Румяна Грозева: В Плана за възстановяване е възможен проект на хъб за зелен водород в Стара Загора

И нека не забравяме – само в ЕС ние се конкурираме с още 40 региона за привличането на нови инвестиции,  коментира изпълнителният директор на Агенцията за икономическо развитие, Стара Загора.

В привличането на инвестиции отново трябва да работим заедно. Видяхме как големите технологични гиганти заобиколиха България въпреки, че 5 от главните международни интернет-трасета  пресичат територията ни и се славим с много добри ИТ специалисти – отидоха в Гърция и Румъния. Видяхме, че не само те, но и всяка уважаваща себе си голяма компания търси зелена енергия. И се опасявам, че докато ние не започнем да изпращаме сигнали за позеленяване към международната икономическа и инвестиционна общност промяна в състоянието на привличане на инвестиции няма да има.

Г-жо Грозева, много често срещан е аргументът, че към момента липсват технологии, алтернативи на въглищата, което затруднява прехода към нисковъглеродна икономика и реформи в енергетиката в страни като България, които имат голям дял на лигнитни въглища в енергийния микс. Това  наистина ли е така? 

И да и не. Нека да уточним още в самото начало, че няма национална икономика в световен мащаб, която в този момент да е на 100% готова да се откаже от изкопаемите източници на енергия. Това съм го казвала неведнъж, подкрепено с редица примери. Но разликата между тези икономики и държави като България е отношението, подхода към казуса: въпреки многото работа, която има да се свърши в търсенето на устойчиви източници и технологии за съхранение на енергия и здравословната доза скептицизъм, тези икономики, в т.ч. частните компании обявяват цели за постигане на въглеродна неутралност и работят в тази посока чрез изследвания и иновации. При нас се получава точно обратното: много дълго време отказвахме въобще да говорим по темата, не да работим. Не знам какво беше основанието за това – за мен все още остава загадка. Не приемам призивите за националната сигурност, базовите мощности и тези особено популярни напоследък „мантри“. Не казвам, че са неверни твърдения, но твърде дълго се криехме зад тях, без да си задаваме логичният въпрос дали за другите държави това също не е вярно? Тогава защо те работят в посока на договорите и споразуменията, които са подписали, а ние можем изведнъж да се сетим за тези важни неща?

Можем още много да разговаряме по темата, но да се върнем на въпроса: конкретно за България бях попаднала на статистика, че едва 4% от потенциала на страната ни за ВЕИ е оползотворен. 4%?! Представяте ли си какъв потенциал за изследвания и иновации е това?

Разбира се това иска време и усилия за реализация. Но примерът в съседство е налице:

Официално на 6/10/2021 г. след около 18 месеца преговори, електрическите компании в Германия и Гърция сключиха сделка, за да потвърдят навлизането на RWE на гръцкия пазар на електроенергия. Първоначално споразумението се отнася до 2 GW нови фотоволтаични мощности, които ще бъдат изградени в бивши рудници на лигнитни въглища, но по -късно сделката може да се разшири, за да включи и допълнителни проекти за електроенергия.

Какъв е реалният потенциал за развитие на водородни технологии и водородна икономика в региона на Стара Загора? Каква алтернатива предлагат тези технологии?

Благодаря за този въпрос. Бих казала огромен. Имах възможността да го представя в резюме на инициативата „3 морета“, на която страната ни беше домакин през лятото.

„Марица Изток“ е структуроопределящо дружество за региона и за страната – в това няма никакво съмнение. И след неговото добре планирано преструктуриране може да продължи да бъде двигател на регионалната и националната икономика в следващите 15-20 години на плавен преход. Има огромни площи, от които лигнитите са изкопани. Тези земи, които са безценен капитал на фона на погубването на плодородни земеделски земи за изграждане на фотоволтаични централи, си стоят. Те не са в икономическото обръщение на региона и държавата. В момента, чрез Териториалният план за справедлив преход за област Стара Загора и чрез Националният план за възстановяване и устойчивост, средства за изграждане на хъб за зелен водород на тези площи може да бъде планиран и изграден. Това не е теория или химера. Това е реален проект, който може да постави региона в коренно нова светлина на инвеститорската карта. Не бих се учудила, ако скоро прочетем продължение на новината за Гърция в посока на инвестиции в подобен хъб.

Както беше посочено в други интервюта на сайта на събитието – този водород е за транспорта и химическата промишленост, но изграждането на хъба създава директни работни места, привлича инвестиции в съпътстващи индустрии и пак създава работни места, без да дърпа и без това оскъдните средства в националния бюджет на най-бедната страна в ЕС.

От кого ще зависи в най-голяма степен привличането на високотехнологични енергийни компании във въглищните региони? От национална визия и конкретни действия, от повече инициатива на местните власти, или може би бизнесът може да поеме тази функция?

От обединените усилия на всички. Постигнати с откровен диалог, без повече заравяне на главата в пясъка и игра със страховете на хората.

България е държава със силно централизирано управление. Не можем да очакваме, че без национална визия и конкретни действия трансформацията може да се случи. Разбира се, както казах, в диалог с местните власт и бизнеса. Това е пътят. Бизнесът вече „позеленява“  от само себе си по икономически причини. Съществуват технологии, които позволяват съхранението на необходимата му енергия, произведена на място. Технологии, които позволяват минимална консумация на енергия в промишлените системи и сгради. Приложими са и в многофамилни жилищни сгради. Технологиите и финансовите инструменти за внедряването им ще се развиват все повече. В същото време най-големите инвестиционни банки и застрахователни компании в света отказват продуктите си за въгледобива. На прага на световната икономика вече е таксономията. Какво правим тогава с прословутите 40% национална енергия от въглища?

Това, което казвам, е че трябва много ясно да отчетем фактите, сигналите, реалността в международен план. И да преценим аргументите, с които сега се опитваме да защитим Комплекса.

Радвам се, че АРИР-Стара Загора започна конструктивен диалог в региона през 2018 в изпълнението на проект De Carb, финансиран по програма INTERREG EUROPE. Благодаря на всички заинтересовани страни, които се включиха: местни власти, синдикати, бизнес, колеги от AES, Контур Глобал, Мини Марица Изток. И продължава и до днес – само преди дни Стара Загора беше домакин на 4-тия Форум на кметовете от ЕС, ангажирани със справедливия преход: социален диалог за нов енергиен микс. Това е вторият социален диалог за нов енергиен микс в региона.

Интересът и активността по време и на двата беше много силен и на международно ниво. Чуха се много аргументи, представиха се възможности. Стига да искаме да погледнем ситуацията в очите и да работи.

Много е хубаво също, че вече има инициативи от страна на бизнеса и научната общност в търсене на решения. Макар и това да не е чрез възможностите за финансиране, които ЕС предоставя чрез различните си фондове и програми.

Какъв е пътят към съхранение на жизнеността на старозагорския регион? Как да привлечем доходоносни бизнеси и инвестиции, които да дадат алтернативна заетост на местните?

Партньорство и сътрудничество на заинтересованите страни. Имаме много хубав девиз на сградата на Народното събрание, завет, останал ни от стари времена: Съединението прави силата.

Както казах по-рано: „Марица Изток“ има реалните възможности да продължи да бъде двигателят на регионалната икономика, привличайки нови инвестиции и висококвалифицирани специалисти и създаването на такива в нови производства. Вече използваните територии позволяват привличането на инвеститорите в индустриална симбиоза. Това ще диверсифицира и регионалната икономика и ще я направи по-устойчива на икономически трусове, които засягат отделни сектори за определени периоди от време.

Следващите 15-20 години дават добър хоризонт за това. Не бива да оставяме у хората убеждението, че първо „затваряме“, а после другото. Това са паралелни процеси, които вече се случват в регионите в преход в ЕС, а и не само.

И нека не забравяме – само в ЕС ние се конкурираме с още 40 региона!

В привличането на инвестиции отново трябва да работим заедно. Видяхме как големите технологични гиганти заобиколиха България въпреки, че 5 от главните международни интернет-трасета  пресичат територията ни и се славим с много добри ИТ специалисти – отидоха в Гърция и Румъния. Видяхме, че не само те, но и всяка уважаваща себе си голяма компания търси зелена енергия. И се опасявам, че докато ние не започнем да изпращаме сигнали за позеленяване към международната икономическа и инвестиционна общност промяна в състоянието на привличане на инвестиции няма да има.

Нека не се приема като заплаха за местния/регионалния бизнес и достъпа до квалифицирана работна ръка. Една добре подготвена стратегия за преход и план за изпълнението й могат да подсилят развитието на региона за десетилетия напред.

В Индустриална зона „Загоре“ вече работим по темата въглеродна неутралност, планирайки втората част от 640 дка. точно като такава със собствен фотоволтаичен парк за потребностите на инвеститорите.