Д-р Ема Хил, Ковънтри университет: Ангажираността на страните на COP26, макар и похвална, просто няма да доведе до действие достатъчно бързо

С д-р Ема Хил, асоцииран ръководител на катедра „Училищно качество и акредитация“ в Училището по енергетика, строителство и околна среда на Ковънтри университет, Обединеното кралство разговаряме за постигнатите резултати и отворените въпроси, които остават и след Конференцията на страните - COP26 в Глазгоу.

В професионален и личен план се е ангажирала да създаде по-добър свят. Като триатлонист и алпинист околната среда, чистата вода, чистият въздух и биоразнообразието са жизненоважни за нея. В момента работи както със студенти, така и с докторанти в катедрата по география, околна среда и управление при бедствия. Тя е ръководител на модул за възобновяема енергия, енергийна политика, производство на електроенергия и изменение на климата. Освен това изнася лекции за устойчиво развитие в Обединеното кралство и ръководи както бакалавърски, така и следдипломни дисертации/проекти.

Основните й интереси са в ангажирането на заинтересованите страни в изменението на климата и енергетиката, но все повече в това как учениците учат в тези области.

Работила е по адаптирането и смекчаването на изменението на климата за Severn Trent Water, където се фокусира върху анализирането на настоящите и бъдещите тенденции в емисии на парникови газове, за да помогна на бизнес планирането на стратегията си за смекчаване на въглеродните въздействия. Работи върху интегрирането на процеси за адаптирането към изменението на климата в бизнеса и управлява процесите на организацията по отчитане на адаптацията.

Специалности: Екологично образование, смекчаване и адаптиране на изменението на климата, прилагане и обучение на ISO 14001/BS8555, ангажимент за намаляване на въглерода, анализ на данни за околната среда, управление на проекти

Какво споделя тя специално за 3e-news.net:

Г-жо Хил, На COP26 се постигнаха няколко ключови резултата, един от тях е свързан с обезлесяването. Какво се споразумяха световните лидери на COP26 относно мерките за обезлесяването?

Горите са критична част от световната климатична система, тъй като премахват въглеродния диоксид от атмосферата. Те също така действат като значителен източник на доходи и препитание за около 1,6 милиарда души, включително 60 милиона души коренно население.

Горите по света се изсичат за производство на храни, добив на материали и продукти от дърво. IPCC изчислява, че около 13% от глобалните емисии на парникови газове са свързани с обезлесяването. Обезлесяването също застрашава местните общности и води до ерозия на почвата и опустиняване.

Новото обещание е значително подобрение в сравнение с декларацията, направена в Ню Йорк през 2014 г. Това първоначално споразумение беше подписано само от 40 държави и обхващаше само тропически гори, но между 2014 и 2018 г. процентът на обезлесяване всъщност се увеличи с 48%. Лидерите в тези страни, които са се подписали, или тези страни, които не са, но са преживели значителни темпове на обезлесяване не се присъединиха към процеса и в някои случаи активно насърчаваха добива на изкопаеми горива и дърводобив в тропически гори. Той беше широко приет като провал.

Във вторник, 100 държави обещаха да сложат край на обезлесяването до 2030 г., покривайки около 85% от горите в света. Но тропическото горско стопанство не е единственият фокус на новия залог. Русия например притежава 23% от горите на планетата, но е претърпяла спад от 8,4% от 2000 г. насам – 17% от общото количество, свързано с дърводобив, лошо управление и добив, но е подписала споразумението.

Новото обещание също така предлага 19 милиарда долара за опазване на горите, подкрепа за местните общности и повторно залесяване, включително 1 милиард долара специално за опазване на горското стопанство в Демократична република Конго. Освен това финансовите институции са все по-силно подложени на натиск от инвеститори и потребители и предприемат действия за прекратяване на инвестициите в дейности, свързани с обезлесяването.

Докато експертите обявяват обещанието за обезлесяване на COP26 като значително подобрение, критиците се питат защо ще отнеме 9 години, за да влезе в сила. Ангажираността, макар и похвална, просто няма да доведе до действие достатъчно бързо.

Какво означава това за гражданите и бизнеса?

Смята се, че незаконната търговия с дървен материал и незаконното изчистване за добив и селско стопанство допринасят за значителна част от обезлесяването и е значителна част от това, което купуваме. Като крайни клиенти, независимо дали сме потребители или бизнес, ние трябва да сме по-наясно откъде идват нашите дървени продукти и откъде идва храната ни. Това е важно, за да сме сигурни, че не купуваме продукти, които може да са дошли от гори, които трябва да бъдат защитени или от фирми, които са по-малко отговорни, когато става въпрос за обезлесяване.

Над 90 държави подписаха да намалят 30% от глобалните емисии на метан, но Китай, Русия, Индия, Австралия не го направиха, как ще повлияе това на пазарите в света САЩ, Европа, Африка, Азия?

Метанът е един от най-мощните парникови газове, той е 21 пъти по-мощен от въглеродния диоксид за период от 100 години и е отговорен за една трета от текущото затопляне от човешката дейност. Метанът идва от селското стопанство, особено от отглеждането на ориз и добитъка, но също така идва и от производството на изкопаеми горива. През 2019 г. атмосферният метан достигна рекордни нива, около два пъти и половина над това, което е било в прединдустриалната ера – смята се, че е свързано с нарастването на фракинга (хидравлично разбиване) за природен газ.

Обединеното кралство и САЩ изпълняват това доброволно обещание, но то не е договорено с Австралия, Русия, Китай и Индия – всички значими производители на метан както от селското стопанство, така и от изкопаемите горива.

Въпреки че това е значителна стъпка, тя е една от многото мерки, които трябва да бъдат предприети, а не мярка, която се предприема за сметка на другите. Нуждаем се от решения, които намаляват метана и въглеродния диоксид. Например, ако спрем добива на изкопаеми горива, ще намалим една трета от всички емисии на метан, причинени от човека, както и ще намалим въглеродните емисии.

Твърде рано е да се каже какво въздействие ще има доброволното обещание за намаляване на метана, но посланието на експертите е ясно – че трябва да запазим фокуса си върху намаляването на въглеродния диоксид.

Кое ще бъде най-значимото нещо, което ще постигне световната икономика на COP26?

Докато Парижкото споразумение беше подписано от 192 държави и имаше много по-голяма подкрепа от предишните споразумения за климата, представените обещания не ни поставят на правилната траектория да поддържаме глобалната температура до 1,5 градуса. Докладът на UNEP за разлика в емисиите за 2021 г. показва, че обещанията ще поставят света на път за повишаване на глобалната температура с 2,7°C до края на века. Ето защо най-значимото нещо, което може да излезе от COP26, е по-силен и по-бърз ангажимент и прилагане на стратегия с нулеви въглеродни емисии до 2050 г. UNEP изчислява, че за да поддържаме глобалното затопляне под 1,5°C през този век, трябва да намалим наполовина годишните емисии на парникови газове през следващите осем години.

Плановете за постигане на нетна нула ще бъдат положително нещо за икономиката, тъй като оценките показват, че подобни стратегии ще създадат работни места в области като възобновяема топлина и енергия, устойчив транспорт, устойчиви инвестиции, улавяне и съхранение на въглерод, производство на водород и повторно залесяване.

Колко амбициозни трябва да бъдат бизнес целите за тези нови цели?

Бизнесът е част от решението за постигане на нулеви нетни въглеродни емисии. Много предприятия може изобщо да нямат цели за декарбонизация, да не говорим за нетна цел с нулев въглерод.

По-големите предприятия вероятно след време ще бъдат законово задължени да поставят цели за постигане на нетна нула. Това обаче може да се осъществи чрез договорни и тръжни процеси. Ако един бизнес иска да снабдява правителството или иска да доставя друг бизнес, той ще трябва да демонстрира ангажимент за декарбонизация и нетно нулев въглерод.

Поставянето на цели за намаляване помага на предприятията да разберат откъде идват техните емисии, да се насочат към декарбонизация и следователно към бъдещ растеж, да спестят пари и да повишат доверието на инвеститорите и потребителите. В допълнение, поставянето на цели и стремежът към постигане стимулират иновациите.

Какви ще бъдат минималните изисквания за тези нови цели?

В Обединеното кралство целта е големите, регистрирани на борсата фирми да постигнат нетна нула. т.е. да се декарбонизират и това, което не може да бъде намалено или премахнато, трябва да бъде компенсирано.

Колко трудно ще бъде това за бизнеса за постигане?

За големите фирми вероятно това няма да е толкова трудно.

В Обединеното кралство, регистрараните на борсата големи предприятия

са вече задължени по закон да измерват и отчитат своите въглеродни емисии

В Обединеното кралство големите, регистрирани на борсата предприятия, вече са задължени по закон да измерват и отчитат своите въглеродни емисии и потребление на енергия.

