И българските политици все по-ясно разбират, че Зеленият преход e в трансформация на всички сектори

Поне четири от парламентарно-представените политически формации се ангажираха с необходимостта от създаването на вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация. Това стана ясно на кръгла маса с водещи политици, проведена от Коалиция „За зелен рестарт“. 

„Декарбонизацията вече е заложена посока за България и останалите държави по света. Вместо да говорим за датите, трябва да мислим как да бъде постигната в различните икономически сектори – енергетиката, транспорта, земеделието и индустрията. Различните рецепти за управление, предложени от партиите, вървят в правилната посока, но е необходимо те да бъдат защитени публично и приложени координирано и незабавно“, призова старши експертът по „Климат и енергия“ във WWF Апостол Дянков, който участва в събитието. 

Защо е необходим разговор за управлението на зеленото развитие в България днес?

България продължава да среща сериозни предизвикателства, свързани с климатичните промени: българската икономика е най-ресурсоемката в ЕС, част от регионите с най-замърсен въздух в Европа се намират в България, а реформата в енергийния сектор буксува. От друга страна, за темата "климат" отговаря само една дирекция в Министерството на околната среда, а връзка между отделните министерства и държавни агенции, свързани с устойчивото развитие, липсва. Климатичният преход създава много възможности за развитие, ако е добре управляван - тема, подценявана в публичния дебат в България.

“Нужна е смяна на перспективата в дебата за климатичния преход.

Нужно е да погледнем като държава към възможностите за просперитет и нови екологични работни места, които решенията на кризата предоставят. Да развиваме приоритетно екосъобразни енергетика, наука и икономика с мотивацията за принос към световния опит и решения. Да работим за съхраняване на природните ни ресурси като източник на здраве и, капитал с все по-значима бъдеща стойност,” сподели Саша Безуханова и допълни:

“Климатичните политики днес са много повече от регулации за екологията и земеделието. Те стават хоризонтални норми във всяка политика и са в основата на оценките за кредитен риск на банките и инвестиционните пазари, за развитието на градовете и гаранция за дългосрочност на бизнесите. 

Само с холистично системно управление на климатичния преход е възможно постигането на конкурентност на държавата ни в линията на развитие на света и осигуряване на качествен и перспективен живот на хората тук.”

Необходим е цялостен подход за промяна? Какво мислят политиците?

Всички представители на политически партии, участващи в дебата, се обединиха, че е необходим цялостен подход за промяна не само в сектор енергетика, но и в сектор транспорт и земеделие.

Драгомир Стойнев от БСП подчерта, че не може темите за Зеления преход да се гледат изолирано. Зелената сделка предоставя огромни възможности, но не трябва да се фокусираме само върху енергетиката. Не е тайна за никой, че БСП подкрепя ядрената енергетиката, за която между друготото ЕК започна също дава свобода на националните правителства да решат как да я използват. Според Стойне тя е онази базова енергия, която може да се използва, за да се балансира системата ако комплексът ТЕЦ Марица Изток спре да работи. България в момента няма базова инфраструктура, с която би могла да замести енергията от въглища. Това не означава, че не сме за ВЕИ, напротив ние сме за постоянно нарастване на дела на ВЕИ, естествено разглеждаме възможностите за по-ефективно изпозлване на анергийната ефективност и водорода, каза Стойнев. Но трансформацията трябва да е плавна. България трябва да изготви три териториални плана за Перник, Стара Загора и Кюстендил, но до момента нито кметове, нито бизнес, нито хората са наясно какво ще се случи. Естествено, че е необходим нов подход, по-висок дял на ВЕИ, но и без базови мощности не можем да балансираме системата. Това могат да бъдат ВЕЦ, но и да постигнем баланс, посочи той. 

Кирил Петков от "Продължаваме промяната" започна с това, че ни е необходима по-зелена и независима икономика. Партията, която оглавява след няколко месеца на сужебен Министър на икономиката, е за изследване потенциала на ПАВЕЦ в България. Според Петков проектът ПАВЕЦ Чаира трябва максимално бързо да бъде придвижен и вкаран в енергийната система на България.

Перспективите, които вижда партията са свързани освен с ВЕЦ енергията, но и с фотоволтаиците. Според него трябва да се използва геотермалната карта на България, тъй като изследванията до момента показват, че под цяла Северна България има геотермални извори с над 80 градуса на водата и соленост, което дава възможност при използване на най-новите технологии да се създадат геотермални малки централи около 2MW. Петков лансира още по-революционна идея въглеродните емисии да стават на торове. Така ВЕЦ, фотоволтаици и геотермална енергия да се превърнат в центъра на енергийния микс на България.

Иван Хиновски от "Има такъв народ" подчерта реалистината визия за балансирано развитие на централизирано производство. 

Той каза, че разглежда ПАВЕЦ по-скоро като елемент на централизираната енергия, защото за да се реализира проектът е необходимо създаване на централизирана система, което в разрез с разбирането на партията за децентрализиране на производството на електроенергия.

 Според него бъдещето е на първо място в малките децентрализирани енергийни проекти и приемането на директивата, която създава т.н. prosumers производители и потребители. На второ място е създаването на ВЕИ на регионален квотен принцип и на базата на търгове заедно с ЕСО. Електроенергийният системен оператор трябва да определи зоните, в които това е възможно. В момента имаме един хаос, към момента има 3600 MW заявени за ВЕИ, което е невъзможно да се осъществи. Третият приоритет на партията, който разглежда заедно с другите два е разглеждането на опцията за нова ядрена мощност. Разглжадаме варианта за Белене и 7 или 8-ми блок на АЕЦ Козлодуй, смятаме, че изпълнението на нова ядрена мощност в АЕЦ Козлодуй ще бъде изключително полезно за стабилността и енергийната сигурност и даде пример с дестабилизацията на системата в Германия през юли 2020 година, каза Хиновски. Когато говорим за климата, вингаи започваме с енергетиката, защото ни е най-ленсо, но подценяваме ролята на транспорта, какво правим с индустрията и производствата на тор и цимент, със земеделието, които излъчват метан, нямаме инвентаризацията за възможностите на горите да поглъщат въглерод, използването на отпадъци в системата на кръговата икономика също не е за подценяване

Според Борислав Сандов от  "Демократична България" Зеленият преход е неизбежен процес, в който енергетиката е ключов отрасъл. Един от основните приоритети на партията е решаване на въпроса с енергийната бедност и спиране на порочната практика за раздаване на енергийни помощи за дърва и въглища. Трябва да се стимулират домакинствата да бъдат производители на енергия. Според него трябва да се каже честно, че заради високите разходи ТЕЦ Марица Изток ще затвори много преди планираното от бълграското правителство до момента през 2038 година, пазарът ще направи нерентабилно съществуването й много преди това още след около пет години това шще бъде факт, подчерта той. Сандов вижда перспективата също в децентрализиране на енергетиката и даване на прироритет на производители-потребители, на възможности за правно съществуване на енергийните кооперативи и общности. Според него за ПАВЕЦ трябва да се направи много по-дълбочинен разговор. Но вижда микса от ВЕИ с развитие на фотоволтаици, офшорна вятърна енергия и използване възможностите и потенциала на Черно море, както използване на водородни технологии и на потенциала за съхранение на енергия.

Станислав Анастасов от ДПС вече няколко пъти на различни дебати започва с позицията на партията за прилагане на холистичен подход. Холистичният подход е точно това, върху което наблегнаха няколко пъти всички участници в дискусията. Той вижда грешна политика в подмяната на печките с климатици в общините, защото липсва реалната оценка от ефекта на тази мярка. Виждането на ДПС е, че трябва да се инвестира в най-новите технологии, неслучайно анализатори казват, че сме реализирали само 4% от потенциала си за ВЕИ, който е крайно време да ползваме. Оснвоен приоритет за партията са водородните технологии и и използването на батерии за съхранение на енергия. Според него в Плана за възстановяване вече съществуват възможностите за storage, за съхраннение на енергия, но като цяло липсва водорода. Нека изберем технологии, с които ще направим бърз преход, но да изберем най-добрите технологии, а не вече остаряващи подходи, защото ако се спрем на тях, ще изгубим предимство, стана ясно от изказването му. Ако изберем ядрена енергетика, след 10-15 години, ще бъде късно, няма да сме сред първите и новаторите в най-новите технологии, а те според Движението за права и свободи са именно водородните технологии.

Мария Капон от "Изправи се. Ние идваме" също подчерта важносттта на внимателния подход към всички възможности към зелена трансформация, но партията като цяло разбира необходимостта от балансиране на системата

Зеленат сделка е възможност, а не заплаха. Въглищните централи нямат бъдеще, но по-важно е да намерим умния подход да използваме човешкия потенциал. Трябва да се говорим извън популизма. Около 1 млрд. се дават за субсидиране и се съгласи с Борислав Сандов, че ТЕЦ Марица Изток ще се наложи да затвори много по-рано, защото ще стане неизгодно за държавата да продължи д аги субсидира.

А ВЕИ далеч вече не е субдирана пазарна нисша. ВЕИ вече е пазарен бизнес, трябва по някакъв начин да влезем възможно най-лесно, всички ние да можем да произвежда,е енергия, както предприятията, така и домакинствата. ЕРП-тата имат много важна роля като монополист в администрирането на този процес.  Автоиндустрията ще увеличи потреблението. Трябва да намалим мощностите, ако намалим едните, трябва да увеличим другите. Позицията на партията е, че ако намалим производството на енергия от въглища, трябва да увеличим други и вижда перпектива в изграждане на 7 ми, а защо не и на 8 ми блок в Козлодуй.

Самата тя подчерта позицията си преди твърдо против Белене с акциите "Белене-Не", но сега смята, че на негово място е съвсем възможно да се направят малки модулни реактори.

В центъра на кръговата икономика-

елиминиране на отпадъците, кръговост на материалите, регнериране на екосистемите

За Светослав Стойков от Института по кръгова икономика най-важните елементи, които насочват към създаването на ефективна кръгова икономика са елиминиране на отпадъците, кръговост на материалите, регенериране на екосистеми

Броени дни преди парламентарните избори инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации “За зелен рестарт” събра експерти и представители на ръководствата на основните партии на дискусия, посветена на важната тема за управлението на климатичния преход у нас. Кръглата маса "Зеленият дневен ред: програмен или фрагментиран?" е продължение на инициативата на Коалиция “За зелен рестарт” за създаване на структурата в новото правителство за координация на устойчивото развитие в България - Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация. Събитието се случва на фона на най-значимата Международна среща за климата COP26, на която лидери обсъждат общи решения за преодоляване на климатичната криза.

На Кръглата маса "Зеленият дневен ред: програмен или фрагментиран?" взеха участие Драгомир Стойнев от БСП за България, Кирил Петков от "Продължаваме промяната", Иван Хиновски от "Има такъв народ", Борислав Сандов от "Демократична България-Обединение", Станислав Анастасов от ДПС и Мария Капон от "Изправи се БГ! Ние идваме!". Политиците дебатираха с водещи експерти от Коалиция "За зелен рестарт" - Апостол Дянков от WWF, Деница Петрова от "Грийнпийс", Светослав Стойков от"Институт Кръгова Икономика" и Георги Стефанов от WWF. Срещата беше домакинствата от Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и инициатор на Коалиция “За зелен рестарт”. Поради извънреден ангажимент на Даниел Митов, коалицията ГЕРБ-СДС не беше представена в разговора.

Какво споделиха още представителите на политическите партии може да видите  ТУК.