Костас Стамболис: Икономиката не е готова за Fit for 55. Преходът към декарбонизация трябва да се осъществи постепенно

ЕК трябва да разбере, че не може да има преход към чиста енергия без природен газ и атомна енергия, смята председателят и изпълнителен директор на Institute of Energy for South East Europe (IENE)

Енергетика / Анализи / Интервюта , Зелен преход
Маринела Арабаджиева
890
article picture alt description

Господин Стамболис, ситуацията на европейския електроенергиен и газов пазар през последните три месеца става все по-сложна. Какво сочи вашият анализ за случващото се на пазарите и има ли шанс за овладяване на настоящата „есенна енергийна криза“?

Към днешна дата, към средата на октомври виждаме, че цените растат. Тук има един парадокс – цените растат, но търсенето не е толкова голямо. Институтът ни (Energy Institute for Southeast Europe (IENE) всяка седмица публикува бюлетин, който касае пазара в Югоизточна Европа. Информацията е на база данните, които получаваме от енергийните хъбове за електричество и газ в целия регион. Основното е, че цените растат, но невинаги това е свързано с много високо търсене. Всъщност, обяснението за този ръст е голямата несигурност. Тя доминира. Доставчиците и търговците на газ и електроенергия целят да сключат договори, за да си осигурят доставките за бъдеще. Всъщност, от една страна има конкуренция, от друга страна наблюдаваме този опит да се осигури доставката за следващите 3-4 месеца и цените се вдигат… Това се дължи на факта, че става въпрос за няколко месеца напред и съществуващата несигурност по отношение на това какво ще стане в бъдеще. Сава въпрос за пазарни тенденции, които се проявяват в рамките на цените….Но най-големият въпрос е защо се стигна до тази ситуация? Моят анализ е, че има две причини за това. Едната е свързана със серия от събития, случили се в Китай, Русия, Европа, касаещи транспортирането на газ. Другата причина е свързана с начина, по който функционира газовият пазар в Европа.

Още по темата

Винаги е имало проблеми с прекъсвания и инциденти на пазара, или с недостиг в производството. Пазарът по принцип винаги има някакви механизми, които се прилагат в такива случаи, за да има някакъв баланс и цените да бъдат на прилично ниво. Това, което се случи обаче бе много рязкото увеличение на търсенето и то на европейско, на световно ниво. Голям процент от втечнения газ, изпълняваше ролята на балансьор, тоест 25 % играе роля на компенсиращ фактор. След локдауна в Югоизточна Азия обаче и конкретно в Китай, Япония, Корея имаше рязко увеличение на потреблението на газ и в резултат, втечненият газ беше насочен натам. Защото там плащаха много повече. Предлагаха по-висока цена, защото имаха индустриално производство, което не можеха да си позволят да загубят. Същевременно има една особеност за Китай, където, освен недостиг на газ имаше недостиг и на въглища. Китай миналата година се отказа от внос на доставка на въглища от Австралия като част от политиката за диверсификация на производството на електроенергия. Тази година, в тези условия се оказа, че не може да смогне с вътрешните доставки на електроенергия, тъй като имаше наводнения в мините, технически проблеми. След като не успяха да компенсират с вътрешни доставки на въглища се насочиха към газа, а това също има роля. Резултата от това бе, че насоченият към Азия втечнен газ доведе до намаляване на доставките за Европа. Миналата година 1 кораб струваше 20 млн. тази година – 100 милиона долара. Тоест, започнахме лятото с недостиг на втечнен газ и недостатъчни количества в газохранилищата в Европа. Обикновено до 15 процента от горивото в тези газохранилища е за покриване на недостига на пазара, за балансиране. Газохранилищата обикновено се запълват през летния сезон. Това обаче не се случи през лятото на тази година. Липсваха достатъчно доставки.

Виждаме, че цените се движат в посока на повишение още от март-април. Ситуацията обаче не се променя и няма мерки в тази посока. Решението в Европа очевидно, че може да се вземе само от Европейската комисия, която очевидно е наблюдавала ситуацията, но видяхме, че стъпки не се предприемат, а резултата от тази политика е повишение на цените на едро. Първоначално тези цени на едро не се отразяват веднага, но това е процес, който се случва в разстояние на няколко месеца и в момента се наблюдава именно това – трансфер на цени към крайните потребители. Преди също сме виждали увеличение на цените на природния газ, но само в разстояние на няколко седмици и съответно това не се предава към крайните потребители. Когато обаче има такъв дълъг период той се пренася и върху цените на дребно.

Как виждате овладяването на кризата ?

Европейската комисия обяви вчера своите решения, но те не са насочени пряко към работата на самия пазар. Те са важни дотолкова, доколкото касаят облекчаване , смекчаване на проблема при крайните потребители – намаляване на данъци, такси - мерки в тази посока. Съобщението на практика е: всяка страна да избере мерки, които според нея са адекватни, за да се намали натиска върху крайните потребители. Очевидно това не решава проблема. Очевидно ЕК трябва да е доста по-проактивна, за решаване на слабостите на пазара и може да направи това. Първо – да повлияе на пазара на въглеродните емисии. Преди две години цената на емисиите бе 20 евро, сега е над 60 евро и тенденцията е нагоре. Европейската комисия с течение на времето отпуска все по-малко безплатни емисии и това съответно увеличава и цената.

