Инж. Димитър Щерев: „Северен поток 2“ е жизнено важен за бъдещото икономическо развитие на Европа

Доставките на природен газ стават по-сигурни, а въглеродните емисии - редуцирани с около 60 процента

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2632
article picture alt description

Анализ на инж. Димитър Щерев за 3eNews

„Северен поток 2“ е морски газопровод, положен по дъното на Балтийско море с дължина около 1230 км от Русия директно до Германия.  Този газопровод има за цел да транспортира природен газ по най-оптималния и безопасен  маршрут - от най-големите газови находища в Северна Русия до европейските потребители.

Маршутът и техническата концепция на „Северен поток - 2“ до голяма степен са аналогични на тези на газопровода „Северен поток - 1“.  Капацитетът на газопровода е 55 млрд. куб. м газ годишно, като този обем ще задоволи снабдяването на около 26 милиона европейски домакинства. Доставката на природен газ с ниски въглеродни емисии (CO2) ще създаде балансиран енергиен микс в Европейския съюз, при който замяната на въглищата с природен газ при производството на електроенергия, ще осигури надежден резерв на гориво за компенсиране на прекъсванията в доставките на енергия от възобновяемите енергийни източници (ветрогенератори, фотоволтаици и други).

9 държави от Балтийския регион са взели  участие в консултациите при строителството  на „Северен поток -  2“, а маршута преминава през териториални води и изключителни  икономически зони на пет държави - Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия. Други 4 държави от Балтийския регион, като Полша, Литва, Латвия и Естония, взеха участие в  провеждането на международни консултации по изграждането на газопровода.

Днес „Северен поток -  2“ е изграден в съответствие с разрешения, издадени от упълномощените органи на страните, през които преминава газопровода.  Властите на държавите-членки на Европейския съюз наблюдаваха процеса по издаването на разрешения, съгласно директивите на Европейския съюз.  Сложният процес на издаване на разрешителни и консултации за проекта „Северен поток 2“ се проведе с участието на изброените 9 държави и голям брой компетентни органи, включващи стотици юристи и еколози.  Този труден процес бе отражение на широка национална, европейска и международна регулаторна рамка, която оформи една стабилна правна основа за функционирането на този газопровод.

Разработчик на газопровода „Северен поток 2“ е компанията „Nord Stream 2” AG със седалище гр. Цуг, Швейцария.  Акционер е руския газов гигант - ПАО „Газпром”, а финансови инвеститори са:

- френската ENGIE S.A. (бившата Газ дьо Франс),

- австрийската OMV AG,

- английско-холандската - Royal Dutch Shell Plc,

- международната компания - Uniper SE

- и германската - Wintershall Dea GmbH.

Трябва да се отбележи, че „Северен поток и 2“ представлява частен търговски проект, финансиран от тези шест големи енергийни компании.  Използваната в този газов поток система за пренос на природен газ е конкурентна, надеждна, а в технологично отношение - изключително напреднала.  Целта е надеждно, оптимално и безпроблемно свързване на Европа с най-големите газови находища в Северна Русия.

През последните години в Еропейския съюз беше създаден ефективен енергиен пазар, в който природният газ се конкурира с другите енергийни източници, а страните износителки на природен газ се конкурират за място в самия пазар. „Северен поток 2“ е частно финансиран проект, в който всяка от петте най-големи енергийни компании в Европейския съюз е инвестирала до 950 милиона евро. Тази огромна инвестиция е важен принос за дългосрочната енергийна сигурност на Европа.

Според консенсусна прогноза на около 10 западни енергийни организации и нефто-газови компании, към 2035 г. необходимостта от допълнителен внос на природен газ в Европа ще достигне 100 млрд. куб. м.  Още преди повече от 12 години, тази прогноза предвиждаше  драстичен спад на местния добив в Европа, реализиран от Холандия, Великобритания и Норвегия, което понастоящем реално се наблюдава.  В същото време поради ниското съдържание на въглеродни емисии, търсенето на природен газ ще остане почти на същото ниво.  В тази връзка, търсенето на природен газ в Европа може да бъде задоволено само ако вноса се увеличи, но даже и при пълното използване на капацитетните възможности на „Северен поток 2“ (55 млрд. куб. м годишно), този газопровод ще може да покрие едва 45% от формиращата се необходимост от допълнителен внос в Европа към 2035 г.

„Северен поток 2“ ще доставя природен газ за Европа от едно от най-големите газови находища в Русия -  „Бованенково”, разкрито в западната част на полуостров Ямал, Северна Русия.  Запасите от природен газ в това находище се оценяват на 4.9 трилиона куб. м, което е два пъти повече от запасите на природен газ в Европа към момента (1.9 трилиона куб. м).

