Кристина Лазарова: За успешната трансформация на въглищните райони трябва цялостен национален план с ясни срокове и възможности за финансиране

На 15 октомври в София се проведе международният форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3еNews. Събитието потърси отговорите в посока на възможностите от реализирането на Европейския зелен пакт, които касаят трансформацията на всички икономически сектори - от енергетика до селско стопанство. За да коментира как може да се случи успешната трансформация и декарбонизация на въглищните региони и защо Югозападния въглищен регион е готов за тази трансформация, разговаряме с Кристина Лазарова съосновател на платформата "Brown to Green".

- Г-жо Лазарова, как въглищните региони може да постигат целите на Европейската зелена сделка в настоящите условия на пандемия и високи цени на енергийните ресурси, и то в тези кратки срокове, в които се очаква да спрем изгарянето на въглища?

- На първо място, ще поставя разбирането на сложната ситуацията от държавните институции, както и местните и регионалните органи. Ключово също е и набиране на подкрепа от заинтересованите страни като неправителствени организации, синдикати, научни и университетски организации. Идеята е с всички тях да се обединим в процесите по анализ и прилагане на възможните решения за преструктуриране на въгледобивните и енергийни мощности в Югозападен Въглищен Регион (ЮВР) и преминаването му в съответствие с целите заложени в Европейския Зелен пакт (Зелената сделка). Разбира се най-важното е да има цялостен национален план с ясни срокове и различни възможности за финансиране, за да реализираме трансформацията успешно и да спазим основният принцип на Зелената сделка, а именно - "Никой да не бъде изоставен".

Важен детайл към отговора ми е, че има много механизми чрез, които това да се случи. То ще позволи техническото модернизиране на съществуващите инсталации, за да може тяхното експлоатиране да продължи, но с други технологии и източници за производство на енергия. Финансирането, обаче, може да се използва само с ясна държавна визия и насочване на финансовите инструменти в посока на декарбонизацията. Иначе енергийните алтернативи са ясни. Достатъчни е само да погледнем какво се случва по света, в Европа и в съседните държави на България. Всички се фокусират в изграждане на енергийни мощности от целия ВЕИ спектър, като през следващото десетилетие, докато реализираме постепенно енергийната трансформация, ще трябва да разчитаме и на преходните горива, до масовото навлизането на водорода, като енергиен източник заместващ въглищата и газа.

Не на последно място, трябва да се подчератае, че предстоят средства не само за предприятията, които са в сектор Енергетика, но и за малкия и среден бизнес. В тези райони ще има възможност да се развие една благоприятна бизнес среда благодарение на Механизма за справедлив преход и това са средства насочени не към големите предприятия, а към развитие на нов бизнес.

- Какви са основните предизвикателствата в момента и какви са бъдещите възможностите за декарбонизация на въглищните региони?

- Енергийната инфраструктура в ЮВР е с голям внедрен електропроизводствен капацитет, който подсигурява в момента и ще продължи и за в бъдеще, да гарантира устойчивото енергийно и икономическо развитие на цяла Югозападна България. Най-голямото предизвикателство е необходимостта за успешна енергийна трансформация и декарбонизация конкретно за въглищни региони - Кюстендил и Перник, които по дефиниция осигуряват голяма част от електрическата и топлинната енергия в тази част от България, която както знаем, е определяна като икономически най-активната в страната.

Предизвикателството, обаче не е всъщност само енергийно. Ние най-добре осъзнаваме, че е необходимо да планираме и успешна социална и икономическа трансформация на ЮВР, тъй като има голям риск над 3000 души заети в този сектор към момента, да останат без работа, което да доведе до намаляване на темпа на устойчиво икономическо развитие в този регион. Това пък веднага ще превърне България в държава не отговорила на принцип "Никой да не бъде изоставен", което обезсмисля политиките на ЕС, които са подкрепени и от България!

Именно заради този социално-икономически риск, нашите разбирания са, че ЮВР трябва да бъде разглеждан в своята икономическа цялост. Не само София, и не само енергетиката. Регионът има всички характеристики да стане нисковъглероден икономически център на Балканите и ние вече направихме първите стъпки за изграждане на сътрудничество по това направление с въглищните региони на Козани - северна Гърция и Битоля - Северна Македония. Тези въглищни региони са много близко до ЮВР, но вече имат ясен план за трансформация, преструктуриране и заместване на въгледобива, по което направление България все още е стъпка зад тях. Изключително позитивно е, да работиш с колеги, които имат увереността и визията, че промяната е нещо добро и отваря нови хоризонти.

- Какви са хоризонтите в Югозападния въглищен регион и как той се различава спрямо ситуацията в Стара Загора?

- Много различна е ситуацията. В ЮВР въглища се добиват и изгарят повече от век, като икономически изгодните залежи вече са изчерпани. Отделно, регионът работи активно със всички заинтересовани страни по отношение Справедливия енергиен преход, през последните 3 години. Това ни дава значителна конкурентна преднина, тъй като ние вече сме в ситуация, в която усилено търсим енергийните и икономически алтернативи.