Другият подход е по-политически – Европейската комисия трябва да поддържа постоянно диалог с големите доставчици. Това са Русия, Катар, Норвегия, Алжир. Европейската комисия трябва да е по проактивна, особено, когато става въпрос за енергетиката.

Проблем е обаче, че реално Европейската комисия има интерес от високи цени и тя иска високи цени, защото смята, че това е единствения път към по-бърз преход към чисти горива. Предпочита да отпуска субсидии, други средства, отколкото да преосмисля цялата структура на пазара. В същото време процесът на бърза декарбонизация с високите цени ще доведе до много големи проблеми за обществото – висока инфлация и впоследствие може да доведе до икономическа рецесия.

Вариантът е преходът да е по-постепенен. Посоката е същата, но стъпките са по-плавни. Газа може да се използва като алтернативно гориво през следващите 15 години, докато се развият и използват системи за съхранение на енергия, ядрени и други технологии. Защото тези технологии все още липсват на ниво индустрия и трябва да се развият. Веднъж като позеленееш не искаш базова енергия, което са всъщност ядрената енергия и газа. В този смисъл целите за 2030 г. са просто фантазия. Ако се придържаме към тези цели ще се съсипе икономиката и до това време няма да има нормално функциониращи пазари. С енергийната таксономия на практика се отричат петрол, газ и атомна енергия. Таксономията се използва обаче от инвеститорите и когато се вземе решение за някакъв проект инвеститорите разглеждат таксономията. Съобразяват с нея при взимането на дадено решение.

Господин Стамболис, Гърция взе своето решение за затваряне на въглищни мощности и замяната с алтернативни източници. Напоследък обаче се чуват гласове за преразглеждане на решението и за поставяне на по-реалистични срокове. България също има своя проблем с комплекса Марица Изток. Смятате ли подобни виждания за реалистични от гледна точка и на случващото се на пазарите ?

Гърция разполага  16 блока на ТЕЦ, всеки от които с мощност от 250 – 300 МВт. Някои от тях вече се затварят тъй като стари. Правителството реши да затвори всички ТЕЦ-ове на въглища до 2026 година. В момента се строи един блок с мощност от 600 МВт, но и той попада в плановете за затваряне. Ако питате търговците, то те ще кажат, че това е вероятно грешно решение. Тези мощности осигуряват производство на 10 % надеждна базова енергия. Пазарът по-скоро смята, че трябва да се затворят през следващите 15 години, а не до 2026 година, защото се нарушава енергийната сигурност на страната, тъй като се предвижда заместване с природен газ. Не смятаме, че това е много разумна политика. Това е и социален проблем, тъй като засяга работещите в този северен регион на Гърция 12 хил. човека, които са пряко заети в този процес, плюс индиректно ангажирани 10 хил. души.  Има фондове, ще има някакви помощи но реално няма план как да се замести тази икономическа дейност с нещо друго.

Трябва ли Европа да преразгледа високите си амбиции особено по отношение на програмата Fit for 55 (Готови за 55)? Поставям този въпрос и поради промените, които се отнасят за транспортния сектор, за строителството.

Икономиката не е готова. При адекватна държавна политика може да се насърчат такива стъпки, но като гледам какво става в Гърция, смятам, че е необходимо е да се преосмисли целия подход в посока към по плавно извеждане от микса на въглищата. Логиката е да започне извеждането от по-старите генерации, не да се дават инвестиции за обновяване. Става въпрос и за замяна някои високоефективни технологии, например въвеждане на системи за улавяне и съхранение на въглерод. Това е работеща технология. Международната агенция по енергетика я препоръчва, но правителствата не са готови. Опитахме се да обясним това на правителството на Гърция, но то не ни разбра, а това е стара технология, което съществува от 30 години.

Надявам се цените да се понижат до месец април-май догодина. Европейската комисия вече направи някои стъпки за пазарната структура, за да се ограничи високата цена. С намаляване на негативните ефекти от пандемията икономиката ще се успокои - през тази година прогнозите са за ръст с 6 % , а за следващата година икономически ръст се очаква да е около 4,5 %, което е по-нормално. С успокояването на търсенето се очаква през следващата година да се успокоят и пазарите на петрол и газ. Вървим към нормализиране на ситуацията.

Но дали мерките на ЕК означават един по-плавен енергиен преход ? Не. Не смятам, че ще има промяна, а по-скоро запазване на програмата Готови за 55. Независимо от високите цени Европейската комисия е готова да постигне тези високи цели. Защото смята, че запазването на по-високите цени са пътят към осъществяване на декарбонизацията. Мисля обаче, че това е не е разумна политика. Европа е с принос на 6,5 % от световните емисии на въглерод. Защо трябва да бързаме да сме въглеродно неутрални до 2030 – 2050 г.? Ако продължим да се движим по този път невъзможно е да няма дисбаланси в икономиката и в момента усещаме първата такава аномалия. Първата е аномалия е налице заради спирането на инвестициите в нефт и газ, което означава липса на гориво в газови хранилища, на енергия в разпределителни мрежи. Така че, ако не искаме да видим нова криза тази политика трябва да се промени. ЕК трябва да разбере, че не може да има преход към чиста енергия без природен газ и атомна енергия.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща