Повечето от реките няма да постигнат добро състояние до 2027 година, показва анализ за сладководните екосистеми с ЕС

Климат / Анализи / Интервюта
3E news
406
article picture alt description
2021 г. е важна година за нашите реки, езера и подпочвени води, тъй като в момента отговорните институции в Европейския съюз (ЕС) актуализират плановете си за това как ще върнат живота в сладководните ни екосистеми през следващите шест години, показва анализ на Greenpeace.
Затова трябва да се предприемат мерки за намаляване на замърсяването на водите с токсични химикали и пестициди, да се гарантира, че в реките ни остава достатъчно вода, за да продължат да текат, да се премахнат пречките пред миграцията и хвърлянето на хайвера на рибите и др. От тези, които управляват водните ни ресурси, се очаква също така да проведат една от най-мащабните консултации в целия ЕС и да вземат предвид мнението на гражданите и на големите потребители на вода в земеделието и промишлеността.
Разработените през тази година планове са особено важни, тъй като законите на ЕС за водите определят 2027 г. като краен срок за възстановяване на екологичния баланс на нашите реки, езера и подземни води. Това е третата и последна възможност за постигане на тази цел.  
 
Само два плана във Финландия показват високи амбиции за подобряване състоянието на реките
 
Въпреки това, според доклад, публикуван през юни от коалицията „Живите реки на Европа„, много страни от ЕС са на път да пропуснат тази правно обвързваща цел.
От 13-те предложения за планове, които трябва да бъдат разработени за всеки речен басейн в ЕС, само два плана във Финландия показват средно добро ниво на амбиция. Дори и тези планове обаче съдържат пропуски, особено когато става въпрос за финансиране. Освен това шест от предложените планове се оценяват като незадоволителни, включително двата оценени италиански плана, нидерландският план за река Рейн, двата оценени германски плана и международният план за река Одра.
 
 
Правителствата в ЕС продължават да насочват огромни суми публични средства към вредни за околната среда дейности, вместо да финансират необходимите мерки за запазване на водите.  Плановете бяха изцяло изготвени по време на пандемията от Covid-19, докато глобални и регионални инициативи като Зелената сделка на ЕС подтикваха правителствата към възстановяване с високи цели, предотвратяване срива на биоразнообразието, намаляване на замърсяването и недостига на вода за хората и към повишаване устойчивостта на обществото в подобни кризи. 
Освен това оценката на политиката на ЕС в областта на водите, извършена в рамките на Fitness Check през 2019 г., посочва, че бавното изпълнение, недостатъчното финансиране и недостатъчното интегриране на екологичните цели в секторните политики са основните пречки за запазването и възстановяването на нашите водни обекти, които са дом на най-разнообразните и най-застрашените екосистеми в Европа. 
 
Повечето планове не засягат недостатъците, свързани с липса на финансиране и недостатъчни политики в тази сфера
 
Въпреки това повечето от плановете, оценени от неправителствени организации в настоящия доклад, не се занимават с тези недостатъци, макар че има и няколко изключения. 
Като цяло правителствата са подобрили инвентаризациите, инструментите и критериите, но нивото на амбиция остава ниско с многобройни изключения. В някои случаи предложените планове предвиждат, че целите няма да бъдат постигнати преди 2050 година. Една от основните пречки е липсата на бюджет за въвеждане на необходимите мерки. Това се дължи на провалените опити да се накарат замърсителите да плащат и така да се осигурят средства за възстановяване на околната среда и природните ресурси от силни икономически сектори като енергетиката, селското стопанство и корабоплаването. Това илюстрира съпротивата на тези, които искат да продължат да защитават само личните си интереси и липсата на политическо разбиране за значението на водните ресурси в Европа за хората и планетата. 
 
Двадесет години след приемането на основополагащия закон за водите на ЕС нашите правителства продължават да насочват огромни суми публични средства към вредни за околната среда дейности, които пречат на постигането на целта за възстановяване на сладководните ни екосистеми.
Ярък пример за това са скритите субсидии, отпускани на въгледобивната промишленост от някои национални и регионални власти. Въглищната индустрия източва и замърсява огромни количества вода и е двигател на изменението на климата, което вече се отразява на водите, тъй като засушаванията и наводненията стават все по-чести. Въпреки това актуален доклад на Европейското бюро за околната среда (EEB) разкрива как въглищни компании в Чехия, Германия и Полша се възползват от намалени или нулеви такси за вода, в противоречие с принципа за възстановяване на разходите, залегнал в Рамковата директива за водите. В същото време емисиите на опасни вещества от изгарянето на въглища не се отчитат при източника, а замърсяващите централи не носят отговорност, както се изисква от законите на ЕС.
Подобрете управлението на водите още сега
 
Според информацията в предложените планове, повечето от водните обекти няма да постигнат добро състояние до 2027 година. Това е само един пример, който показва как включването на устойчивото управление на водите във всички политики на ЕС трябва да остане ключов приоритет. Докато политиките на ЕС оказват отрицателно въздействие върху водните ресурси на континента, напредъкът по Рамковата директива за водите ще остане ограничен. Ето защо плановете трябва да се разглеждат като ключов инструмент, който да спомогне за привеждането на останалите политики в съответствие с целта за постигане на добро състояние на водите.
 
Сега предложените планове трябва да преминат през шестмесечна фаза на обществено обсъждане
 
Въпреки това, според понякога двусмислената или непълна информация, включена в плановете (с изключение на Финландия), повечето от водните обекти няма да постигнат добро състояние до 2027 г. Това би било сериозен провал, противоречащ на амбициите на Зелената сделка на ЕС, но не всичко е загубено.
Сега предложените планове трябва да преминат през шестмесечна фаза на обществено обсъждане и да бъдат финализирани до края на 2021 г. През това време от нашите правителства зависи да отстранят недостатъците, установени в плановете, и да постигнат значителен напредък в постигането на целите на Рамковата директива за водите. Те могат и трябва да действат сега, за да спрат загубата на биоразнообразие в сладководните басейни и да сложат край на неустойчивото управление на водите в Европа.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща