7%. Решението отчита, че някои държави вече са удвоили своето финансиране за развиващите се държави и изисква/requests (в т. 9) останалите държави да увеличат финансирането си значително, като балансират средствата за смекчаване и адаптация. Като цяло не се дава твърда дата и ангажимент, освен, че тази работна група и процес трябва да приключи своята работа до 2027 г. Като ще има нови цели и преразглеждане по време на климатичните срещи през 2022, 2024 и 2026 г., с молба председателството на COP27 в Египет да организира следващото обсъждане. Догодина ще бъде изготвен и специален доклад, който да оцени напредъка по целта след настоящата среща.

Какви са работещите механизми, които трябва да  въведат страните?

Основното изискване е да се увеличи амбицията за декарбонизация до 2030 г., като Споразумението изисква/requests от страните да “преразгледат и подсилят” своите климатични ангажименти до края на 2022 г., за изпълнение от целта от 1.5 градуса C, и нуждата от съкращение на глобалните емисии с 45% до 2030 г.

Има и още едно приканване/”urge” към държавите, които все още не са подали свои дългосрочни ангажименти за декарбонизация до средата на века, да го направят възможно най-скоро.

Развитите държави са “приканени” да удвоят климатичното финансиране за развиващите се държави, за постигане на целта за 100 милиарда годишно.

Приети са процедурни промени в начина на докладването на емисиите в годишните инвентаризации NIR, документите за национално определения принос NDC, с цел да се унифицира начина, по който се отчитат съкращенията на емисиите и финансовия принос на страните.

Уточнени са нови правила за отчитане на прозрачността при докладването по чл. 13 на Парижкото споразумение, който предвижда двугодишно отчитане (BTR доклади), като вече се включва и адаптацията. Първите такива доклади ще бъдат подадени към 2024 г., с година по-късно от първоначално предвиденото.

Финализирани са правилата за провеждане и отчитане глобалната инвентаризация на изпълнението на целите (Global stocktake), която се прави на 5-години и предстои да бъде направена през 2023 г., като са уточнени изходните данни, които ще бъдат събрани.

Държавите ще трябва да отчетат и да работят също така за намаляване на половото неравенство (gender gap), в изпълнение на Gender Action Plan, както по отношение на планираните мерки и инвестиции, така и по отношение на представителството на жени в самия процес на UNFCCC конвенцията.

Въглищата за първи път се появиха в документ на COP, но в последния момент Индия предложи текст, който коментира не прекратяване ерата на въглищата, а намаляване използването на въглища? Защо това се случи в последния ден на срещата?

Според много анализатори, Индия е използвана като колективен “жив щит” от други държави, които са договорили “по-умерена” позиция за въглищата - намаляване, а не прекратяване, но не биха излезли открито с имената си (конкретно се тиражира, че е имало разговори между Индия, САЩ, Китай, Великобритания и ЕС). В историята на COP срещите често се случва амбициите да бъдат “разводнявани” по време на ожесточените дискусии в заключителните часове, но в Глазгоу борбата беше много жестока и от двете страни и в крайна сметка споменаването на изкопаемите горива и ангажимента за “phasе down” на въглищата и “phase out” на субсидиите остана във финалния GCP документ, за всеобщо облекчение, тъй като имаше страх, че и това ще отпаднe. В предварителните версии на документа, които бяха публикувани дни и часове по-рано нямаше неяснота.

Някои от страните ще кажат това е успех, защото все пак сме на нива под 2 градуса по Целзий по отношение ограничаването на температурата, защо трябва да се бърза? Защо се създава усещане за спешност?

Както е посочено във финалното споразумение, излезлият това лято доклад на Работна група I на Междуправителствения панел за изменението на климата (IPCC) ясно маркира, че целта от 1.5 градуса е императивна, от гледна точка на подобреното разбиране на учените за рисковете от надхвърлянето на тази цел, което може да се случи още през 2030-те години и да доведе до катастрофални и неконтролируеми промени. По тази причина се прие и новия фокус върху парниковия газ метан, чието съкращавене може да доведе до по-скоростно снижение на емисиите за да се ограничи риска от или периода на прехвърлянето на 1.5 градуса затопляне. Така че усещането за спешност е базирано върху новите научни данни за ефектите и рисковете, които бяха отлично комуникирани на срещата от Йохан Рокстром и други учени от IPCC, а и видени на живо от бедствията, които наблюдавахме това лято.

Също е важно да се отбележи, че само най-оптимистичните прогнози за ефекта от новите политически амбиции на държавите (ако всички те бъдат изпълнение) поставят затоплянето под 2 градуса (1.8) като по-вероятния сценарий е за прогнозирано затопляне при изпълнение на новите заложени ангажименти от около 2.4 градуса, много над безопасния праг, идентифициран от учените. Разбира се, всичко ще зависи от допълнителното подсилване на тези ангажименти през предстоящата година и тяхното последващо изпълнение.

Как новите споразумения засягат България?

България като част от ЕС ще трябва да допринесе за общата заложена цел от съкращаване на емисиите с 55%, но и да даде своя принос по отношение на всички индивидуални и колективни цели за докладване на изпълнението, оценка на рисковете и прозрачността и други, описани по-горе. Вероятно целите ни за въглищна енергетика до 2040 г. са напълно несъвместими с желаната обща траектория на съкращаване на емисиите в ЕС, като по-скоро страната ни ще търси да предоговори затварянето на повечето въглищни мощности преди 2030 г. при най-добрите възможни условия с ЕС. В същото време доскоро заявяваната позиция на България за развиването на изкопаемия газ като преходно гориво също ще трябва да бъде преразгледана, в светлината на новия фокус за съкращаване на парниковия газ метан и допълнителното затягане на кранчето на субсидиите за въглеродни горива, постановено от споразумението. Вероятно все още незадължаващите ангажименти, произтичащи от това ще бъдат затегнати догодина.

Как липсата на нови споразумения ще повлияят на България?

Липсата на много конкретни ангажименти е само затишие пред буря, тъй като те най-вероятно ще дойдат в ускорен ход след срещата догодина, затова ако не предприемем мерки сега - например преразглеждане на Националния план енергетика и климат, приемане на дългосрочната стратегия за декарбонизация на всички икономически сектори и съответните планове за нисковъглеродни инвестиции, подкрепени от структурно финансиране от всички налични европейски инструменти, забавянето ще ни коства много в икономически и социален план. Нужно е да разглеждаме ангажимента за климатична-неутралност като задължителен и основополагащ за нашата държава и като основа за развитие и реформи за постигане на ефективност и изпреварващо развитие във всички сектори.

Необходимо е също така да правим много повече по отношение на адаптацията. Макар и ангажимента за спиране на обезлесяването в глобалния юг да не ни касае директно, рисковете от горски пожари, загуба на гори от бури и вредители,но също продължителните засушавания и значително намалелите и неравномерни валежи, идентифицирани за нашия регион означават, че трябва да вложим много усилия, за да може да адаптираме екосистемите, както и да спрем загубата на биоразнообразие от климатичната криза, а на първо място е устойчивото управление на водите, и съхраняване и опазване на всички водни източници, като трябва да наблягаме на решения базирани на природата, ако искаме този ресурс да остане достъпен и покриващ всички нужди, както на хората, така и на екосистемите

Само ЕС ли има реални мерки за борба с климатичните промени реално и какъв пример могат да вземат останалите страни от Съюза? Лъжовна ли е политиката на ЕС в борбата с климатичните промени при положение, че не е сред най-големите емитери?

Преди срещата видяхме, че голям брой държави (от Китай и Индия до Саудитска Арабия) предложиха по-амбициозни NDC ангажименти, като ЕС е сред лидерите в съкращаването на емисиите за 2030 г., което е най-важният приоритет в момента. Общо и въпреки напредъка си, Европейският съюз като икономически блок е сред най-големите източници на емисиите, а емисиите на глава от населението в България не се различават сериозно от средните за Европейския съюз и са всъщност по-високи от някои от големите страни членки, като например Италия, Испания и Франция (Eurostat). Разбира се, тези цифри маскират икономическото неравенство вътре в държавите, като най-богатите жители на държавите - независимо дали става въпрос за България, Франция или Индия, допринасят много повече, отколкото бедната част от населението. Така, че климатичната политика за рязко съкращаване на ЕС е напълно оправдана, но тя трябва да вземе предвид икономическото неравенство и да потърси социална справедливост, нещо което ЕС предлага посредством Механизма за справедлив преход и обсъждания Социален климатичен фонд на ЕС, в изпълнението на които България трябва да се включи активно.

За справка - емисиите на най-богатите 1% и 10% от световното население и средните за ЕС и България емисии, средните 40% и най-бедните 50% (данни на Оксфам и Евростат).