Водени от необходимостта от привличане и задържане на инвеститори, много от тези предприятия разкриват своите цели за въглеродни емисии и също така са се присъединили към доброволни стратегии като Инициативата за научни цели (Science Based Targets Iniciative) и Проекта за разкриване на въглеродни емисии (Carbon Diclosure Project).

Би било по-лесно за големия бизнес като компаниите на Бил Гейтс, но какво означава това за средния и малкия бизнес?

Да, в много отношения за по-големите предприятия ще бъде по-лесно да си поставят и постигат цели. Обикновено те разполагат с повече финансови и човешки ресурси, за да въведат системи за управление и реагиране на изменението на климата. Много предприятия може вече да имат законови изисквания да наблюдават и отчитат своите въглеродни емисии и така вече имат системи и екипи за събиране, анализиране и предаване на данните.

Отчитането на въглероден отпечатък е правно обвързващо за големите предприятия в Обединеното кралство и е от 2013 г., но определянето на цел не е така. Въпреки това, поставянето на цели и разработването и прилагането на стратегия вече се очаква от клиенти, потребители и инвеститори. Тези, които не си поставят цел, не отчитат напредъка и не правят всичко възможно, за да постигнат тази цел, вероятно ще загубят пред тези, които го правят.

Малко вероятно е по-малките предприятия (по-малко от 250 служители)

да бъдат законово задължени да поставят цели.

Виждаме обаче, че по-големите предприятия поставят целите и ефективността на въглерода/енергията/отпадъците като изискване в процеса на търг и договор. Така че, ако по-малките предприятия не се ангажират, те няма да спечелят работата.

Какъв съвет бихте дали на малките компании, какви са рисковете, които биха могли да избегнат и какви са възможностите за тях?

Някои от най-големите рискове включват колебания в цената на енергията (газ за отопление/гореща вода), електроенергия и/или гориво за транспорт или промени в разходите за изхвърляне на отпадъци.

Колкото по-малко използвате, толкова по-ефективно го използвате, толкова повече пари можете да спестите.

Другото съображение е, че по-малките предприятия може да са по-уязвими, когато става въпрос за въздействието на изменението на климата – не е задължително те да имат друга сграда, в която могат да се преместят в случай на наводнение, или разнообразна верига за доставки, на която могат да разчитат, ако един доставчик не е наличен поради екстремно време. Така че

Но по-малките предприятия трябва да обмислят извършването на

оценка на риска от изменението на климата

по-малките предприятия трябва да обмислят извършването на оценка на риска от изменението на климата, за да определят кои от техните дейности, продукти и услуги могат да бъдат засегнати от изменението на климата и екстремните метеорологични условия, а след това определянето на начини, по които най-значимите от тези рискове могат да бъдат намалени, е от решаващо значение.

Как могат да си сътрудничат по-добре с правителството, общините и университетите и да си сътрудничат с други бизнеси?

По-малките предприятия могат да използват други предприятия и университети за идеи, иновации и подкрепа или за това как да изчислят своя въглероден отпечатък или за идентифициране на решения за намаляване на този отпечатък. Като колектив; малките, средните и големите предприятия могат да работят заедно, за да лобират правителството (национално и местно) за финансиране, стимули и безвъзмездни средства за неща като инсталиране на възобновяема енергия или промени в регулацията.

Как всеки малък бизнес може да намали въглеродния си отпечатък? Колко струва?

На първо четене нищо. Има бързи ефекти от мерки като изключване на светлините, намаляване движението с автомобили, по-рядко пътуване, гарантиране, че крановете са изключени, за да се пести енергия и вода, като всичко това ще намали въглерода.

Изпращането на отпадъци на депото води до емисии на метан и поради по-широките последици за околната среда също е много скъпо. Така че намаляването на отпадъците, повторната употреба на материали или рециклирането на отпадъци ще спестят пари и ще намалят емисиите. В някои случаи предприятията могат да правят пари, като продават отпадъците си на компании за рециклиране.

Могат да се разглеждат и по-мащабни проекти. Инвестицията в ново енергийно ефективно осветление или оборудване или нови електрически превозни средства може да изглежда като голям разход, но спестяванията в дългосрочен план са значителни. Например, неотдавнашен доклад от голяма застрахователна компания показа, че в Обединеното кралство, докато цената на електрическо превозно средство е с 22% по-скъпа, горивото и данъкът са съответно с 58% и 49% по-евтини, като по този начин общият живот цената на електрическо превозно средство с 21% по-евтина.