Трите въглищни региона, Стара Загора, Кюстендил и Перник, ще се възползват от предвидените конкретно за тях над 2,4 милиарда лева от Фонда за справедлив преход. Тези средства ще бъдат насочени към трансформацията на въгледобивните региони с цел създаване на нови, устойчиви икономически дейности с висока добавена стойност, водещи до повишаване на доходите на местното население, включително и в енергийната сфера. Нещо много важно искам да отбележа е, че тези средства трябва до доведат и до повишаване на местните и национални приходи, в т.ч. да водят и до привличане на инвестициите по втори и трети стълб на Механизма за справедлив преход, където има петкратно повече средства от тези предвидени по Фонда.

Трябва да подчертая, че да се случи всичко това трябва да е налице цялостна държавна визия и политики, които да гарантират на всички хора и бизнеси, че трансформацията ще бъде положителна и предварително планирана, за да няма икономически, енергийни и социални сривове в България, които убедена съм, никой не желае.

- Кажете ни малко за 3-те сценария за развитие на Югозападен въглищен регион, който ще представите на конференцията, която организираме от dir.bg?

- Ще ви отговоря съвсем кратко, защото за нас тази международна конференция е събитието на годината, поради което ние избрахме да представим нашата визия за устойчиво развитие. Ще запознаем гостите с нашето разбиране как трябва да се случи успешната енергийна и икономическа трансформацията, съответно какви са решенията и рисковете. Това, което ще представим като визия е в три направления:

• Желан сценарий, това е посоката, в която работим много активно;
• Нежелан сценарий, това е ситуацията, в която ще бъдем утре, ако не се променим днес;
• Нежелан сценарий, е последният вариант, който е доста мрачен и повярвайте ми е по-добре дори да не го разглеждаме, защото той ще доведе до икономически, социален, енергиен и политически хаус, което бих казала е недопустимо за държава член на ЕС от 15 години.

Иначе за "Brown to Green", форумът ще ни позволи да представим перспективите за развитие пред страната, тъй като ние вярваме, че България може и трябва да се развива ускорено, съобразно европейските цели и примери, в основата на които стои Зелената сделка и целите за декарбонизация.

-Последен въпрос, г-жо Лазарова, като представител на бизнеса, кажете ни какво се случва при цените на конвенционалните енергийни ресурси и докъде можем да стигнем по този начин? Какво да направим в България? Какви въпроси и посоки за размисъл Вие бихте задали към останалите панелисти в събитието, тъй като това е тема, която вълнува и касае всички нас?

-Първата част на вашето питане е въпрос за един милион долара и няма прост и еднозначен отговор. Ако трябва да резюмирам, моят отговор би бил, че това е лошо стечение на обстоятелствата, което не променя целите и посоките за развитие нито на света, нито на ЕС.

Трябва обаче да сме наясно с няколко неща: основното е, че инвестициите в изкопаемите горива, без изключение намаляват драстично през последните десетина години на глобално ниво. В същото време инвестициите и иновациите в енергийните алтернативни имат силен растеж и политическа и финансова подкрепа. Не на последно място, живеем в непредвидима икономическа ситуация заради Ковид пандемията, но и във времена на климатична криза, на която база ставаме свидетели на намаляване скоростта на морското течение Гълфстрийм, което това лятно доведе не само до наводненията в Германия, но и до липсата на вятър в Северна Европа, а от там и до значителен спад на ВЕИ енергията от вятър, от което цената в Европа също значително се повиши. Т.е., живеем в много динамичен свят и се вижда, че не сме подготвени, което означава да можем да планираме много по-добре бъдещето и да вярваме на науката и на фактите.

Що се отнася до въпроси до останалите панелисти от моята страна в контекста на вашия въпрос, да аз имам много питания и ще споделя някои от тях с вас, но ще оставя тези въпроси без отговори от моя страна, като се надявам, че ще ги дискутираме и на конференцията.

Моите въпроси са геополитически, но всички ние в България трябва да осъзнаем, че сме част от най-влиятелния политически и икономически съюз на планета и не бива с лека ръка да подценяваме значимостта и нашата роля в търсенето на отговорите чрез диалог по тези въпроси, защото те ни касаят и то много.

• Защо в ЕС не се прави нищо на политическо ниво до момента по отношение на високите цени на въглеродните емисии през последните 2 години, съобразно възможностите за регулация от Директивата за търговия емисии, за да има баланс между емитери и търговци ?
• В момента вече намаляваме добива и консумацията на изкопаемите горива и се насочваме към алтернативни енергийни източници, т.е. живеем реално във време на трансформация. Възможно ли е да постигнем и двете по едно и също време ?
• Защо ЕС не получава подкрепа от своите партньори на глобално ниво в посока енергийната криза и високите цени, тъй като себестойността на енергийните ресурси се покачва навсякъде, не само в Европа ?
• Има ли нужда от набиране на капитал за покриване на разходите и нарастващ риск от дългова криза, за колосалните помощи, разходвани от правителствата през последната година и половина от преодоляване на кризата с пандемията?

За повишаване на информираността за икономическото, обществено и екологично значение на борбата с климатичните промени, Dir.bg и 3е-News организираха международния форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България". Първото му издание се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg

Форумът събра европейски лидери, ключови фигури от българската политика и бизнес, синдикати, водещи експерти, неправителствени организации и медии на откровен разговор за решенията, възможностите и предизвикателствата, които Зеленият преход ще постави пред икономиката и гражданите на България. Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за страната ни.