Благодарение на използването на най-модерни и екологично чисти технологии, за своето функциониране „Северен поток 2“ изисква консумирането на значително по-малко енергия.  Това е така, защото чрез «Северен поток - 2» разстоянието от големите газови находища в Северна Русия до европейските потребители е скъсено с около 1885 км в сравнение с досега използваните сухоземни маршути за пренос на природен газ от Русия за Европа, преминаващи през териториите на Украйна и Полша.  Освен това, маршутът на «Северен поток 2» изисква функционирането и на по-малко компресорни станции, а инсталираните такива, обслужващи този газопровод, са едни от най-модерните, използвани в газовата индустрия понастоящем.  Всички тези преимущества драстично намаляват и експлоатационните разходи (OPEX) при функционирането на «Северен поток - 2» по сравнение с тези на досега използваните сухоземни газопроводи през териториите на Украйна и Полша.  Това скъсява и времето за възвръщане на направените инвестиции по реализирането на проекта (CAPEX).

Изградената газова инфраструктура на "Северен поток" - 2 прави доставките на природен газ от Русия за Европа по-сигурни и по-безопасни.  Освен това този газопровод намалява вредните газови емисии с около 60% в сравнение с тези от доскоро използваните сухоземни маршути за пренос на природен газ от  Русия за Европа през Украйна и Полша.  От друга страна, вредните емисии от функционирането на «Северен поток 2» ще са около два пъти по-малко, ако предположим, че в Европа вместо чрез този газопровод, се осъществи аналогичен внос на 55 млрд. нм3 Втечнен природен газ (какъвто е годишния капацитет на «Северен поток - 2»).

„Северен поток - 2“ може да допринесе значително за гарантиране на енергийната сигурност и безопасност на Европа, а обемите природен газ, доставяни чрез този газопровод, ще бъдат достатъчни за снабдяването на около 26 милиона домакинства.  Този газопровод ще допринесе за развитието на над 40 годишното сътрудничество между Русия и Европейския съюз в областта на енергетиката.  Русия е най-големият износител на газ в света, а дългосрочните инвестиции в инфраструктурни проекти потвърждават, че руският природен газ е един от най-рентабилните източници на енергия за Европейския съюз.

По отношение на доставките на газ, Русия и Европа зависят една от друга:  Европа е основният износен пазар за Русия и докато нейният газ е конкурентен, той ще бъде основен доставчик за Европа. В момента руският газ покрива над една трета от потреблението на природен газ в Европа, като този дял расте.  Но обемът на вноса на руски газ в Европа в бъдеще ще зависи от конкуренцията с други газови източници, най-вече на Втечнен природен газ (LNG).  Доставчици от различни страни в момента се надпреварват за място в пазара на Европейския съюз.

Освен газопроводите за внос на природен газ, в момента в Европa има изградени 28 регазификациони терминали за Втечнен природен газ, които позволяват да се получава такъв вид газ от всяка точка на света.  Тези терминали са с общ капацитет от около 228 милиарда куб. метра годишно и са в състояние да посрещнат около 50% от настоящото търсене на природен газ в Европа.  Но тук е важно да се отбележи, че средно едва 30 % от този изграден общ  годишен капацитет се използва понастоящем.  Независимо от тези факти обаче, в Европа се строят още 13 броя нови регазификационни терминали с общ капацитет от около 44 млрд. куб. м годишно.  Има предложения и за разширение на съществуващи регазификационни терминали.

Като се има предвид, че добива на природен на газ в Европейския съюз значително намалява и то наполовина при едно стабилно търсене, бъдещата енергийна сигурност на Европа ще зависи от надежден внос на конкурентни цени.  Разликата между търсене и предлагане ще бъде покрита от внос на руски тръбопроводен газ и от внос на Втечнен природен газ на конкурентна основа. 

„Северен поток - 2” ще допринесе за постигането на ключовите цели на Европейския съюз -  доставка на безопасна, екологично устойчива, достъпна и конкурентна енергия.  Европейският съюз не може едновременно да премине към реализиране на всички тези цели без достатъчно доставки на природен газ.  Газът, доставян по газопроводи като „Северен поток - 2“, ще се конкурира с Втечнения природен газ на Европейския пазар, откъдето по-нататък същият да може да се доставя на пазарни цени до крайнте потребители.  „Северен поток - 2“ е функционално независим от съществуващия газопровод „Северен поток - 1“ и тази диверсификация по маршут увеличава сигурността на доставките за европейските потребители.

Русия не използва „Северен поток - 2” за политически цели. За да се гарантира дългосрочна  сигурност на доставките на природен газ за основния Европейски пазар, Русия работи с европейските си партньори за създаване на единно газоснабдяване чрез създаване на директен транспортен коридор, свързващ Европа с огромните газови находища в Северна Русия.

Атаките срещу „Северен поток - 2” през годините бяха с политически цели, успоредно с провежданите процеси на сатанизиране на Русия и насърчаването на други решения, свързани с доставки на нови енергийни източници за Европа и то без никакви предварителни технико-икономически анализи и разчети.  Освен това през последното десетилетие Европейският пазар на газ се е променил и е по-разнообразен от всякога.  Създаден е такъв енергиен пазар, където нито един енергиен доставчик не е в състояние да упражни политически натиск.  (Доклад за мониторинг на пазара на ACER за 2016, 2017 и 2018 г.).

Европейската промишленост и енергийният сектор считат за необходимо създаването на нова енергийна инфраструктура, защото добива на природен газ в Европа сериозно спада и се очаква търсенето да остане поне на същото ниво.  „Северен поток - 2“ ще помогне на Европа да запълни нарастващия дефицит във вноса на природен газ в континента.  В тази връзка, за покриване на формиращия се дефицит ще е бъде необходим значителен  допълнителен внос, който както бе споменато, трябва да се осъществява на конкурентна пазарна основа.  Наред с възможностите за доставки на Втечнен природен газ в Европа от цял ​​свят, „Северен поток – 2” е част от решението, европейските потребители и тяхната енергийна сигурност да се възползват от конкуренцията между тях.

Европейският пазар на газ вече е силно диверсифициран. Газопроводите и терминалите за Втечнен природен газ, които се разработват или строят в Европа ще увеличат конкуренцията и диверсификацията.  С цел да се създаде конкурентен вътрешен пазар, Европейския съюз постигна успех, като сериозно инвестира в изграждане на интерконектори (междусистемни връзки) и нови терминали за Втечнен природен газ.

Във връзка с изложеното дотук, „Северен поток - 2“ ще играе важна роля в изпълнението на стратегията на Европейския съюз за климата, гарантирайки едно конкурентно снабдяване с природен газ.  Това ще замени въглеродните емисии от въглищата в енергийния микс и ще осигури резервен капацитет за покриване на недостига при използването на вятърната и слънчевата енергия.

За съжаление обаче, завършването на „Северен поток - 2“ през последните години придоби ненужно политическо измерение поради чисто политически причини.  Правеха се редица опити този проект да бъде повлиян от политиката, да бъде квалифициран като ненужен и накрая - да бъде напълно спрян.  Редица политически аргументи и необосновани внушения се използваха, като прикритие за прокарване на конкурентни търговски интереси, насочени към защита на съществуващата и развитието на Нова енергийна инфраструктура в Европа с нови енергийни източници.  Бяхме свидетели и на други непазарни похвати, проекта „Северен поток - 2“ да бъде всячески забавен и отменен.

Създалата се напоследък ситуация с драстичното (и незапомнено в историята) повишаване на цените на природния газ по най-прекия път ни показва, че използването на капацитетните възможности на „Северен поток - 2“ би увеличило доставките за европейските пазари, а това би снижило цените на природния газ, които поради невъзможността търсенето да бъде покрито от предлагането, към настоящия момент са неимоверно високи.


инж. Димитър Щерев e завършил магистратура в Руския Държавен  Геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, специалност “Хидрогеология и инженерна геология”.

В процеса на работа е специализирал в областта

(1)     на «Симулирането и оценката на експлоатацията на Газопреносни системи и Подземни газови хранилища” - в офисите на Международната Нефтогазова компания Шлумберже, (Schlumberger),  Хановер, Германия;

(2)     на „Управлението на Инвестиционни проекти в Енергетиката” в Дъблин, Ирландия;

(3)     на „Геотермалния резервоарен инженеринг” в Университета на ООН, Рейкявик, Исландия.

От 1997 г. (вече 24 години) работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на «Съхранението и преноса на природен газ” и се занимава с оптимизиране на капацитетните възможности на Подземното газово хранилище „Чирен” (ПГХ Чирен), с неговата текуща оптимална  експлоатация, рехабилитация, поддръжка и разширение, както и с ролята на този обект за оптимален и безпроблемен пренос на природен газ в страната и региона.

Участвал е в инициализирането, управлението, координирането, мониторинга и изпълнението на различни Международни газови проекти, като «Южен поток» и «Набуко», в симулирането и предварителната оценка на възможни варианти на българските участъци, както и в проекти, финансирани от Международни институции, като Агенцията за Търговия и развитие на САЩ (U. S. Trade & Development Agency), програмата ФАР - Трансгранично сътрудничество, Европейски съюз (PHARE Cross Border Co-operation Program, EU).

Освен това Д. Щерев е участвал в оказването на «Техническа помощ за подобряване на тарифното регулиране на Управлението на Енергийния пазар в Турция (EMRA) чрез въвеждането на подобрена система за мониторинг.  (Проектът бе финансиран от Европейския съюз.).

В периода 2013 – 2015 г. Димитър Щерев е Началник на управление “Съхранение на природен газ”, Булгартрансгаз ЕАД, Централно управление, София, а в периода 1985 – 1995 г. е работил по различни хидрогеоложки и гео-екологични проекти, свързани с уранодобива, геотермалната енергетика и добива на термо-минерални води в България. 

От 2008 г., Димитър Щерев е член на Международния газов съюз (World Gas Union), Работен комитет по „Подземно съхранение на природен газ”, където има представени и защитени редица разработки, свързани с преноса и съхранението на природен газ в България и Балканския регион, както и с развитието на газовата индустрия в страната.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща