Експерт от СИФ: Цената на капитала е ключовият фактор за инвестициите в чисти технологии за енергийния преход

В рамките на последното десетилетие намаляването на разходите за изграждане на вятърни или слънчеви електроцентрали не спираше. Въпреки това, ако се погледнат глобалните капиталови потоци в нови ВЕИ инсталации, през последните няколко години те са останали на нива около 300-350 млрд. долара, сочи статистиката на Bloomberg. Предизвикателството в бъдеще ще бъде как да се мобилизира пет пъти по-голяма сума – 15 трлн. долара годишно, на колкото се изчисляват необходимите годишни инвестиции във ВЕИ според Международната агенция по енергия (МАЕ), за да бъде достигната целта от нулев въглероден отпечатък през 2050 г. Това посочва в свой анализ Джерард Рийд, който е съосновател на фокусираната във финансирането на енергийни проекти компания Alexa Capital и член на Съвета за енергията на бъдещето на Световния икономически форум (СИФ), публикуван от rechargenews.com.

Трансформирането на енергийната система не е лесна задача и изисква основен фокус върху електрификацията, която е най-важната форма на енергия. Без електричество цифровите устройства, които съставляват основна част от съвременния живот, не биха функционирали. А както видяхме при прекъсванията на тока в Тексас, отоплителните и водоснабдителните системи също не функционираха.

Увеличаването на инвестициите във ВЕИ, интелигентни мрежи и други технологии, като например различните форми на съхранение на енергия, не само ще доведе до намаляване на емисиите, но и ще създаде работни места, като се има предвид, че всички тези нови инфраструктури трябва да бъдат изградени, експлоатирани и обслужвани.

Евтината енергия винаги е водила до големи периоди на икономически растеж и сравнително конкурентно предимство. Например Великобритания с нейните евтини въглища по време на индустриалната революция или Саудитска Арабия с нейния евтин петрол. Но днес най-достъпните начини за производство на електроенергия са слънчевата енергия и вятърът. И тъй като ние се електрифицираме все повече и повече, тези технологии ще се превърнат в основата на икономиката на 21 век.

Това, което прави тези възобновяеми технологии интересни е, че нямат разходи за гориво, а паралелно имат минимални и лесно предвидими експлоатационни разходи.

В този нов свят начинът да се намалят разходите и по този начин да се увеличи конкурентното предимство е да се намалят капиталовите разходи, като в същото време се изгради необходимия набор от умения за увеличаване и управление на енергийна система, базирана на тези технологии.

Първото предизвикателство е да се стигне целта от 1 трлн. долара годишни инвестиции в слънчеви и вятърни електроцентрали. На практика чрез това увеличение на инвестициите ще се стигне до замяната в световен мащаб на всички инсталации, работещи с изкопаеми горива, с алтернативни нисък или нулев въглероден отпечатък.

Но размерът на необходимите инвестиция е силно зависим от цената на парите. Колкото по-висока е тя, толкова по-скъп ще бъде преходът. Освен това нивото на развитие и потенциалът на технологичните иновации са ключов фактор за технологии като слънчевата енергия и батериите за съхранение на енергия. Всичко това може да бъде повлияно от политиката. При лошо провеждана такава рисковете се увеличават, а капиталовите потоци намаляват или оскъпяват. Докато добрата политика предоставя стимули на инвеститорите, които да улеснят постигането на заложените цели по отношение на енергийния преход и опазването на околната среда и климата. А паралелно им осигурява и евтин капитал.

Този евтин капитал е особено важен за технологиите за чиста енергия като вятърната, фотоволтаичната, както и електрическата мобилност, които имат по-високи относителни първоначални инвестиционни разходи от изкопаемите горива, но по-ниски експлоатационни разходи през целия им жизнен цикъл.

Въпросът за цената на капитала е особено важен за развиващите се икономики, които понастоящем имат разходи за финансиране до 7 пъти по-високи, отколкото Европа и САЩ. Това на практика означава, че разходите за производство на електроенергия от Слънце в Пакистан в момента са по-високи от тези в Холандия, въпреки че пакистанските фотоволтаични централи ще генерират 50% повече електроенергия годишно от холандските.

Подобряването на условията за финансиране за бързо внедряване на технологии за чиста енергия по света е едно от определящите предизвикателства на нашата епох. Ние имаме нужда от креативно мислене, технически решения, нови бизнес модели, пазарни механизми и иновативни финансови предложения, за да постигнем икономика с нулеви емисии. А още по-важното е, че енергийният преход също изисква задълбочено преосмисляне на начина, по който живеем и работим.

Това също изисква преосмисляне на начина на разгръщане на капитала, но добрата новина е, че това се случва. Достигнахме точката на пречупване на мисленето във финансовия свят по отношение на изменението на климата, като инвеститорите все повече гледат на климатичния риск като инвестиционен риск. Това има два аспекта: първият -рискове като например щети от природни катаклизми; вторият - политиката в областта на климата. Последното представлява риск предимно за собствениците на изкопаеми горива или за тези, които зависят от изкопаеми горива като източник на енергия.

Това обаче е и възможност за инвестиции, тъй като новите регулации и законодателство стимулират растежа, търсенето и капиталовите потоци във възобновяеми източници.

Последната добра новина е, че няма недостиг на евтин капитал по света. Предизвикателството е как да насочим този капитал там, където той е най-необходим - в трудни за декарбонизация сектори като, например, циментовата индустрия в развиващите се страни.