Златото като спасителен пояс от инфлацията
България е сред 100-те износители на благородния метал с реализирани доставки за 29.2 млн. долара през 2020 година
Златото се повиши, след като доклад, обявен миналата сряда показа, че инфлацията през октомври в САЩ е по-висока от очакваното. Това изненада инвеститори и анализатори. Прекъсната беше 15-месечната тенденция за преобладаващо поевтиняване на благородния метал и беше задействан механизмът на „активите-убежища“ срещу инфлацията, според британското списание Тhe Economist. Или при най-малките сътресения на пазарите да се търсят „спасителни пояси“, каквото е златото, както и долара, а напоследък, според немалко наблюдатели, и криптовалутите, за сметка на някои акации, най-вече бързо поскъпващите напоследък на технологичните компании, включени на пазара Nasdaq на „Уолстрийт“ в Ню Йорк.
Цените на потребителските стоки и услуги се повишиха с 0.9% спрямо месец по-рано, докато прогнозите бяха за средно поскъпване с 0.6%. В същото време данните на Министерството на труда на САЩ показаха, че октомврийската инфлация е нараснала с 6.2% на годишна база, до 31-годишен рекорд (от ноември 1990 година). Очакванията бяха поскъпването да са ускори до 5.8 на сто, след като месец по-рано беше отчетена годишна инфлация от 5.4%. Веднага, след като бяха обявени тези данните, борсовата цена на благородния метал на Лондонската метална борса (LME) нарасна с почти 1% до 1 845 долара за тройунция.
Ден по-късно, в четвъртък вечерта цената на златото увеличи своя ръст на фона на нарастващото търсене на този актив като хеджиране срещу инфлацията. Търговията затвори на ниво от 1865 долара за тройунция.
Много анализатори реагираха веднага, като казаха, че ако цената се задържи около 1850 долара за унция и през следващата седмица, ще се появи нов приток на инвеститори, в резултат на което следващата цел може да бъде нивото от 1900 долара за унция злато.
Опасенията от инфлацията и ролята на централните банки
Притесненията за нарастващата инфлация се повишиха и заради Китай, където индексът на потребителските цени нарасна с 1.5% през октомври в сравнение със същия период преди година, спрямо 0.7% през миналия септември, което е най-силният ръст на показателя от септември 2020 година насам. Така атаката върху благородния метал дойде и от Азия, с което паниката се увеличи и пазарните участници се втурнаха да купуват активи-убежища.
Всъщност паниката не е заради поскъпването на златото, а заради ускоряващата се инфлация, след като централните банки на САЩ и на еврозоната (Европейската централна банка) уверяват постоянно през последните месеци, че повишаването на потребителските цени е временно явление, а в същото време инфлацията отдавна е прекрачила целите и на Фед (2.2%), и на ЕЦБ (2%).
Възходящият тренд на благородния метал се запази до края на миналата седмицата, като забави нарастването си в петък, а в понеделник дори леко спадна в началото на търговията. В крайна сметка на финала в първия работен ден на новата седмица се върна отново на нива от над 1860 долара за тройунция.
Прогнозата
Резкият скок на цената на златото накара анализаторите на една от най-големите американски банки Citigroup да повиши прогнозата си за цената на златото през IV тримесечие. В новата си прогноза те предвиждат средна цена на златото от 1800 долара за оставащите три месеца на тази година, вместо 1700 долара за унция, както предполагаха по-рано преди пет месеца.
Освен това, в новата прогноза на Citigroup за динамиката на цените на златото експерти от един от най-големите финансови конгломерати в света заявиха, че сега този благороден метал ще клони към нивото от 1900 долара, ако котировките му останат близо до границата от 1850 долара в края на настоящата седмица. Като основна бариера пред този ръст от Citi поставят по-бързото от очакваното покачване на основната лихва от Федералния резерв на САЩ (Фед - централната банка на САЩ). Засега сигнали за промяна от Фед няма, най-вероятно лихвите ще бъдат повишени за първи път през юни 2022 година.
Затова и анализаторите от Citigroup посочват, че ръстът в търсенето на златото е предизвикан най-вече от опасения за по-нататъшно ускоряване на инфлацията. Те смятат, че търсенето на този благороден метал ще се увеличи още повече през следващата година. Според тях, исторически погледнато, има тенденция златото да се представя много добре в инфлационна среда, така че логиката подсказва, че пазарът ще се настрои бичи (Бикът е играч на пазара, който счита, че цената на съответния финансов инструмент ще се покачи), ако инфлацията продължи да се повишава или дори да се задържи на сегашното високо ниво.
Подобни резки скокове на цената на златото имаше и през 2020 година
припомня Financial Times. В началото на миналата година борсовата цената на златото нарасна с цели 17% до 2 089 долара (петгодишен връх на 8 февруари), преди да отстъпи на следващия ден до под 2000 долара за унция. Тогава, обаче, поскъпването се свързваше със спад на физическото предлагане при увеличаване на промишленото му използване, т.е заради дефицит на пазара или традиционна пазарна ситуация.
И още един утежняващ фактор, според наблюдатели. През миналата година, за да помогнат на икономиките да се справят с вирусната пандемия, банките започнаха да прилагат извънредни мерки, като на практика започнаха да наливат свободни пари на пазарите и реално да помпат инфлацията изкуствено. „Мащабните им интервенции за противодействие на ефектите от пандемията, които радват мнозина, в перспектива ще създадат проблеми на икономиките като цяло, ако рязкото и трайно икономическо възстановяване не се осъществи бързо“, предупреди тогава Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz, припомня Financial Times.
В исторически план при всяка външонополитическа криза или терористични нападения, цената на златото веднага се покачва, защото търсенето рязко нараства. Жълтият метал поскъпна веднага след атаките от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и в навечерието на двете войни в Персийския залив, припомнят от америтканската банка Goldman Sachs.
Предлагането на златото постоянно нараства
Глобалните продажби на злато, изнесено от всички страни, възлизат на 395 милиарда щатски долара през 2020 г. по окончателни данни на Световния съвет по златото (WGC) и Световната търговска организация (WTO), нараствайки средно с 20.8% от 2016 година, когато световните доставки на злато бяха оценени на 326.9 милиарда долара. Само за една година – от 2019 до 2020 г. стойността на експортното злато се е повишила с 29%.
Петте най-големи износители на злато са Швейцария (71.7 млрд. долара), Хонконг (41.3 млрд. долара), Обединени арабски емирства (26.4 млрд. долара), Обединеното кралство (21.4 млрд. долара), САЩ(20.6 млрд. долара) и те дължат 45.9% от световния експорт на златото. В тази неофициална класация България заема 96-то място (29.2 млн. долара).
По континенти азиатските износители изпреварват Европа, и предлагат на международните пазари злато на стойност 146.2 млрд. долара или 37% от общия обем в света. В същото време европейските износители са генерирали 34.2% от експорта на злато, 10.1% са били доставени от Северна Америка и 7.7% произхождат от Африка. Доставчиците на жълтия метал от Латинска Америка, с изключение на Мексико, но включително Карибите, са осигурили 5.9%, а от Океания са 5.1%, водени от Австралия и Папуа Нова Гвинея.
Най-големите износители на злато в Европа са Русия (18.5 млрд. долара), следвана от Германия (8.7 млрд. долара), Италия (6.7 млрд. долара), Турция (2 8 млрд. долара), Белгия (1.6 млрд. долара), Австрия (1.5 млрд. долара), Франция (1.4 млрд. долара). На Балканите преди България (29.2 млн. долара) са Хърватия (75.7 млн. долара), Словения (32.9 млн. долара) и Гърция (30.9 млн. долара).
Търсенето също се повишава
Общият внос на злато в световен мащаб възлизат на 375 милиарда щатски долара през 2020 г., което представлява средно увеличение с 26.7% за всички страни вносителки от 2016 година насам, общият внос на злато беше оценен на 295.9 милиарда долара. На годишна база стойността на внесеното злато се е увеличила с 12.3% от 2019 до 2020 година, сочат обобщените данни на WGC и WTO.
Петте най-големи вносители на злато в света са Обединеното кралство, Швейцария, Съединените щати, Турция, Индия, които са закупили над две трети (68.8%) от глобалния износ на жълтия благороден метал.
По континенти, европейските страни са закупили най-много злато през 2020 г. на стойност 202 милиарда долара или 53.9% от общата стойност на експортираното златото в света. На второ място са азиатските вносители с 32%. Следва Северна Америка с 11.6%. С по-малки дялове са (1.7%), Африка (0.7%) и Латинска Америка (0.1%), с изключение на Мексико, но включително Карибите.