Антон Иванов: Най-вероятно високите ценови нива на електрическата енергия в Европа ще се запазят и през зимния сезон 2021-2022 години

Тенденцията за увеличение на цените на електрическата енергия е по-скоро устойчива и най-вероятно тя ще се запази и през зимния сезон, обхващащ края на настоящата 2021 г. и началото на 2022 година. Вероятно ще се наложи и актуализация на цените на електроенергията и за бита. Въпреки това либерализацията на пазара трябва да продължи. Това коментира енергийният експерт Антон Иванов за 3eNews. 

Факторите, на които се дължи това поскъпване са комбинирани – от една страна имаме поскъпване на цените на газа и въглеродните емисии, от друга – икономическо възстановяване, посочи Иванов като не подмина и влиянието на високите температури в региона. 

„В края на месец юли и през месец август тази година ни тревожеше високата цена на електрическата енергия на борсите у нас и в региона, която контрастираше на цените в западна Европа. Тогава, освен високите температури на Балканите, във фокуса на дискусията беше поставена работата на националната електрическа борса  (БНЕБ) и на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“.

От началото на месец септември, с приключване на почивките, борсите в цяла Европа се оцветиха в червено, което по-скоро подчертава устойчива тенденция за увеличение на цените на електрическата енергия. Това се дължи на продължаващо нарастване на цените на природния газ в Европа, както и на цените на въглеродните емисии. 

В резултат на комбинираното въздействие на икономическо съживяване и геополитически фактори, най-вероятно високите ценови нива на електрическата енергия в Европа ще се запазят и през зимния сезон 2021-2022 години“, заяви Антон Иванов.

Изхождайки от случващото се на свободния пазар, експертът е на мнение, че тенденцията ще се прехвърли и към регулирания сегмент.
„У нас тази тенденция пряко засяга всички стопански потребители на електрическа енергия, но е вероятно да се наложи зимна актуализация на цените за бита след Нова година“, заяви той.

В същото време Иванов посочи и възможностите за омекотяване на ценовия скок, като не пропусна да отбележи значението на Плана за възстановяване и устойчивост за тази цел.

„Възможните мерки за омекотяване на този ценови ръст включват обсъжданите действия за разнообразяване на предлаганите продукти на националната борса, повишаване ефективността на контрола и оптимизация в работата на държавните дружества.

Следва да се посочи, че съществено отражение, особено за стопанските клиенти, могат да имат само действия, които водят до увеличаване на инвестициите у нас, или тези по програмите за подпомагане, които са свързани пряко с прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост. Забавянето на прилагането му реално ограничава конкурентоспособността на българските предприятия, спрямо европейските им аналози, защото в повечето страни на Европа вече се работи по мерки за подпомагане при използване на този финансов ресурс“, посочи експертът.  

В тази връзка Антон Иванов бе ясен, че „Не може да се говори за неподготвеност, а за възможностите за преодоляване на това допълнително предизвикателство.  Бизнесът очаква подкрепа от държавата, защото вижда, че в другите страни такава се осигурява“. 

„Част от исканията са насочени към националната енергетика, но там възможностите вече са изчерпани. Сега надеждите се свързват с Плана за възстановяване и устойчивост“, уточни той. 

Енергийният експерт коментира също така ,че по-високите ценови нива не трябва да са пречка за продължаване на либерализацията на електроенергийния пазар. Както е известно, през следващите три години предстои излизането на свободния пазар на всички битови потребители.

„Процесът на либерализация следва да продължи, защото той е обвързан с получаване на средства по Плана (за възстановяване и устойчивост), но и защото чрез него ще се постигне по-адекватен баланс при покриване на енергийните разходи. Разбира се, в период на стремително покачващи се цени не може да се прави дълбока реформа, но има редица мерки, които следва да бъдат осъществени. Само така може да се очаква, че след две-три години процесът на либерализация може да обхване и битовите потребители, смята Антон Иванов.